Децата и планината

Честито! Жив и здрав да ви е !

	Сотиров написа:
	Антон, Боян и Мила от днес си имат ново братче - Максим. И ако летоска срещнете планинска дружинка от дядо с четирима внуци, с голяма вероятност това сме ние.

_________________
Енциклопедия за ЕКИПИРОВКАТА за туризъм.
Палатки *** Туристически обувки

	Сотиров написа:
	Антон, Боян и Мила от днес си имат ново братче - Максим. И ако летоска срещнете планинска дружинка от дядо с четирима внуци, с голяма вероятност това сме ние.

жив и здрав да е малкия Максим Very Happy

и неговите батковци и кака Very Happy

Браво, браво и честито. Да са живи и здрави дечицата. Колкото повече - толкова по-хубаво Croc

_________________

В събота - на Витоша! С малкия внук и внучката. Лифтът обаче не работеше, та се наложи да променим програмата. От манастира - нагоре по реката. Заради топящите се снегове сега тя е много буйна и децата с ентусиазъм хвърляха камъни и дърве във водата или пък търсеха "острови", на които да се спасят от "световния потоп":

Нагоре по Драгалевската река стигнахме до красивата местност, наречена Паша бунар. Твърди се, че там е най-студеният извор на Витоша. Освен чешмата има заслон с огнище, а отгоре се стича буен поток, който образува цяла каскада от малки водопадчета:

Като елемент от бойната и политическата подготовка този път беше включено преодоляване на водни препятствия:

Честно казано, очаквах Боян да се изсули в гьола, та упражнението да добие своята завършеност, но това не се случи. Вероятно го спаси особената зацепка на краката, с която беше обхванал дървото (обърнете внимание на левия му крак!). Rolling Eyes

Точно под манастира има една тайна стълба, която е почти неизвестна на туристите, понеже те обикновено минават по шосето. Ние обаче не пропускаме да слезем по нея. Моята привързаност към стълбата се определя от възхищението ми пред каменните градежи, но тази стълба е наистина нещо изключително! Първо, тя е толкова стръмна, че трябват алпинистки умениия, за да не полети човек надолу:

Но има и второ: забележете колко елегантно нейният наклон е убит чрез хитро врязване в подпорната стена, като в горния стъпалата са леко влезли навътре в склона, а в долния си край са леко издадени напред. Възхитително, за който разбира от каменни градежи! Laughing

Горещо препоръчвам тази разходка за невръстни туристи! Може да се тръгне от мостчето под манастира, където да се остави колата. Оттам всъщност почва и пътеката покрай реката. Нагоре тя е умерено стръмна, но ако искате да избегнете лекото изкачване, можете да оставите колата пред входа на манастира. Тогава остава само изкачването на склона зад самия манастир. Ако искате да избегнете и него, паркирайте на паркинга над манастира. Тогава вече пътеката до Паша бунар е съвсем хоризонтална. А там ви чакат буйните води на реката с нейните няколко притока. Чуден маршрут за деца на година и половина. Преди употреба прочетете упътването!

След Витоша се прехвърлихме в Панчарево - за обяд и следобедно спане. Там, от другата страна на езерото, също е много подходящо за малки деца. Има пътека, която тръгва точно зад юзината на Кокаляне (до там с кола). Отклонението обаче не е маркирано и човек трябва да се вгледа, за да го открие. С умерено изкачване пътеката се издига над езерото и оттам върви почти хоризонтално, като разкрива великолепни гледки към водата, селата отсреща и цяла Витоша. С по-големи деца може да се стигне до язовирната стена, която е интересно съоръжение с бучащата вода, спускаща се от бента. А нататък - с автобуса.

Това обаче е друга тема. Тук искам да споделя радостта си от завръщането на щъркелите в тяхното кокалянско гнездо! Как и защо са го построили точно на този стълб, а не на някой от стотиците други, е неизвестно. Години наред там гнездеха двойка щъркели, които редовно си отглеждаха по 2-3 малки. С течение на времето гнездото почна да провисва отдолу и някои от пръчките опряха върху оголените електрически кабели. Това е много опасно, защото при проливен дъжд може да се получи искра и да подпали гнездото. Едно от малкото добри дела, което кметството свърши, бе да издигне електрически стълб от другата страна на улицата, така че сега жиците минават диагонално, а не под гнездото.

Преди две-три години обаче се случило някакво нещастие с щъркелите - малките паднали на улицата или по някакви причини са били изхвърлени отгоре, но оттогава щъркелите изчезнаха. Всяка пролет с надежда поглеждах към гнездото, но то стоеше празно. И понеже никой не го поддържаше, то постепенно взе да се смалява, а от него провиснаха грозни парцали, които щъркелите са използвали за строежа. Точно преди един месец снимах щъркелите в Драгалевци и тогава загубих всякаква надежда да видя "нашите".

