Сбогуване

Дойде и тоя час. Спирам да пиша.
Както написах в коментар под свой пътепис, вярвах, че тоя час ще дойде, когато някой напише, че последният ми пътепис е новата дреха на "царя". Оказа се иначе - "царят" е вулгарно гол. Каза го майката на децата ми.
И така, последният ми пътепис, посветен на нея, го няма. Свален без мое знание, съгласие, дори без предварително уведомление, без да е нарушил правилата на този форум.
Предадоха ме приятели - имената нямат значение. Разбира се, предателство се прощава - приятелството остава. Разбирам ги - били са заплашени със съд, освен стандартните аргументи за голотия, лично пространство и някакво добро име. Обектът на посвещение - майката на децата ми - е дипломиран практикуващ планински водач и екскурзовод, продуктов мениджър с петнадесет годишен стаж в туристическа фирма и никога не си оставя каруцата в калта. Скорпион със захапка на ротвайлер, който жили до кръв и мъсти до последно. Та, разбирам ги, макар че не бих постъпил като тях. Пред хипотезата за съдебен лайномет общият интерес, този на форума, неизбежно натежава над личния, то ест моя. Думата "интерес" е неточна. И пътеписът го няма. И проблем, надявам се, също няма.
Вече не държа пътеписът ми да се "върне".

Белята е, че съм автор - както и да Ви прозвучи. Разбира се, тая беля е за мене. Киркегор го е казал простичко - "или-или" - друг избор не съществува. Та и аз така - или всичко, или нищо. Но аз, а не друг да решава - вместо мен. Ясно е, че щом не е всичко, решавам да е нищо. Решено е - желая всичките ми пътеписи и коментари в този форум да бъдат безвъзвратно унищожени, а аз самият да бъда заличен като негов член. Без нищо лично. Без обида. Без срам. От принцип.
Помолих господа администраторите единствено да оставят пет дни срок, в който, ако някой иска да рече нещо, да го направи.
Тук е мястото да вметна, че ще разочаровам всички ония, които през годините ме подканяха да напиша книга. Благодаря Ви от сърце. Но няма да я бъде. Бях готов и я исках - книгата от години стои в главата ми буква по буква от корици през илюстрации до финал. Два тома за Проклетия - антология. С готовите преводи на първите, на истинските, на най-добрите, на прощъпулниците - немци, хървати, италианци, англичани, австрийци, сърби, албанци. Два тома за Кораб - един с очерка ми и другия с пътеписите ми. Но не върви да се публикува против волята на тези, на които съм посветил. А те до един, с изключение на покойния ми баща и покойния съдия Румен Янков, отрекоха посвещенията ми. И пак Киркегор - "или-или". На парче не е мойто. За щастие на друго място освен в този форум не съм публикувал. Така че отново "или-или" - било, каквото било. Няма драма. Ashes to ashes. And dust to dust.

Южната стена на Мая Тат.

А и нека съм докрай откровен - биографично и очевидно генетично обременен съм - изпитвам органична непоносимост дори към намек, мирис, даже инуендо за цензура. Баща ми беше поет. Целият тираж на първата му, дебютна стихосбирка - съвсем тънка е - бива претопен на печатарските преси. Стандартна причина - изкривяване на правата партийна линия. Добре, че баща ми пиеше, та почерпил шише ракия един печатар и човекът спасил една книжка. Още лежи на нощното шкафче на майка ми. На татко се случило в началото. Превъзмогна го. На мен се случи на края. По-лошо е. Късно е. Не крия - боли от такъв финал. Всеки пътепис ми беше като току-що родено дете и всеки път пишех, сякаш пиша за първи път и, оказа се, като за последен.
Все едно. Става лирично. Животът е проза.

Та, може би бъркам, но нито една от човешките свободи не може да съществува без свободата на изразяване - ни съвест, ни вяра, ни убеждения.
За мен правото на отговор затова е право на отговор - за да отговориш. Като сложиш своята истина срещу истината на другия. А не като я унищожаваш, криеш, кълцаш или хвърляш на аутодафе по кладите сякаш си Хитлер или Томас де Торквемада. Пък ако истините и отговорите са несъвместими - има си писан закон и честен, независим, безпристрастен ареопаг, който да реже кой крив, кой прав. Дали е гола майката на децата ми или голо е голото тяло, нарисувано от Амедео Модиляни. И дали едни коректни цитати, адресирани до автора, петнят чистото име на цитираната. ...Но нека не влизаме в спор - приел съм присъдата. Имаше един такъв разказ на Кафка. Добър е.
Аз, разбира се, на съд няма да тръгна - децата ми да обличат кирливите ризи на свойте родители. Пък и нека си го кажа честно - не за нечие добро или лошо име беше тоя пътепис, а за премиера на един връх, дето се почна преди 11 години една любов, която - поне за мене - остана, макар и с много болка, но и с две прекрасни деца. Просто е. А и посвещението беше искрено, с добро и с благодарност. Исках пак - някак - от тоя връх да се почне отново тая любов. Всуе.
Но това пак е лирика. С нея ще свърша. Но с нея не се прокопсва. Видно е.
Един кастриран автор, разбира се, се превръща в инвалид, но все още не е труп. Тая работа е за насаме и за друг форум - най-големия, дето цензура няма - гробищата.

