Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3370 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Конявска планина - божурите на Янкьовец и връх Колош
Дойде месец май и традиционно се зачудихме къде да отидем за „лов“ за цветя.
Миналата година пропуснахме божурите, така че изборът беше ясен - БОЖУРИТЕ на Конявска планина!
Тръгнахме наобяд от София аз и съфорумката Абсурд (Валерия).
По пътя минахме през село Друган, където се отбихме в имението на съфорумеца il4o_voivoda (Илко) и жена му Виолета.
След кратък обяд потеглихме към село Извор в подножието на Конявска планина.
Пътят не е дълъг, но се минава през много селца - Стефаново, Кондофрей, Касилаг, Жедна, Житуша, Кленовик с мечката с акордеона...
В центъра на село Извор цареше обичайното оживление, имаше доста паркирали коли, очевидно туристите бяха налазили планината.
Тръгнахме по уличките на селото на югоизток. Старата табелка още си стои (стига да знаеш къде да гледаш за нея):
Тя обаче насочваше към по-обиколния път през хижа „Момин кладенец“ (неработеща), а ние нямахме време за него.
Решихме да минем по по-прекия път през манастир „Свети Дух“. Иначе обикновено се прави кръгов маршрут, но не и сега.
Минахме покрай интересната църква (трябва да потърся допълнителна информация за нея):
На края на селото се откри гледка към планината, която беше изумително зелена!
Връх Колош е на края на билото най-вляво, а най-високият връх в средата е Китката 1110 м (според програмата PeakFinder):
След кратко изкачване (без маркировка) стигнахме до манастир „Свети Дух“, много приятно място (но чешмата не работи):
Излишно е да казвам, че срещнахме много хора, които се връщаха от божурите, или просто бяха излезли на разходка до манастира.
Имаше и домашни любимци:
Малко след манастира, в една закътана долчинка има левурда! Все още беше хубава, макар и прецъфтяла. Набрахме си, разбира се!
На едно място объркахме пътя, тъй като имаше нов път заради дърводобив. След това се върнахме на пътеката (през малко храсти ).
Започнаха да се откриват гледки. На юг се показа връх Виден 1487 м - първенецът на Конявска планина, на който имаше кула:
Появиха се и първите единични божури:
И като започна едно щуро снимане!!!
А божурите са красиви. Необяснимо е защо е така. На пръв поглед най-обикновени цветя. Но в гората... някак стават „по-красиви“...
Имаше и още нецъфнали божури, само напъпили, така и следващата седмица щеше още да има божури, за който реши да отиде.
А имаше и диви ягоди:
Доста хора срещнахме, всичките бяха усмихнати и щастливи. Някои откровено ни се похвалиха, че толкова много божури не бяха виждали на едно място. Имаше обаче и такива, които бяха си набрали от божурите. Не осъзнаваха ли, че много бързо божурите ще увехнат и цветовете им ще опадат? Не се ли досещаха, че ако всеки откъсне, след няколко години вече няма да е останало какво да гледаме? Не схващаха ли, че тези цветя са красиви в планината, откъснеш ли ги и ги поставиш във ваза, вече не са същите, както ако хванеш сърна и я поставиш затворена в овча кошара...
А най-голямото находище на божури се намира в местността Янкьовец, която е защитена, поне на хартия е защитена:
Новата табелка:
Старата табелка (с някакво подобие на пингвин ):
Личеше си, че в миналото е имало бодлива тел, която е ограничавала поне малко евентуалните злосторници:
Божурите ми се сториха по-малко сравнено с минали години. Може би си въобразявах, не знам.
Времето напредна, затова с мъка се откъснахме от божурите и се насочихме към следващата цел - връх Колош.
Връх Колош е висок 1314 м и е първенец на Колошкия дял на Конявска планина.
Въпреки скромната си височина, върхът е много обзорен, тъй като най-високата му част е гола.
С изненада установихме, че жълтата маркировка към върха е подновена (вероятно от Дупнишкото туристическо дружество).
Маркировката беше много добра, макар някои от марките да бяха много големи, а имаше и леко разтекли се марки.
