Най на края намерих време да направя пътеписа. Историята е дълга, но ще опитам да я разкажа в краткият вариант.
Започвам с това, че съпругата ми е от град Кочериново. От 10 години сме заедно и обожавам гледката към Рила от двора на къщата им. Виждам Калините, Поличите ... даже язовирната стема на яз. Калин се различава като се загледа човек. Никога не мога да се наситя на тази гледка. Напоследък като пътуваме в онзи край обаче вниманието ми привлякоха и планините от Осогово-Беласишката група. Тогава си казах "Абе трябва един ден да се кача там горе". Гвоздеят на това мое желание заби колегата Димов, като качи снимки от Влахина планина, Малешевска планина и Огражден. И от тук започва нашето приключение с най-верният ми партньор в планината - моята съпруга, Ани.
Седмица по-рано пуснахме уведомление до Гранична полиция. Обади ни се един от началниците в Благоевград. Човекът бе невероятно любезен. Единствено помоли да си носим личните карти и да ги предоставим за проверка. Предупреди ни, че няма никакви пътеки и маркировки до Кадийца и да сме внимателни.
Една сутрин станахме по-раничко, целунахме спящите хлапета и ги оставихме на отговорно пазене при техните баба и дядо. Въпреки, че времето бе доста непостоянно - желанието ни за един добър преход бе повече от стабилно!
Така рано рано се озовахме в село Сушица. Селото изглеждаше доста екзотично и красиво сгушено във Влахина планина.
Като изключим, че пътят е ужасен и убива всякакви окачвания, то гледките извън него са хубави.
Принципно на този разклон край Ловния заслон трябваше по план да оставим колата. Тънкият момент е, че семейното комби е нисичко и рискувах да остана без половината от корите отдолу. Затова го оставих точно там където се разделя пътя за КПП и този за заслона.
Тук е другото ключово място. Тук където се събират двата потока трябва се тръгне по реброто на върха нагоре. Няма маркировка, няма и ясна пътека. Гледайки коларският път по картата ми бе ясно, че бая обикаляне щеше да падне.
Тъй като предходния ден бе валяло цял ден, катеренето в гората не бе никак лесно и си беше хлъзгаво.
По някое време макар и за кратко излязохме на коларски път
И все пак гледахме да се придържаме към следата, която е в kade.si. До този момент се стараехме да се ориентираме както винаги - хартиена карта и добри познания. Е точно тук за сефте ми се наложи да ползвам навигация. Имах я на телефона, но никога не я бях ползвал. Е всяко нещо си има първи път.
След около 2 часа ходене излязохме от гората. Тук при ясно време гледката със сигурност е невероятна. Ние с Ани обаче просто се молехме да не завали. На поляната миришеше супер приятно на билки. Просто поемаш си въздух, а преглъщаш чай ...
За тук не ни беше необходима навигация, за да се сетим, че вр. Кадийца е ей там малко по-нагоре.
От тук се виждаше вече Малешевска планина и следващата ни цел - Ильов Връх.
Но първо да се качим на Кадийца ...
Почти не остана ...
И ето, че вече сме на върха!
Гледам, че не само според мен, а според всички - граничната пирамида е на по-високо от котата. Ами така е ...
Имахме намерение да обядваме на върха, но Влахина планина рязко се разсърди. Изви се силен студен вятър, появи се мъгла ...
По най-бързия начин се отправихме към седловината между Влахина и Малешевска планина. Там където е трябвало да бъде КПП между Македония и България.
Поглед към Кадийца от към южния му склон.
Доста често ме питат "Е добре де, тия двете планини, като са долепени една за друга, как разбираш, че си в друга планина?". Ами има си разлика в ландшафта. До колкото знам и в скалния строеж има.
Тук вече сме на следващото ключово място. Тук е трябвало да бъде КПП между Симитли и Пехчево. Еидн прекрасен кръстопът с няколко объркващи посоки. продължава се напред, но леко в ляво Ако хванете напред, но леко в дясно ще се движите успоредно с границата, но от към Македонско. Ние точно натам бяхме тръгнали, но GPS леко ни подсказа и си направихме корекция на курса през пряка пътека.