И съвсем неочаквано, представете си радостта на трима ни (Мила, Боян и аз), когато в събота видяхме двойка щъркели, кацнали в полуразрушеното гнездо!

Показах на Боян дългата бяла "брада" на мъжкия щъркел и му казах, че това е един мъдър старец. "Като тебе, дядо!" - отбеляза Боян. Very Happy

На снимката добре личи как щъркелите вече са почнали ремонта - добавили са нови пръчки, които заплитат с вродено умение. Съседите ми разказаха, че два-три дена по-рано, при нанасянето, е имало голяма драма. Две двойки щъркели за водили въздушен бой за гнездото. Кълване, късане на перушина, тракане с клюнове - голяма битка е било! Накрая са се настанили тези двата. Никой не знае дали това са старите щъркели, които къде ли са гнездели досега? Или са нови, които изведнъж са си харесали изоставеното гнездо... Но защо ли толкова късно се нанасят? Чудати птици! Всъщност, като се замислих, какво пък толкоз чудно? Ами нали преди три седмици бебета са разнасяли... Baby

Последната промяна е направена от Сотиров на Нед Апр 22, 2018 9:04 pm; мнението е било променяно общо 1 път

много забавно си го разказал, браво на малчуганите!

Сотиров, честито сефте с внуците.
Като чичко Филипов ги разказваш начи Very Happy

А щъркелите гледам са прострели прането...

_________________
Енциклопедия за ЕКИПИРОВКАТА за туризъм.
Палатки *** Туристически обувки

Ако искаш да правиш преход и да се насладиш на тишината с деца не става Rolling Eyes

Имам две деца момчета едното е на 12г. а другото на 2г. ако едното мълчи то другото ще иска най-различни неща,нещо като поговорката С ДЕЦА НА БАНЯ ДА ТИ ИЗЯДАТ САПУНА Confused

_________________
Smile

	mimthe написа:
	Ако искаш да правиш преход и да се насладиш на тишината с деца не става

Така е, драга! За тишина и спокойствие просто забрави. Ще се наслаждаваш не на тишината, а на децата! Very Happy

Големият ти син вече си е голям човек - него няма какво да го мислиш. Но трябва да се съобразявате с малкия. На две годинки не можете да правите кой знае какви преходи. Сигурно ще трябва да го държиш за ръчичка, да му отвличаш вниманието, когато започне да хленчи... Но бъди сигурна, че детето ще свикне да ходи и ще се изравни с вас много по-бързо, отколкото очакваш. Опитай като мен - ако сте от София, едно качване с лифта до Бай Кръстьо и слизане пеша покрай реката. А поговорката, която цитираш, е най-употребяваната и от мен - що сапун са ми изяли, що чудо... Laughing

За да не отварям специална тема, която няма да поддържам, ще споделя тук идеите за няколко детски съоръжения, които съм изработил на вилата. Вероятно много от вас имат вили или селски къщи, на които водят децата си, когато не са на екскурзии в планината. Люлките съм направил сам и съвсем не са трудни, а са голямо удоволствие за малки деца. Ще споделя и някои съвети.

Но първо една снимка на щъркеловото гнездо, което показах точно преди седмица:

Личи добре оформената "надстройка", в която вече се е настанила женската, докато мъжкият е на работа.

А сега за люлките. Най-лесната е тази, която се купува в магазина! Трябва единствено да намерите хоризонтален клон, на който да я завържете. И колкото по-висок е клонът, толкова по-приятно е люлеенето:

Следващата люлка е най-проста за изработване. Трябват ви изрязан от дърво диск и достатъчно дълго алпинистко въже. В центъра на диска се пробива дупка и през нея се завързва на възел единият край на въжето, а другият се връзва за някой клон. Колкото по-висок е клонът, толкова по-добре, защото махът на люлката се увеличава. Ако имате в двора си вековен дъб с дебели клони на десет метра височина, най-добре! Нашето въже е дълго към 6 метра:

Ако не слагате "столче", можете да завържете парче дебело въже на известна височина и децата да се катерят и спускат по него. Трябва обаче да намерите достатъчно дебело въже. Нашето е корабно, взето от боклуците по морето:

От един ствол на отсечена череша изработих люлка тип "таран". В двата края на дървото се пробиват дупки и през тях се прокарва въжето. Единственият проблем е да се намерят два клона, които да са успоредни и на еднаква височина. Иначе се получава неприятно биене и клатене на люлката. Както виждате, на нея има място дори за четири деца!