Бате Боби - Борислав Пигов - затова е наистина голям, щото винаги можеш да си наместиш компаса по него. Та пием кафе там, дето е била кръчмата на Гунди. И аз му викам:
- Абе, Бате Боби, ти си виден, макар и премълчан представител на Самоковската школа в българския алпинизъм - 8 стени в Мальовишка долина за един къс зимен ден, няколко варианта по северната стена на Мальовица и така нататък.
Той мълчи. Буда.
А аз продължавам:
- Ама аз знам, че Самоковската школа сте и големи ебачи. Самоков нали оттам идва - сам кове.
Той пак мълчи. Буда, бе.
Та накрая не се стърпях:
- Добре бе, кво правиш кат ти изпъшка отдолу "извади го по-дълбоко"?
А Боби рече и отсече:
- Хич не ги слушам вече.

Та и аз така. Не с ебането. С писането.
Отидох пак в Проклетия. Пак сам. Лутах се из планината. Писах стихове. Нищо не качих. Зачоплих една 1000-метрова стена. Минах само половината. Оставих 8 клина. Един излетя - с него и аз. Не знам защо оживях - само спуках ребро. Останах да спя на стената - без чувал и палатка. Беше топло. Та изстихоплетствах отговора си на липсващия отговор на майката на децата ми. Всъщност получих й отговора - лично написан - пътеписът ми е "храчка". Та каквото и да отговоря - нали имам право? - ще е само плюнка.

Муза моя стана ти,
да, признавам, късно.
Честни думи посветих...
а за теб са нещо мръсно.

Търсих брод към женска гръд
с болка, истина и ...снимки.
Само с обич трябвало е... В нова смърт
хвърляш на сърцето примка.

Ваех образ мил, любим
със рисунки на мадони...
Мразя вече Жул Паскин.
Ненавиждам Модиляни.

Връх качих напразно сам -
там, където бяхме двама.
Носех в мене двоен плам,
пък - прости - било измама.

Смисъл имаше - от мен
чистата любов изригна.
Смъртно болен и ранен,
писах ти, че си ми Свидна.

Последната промяна е направена от Ivan`Dinkov на Нед Юни 13, 2021 1:53 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Ванка, не съм аз този, който може да ти отговори адекватно на твоята класа. Приеми едно изключително просто мнение...

ГОЛЯМ СИ !!!

И като планинар и като поет. В момента си силно наранен и поради това, че си много фин и чувствителен човек го преживяваш много тежко. Времето лекува всички рани, не вземай крайно решение в състояние на афект - ще съжаляваш гарантирано.

Имаш талант и в двете поприща и ще е много жалко да го пропилееш, най-вече за тези след теб. Продължи делото на баща си и го завърши по подходящ начин - да остане нещо и след теб. Лятото обикалях Родопите и на Ешекулак един 85-годишен човек, на който и 60 не бих му дал каза: "Като си замине човек, след него остава името и делата му". Ти определено си класа и ще е жалко да не остане нещо завършено след теб. Надали има българин с твоите познания за Албанските планини. С художествения ти талант ще е грехота да не го споделиш с поколенията...

ТИ НЕ СИ ЕГОИСТ !!!

Да скъсаш или да срежеш - всеки решава за себе си.

Здравейте,

темата под въпрос не е свалена, а е направена недостъпна за преглед след правно искане на С. Михайлова към управата на форума. Поводът е наличие в темата на фотографии с изображение на самата нея и за които С.М. изрично не желае да стават публично достояние. Още повече, искане за неразпространение С.М. е заявила и на Иван.

С.М. се позова на следните "текстове от Наказателния кодекс: квалификация по чл. 152, 153 и 154 - обида, клевета и разкриване на чужда тайна." и ни уведоми, че може да започне производство по тях.