Но и тук бяха допуснали една обичайна грешка - бяха забили пироните и винтовете на табелите докрай, което е грешка.
Дървото като е расло и е огънало табелките, изкривило ги е, така че боята се беше напукала и олющила на почти всички табелки:
Пътеката до върха е много приятна - през рехава гора, не е стръмна и плавно набира височина. Накрая излиза на поляна:
И като се откриха гледки - към останалата Конявска планина, към Осогово, към Сърбия и Македония, пардон - Северна Македония:
И продължаваше да има много цветя, някои от които редки - например диви орхидеи:
Съсънки (котенца), но вече прецъфтели:
Както и много други. Илко им знаеше имената и ни ги казваше, ама аз не мога да ги запомня.
Върхът беше вече много близо, пътеката беше почти равна, показаха се Рила и Пирин:
Ето го и самият връх Колош - нова изненада - имаше метална конструкция и развяващо се българско знаме!
За справка - ето как изглеждаше връх Колош преди 4 години - на 29.05.2016 г.:
Понеже северният склон на върха е горист и скриваше гледката към Витоша, мръднахме още 100 метра на изток, за да я видим:
А това е връх Колош, гледан от въпросната точка 100 метра източно от него:
Върнахме се на върха и хапнахме малко ябълки и шоколад (като се замисля - странна комбинация...). После направихме общи снимки:
Времето се беше изяснило, на изток Верила, Рила и Пирин се виждаха, макар и малко мъгливи:
На юг-югозапад се разпростираше останалите дялове на Конявска планина (която е доста обширна между другото):
Връх Шабаница 1163 м (зеленият връх в центъра).
Зад него вдясно е планината Голак, а вляво - планината Равна в Северна Македония.
Още по-вляво са планините Огражден (с първенец в.Огражденец 1748 м), Влахина (в.Кадийца 1932 м) и Малешевска (Ильов връх 1804 м):
Връх Виден 1487 м, първенецът на Конявска планина (с кулата) и зад него вляво Осоговска планина с връх Руен 2251 м:
За повече информация - ето панорама от върха, генерирана с програмата PeakFinder (на север обаче няма гледка, има дървета):
Не ни се тръгваше, но слънцето вече клонеше към залез и трябваше да се прибираме.
Обратният път беше по-лесен, защото беше почти само слизане.
Отбихме се до ловна хижа „Ведрица“ (150 метра), която беше заключена. Имаше чешма, която течеше слабо.
Идеята ни да се отбием до хижа „Ведрица“ беше, за да видим редките цветя ведрици, които растяха до хижата.
За голямо съжаление не видяхме ведрици, защото поляната пред хижата беше наскоро окосена заедно с ведриците!
Залезът наближаваше.
Накрая Слънцето внезапно изчезна зад облаците. Стори ни се много „обикновен“ залез. Очаквахме нещо повече:
Разочароването ни обаче не продължи дълго, тъй като скоро облаците започнаха да се обагрят в червено като жарава:
Ето това вече беше достоен завършек на днешния ден!
А от деня оставаше още съвсем малко. В полумрака слязохме до манастира и на свечеряване стигнахме до първите къщи на село Извор...
Всичко беше притихнало и само кучетата се обаждаха, но по-скоро лаеха приветствено, отколкото със злоба.
На центъра на селото все още имаше оживление, но магазинът беше затворил.
В съседната кръчма се чуваше как хората дискутираха разпалено и си допиваха питиетата...
Така приключи този ден, изпълнен много зеленина, много цветя, много гледки и много радост...
Накрая искам да благодаря на спътниците си за чудесния преход!
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Последната промяна е направена от stefan_iliev38 на Пет Юни 04, 2021 12:22 am; мнението е било променяно общо 1 път
Чет Май 28, 2020 11:59 pm
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Чудесни божури!
Завиждам за великолепната екскурзия. И много поздрави на Илчо. По-рано редовно показваше снимки на растения с информация за тях. Очаквам го отново.
Пет Май 29, 2020 8:40 pm
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1976
Одлично разхождане, и много опознавателно историческо със старата църква
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3370 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Благодаря ви за отзивите!