Класически тип люлка е "кобилицата". Най-лесно може да се направи от желязна тръба със заварени планки за седалките. Аз обаче търсих естетическо решение и затова я направих изцяло от дърво:

Гредата е със стандартна дължина, както е от склада - 4 метра. Обикновените люлки от този тип обаче имат едно неудобство: когато седалката се изкачи, тя се накланя напред . При спускането пък е обратното. За да бъдат седалките винаги в хоризонтално положение, добавих шарнирен успоредник от метални шини. Тази конструкция е известна като "везна на Робервал" Shocked

. Може и без нея, разбира се. Very Happy

Последното съоръжение - по-сложно, но пък най-ефектно, е лифтът, наречен "магарешки тролей":

Ако дворът ви е дълъг поне стотина метра и в него стърчи висока скала, ще можете да повторите "тролея" на Невястата край Смолян или този пред Дяволското гърло. Но ако дворът ви е с по-скромни размери, какъвто е моят, тогава завържете двата края на стоманеното въже за две достатъчно дебели дървета. В моя двор има само едно подходящо дърво - достатъчно дебело и на удобно място. Затова вторият край на въжето е завързан за специална триъгълна пирамида в дъното на двора, изработена от три дървени греди по 4 метра. Най-важният елемент на конструкцията е каретката. Нея вече трябва да ви я изработи стругар. Състои се от две колелца с жлеб за въжето, които лагеруват в осите си. За каретката е закачено столчето със спускаема стълбичка, по която детето да слиза. При подходяща разлика във височините на двата края и подходящо опъване на въжете може да се намери положение, при което детето се спуска по наклона и по инерция се издига почти до другия край, като движението спира само. Ако някой се интересува, ще му пратя по-подробно описание и допълнителни снимки на отделните части.

На последната снимка се вижда моята гордост - цъфналата японска вишна (сакура).

Уверявам ви, с повече мерак и изобретателност ще постигнете невероятен ефект, а радостта на децата ви ще бъде вашата награда за труда!

Последната промяна е направена от Сотиров на Вто Май 01, 2018 12:01 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти

Споделям впечатления от тази екскурзия най-вече като стимул за родители с двегодишни деца. С двамата внуци - големия почти на седем и малкия на пет и половина - вече нямам никакви проблеми по никакви терени. Внучката обаче, която наближава две, не я подхванах навреме, когато беше на година и половина, и на първите разходки усетих опити за глезене и детски тероризъм. След две-три екскурзии с нарастваща дължина обаче детето взе да свиква и протестите рязко намаляха.

Последната екскурзия беше в неделя. Тръгнахме уж за лифта, но се оказа, че той не работи заради силния вятър. Затова оставихме колата на моста под Драгалевския манастир и оттам поехме по левия бряг на реката. По тази пътека минават сравнително малко туристи, а тя е далеч по-красива от популярната, която е по десния бряг. Ето ги трите деца, наредени като аптекарски шишета:

По целия път - хвърляне на камъни и дърве в реката. Само да няма хленчене! Когато трябва, а и без да трябва, лазене по камъните: хайде още малко!

Оп-па-а, само не назад!

Така стигнахме до заслона на Паша Бунар. Напомням: там е чешмата с най-студената вода на Витоша! От него нагоре тръгва една занемарена и трудно откриваема пътека, по която аз реших да преведа децата. Пътеката всъщност се оказа русло на вада, препречено от нападали дървета:

Кой с прескачане на дърветата, кой с лазене под тях, стигнахме до един почти неизвестен заслон, който отникъде не се вижда, ако човек не знае за него. Чувал съм, че това е един от първите заслони на Витоша, който обаче се е оказал встрани от пътеките, прокарани по-късно. До заслона има каменна чешма. Начините да се пие от нея са различни:

Големият внук, Антон, прояви непознати за мен наклонности към дърводелство и строителство. Веднага домъкна някакъв дънер и го закрепи върху два камъка, та се получи пейка:

Там бяха изядени бананите. Very Happy

До заслона стоят останките от някаква странна постройка - може би навес, може и бивша барака. Останали са само няколко ствола, скрепени с пирони. Антон реши, че тази "къща" трябва да се ремонтира и веднага се зае за работа, като впрегна Боян и Мила:

Подаваха си някакви абсолютно изгнили дървета, защото там други няма, и се мъчеха да ги закрепят за покрив. Аз им обясних, че от такива гнилочи къща не се прави, а трябват здрави греди и дъски, за които пък трябват моторен трион, пирони, чук и прочие. В резултат до вечерта разговорът се въртеше все около това - кога ще донеса резачката и дъските, за да оправим заслона! По някое време единият се сети, че ще трябва и бетон, та дадоха заявка и за цимент, който да пренеса нагоре. Аз обаче възразих, че бетон сред гората хич не изглежда добре, и поне от тази тежест ме освободиха!