След няколко неуспешни опита да се свържем с Иван бяхме принудени да поръчаме правна консултация от квалифициран юрист, който ни посъветва да изпълним искането на С.М.

Иван отказва да разговаря с нас по телефона въпреки настоятелното ни искане да обсъдим проблема и да намерим разумно, приемливо за всички решение.

Иване (ще си позволя това обръщение само сега),

Пътеписите ти съм чел много пъти, всеки от тях, откривайки нови неща и емоции при всеки прочит. Биха липсвали много, не само тук а въобще. На много хора (ще ме извиняват съфорумците, че се изказвам така по-общо и категорично).
Какво е коректно или обидно, какво не е, кой, как и какво приема направо или накриво е силно субективно възприятие. Но освен това е и душевно, и нормативно чувствително.

Ти си авторът на прекрасните текстове, ако решиш да ги няма - твоя воля.
Няма да те агитирам (както и голяма част от форума предполагам) да оставиш текстовете, не защото няма да липсват, а от уважението, което си заслужил тук.

Не разбрах точно как лично-семейните турбулентности засегнаха форума и пътеписите ... някои неща между двама души би трябвало да си остават само между тях.

Надявам се (чисто егоистично) да промениш намерението си за форума, но това е маловажно.
Пожелавам ти да намериш в себе си помирение и прошка, да намериш отново себе си.

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича

Не знам какво повече да напиша.
Благодаря за добрите думи - спестете си ги. Проклетия - а в по-широк план Планината - има своите певци. И ще ги има. Със сигурност не аз съм бил най-гласовитият и със сигурност не съм бил най-баладичният, хеле пък най-надареният. И не това е важното - всеки пее своята песен. Вярвам го - а не чужда.

Сега по същество. До администраторите на форума. Написал съм лично писмо до майката на децата ми, че приемам изцяло решението Ви да свалите безвъзвратно пътеписа ми от този форум, което пряко кореспондира с нейното желание. В писмото си съм я помолил да оттегли всякакви по-нататъшни съдебни претенции към този форум. И съм декларирал готовността си да ги посрещна лично, в частно-правен порядък. Искрено се надявам, че с това целият неприятен казус за този форум приключва.

Накрая, нещо лично. Сбогуването стана прощаване.
Някак през годините излезе така, че излязох из Балканите и си намерих пъпа в Проклетия. Не е вярно. Българин съм. Тук се родих и тук ще си ида. А планинар доколкото станах, станах в Пирин. Пирин е мойта искрена и дълбока обич. Защо - не знам. Не се и питам.
Та на изпроводяк позволете ми да споделя и това с Вас - не от суета, повярвайте ми. От обич към тая планина. Без нея българин нямаше да съм. Все едно какъв.

* * *
Пирѝнът гордо притъмнява
в талазите на робска нощ,
която още приютява
народ със себе си на нож.

Мъждукащ месец се клатушка
по свод небесен, пуст, проклет
и свяст народна в люлка люшка
напук на българския гнет.

Посърнал облак се извръща
от хули, ежби, крамолѝ.
Предателства от гнус повръща
и дъжд от милост ромоли.

Звезди се ронят като сълзи
за Пейо, Гоце и кого?
За тоя, дето всички ползи
обра от общото делò.

Поток се пени и пеняви
от тъжна орис в дол дълбок
и всỳе драпа да забрави
и цар-стражар, и съд-слепок.

Гора се листи и прелиства
душмански опис на овце,
поименно го в епос вписва
с треперещи от гняв ръце.

Била чернеят голи, строги
във укор прям и мълчалив
към черкви, червеи, подлоги
и съска вятър: „Не простих.”

Над Пирин ден развиделява,
юмруци никнат връх след връх –
прокоба вечна за народ, държава,
Илинден свят от камък твърд.

-

Ти в своя камък посвещаваш,
тъй личен, Пирине, и несводим,
като пред изстрел – ти не шаваш.
Разстрел. А ти си там над облаците дим...

...но турчин с българин кръщават
чукар от мрамор Ел тепе –
там с Македония гощават
до пръсване и без леке
и костите на Гоце Делчев
харизват с чаша във ръка,
със храчки пълно плисват менче
да няма гроб и таз душа…
та само курвите прибират
по „Графа” нощем у дома
слепеца Яворов презиран
за сляпата му свобода...

И камък камъка споява
във думи. Сам, от стих на стих,
България да ме прощава,
със нея аз се разродих.

Самичък, Пирине, оставаш
във лиги, оригни и леш.
Ти турците си надживяваш
и българите, нас, ще преметеш.