Ползвах търсачката на форума и с изненада установих, че за божурите на Конявска планина и за връх Колош няма писано почти нищо!
Затова реших да напиша този скромен пътепис - не може във форума да няма описан този така красив и същевременно лесен маршрут!
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Съб Май 30, 2020 11:01 am
ray
Регистриран на: 10 Авг 2016 Мнения: 1681
Сотиров, и ти "по-рано редовно показваше" а и разказваше различни неща а сега инкакъв те няма... Да не би причината да е че рей пише във орума? Може да се уреди ...
Ангеле, срамота е планинар като тебе да не знаи че се пише "отлично", ала "упознавателно"...
Стефане, благодаря за споделеното. Но повече ме интересува защо не можеш да правиш сериозни разходки и други работи от известно време...
Съб Май 30, 2020 11:49 am
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3370 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
ray написа:
...
Стефане, благодаря за споделеното. Но повече ме интересува защо не можеш да правиш сериозни разходки и други работи от известно време...
И защо те интересува?
Защо напоследък не мога да правя дълги преходи не е тайна. Преди 3 месеца баба ми (на дядо ми сестра му, при нея в кв. „Овча купел“, София живея от над 20 години) се разболя и е на легло. Колкото и малки грижи да полагам за нея, все пак трябва да ги полагам редовно, така че не мога да отсъствам за дълъг период.
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3370 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Svetlix написа:
Хубава разходка, Стефанаки. Поздравления и за пътеписа!
Благодаря!
Взимай пример, пиши и ти пътеписи, а после давай връзка към тях в темата "Къде се мотахте последно".
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
Съб Май 30, 2020 1:57 pm
ray
Регистриран на: 10 Авг 2016 Мнения: 1681
за стефан: Защо ли? Ами защото както всеки в този орум ще ти каже лъчко е любопитно, нагло и досадно тролче. Ти да не би да си толкоз глупав, че да си мислиш че може да има някаква друга причина?
Стефане, съжалявам за случилото се. Препоръчвам ти, а и съм сигурен, че полагаш не малко, а много или поне достатъчно грижи за нея. Бъдете здрави всички. А на теб лично ти пожелавам и да си като нея - да отгледаш деца, че и внуци, които да се грижат за тебе след стотина години. И извинявай, не трябваше да питам, но бях сигурен, че няма да отговориш.
Съб Май 30, 2020 4:21 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3370 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Ето, че неусетно измина 1 година и отново дойде време за божурите на Конявска планина!
Тази година пролетта закъсня и беше студена, затова цветята закъсняваха и цъфтяха с около 2 седмици по-късно от обикновено.
През 2020 г. посетихме божурите на 23 май, а сега вече беше 30 май, но се чудехме дали божурите са успели да цъфнат хубави или бяха само напъпили. Освен това предните дни имаше проливни дъждове и бури, които може би бяха обрулили крехките им цветове. За наше щастие, оказа се, че божурите са цъфнали прекрасно и нямаше поражения от бурите.
Тръгнахме от село Голема Фуча 4 души – аз, съфорумецът vvvv70 (Венко), съфорумката абсурд (Валерия) и майка ѝ Лиляна.
Поехме по удобния земен път с жълтата маркировка за хижа „Ведрица“. Рила отначало се видя с всичките си върхове, но бели облаци бързо се вдигнаха по склоновете ѝ и започнаха да я закриват. Близо над селото стигнахме до вековното дърво, известно като Дъбо. До него имаше вода, заслон-навес с пейки и маси, мястото беше известно сред местните жители и те често идваха тук. До дървото имаше голям каменен кръст и още по-голям дървен, няколко икони...
По пътя имаше много цветя, че чак аз се учудих! Конявска планина беше като малка ботаническа градина, ала повечето от цветята ми бяха непознати за съжаление, защото не мога да запомням имената на растенията, но това не ми пречеше да ги съзерцавам и да ги снимам.