Малко над стария заслон пътеката пресича реката и се прехвърля на десния бряг, където е "официалната" пътека за Бай Кръстьо. Две от гредите на мостчета бяха изгнили и пропаднали. Антон веднага намери два дебели брезови клона и запълни празнините:

За хора, чиято душа не е свързана с планината, вероятно тези постъпки биха останали незабелязани, но за мен те са доказателство, че когато пораснат, моите внуци няма да чупят пейките и беседките по планините, а ще ги пазят. И в култивирането на тяхното планинарско съзнание аз с гордост виждам своята скромна заслуга. Razz

На връщане поехме по една от няколкото пътеки надолу към манастира. Към нападалите дървета, които от миналата година никой не разчиства, се бяха добавили няколко, нападали от силния вятър предишната нощ. Картинката изглеждаше така:

Екскурзията завърши с малък урок по алпинизъм. Стената и стълбата под манастира са чудесни алпийски обекти!

Понеже децата имат режим, успяхме да се приберем навреме, за да могат да обядват и да поспят. Дано с това описание подбудя родителите с малки деца да публикуват снимки от подобни екскурзии!

Последната промяна е направена от Сотиров на Нед Апр 22, 2018 9:43 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Гергьовденските празници прекарахме с децата на Пампорово. Ще покажа няколко снимки главно за тези, които все още имат някакви съмнения относно възрастта, от която да почнат детските екскурзии.

За първа тренировка избираме Тилилейската гора. В нея живеят джуджета, елфи, горски духове, а според последни сведения - и мецани:

На децата им е интересно и разнообразно. Аз се любувам на романтиката, в която сме се потопили, и само се питам как ще изплуваме от нея. Защото ми става ясно, че сме се загубили. Пътека няма. По едно време теренът става стръмен и хлъзгав. Задният план на снимката дава представа за сравнително полегатата част на склона, защото истински стръмната нямаше как да я снимам:

Налага се да избутвам Мила нагоре, а Антон да я прихваща. Аз пък отдолу лазя на четири крака. Кошмар! Поучителното в тази ситуация е, че не оставя никакво място за капризи и хленчене. Колкото и малко да е детето, то разбира, че нито мога да го кача "на конче", нито да го взема под мишница. То усеща опасността от търкаляне и оценява помощта, която му оказваме. Планината го научава на отговорност и другарство - нещо, което кварталната градинка не може да направи.

Най-накрая излизаме от гъстака и пред нас блясва езерото под Снежанка. Сега то е пълно с кристално чиста вода, в която момчетата се мъчат да пуснат един разрушен сал:

Обещавам за следващата разходка да взема резачката, чука и торбата с пироните и поемаме обратно към къщи. Но не по същия път, за Бога! А в къщи ето какво са заслужили крачетата:

В Девин има минерален басейн с топла минерална вода. Рай за децата! Новородените не правят изключение: ето го Максим точно на един месец, но по същия начин е бил къпан и когато е бил на две седмици!

Какво пък толкова чудно - нали животът се е зародил във водата!

Поуката от последния урок е: ако можете да измерите издръжливостта на вашето дете с някакво число, умножете това число по две и резултатът сигурно няма да надхвърли неговите реални възможности. Децата ви са по-здрави, отколкото си мислите!

Последната промяна е направена от Сотиров на Нед Апр 22, 2018 10:26 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Като гледам снимките на Сотиров, не му завиждам, като децата пораснат, всяка година ще трябват нови ски и обувки
Вижте внучката ми Ная на състезание на Витоша тази зима

	Spas написа:
	Като гледам снимките на Сотиров, не му завиждам, като децата пораснат, всяка година ще трябват нови ски и обувки...

Аз, Спасе, нямам грижа за ски-екипировката на внуците! Да му мисли баща им! А ти си мисли за състезание на внуците ни, че моят големият някаква награда взе в Пампорово. Твоята май е по-голяма или така изглежда?

Сотиров написа:

	Spas написа:
	Като гледам снимките на Сотиров, не му завиждам, като децата пораснат, всяка година ще трябват нови ски и обувки...

Аз, Спасе, нямам грижа за ски-екипировката на внуците! Да му мисли баща им! А ти си мисли за състезание на внуците ни, че моят големият някаква награда взе в Пампорово. Твоята май е по-голяма или така изглежда?

Момчета и момичета участват в отделни състезания, но дано се запознаят по пистите Very Happy