Проф. Ива Христова, дмн, зам.-директор на Националния център по заразни и паразитни болести:
«Повторно тествайки запазени проби на хора от България, за да ги ползваме като отрицателна контролна група, съвсем случайно открихме силно положителен човек от януари. [...] Изследването е направено по повод респираторна инфекция.»
Изследване в Сингапур на три групи хора (36 наскоро боледували от Covid-19, 23 срещали SARS-CoV-1 вируса преди 17 години, както и 37, които не са боледували от SARS/Covid-19) е установило и в трите групи наличие на Т-клетки, способни да разпознават и унищожават SARS-CoV-2 вируса. В третата група е имало 26 човека с проби взети преди юли 2019 г. и 11 с отрицателни серологични тестове за SARS-CoV-2 антитела. В 19 (от общо 37) от третата група са открити Т-клетки, способни да разпознават и унищожават SARS-CoV-2. Авторите споменават възможност за кръстосано разпознаване на донейде подобни части от други вируси, предизвикващи "обикновен грип", например OC43, HKU1, NL63 и 229E. Възможно е да се окаже, че преболедувалите някои видове "обикновен грип" имат дълготрайна имунна памет, която би могла да ги предпазва от Covid-19 или да изменя протичането на болестта.
- Каква е разликата между това да умреш "с" коронавирус и "от" коронавирус?
- Проблемът е, че някои хора не искат да разберат нещо важно: когато имаме починал пациент с COVID-19, ние не казваме, че това е единствената причина за смъртта му. Но заразата е катализатор на хронични процеси, които вече се развиват в тялото на човека. А с тези заболявания той може да живее дълги години. Когато обаче COVID-19 влезе в организма, той фатално засилва тези процеси. Големият проблем на коронавирусната инфекция не е засягането на белите дробове. Тя засяга ендотелните клетки на микроциркулацията. Тези клетки са в абсолютно всички органи. Така че COVID-19 може да засегне сърцето, мозъка, черния дроб и други органи. Това не е лек грип, а една генерална промяна на микросъдово ниво, свързана с разрушаването на така важните ендотелни клетки.
Щом е отрицателно зареден, значи активното сребро(например сребърна вода) може да убива вируса.
За сметка на това обаче отрицателните йони във въздуха ще се отблъскават от вируса и той ще е между тези около 40%, които няма да бъдат убити от тях.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
От една страна сингапурската статия установява наличието на T-клетъчен имунитет срещу SARS-CoV-2 всред хора, които не са имали досег конкретно с този вирус, но може да са имали с други човешки коронавируси, като например OC43, HKU1, NL63 и 229E, които предизвикват "common cold" или по нашенски "настинка".
От друга страна западните ни съседи предполагат, че ендемично за нашия район заболяване на бъбреците може да е свързано с някакъв неизвестен коронавирус. Нещо повече, те пишат, че:
"The high prevalence of antibodies to the new virus in people from the endemic regions is interesting. It suggests that exposure to the virus has been or is widespread. It is possible that only a segment of the population infected with the virus could develop fully blown nephropathy."
Излиза, че е възможно значителен процент от населението на Балканите да се е срещало с този (тогава, а може би и до днес?) неизвестен коронавирус, за който, впрочем, са установили общ антиген с тези на споменатите от сингапурците OC43 и 229Е. При това -- без да развият описаното в статията заболяване на бъбреците.
Разбира се, твърде много са предположенията и неизвестните, ала това все пак изглежда като една възможна посока за търсене на обяснение за значително по-ниската леталност на SARS-CoV-2 в някои географски райони в сравнение с други.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Мисля, че някъде по-нагоре го бях писал. Хората които са го изкарали веднъж - няма гаранция, че няма да ги повтори. В Китай имаха такива случаи още април месец.
Мангърката за мен никога не е бил надежден източник. А на всички ни се искаше да е прав.
