Въпрос за пътя Белово-Юндола-Якоруда-х. Грънчар

	excalibur написа:
	…...

То голямо канене е вашето. Че чели, че проверявали, че питали и пресмятали, пък и времето...?
Аз какво да кажа, като ходя там поне веднъж месечно, отивам, пробягвам някое трасе, и вечерта в София. Ако така се каня, ще си остана с каненето... Very Happy

Можете от Нехтеница да тръгнете по каскадния път на запад, да излезете на седлото западно от Налбант, там по билото може да се оклоните за малко до Сухата Вапа, след това Джанка, Юрушки, от там Песоклива вапа и да слезете по североизточното й ребро до последното от езерата от север и от там не след дълго да излезете до кайзеровия път, от който да стигнете Грънчар. Това спокойно се прави с много лека раница и ускорено ходене за един ден. И ще сте преминали през всичко откъм върховете.
Има и опция за два дни - едина ден по каскадния път на запад до Сухото езеро над Семково, , след това по гадна пътека - на билото - и достигате Черна поляна, след което обратно до Грънчар, а на следващия ден - кръгчето през Юрушки и Песоклива вапа…
Изобщо варианти бол, стига да ви се ходи дълго и мъчително....

vladofff написа:

	excalibur написа:
	…...

То голямо канене е вашето. Че чели, че проверявали, че питали и пресмятали, пък и времето...?
Аз какво да кажа, като ходя там поне веднъж месечно, отивам, пробягвам някое трасе, и вечерта в София. Ако така се каня, ще си остана с каненето... Very Happy

Можете от Нехтеница да тръгнете по каскадния път на запад, да излезете на седлото западно от Налбант, там по билото може да се оклоните за малко до Сухата Вапа, след това Джанка, Юрушки, от там Песоклива вапа и да слезете по североизточното й ребро до последното от езерата от север и от там не след дълго да излезете до кайзеровия път, от който да стигнете Грънчар. Това спокойно се прави с много лека раница и ускорено ходене за един ден. И ще сте преминали през всичко откъм върховете.
Има и опция за два дни - едина ден по каскадния път на запад до Сухото езеро над Семково, , след това по гадна пътека - на билото - и достигате Черна поляна, след което обратно до Грънчар, а на следващия ден - кръгчето през Юрушки и Песоклива вапа…
Изобщо варианти бол, стига да ви се ходи дълго и мъчително....

Да де, ама като ходиш сам...!!! А като ти ограничат ходенето да не е повече от 5-6 часа и да няма много трудни баири....

	excalibur написа:
	Да де, ама като ходиш сам...!!! А като ти ограничат ходенето да не е повече от 5-6 часа и да няма много трудни баири....

Абе не ходя сам, ама нали знаеш, жени луди всякакви, една едно иска, втора друго бае, трета, а и болшинството пък, изобщо не знаят какво искат... Последно ме караха да правя цяло кръгче на Среден Пирин от х.Сандански през Спаните полета, Дженгал, Попово езеро, Камениците, Беговица, /каде 30 км отне на жипиеса, ама с доста денивелации/ и обратно в София, за 12 часа...

vladofff написа:

	excalibur написа:
	Да де, ама като ходиш сам...!!! А като ти ограничат ходенето да не е повече от 5-6 часа и да няма много трудни баири....

Абе не ходя сам, ама нали знаеш, жени луди всякакви, една едно иска, втора друго бае, трета, а и болшинството пък, изобщо не знаят какво искат... Последно ме караха да правя цяло кръгче на Среден Пирин от х.Сандански през Спаните полета, Дженгал, Попово езеро, Камениците, Беговица, /каде 30 км отне на жипиеса, ама с доста денивелации/ и обратно в София, за 12 часа...

Това в казармата го наричахме ИЗВРАЩЕНИЕ!!!

	excalibur написа:
	Ако напредна малко с колата, че мисля час и нещо беше ходенето до бариерата на езерото от Нехтеница.

Значи, от кантон Нехтеница, където свършва и асфалта, до края на черния път преди Рибното езеро е към 3 км. и не е час и половина.
Там се ходи бързо и леко. Бариерата я нямаше още миналата година, но трябва да се съобразява човек, че е вододайна зона на Якоруда!

Има дежурен на кантона на Рибното езеро и не прави проблеми да се разходите нагоре към Мъртвото,
въпреки загражденията с бодлива тел и табелите.
Това кръгче на Speedy го направихме набързо есента, обядвахме на хижа "Грънчар" и в ранния следобед бяхме при колите на Нехтеница.