Друго ключово място. От тази гранична пирамида по едва видима пътека е маршрутът ни за връщане към колата. Мислехме тук да оставим раниците и без тях да ходим до Ильов връх. Като видяхме огромните каракачанки покрай кравите наоколо - бързо размислихме.
Поглед отново към вр. Кадийца, на който бяхме само преди час.
Ильов връх се оказа доста равен и само граничната пирамида и флагчето ни ориентираха къде е точно.
Ето, че вече сме на Ильов връх - първенецът на Малешевска планина.
Върнахме се малко назад при предходната гранична пирамида. От там просто тръгнахме надолу. Постепенно се показа пътека. Видяхме и водата от къде си е проправила път ..
А тук вече сме при бившите гранични застави. От тук вече пътеката се слива с "главният" път и е трудно човек да се изгуби.
Докато бяхме на гости в къщата на тъщата решихме, да използваме момента да се качим и на първенецът на Огражден - Билска чука.
Една сутрин пак станахме по-раничко и за час и половина по-късно бяхме в с. Гега.
Селата тук в Огражден са на стъпала и изглеждат много интересно.
От село Гега до село Чурилово има чисто нов асфалт. Асфалтът свършва точно след разклона за Чуриловския манастир. Естествено не пропуснахме да го посетим.
най-много ни впечатлиха изображенията на сатаната. Лично аз не бях виждал такива в никой друг храм.
След като посетихме манастира зарязахме возилото си на по-широко местенце и закрачихме пеша към с. Кукурахцево.
В селото ни се наби на очи чешмата. Като цяло по време на целия преход имаше много чешми и всички до една бяха действащи. не сме се презапасявали с вода.
Кметството в село Кукурахцево
Гледка надолу към манастира. Колата вече е малка бяла точка ...
От мои приятели с корени в района съм чувал, че Огражден е меката на марихуаната. Тук се случва 8-мото чудо на света - сееш краставици и домати и расте ... познайте какво
По маршрута до вр. Билска чука има маркировка, но само до м. Плетваро. Интересното е, че маркировката я виждах добре само на връщане. На отиване по-скоро случайно я мярках.
В голяма част от нашия преход виждахме Беласица. Много е красива, надявам се скоро и там да отидем за 3-4 дни.
По пътя си минахме и покрай дървото "октопода". Мисля, че се сещате, защо го наричат така.
Ето и крайната цел за деня - вр. Билска Чука 1664 м нв.
Едно от езерцата по пътя.
На места седят все още бодливата тел и коловете на бившата гранична ограда. маршрутът ни минава от външната им страна.
Тук има и страшно много диви ягоди. Толкова много и толкова вкусни не бях ял до сега.
В Огражден вековните дървета не са изключение. Те са навсякъде и са радост за окото!
А тук вече сме на м. Плетваро и едноименния заслон. Естествено бе заключен. Дървата в огнището пред заслона още пушеха. Явно се ползва от овчарите. От тук нататък няма никаква маркировка.
Стратегията ни за върха бе да минем през удобно място в гората към върха. на места затъвахме в листалаци до коляно. Въпреки това не ни представляваше трудност. Е и GPS малко помогна с посоката за върха.
А ето го и него - вр. Билска чука. Първенецът в Българската част на Огражден планина.
Котата голомо търсене я търсихме и така и не я намерихме. Но пък намерихме голямата любов на горския
На връщане се спряхме малко покрай това мини езерце. Всичко бе невероятно шарено и миришеше на чай.
След 15 км ходене спряхме малко да поразхладим на едно поточе.
Re: Влахина планина, Малешевска планина и Огражден
Svetlix написа:
Започвам с това, че съпругата ми е от град Кочериново. От 10 години сме заедно и обожавам гледката към Рила от двора на къщата им. Виждам Калините, Поличите ... даже язовирната стема на яз. Калин се различава като се загледа човек. Никога не мога да се наситя на тази гледка.