Полезно би било да изчислим и броя умирания по седмици на милион население. За тази цел би могло да използваме отново данни от НСИ за предходни години, според които населението към 31 декември на съответната година е било:
2015 г.: 7 153 784
2016 г.: 7 101 859
2017 г.: 7 050 034
2018 г.: 7 000 039
Имайки предвид горното, за 2019 и 2020 г. би могло да екстраполираме намаленията на населението на приблизително 50 000 души годишно.
Така бихме получили следната приблизителна картина за брой умирания на милион по седмици (графиките са със сходни за съответните години цветове):
Оказва се, че е имало 3 седмици през 2020 г., през които броя умирания на милион население в България са били най-високи в сравнение със съответните седмици от предходните 5 години. Това са:
20-та седмица (от 11 май до 17 май): 296 умирания на милион;
27-ма седмица (от 29 юни до 5 юли): 305 умирания на милион;
28-ма седмица (от 6 юли до 12 юли): 288 умирания на милион.
Тук бих искал да отбележа, че 28-та седмица на 2020 г. е с по-малък общ брой умирания (1986) в сравнение със същата седмица на 2015 г. (2006 умирания), ала намаляващия брой на населението води до размяна на местата съответно с 288 на милион през 2020 г. срещу 280 на милион през 2015 г.
Разбира се, горното изчисление би могло да бъде направено и още по-точно ако бъде оценен броя на населението на седмична, вместо на годишна, база.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Съб Юли 25, 2020 4:22 am
Alina
Регистриран на: 15 Юли 2016 Мнения: 218
Както винаги си супер точен с данните, Vedrin.
За да бъдем, обаче, напълно обективни би било добре се види графика и на причините за смърт.
Примерно - инсулти, инфаркти, лекарски грешки, рак, глад, катастрофи, самоубийства, битово насилие, наркотици, СПИН ... и какъв е процентът на К-19 спрямо всички останали.
Населението на България остарява бързо и все повече хора ще си отиват, все по-рано.
Да не забравяме, че сме на едно от първите места по краткост на живота в ЕС.
Мой близък от Испания беше тук през 2015г и докато разглеждахме Бачковския манастир, а после и Бачково, защото бяхме оставили колата там, му направи впечатление от разлепените некролози наоколо колко кратко живеят хората в България - средно с около 20г по-малко, отколкото в Испания - според него.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Съб Юли 25, 2020 11:11 am
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3542 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Alina написа:
Както винаги си супер точен с данните, Vedrin.
За да бъдем, обаче, напълно обективни би било добре се види графика и на причините за смърт.
Примерно - инсулти, инфаркти, лекарски грешки, рак, глад, катастрофи, самоубийства, битово насилие, наркотици, СПИН ... и какъв е процентът на К-19 спрямо всички останали.
Населението на България остарява бързо и все повече хора ще си отиват, все по-рано.
Да не забравяме, че сме на едно от първите места по краткост на живота в ЕС.
Мой близък от Испания беше тук през 2015г и докато разглеждахме Бачковския манастир, а после и Бачково, защото бяхме оставили колата там, му направи впечатление от разлепените некролози наоколо колко кратко живеят хората в България - средно с около 20г по-малко, отколкото в Испания - според него.
В икономиката има едно понятие - алтернативни разходи (алтернативна цена):
„Алтернативна цена (или алтернативни разходи) в микроикономиката е цената на дадена дейност, базирана на пропуснатите ползи от следващата най-добра възможност. Понятието се основава на идеята, че в свят с ограничени ресурси няма възможност да бъдат реализирани всички алтернативи. Затова в цената на дадено решение трябва да бъде калкулирана и цената на възможностите, пропуснати с реализацията му.
Например в цената на големите енергийни проекти в България (като изграждането на нова АЕЦ), трябва да се калкулира алтернативната цена на инвестирането на тези средства за енергийна ефективност или алтернативни енергийни източници. По подобен начин в едно домакинство при обмисляне на подмяна на колата, може да се калкулира алтернативната цена на поддръжка на старата кола.“
Alina, много правилно се запитваш за причините за смърт и какъв е процентът на К-19 спрямо всички останали причини.