Колата я оставиш на паркинга срещу кантон Нехтеница и хващаш смело към езерата и Билото.
И стегни ги малко твоите хора! Кажи им, че който не иска трудни баири, да си стои на Трещеник на бири. Croc

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.

	excalibur написа:
	Това в казармата го наричахме ИЗВРАЩЕНИЕ!!!

Е, не е съвсем. За да е извращение, от теб трябва да изискват също така, докато го правиш, да е с радостна песен на уста, а вечерта, ако не си заспал в движение, до късно да сипеш хвалебствия колко добре си се прекарал, опа, СИ СИ ПРЕКАРАЛ...

ДИАНА написа:

	excalibur написа:
	Ако напредна малко с колата, че мисля час и нещо беше ходенето до бариерата на езерото от Нехтеница.

Значи, от кантон Нехтеница, където свършва и асфалта, до края на черния път преди Рибното езеро е към 3 км. и не е час и половина.
Там се ходи бързо и леко. Бариерата я нямаше още миналата година, но трябва да се съобразява човек, че е вододайна зона на Якоруда!

Има дежурен на кантона на Рибното езеро и не прави проблеми да се разходите нагоре към Мъртвото,
въпреки загражденията с бодлива тел и табелите.
Това кръгче на Speedy го направихме набързо есента, обядвахме на хижа "Грънчар" и в ранния следобед бяхме при колите на Нехтеница.

Колата я оставиш на паркинга срещу кантон Нехтеница и хващаш смело към езерата и Билото.
И стегни ги малко твоите хора! Кажи им, че който не иска трудни баири, да си стои на Трещеник на бири. Croc

Е такива пазарлъци се водят...Ако било много тегаво по-добре да си седят на хижата, че и много вкусно готвели, а лудия да си търчи по върховете до мрак... Smile

Ама голямо мърморене е това вашето... Smile

И още по-точно е едно голямо нищо. Като ви се постави условие ходенето от местото, където е слянато от возилото до крайната цел да е не повече от 400 метра ше додите и ше се хвалите у орума... Smile

Забежка: Влади, много се смях на коментара ти. Да бе, и като си помислиш, че канещия се е известната орумна откачалка екскалибур... Ама явно човека се люшка между Сцила и Харибда и ич не му е лесно... Дано само тези хубавици някога се светнат колко благ явно е рицарят с тоза страшно име... Smile

. А ти защо предпочиташ този район, за пиринския ми е ясна работата, моите почитания на тази, която ходи с теб там. Ако е удобно да споделиш, разбира се.

Недей така, Рей! Има си ходене, катерене, спускане.

Ако решат след Мъртвото езеро да хванат към Билото за Ковача не е дълго, но има участък след езерото
с огромни камъни - блокажи. Те може да се окажат препятствие за някои туристи, които не са ходили по такива места
и е още по-зле ако са мокри.

След тези блокажи се изкачваш към една по-висока трогова долинка, която е много приятна, залисваш се по боровинки,
но накрая има стръмен улей, който рязко те качва на Билото и е много трошляк.
При това няма друга маркировка, освен да следиш за пирамидки.

Както и да го гледаш, ние кръгчето го врътнахме за 6 часа и малко с почивки и обяд. Това за мен е набързо, за друг може и да е бавно.
Там накъдето и да хванеш се изисква внимание и който не свикнал с по-суровия релеф на Рила, може и да не му е добре.

Затова е важно да имаш доверие на този, който те води и покаже непозната планина така, че да поискаш да се върнеш отново.

Добре е предварително да се обсъди накъде и докъде ще им се катери, да имат нагласата и с мерак да се върви. Very Happy

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.

Лейди Диана, секси мацка засмяна, съвсем по женски си видяла в коментара ми туй, което ти е угодно. Smile

Казах само, че нема место за мърморене и хвалби. И дори посочих при изпълнението на какво примерно условие те биха били уместни. Smile

И ако все още не е ясно: не смятам, че уважаемите съфорумци по-горе мърморят, а скромността им е добре известна.

Благодаря ти за казаното в този и предния коментар, смятам, че ще е полезно на всички! Smile

Забежка: казваш, че имало туй и онуй, а бира с кебабче има ли? Да знаем щото дали да заявим интерес... Smile

За тебе - Лъчко - само малини и боровинки, за да стане прехода. Че има ли топла бира и студени кебапи ще станеш като мен, планината става мираж. Ахахах

_________________
Не мога да спра.
http://ke-2013.blogspot.com/

Скъпи пацко, запитах уважаемата Диана, а не теб. Значи, когато трябва да пропагандира задоволяването на желанията, мераците и нагласите намира възможност да коментира, а когато лъчко й зададе въпрес - не. Е, няма нищо- казал съм, за Диана уважение завинаги.
А ти така да знаеш: няма при нас такова нещо като студени кебабчета и топла бира. Не! И то благодарение на нашата обща приятелка Лахесис. Тя ме разкритикува както знаеш че нямам достатъно изизкан вид и трябва да имам по-голема раница. Ок, ама кво да сложа в нея? Та закупих една голема хладилна чанта. И вътре наблъсквам бири, кебабчета и сичко останало. И си ги печеме на место на скара, от ония голямите, по съвет на г-н цецко. Та зарад туй бирата ни е винаги ледена, а нещата за лапане, а и мацките ни, естествено - горещи.
Всичко хубаво.