Родът на майка ми е от Бобошево, с разклонения в Кочериново, Рила, Фролош, Дупница, Варна, Горна Оряховица, а нейде доста по-назад във времето -- Прилеп. Гледката към Рила от този край наистина е чудесна, особено през пролетта и началото на лятото, но не само тогава.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Сря Юни 24, 2020 11:20 pm
Dimov
Регистриран на: 22 Дек 2017 Мнения: 336
Поздравления! Чудесен разказ, хубави и описателни снимки! С голямо удоволствие четох и разглеждах!
Мисля, че ми е познато чувството известно време да гледаш към определени била и върхове и да си мислиш "какво ли е там, как ли се изкачват, какви ли гледки има - един ден трябва да отида и да разбера..."
Макар и да изглежадат много по-различно сега, Влахина и Малешевска са много красиви, сериозни планини са си. Наистина има разлика в ландшафта, като се премине седловината между двете планини, определено прави впечатление.
А на Билска чука е доста обрасло, през март имаше малко сняг, който може би дори е улеснил ходенето. Според мене, най-високото място си е точно при дънера с табелата, а бетонният знак се намира определено по-ниско, така че нищо не сте изпуснали.
Много вкусни изглеждат тези ягоди, мисля че никога не съм улучвал такива плодове.
Re: Влахина планина, Малешевска планина и Огражден
vedrin написа:
Родът на майка ми е от Бобошево, с разклонения в Кочериново, Рила, Фролош, Дупница, Варна, Горна Оряховица,..
Тъщата е от Фролош ... ако продължаваме така ще се окаже, че с жената сте род
Dimov написа:
Мисля, че ми е познато чувството известно време да гледаш към определени била и върхове и да си мислиш "какво ли е там, как ли се изкачват, какви ли гледки има - един ден трябва да отида и да разбера..."
Като споменах Фролош и прочетох това изречение ...
Като ходихме на разходка до парк "Рила" в Нагъзаки (Дупница) и както си се возихме по АМ Струма и един връх ни привлече вниманието. С Ани почнахме да спорим дали е част от Влахина планина или от Осогово. Мястото е точно срещу пътния възел на който се слиза за Бобошево. По-късно като отворих картата и се оказах прав, че това е Влахина планина. Върхът се оказа Бобошевски Руен. Вечерта пихме бира с наш приятел от Кочериново, който е запален планинар. Човекът веднага включи, за какво му говоря. Спомена за дивите божури и ... сега сме решили, че догодина живот и здраве ще отидем
А след като показах тази снимка на Ани на брат и ...
... последва интересна реакция. Човекът веднага разпозна вр. Алабурун в Малешевска планина. Там се намирала кулата "Пъстрец". Едно време всички комуникации за Гърция са минавали през нея. Каза ни само: Като тръгнете за Огражден обърни внимание къде е кулата преди да влезеш в Кресненското дефиле. Като се връщаш ще видиш от къде чак ще я видиш отново. Ще ти се струва на ниско и близко, но не ...
Последната промяна е направена от Svetlix на Чет Юни 25, 2020 10:03 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Чет Юни 25, 2020 9:26 pm
Antoon
Регистриран на: 25 Сеп 2007 Мнения: 428
Бобошево
След като посетих две от трите пещери, в които е пребивавал Иван Рилски (над Рилски манастир - стандартната, и в Земенския пролом - сравнително най-трудно достъпната), реших, че е трябва да видя и третата - над Руенския манастир. И така открих района на Бобошево. Много ми хареса. Бобошевски Руен е с фантастична панорама, ходих два пъти до него тази година. Най-интересното за мен се оказаха няколкото средновековни църквички със страхотни стенописи. Струва си човек да ги “открие” самостоятелно в нета и да ги посети след това.