Накрая, нещо съвсем лично. И без значение.
Проговорил съм на 2 години. Ама не съм можел да казвам "р". Та майка ми взела да ме учи как. Аз съм млъкнал за една година - ни дума, нито звук, ни плач. После съм си проговорил нормално. Та - нямам проблем с мълчанието.

Последната промяна е направена от Ivan`Dinkov на Нед Юни 13, 2021 1:55 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Иване Динков,
Не напускай форума, моля те! Без теб той много ще избледнее. Не сме ти направили нищо лошо, само сме ти се възхищавали. Бъди добър, остани с нас. Толкова си уникален, че липсата ще бъде невъзпълнима.

Не разбирам от тези неща, но все трябва да има някакъв начин да издадеш написаното, като книги или по друг начин. Всичко това не трябва да изчезне, поне нещата, които съм прочел си струват да бъдат четени!

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.

Не трябва да отговарям повече. Разберете ме.
Но нека съм честен съвсем.
Ако ми стигнат силите и животът, а те се окажат повече от болката, ще напиша книгите си. В 3 екземпляра - по един за децата си и един за най-близкият си човек. И то ако успея да му посветя маршрута, който не успях досега, макар да видях.
Не искайте повече от мен. Не мога.
Благодаря Ви.
Нека никой не остава с усещането за моя обида. Наистина уважавам този форум и неговите членове. И последното, което искам и което въобще съм си представял - не, не съм го и помислял, че е възможно - е този форум да стане прицел на нечии съдебни щения.
И разберете, хвърлям си името да е "чисто" името на една жена - давала е имена на децата ми.
Друго освен него нямам.

	Ivan`Dinkov написа:
	...Отидох пак в Проклетия. Пак сам. Лутах се из планината. Писах стихове. Нищо не качих. Зачоплих една 1000-метрова стена. Минах само половината. Оставих 8 клина. Един излетя - с него и аз. Не знам защо оживях...

От сърце ти пожелавам да откриеш защо.

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

Няколко мисли по темата..
* снимките не се хостват на форума а във flickr;
* който иска може да влезе във фликр и да ги гледа колкото си иска (както проверих преди малко);
---
=> Можете просто да пренасочите дамата да спори с посоченият сайт
=> да възстановите пътеписа поне докато internet achive web crawler-a мине и запази всичко за историята.

Ще ми липсват писанията ти!

Уважаеми читатели на форума и фенове на г-н Динков,
Тъй като против волята си се оказвам въвлечена и ставам обект на някаква дискусия, в която съм засегната не само аз, но и администраторите на форума, се чувствам длъжна да ви уведомя за следното:
1. Според правилата на форума (прочетете си ги моля), цитирам: „Добрият тон във форума е гаранция за нормални комуникации между потребителите. Тук не се приема: използването на персонални обиди и квалификации, от и към пишещи във форума; нецензурни думи и изрази; нападки и пренасяне на външни конфликти между членове на форума; коментари относно форумната администрация.“; „Целта на форума е да обменяме и популяризираме полезната информация, тематично свързана с него. Смятаме, че разводняването й е в ущърб на форума и неговите членове.“ В този смисъл, така нареченото „Сбогуване“ на г-н Динков също не отговаря на цитираните правила.
2. Според българското законодателство: след направена от мен консултация с юрист се оказа, че имам законови основания да изисквам от форума да свали този материал, както и че мога да започна производство по следните текстове от Наказателния кодекс: квалификация по чл. 152, 153 и 154 - обида, клевета и разкриване на чужда тайна.
3. Г-н Динков не беше уведомен предварително за свалянето на темата, защото беше out-of touch по същото време, а когато влезе в обхват, се оказа бедстващ на една стена в Проклетия и цялото ми внимание беше насочено към това да му помогна както мога, макар и от разстояние – да му дам сили да оцелее и да събера необходимата информация за местоположението му, ресурсите му и контактите на хора, които могат да помогнат в случай на нужда. След като успя да слезе от стената, г-н Динков отказа всякакъв контакт както с мен, така и с администраторите на форума.
4. Съвсем лично: В „недостъпната“ тема на г-н Динков е налична информация, която ме касае и е от твърде личен характер, като няма нищо общо с планинарската тематика. Авторът публикува „пътеписа“ си за изкачването, посветено на моя милост, след като изрично го бях уведомила, че не съм съгласна да бъда разголвана в думи и снимки където и да било в интернет-пространството, и го бях помолила да не го прави.
5. Съвсем лично: Някои от така наречените от г-н Динков „точни цитати“ на мои думи първо са неточни и второ са извадени от контекста, което прави изложението му едностранчиво и манипулативно по отношение на моя милост. В тази връзка, твърдението, че съм нарекла пътеписа му „храчка“, е крайно неточно, написах му буквално следното: „Вчера, докато те чаках, препрочетох пътеписа ти за Мая Тат. И си спомних колко дълбоки, уравновесени, пълни със смисъл и наистина добри бяха пътеписите ти, преди да започнеш да "изхрачваш" в тях болката си и в крайна сметка - да се гавриш в социалните мрежи с хората, на които ги "посвещаваш". И всъщност думата „изхрачваш“ е цитат на него самия, взет от пътеписа му „Проклетия: премиера по източния ръб на мая Прошит 2425 м.“, цитирам: „Пиша това, за да го изхрача от себе си.“
6. Не на последно място, преди няколко седмици г-н Динков сам пожела да свали от форума свой пътепис, посветен на Олимп, пълен с мои снимки и цитати от мои текстове за същата планина, заради небрежния ми коментар, че е можело поне да ми каже, че ги е ползвал. Така че „или всичко, или нищо“ трябваше да се случи още тогава, ако става дума за принцип и ако това е неговото дълбоко убеждение.
7. Бъдете здрави, четете и мислете повече!
Г-ца С. Михайлова Smile