Yan4o написа:

Ето и една снимка от миналия август, от стената на долното от Якорудските езера - към Суа вапа:

Ако правилно съм разбрал - с жълта линия съм се опитал, ориентировъчно, да нанеса маршрута, по който vladofff се е качвал.

А ето и една снимка от горното (Мъртвото) езеро, като тук съм се опитал с червено да покажа къде (според мен) минава пътеката, излизаща на "цепката" между Налбант и съседния му.

Не съм минавал оттам, но бих се пробвал, ако имам възможност.
С времето, с което разполагате, аз бих се качил от там, после по билната до Суа вапа и слизане към долното Якорудско - по пътеката на vladofff (жълтата). Колата - на Нехтеница.

И замотахме се в района, единия ден от х. Трещеник в късния следобед пеша до средата на черния път Нехтеница - Рибно Якорудско. Вчера напреднах малко с колата към х. Грънчар (голямата поляна с постройки) и оттам пеша. На хижата 5 джипа имаше. Качихме седловината Джанка и по червената марка Мусала - х. Рибни езера към Суа вапа. Подминахме отбивката с 200-300 м. и се връщахме. Реброто много ми хареса, направо ме изненада приятно. Хубави гледки отгоре но ръснаха капки малко и решихме бързо обратно към х. Грънчар. Но какво разбрах, който иска да прави бързо качване на Суа вапа и кръгче, трябва да използва описания улей от vladofff и Yan4o...На върха се запознахме с водач (най-вероятно), водеше чужденец. Питах го можем ли да слезем по този улей? Абе вика нас много не ни слушат главите и се качваме оттук, ама е рисковано да се слиза по този улей..Ако бях сам може би щях да надникна но....Успях да се прибера по каскадния път описан от tzezko...

https://photos.app.goo.gl/V1qHtmdmvcWw9KbAA

	excalibur написа:
	...Абе вика нас много не ни слушат главите и се качваме оттук, ама е рисковано да се слиза по този улей..Ако бях сам може би щях да надникна но....

Не ги слушай такива, обичат да раздуват и да се правят на богоравни. Улеят не е точно улей, аз под улей, в тесен смисъл разбирам тесните кулоари през скалите, източно от въпросния, в които си има и отвесни прагове, и на места дори леко катерене, ако е нагорнище и от там обаче се минава... А там си е пътечка, с пирамидки и всички екстри, няма никакво притеснение. Щом го слязохме по мокро и по маратонки прави сметка колко е бил страшен. Ако трябва да го сравня с нещо познато, то е същото като пътеката от седлото на между Малък Полежан и Дженгала - надолу към Попово езеро - буквално едно към едно. Ако там ти е зор и рисковано и на Грънчаря ще ти е същото. Но не повече...

vladofff написа:

	excalibur написа:
	...Абе вика нас много не ни слушат главите и се качваме оттук, ама е рисковано да се слиза по този улей..Ако бях сам може би щях да надникна но....

Не ги слушай такива, обичат да раздуват и да се правят на богоравни. Улеят не е точно улей, аз под улей, в тесен смисъл разбирам тесните кулоари през скалите, източно от въпросния, в които си има и отвесни прагове, и на места дори леко катерене, ако е нагорнище и от там обаче се минава... А там си е пътечка, с пирамидки и всички екстри, няма никакво притеснение. Щом го слязохме по мокро и по маратонки прави сметка колко е бил страшен. Ако трябва да го сравня с нещо познато, то е същото като пътеката от седлото на между Малък Полежан и Дженгала - надолу към Попово езеро - буквално едно към едно. Ако там ти е зор и рисковано и на Грънчаря ще ти е същото. Но не повече...

Слизали сме между Малкия Полежан и Дженгалска порта по големи камъни с наклон...Дори качихме един див връх над 2600 м., покрай езерата и излязохме на пътеката малко над Попово езеро
Дори може да познаете някой https://photos.google.com/share/AF1QipMLBGlGVN_GHgxuW2GFytVUjpjs4AbeqoBmTDUoc3upNbddo8ovRp7CQ795PTNZvA?key=bjVTRGlwQ1VlOFdTYllIWXZjR2Z3Yi1GUF9PYVJB