Тъщата е от Фролош ... ако продължаваме така ще се окаже, че с жената сте род
Фролошката махала е Велидол. Тя е доста далеч от центъра на селото. Бяхме се запътили веднъж натам преди години, ама така и не успяхме да стигнем в голямата жега и прахоляк. Майка ми имаше много бегли детски спомени от дълги полупланински преходи с баба ми Софка от Бобошево до Велидол и обратно с магарето. Къщата им с дядо Стефан в Бобошево някога е била при стария мост, там където по-късно е бил изграден културния дом.
Antoon написа:
След като посетих две от трите пещери, в които е пребивавал Иван Рилски (над Рилски манастир - стандартната, и в Земенския пролом - сравнително най-трудно достъпната), реших, че е трябва да видя и третата - над Руенския манастир. И така открих района на Бобошево. Много ми хареса. Бобошевски Руен е с фантастична панорама, ходих два пъти до него тази година. Най-интересното за мен се оказаха няколкото средновековни църквички със страхотни стенописи. Струва си човек да ги “открие” самостоятелно в нета и да ги посети след това.
Хубаво е на Бобошевски Руен, да. Св. Тодор в местността Селище граничи с един от наследствените ни имоти.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Чет Юни 25, 2020 10:15 pm
Antoon
Регистриран на: 25 Сеп 2007 Мнения: 428
Св Тодор е с много интересна архитектура, за съжаление не е много запазена..
Чет Юни 25, 2020 10:20 pm
ray
Регистриран на: 10 Авг 2016 Мнения: 1681
Светликс, голяма публикация! Благодарности! Това са напълно непознати за мен места! Браво и за ходенето, и за разказа, и за снимките! Респект! Планинари сте! Да вземат пример от тебе съфорумците, а не да се отчитат с два реда, от които вее тийнейджърска скука и една снимка, която обикновено не се отваря. Всичко хубаво!
Тъщата е от Фролош ... ако продължаваме така ще се окаже, че с жената сте род
Фролошката махала е Велидол. Тя е доста далеч от центъра на селото. Бяхме се запътили веднъж натам преди години, ама така и не успяхме да стигнем в голямата жега и прахоляк. Майка ми имаше много бегли детски спомени от дълги полупланински преходи с баба ми Софка от Бобошево до Велидол и обратно с магарето. Къщата им с дядо Стефан в Бобошево някога е била при стария мост, там където по-късно е бил изграден културния дом.
На тъщата бащата е от Пеянци, а майката от Пацовци. Техните фамилии са били на махалите - Пеянска/и и Пацов/а. Те са все в този район и се водят махали на Фролош. Съпругата ми е ходила като дете само и няма много спомени. Дискутирали сме и идеята някой път да отидем там. Ей така на разходка. Тъщата е била на 7 години, когато са се преместили на друго място.
Наскоро ходих от КПП Логодаж надолу към Обелските махали да издирвам една опустяла черква.
Сюрреалиситно е усещането. В нищото има стопанства от по няколко къщи, доста оживени за мое учудване.
_________________ Бутам след осмата бира
Пет Юни 26, 2020 9:56 pm
ray
Регистриран на: 10 Авг 2016 Мнения: 1681
дидо, от твоите два реда никога не "вее тийнейджърска скука" (вж. коментара ми по-горе), ама почти винаги са в жанра тийзър - хем ми доказваш колко съм прост, хем ми распалваш лубопитството... Някой път ако искаш може да кажеш нещо повече за тези два реда.
А Ведрин... Ведрин е на всеки километър - или е бил, или има познати, или знае всичко, или замерва разни неща...
Пет Юни 26, 2020 11:28 pm
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
И не само!
Ведрин и балони пуска, та наблюдава отвисоко.
Преди време написах за моите разходки около селцето Чорул до Драгоман:
Чорул
Тогава снимах отдалече твърде привлекателно ждрело на запад от Чепън. Виждаха се само скалите му. Някой не е ли бил там? Да е Нишава?
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Ако хванете напред, но леко в дясно ще се движите успоредно с границата, но от към Македонско. Ние точно натам бяхме тръгнали, но GPS леко ни подсказа и си направихме корекция на курса през пряка пътека.