Искрено се радвам и дълбоко благодаря на майката на децата ми, че публикува собствената си гледна точка за случилото се.
Мога единствено да съжалявам, че тази позиция не беше публикувана по-рано, за да бъде спестено всичко на всички. Тук не включвам себе си.

Аз лично вярвам, че случаят беше приключен. Още преди публикуването на позицията на майката на децата ми.
Надявам се - тъй като в позицията й това не е ясно посочено - че по-нататъшни съдебни претенции спрямо сайта няма да има. За мен това е най-важното. Друго така или иначе не остана.
Разбира се, оставам на нейно разположение при нейни лични частно-правни претенции.

От името на администраторите на този форум нямам право да говоря. Както и да коментирам действията и позициите им, тъй като съм бивш член на този форум. Ако намерят за необходимо, ще го направят сами.

Стоя зад всяка своя написана дума - все още стояща в този форум или свалена от него. Това има значение единствено за мен. По тази причина няма да влизам в спор с никого за нищо - хронологично, фактологично, интерпретационно, контекстуално или емоционално.

За мен най-важното си остава този форум да продължи да бъде точно такъв, какъвто беше преди този случай да настъпи.
Надявам се, че единствената разлика ще бъде в това, че един член - в мое лице - си отива, а един нов член - в лицето на майката на децата ми - идва.

Майката на децата ми е награждаван автор на пътеписи, публикуван автор на есета с планинска тематика, преподавател в Асоциацията на планинските водачи в България, пътешественик из няколко континента, преводач от няколко езика с вече немалко преведени книги зад гърба си и поетеса на изключително високо ниво според скромното ми мнение.

Нямам никакво съмнение, че нейното започващо участие в този форум ще бъде от далеч по-голяма полза за самия форум и неговите членове от всичко, което аз направих за осемте си години като член.
На добър й час!

Последната промяна е направена от Ivan`Dinkov на Нед Юни 13, 2021 1:56 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти

Благодаря за всичко, Иване!

Бъди жив и здрав!

Няма дъга без дъжд.....

Моля, не си тръгвай!

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.

Айде кат е тръгнало да се пише - да се пише, па перчем да се вее.
Благодаря за благодарностите. Не за тях се пише. Написах го другаде - причината за писането не ми е ясна, но аршинът ми си го знам - да не ме е срам. От написаното. Не днес - днес, ясно, не ме е срам. А след 10, 20 години или след един месец - колкото е отпуснал Господ. Ясно е и това - ще ме е срам. Надеждата ми е да намеря едно-две неща, от които няма да ме е. Толкоз искам.
А дъга без дъжд наистина няма. Но колко дъждове без дъги. И колко очи без сълзи. И колко сълзи от слепи очи.

Не ме спирайте. А Вие вървете. Дори посоката няма значение. Вървете. Дори пътят няма значение. Вървете.
И това го бях написал някъде - Връх се катери навътре. А не напред и нагоре - там е тълпа.

Ако с нещо мога да съм Ви бил от помощ, то е - не правете моите грешки. Гледах да си ги призная.
Но от тая истина няма да се отрека - между човека и планината посредник няма. Много време ми трябваше, но вече съм сигурен. И Бог няма работа там - дуелът е един на един. Победителят е ясен.