Само че не би ли могло да бъде въведена (по подобие на алтернативните разходи) „алтернативна причина за смърт КОВИД-19“?
Поради епидемията от КОВИД-19 бяха отложени профилактични прегледи, планови операции, посещенията при личните лекари...
Всичко това води (ще доведе, би могло да доведе) до късна диагностика на другите заболявания (например раковите заболявания).
Хората, починали от такива заболявания, не би ли могло да се водят умрели от „косвена причина за смъртта КОВИД-19“?
Понеже ако не беше епидемията от КОВИД-19, техните заболявания биха могли да бъдат открити по-рано и хората спасени?
Друг въпрос, който възниква - защо броим само жертвите и смъртните случаи?
Случаите, които не са летални, и уврежданията, получени вследствие на КОВИД-19, не са ли значими?
А уврежданията, косвено получени от КОВИД-19 поради отложените прегледи и ненавреме установени други заболявания?
Горните таблици, които Vedrin публикува, не бива да ни успокояват, щом на тях смъртните случаи са в „нормални“ граници.
А би трябвало да си зададем въпроса като Alina и нейния близък от Испания - защо хората в България живеят толкова кратко?
Би трябвало да се запитаме за „алтернативните разходи“ и за „алтернативната продължителност на живот“... и да се замислим...
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
За да бъдем, обаче, напълно обективни би било добре се види графика и на причините за смърт.
Такива графики има много, но евентуални сравнения между тях би трябвало да бъдат правени много внимателно, ако въобще е възможно да бъдат достатъчно смислени, тъй като методиките за определяне на причината за смърт в различни страни и при различни обстоятелства са различни и се променят. Сравнително по-достоверни биха били подобни данни ако се правеше аутопсия на всеки починал, нещо, което далеч не е така нито у нас, нито по света, особено по време на пандемия.
stefan_iliev38 написа:
Друг въпрос, който възниква - защо броим само жертвите и смъртните случаи? Случаите, които не са летални, и уврежданията, получени вследствие на КОВИД-19, не са ли значими? А уврежданията, косвено получени от КОВИД-19 поради отложените прегледи и ненавреме установени други заболявания?
Значими са, разбира се, но са и по-сложни за достатъчно точно обективно оценяване.
stefan_iliev38 написа:
Горните таблици, които Vedrin публикува, не бива да ни успокояват, щом на тях смъртните случаи са в „нормални“ граници.
Всъщност аз намирам данните по-скоро за обезпокоителни отколкото за успокояващи, особено ако се потвърди и в следващите седмици/месеци вече очертаващата се тенденция.
stefan_iliev38 написа:
А би трябвало да си зададем въпроса като Alina и нейния близък от Испания - защо хората в България живеят толкова кратко?
Добре известни са някои възможни причини за това...
Все пак, като един малко по-оптимистичен завършек на тази пращулка, донейде свързан и с въпроса за "алтернативните разходи" и "алтернативната продължителност на живот" бих споделил и следното някак по-малко известно и коментирано у нас обстоятелство:
Макар и да живеят относително по-кратко, българите изглежда се радват на сравнително повече години пълноценен живот. Доколкото тази статистика е точна, това би могло да означава, че възрастните хора у нас са по-малко уязвими от разни по-тежки заболявания. Но и това явно не е непременно пълното обяснение на сложната действителност, защото например Словакия, страната с ужким най-ниска смъртност от Covid-19 в ЕС (5 на милион според Worldometers към 25 юли 2020 г.), е в дъното по години пълноценен живот. Всъщност, би могло дори да се твърди, че по този показател България е близо до Испания -- изостава само с няколко месеца при жените и 4 години при мъжете.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
