Вело Родопи от край до край

За 5-6 дни прекосих Родопите с колело. Всички нощувки на палатка. Първите две вечери спах под навеси върху цимент. После дъждовете спряха и нощувах на открито. Единствената баня беше в хижа Тешел (по 2,50 лв на човек с тяхна кърпа). За радост нямахме проблеми с колелетата и гумите. Карахме основно по шосе. По шосетата се надишах на изгорели газове. Най-трудно се дишаше в участъка Девин - Широка лъка, защото там правят ремонт на настилката и имаше много прах. Представете си колко прах вдига един бързащ самосвал с 10-12 гуми по настилка от натрошени камъни? Тази прах пада едва след няколко минути в случай, че няма друг самосвал.
Идеята на Е3 е да се мине по билото на Балкана от единия до другия край.
Идеята на Е8 е да се направи някакъв дълъг маршрут, който да обхване Родопите и Източна Рила, защото при Е4 се минава само през Западна Рила. Тук не става на въпрос за билото на Родопите, защото това било не е така ясно изразено като билото на Стара планина. Затова реших да направя свой маршрут, различен от Е8. Пеша от Боровец до яз. Белмекен с една нощувка в х. Заврачица. На яз. Белмекен ще ми докарат колелото и продължавам за Мезек с колело по шосе. Включих всички големи язовири, въжен мост Лисиците и големият меандър на р. Арда до Маджарово.
Пеша от Боровец до Белмекен.
С колело: Белмекен, Юндола, Велинград, Ракитово, Цигов чарк, яз. Батак, яз. Голям Беглик, яз. Широка поляна, яз. Доспат, гр. Доспат, Борино, яз. Тешел, кв. Настан (гр. Девин), гр. Широка лъка, Пампорово (през Стойките), Ардино, яз. Кърджали, гр. Кърджали, с. Седловина, с. Широко поле, въжен мост Лисиците, яз. Студен кладенец, с. Долни Главанак, с. Горни Главанак, Големият меандър на р. Арда, с. Бориславци, с. Малки воден, яз. Ивайловград, с. Малко градище, крепост Мезек, гр. Любимец (за по-удобно придвижване обратно към София). Пропуснах яз. Девин, защото не си заслужаваше да правя голяма отбивка срещу ограничена гледка на края на язовира. Сега малко съжалявам, защото трябваше да отделя два часа за отбивка до язовира и обратно.

От детството не бях карал колело. Трябваха ми тренировки по неравен терен заради друсането и вибрациите. Срещу моя блок има ливада, на която съседите разхождат кучета. Изрязах бодливите храсти и извадих острите/стърчащите камъни. Направих си "полигон" за тренировки. След първите два часа каране по неравен терен ме заболяха мускулите между китката и лакътя. След още десетина часа болките отшумяха и заключих, че съм готов за вело поход.
С това тежко и добре натоварено колело ми беше трудно. Пеша е по-приятно, но по-бавно. Може да обърнете внимание на приспособяването на заден багажник и калници. Колелото е с подвижна рамка и затова не може да се монтира заден багажник, но намерих начин. Върху багажника са палатката и шалтето най-отгоре (върху палатката). Шалтето е покрито със светлоотразителната жилетка (спортен елек Каримор). На кормилото са чанта и две торбички с бутилки за вода. За да подобрите баланса на колелото, трябва отпред да сложите товар.
Не подпирайте колелото по обрасли мантинели/дървета, за да не приютите неканена гостенка, която може да ви клъвне. След Широка лъка ме нападнаха комари. Тогава ме е клъвнала неканената гостенка. Усетих болката зад дясното коляно но продължих да карам по баира. После видях, че имам точка с кръв, но си помислих, че е от ухапване от комар. Два часа по-късно в палатката като се бърсах с мокри салфетки видях, че имам две ухапвания едно до друго, но не се досетих защо. На сутринта на дневна светлина видях, че между двете убождания има странна червеникава връзка на буквата "U" и се зачудих. След малко се сетих, че това са джуките на змията. Нямах подуване и продължих. След още един ден двете точици станаха изпъкнали. Всъщност това не са баш две точици, а две съвсем малки кръгчета, приличащи на две точици. Сега се радвам на късмета, че съвсем леко ми се размина.

Моите съвети:
По възможност да карате само по шосе. Следващата година пак, но без Източна Рила. Меандърът и яз. Ивайловград доста утежняват похода и може да ги пропуснете.
За колелото е по-добре по шосе, а за нас е по-добре да сме далеч от шосето.
Колелото трябва да има преден амортисьор, защото при спускане по шосето тук-там има неравности.
Светлоотразителната жилетка ще ви даде малко повече спокойствие, но все пак внимавайте на места с ограничена видимост за водачите на МПС.
Дисагите са задължителни. Ако ще нося раница на гръб, защо ми е колелото? Горещо препоръчвам багаж върху кормилото за по-добър баланс на цялото колело.
По пътя има много чешми и навеси. Не носете много вода като при пешеходните преходи.
Носене на малки количества храна и ежедневно пазаруване от селските магазини.
Когато имате избор за два пътя, можете да изберете този с по-малката сумарна денивелация. Това става с предварително изчисление на компютър.
При изкачване на баир ми е топло, но при спускане понякога ми е студено. Елекът е много подходяща екипировка.

Поздрави и моето уважение, че сте изминал целия път с този уред за мъчение на две колела. Представям си докъде бихте стигнал, ако имате истински, удобен и модерен велосипед Shocked

Ако велосипедът беше истински, удобен и модерен, може би щях да направя София - целите Родопи - София.

Историята помни нЕколко ентусиаста преди години по маршрута преко Родопа и Рила: Смолян- застава Георзовица- с. Кестен- с. Триград- Ягодина- Тешел- х. Орфей- м. Дженевра- яз. Широка поляна, -яз. Голям Беклик- Медени поляни- Аврамови колиби- Юндола- х. Грънчар- х. Заврачица- х. Чакър войвода- Боровец- Самоков- Ярема- София.

Адмирации за прехода, аз все още не мога да се реша на подобно нещо, макар че имам и физическата подготовка и колелото. Ако съм с компания - да.

Най-трудното е да си осигури транспорт за колелото. Може с бус, баничарка или лека кола с багажник върху задния капак. Намирането на шофьор също е трудно, особено за връщане от Мезек.
Може да тръгнеш сам с колело от Кюстендил - Дупница - Клисура - Самоков - Костенец - Белово - Юндола - Велинград - Ракитово - яз. Батак и т.н. Пътят от Белово за Юндола е доста разбит. На Юндола може да се събереш с предварително уговорени хора за Е8.
Влакът е добра алтернатива. Кюстендил-София-Септември и после теснолинейката Септември-Аврамово. Моят съвет е да слезеш на Костандово (спирката преди Велинград) и с колелото да продължиш за Ракитово, яз. Батак, яз. Голям Беглик, яз. Широка поляна, ... Мезек.
За връщане от Мезек също има вариант с международния влак Истанбул-София. Просто трябва да отидеш от Мезек до митницата в Капитан Андреево, където да се качиш на влака за София. По това време на годината влакът от Истанбул за София е празен. Предвид на пандемията, не бих ползвал международния влак.
Може още от началото да тръгнеш в обратна посока от Мезек за Кюстендил. Така няма да ангажираш човек с транспорт да те върне в момент, когато само на теб е удобно. По-лесно се намира приятел в почивен ден да те закара до Мезек, отколкото в делничен ден да тръгне от Кюстендил, за да те вземе от Мезек. Лошото е, че в обратна посока имаш 600 м н.в. положителна денивелация Мезек-Костандово.