Неусетно, бавно и полека (1 ч 45 мин, 4,3 км, +375 м денивелация), стигнахме до хижа „Ведрица“. Тя се намира на около 1125-1130 м надморска височина. Обикновено е заключена, ползва се от ловци. Хижата имаше ново име – имаше нови табели с новото име на хижата – „Янкьовец“ (като името на местността с божурите). На хижата имаше събор на ловци, бяха напалили огън и бяха насядали на масите, чуваше се музика. Чавдаровата чешма близо до хижата течеше и водата ѝ беше вкусна и студена.
Не се задържахме дълго тук, а се отправихме към местността Янкьовец, където бяха божурите. Цъфтежът им беше в разгара си, бяхме дошли точно навреме!
Имаше и други туристи, дошли да се любуват на божурите – срещнахме 2 големи групи от по над 20 човека (Дупнишкото туристическо дружество?), както и няколко по-малки групички! Имаше хора от всякакви възрасти, деца, кучета... Толкова народ тук виждах за пръв път, а идвам почти всяка година!
Въпреки че имаше много цъфнали божури, имаше и много неразтворили се пъпки, така че и в следващите 10-тина дена божурите щяха да радват желаещите да ги видят.
Пътят през божурите всяка година обраства все повече и повече, за разлика от успоредния на него земен път от юг, който е по-хубав. Затова на кръстопътя Венко завърза две червено-бели ленти, които да подсказват на хората правилната посока към божурите:
Започнахме да огладняваме, но решихме да обядваме на връх Колош. Пътеката до него е плавна и полегата, с равномерен наклон (+170 м денивелация за 1,4 км), само на 2 места е малко стръмна, но за кратко. В началото се върви през хубава гора, после се излиза на открити поляни с хубави гледки на запад, юг и изток. Днес времето беше облачно и мъгливо, но все пак погледът стигаше до първенеца на Конявска планина връх Виден, Рила, Осогово, Църноок и Краището, Витоша...
Разбира се, имаше много цветя, килим от цветя, пълно беше с цветя...
На върха заварихме една от големите групи и още няколко по-малки. Почиваха и обядваха. Снимаха се.
Ние също седнахме наблизо и извадихме скромните си запаси за обяд – хляб, кюфтета, домати, краставици, левурда...
След това си направихме снимки на върха:
Времето започна да се разваля – от запад идваше дъжд, затова решихме бързо да слизаме към Голема Фуча, за да го изпреварим. По пътя, разбира се, имаше още много цветя! И божури! Въпреки, че започнаха да падат единични ситни капки, не можахме да устоим да не спрем и да направим още малко снимки...
Накрая слязохме в селото. Някои от старите къщи бяха обитаеми и поддържани, други бяха запустели и пред разпадане...
Стигнахме до църквата, голямата чешма, паметника на загиналите във Втората световна война, интересните автобусни спирки, интересно изписани с животни, плодове, къщи и църкви... Закапаха ситни капки дъжд...
Така приключи този ден – със спокоен напоителен дъжд.
Много неща останаха неизказани и ненаписани в пътеписа, но... може би така е по-добре...
Връзка към избраните снимки от пътеписа в Гугъл Снимки (83 броя снимки, 594 МБ):
Връзка към джипиес трака от прехода (от връх Колош до с. Голема Фуча тракът е прекъснат, защото батериите са се изтощили, без да забележа, но сме се движили по червената маркировка, която е отлична!):
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Пет Юни 04, 2021 1:02 pm
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Многотия, брей! Отново сте случили плантации от цъфнали божури. Ама много молам, никакви указания за редките цветя! Българинът не заслужава природата, дадена му от Бога. Препрочетох предишния ти пътепис, жалка работа! Божури ще берат, дето листенцата му окапват още докато ги пипнеш. Аз също имах успех тази година, но на Чепън благодарение на моя верен шерпа. Ще пусна снимките, но все не кандисвам.
Пет Юни 04, 2021 3:36 pm
Antoon
Регистриран на: 25 Сеп 2007 Мнения: 428
Вървим си по стъпките . Аз направих същия маршрут, но наобратно - качих се от Голема Фуча по червената маркировка, а слязох по жълтата, на 27 май - съответно не срещнах абсолютно никого. В допълнени към цветята на снимките имаше и треволистни ириси и една полянка с горски съсънки.
Съб Юни 05, 2021 9:02 am
andriii
Регистриран на: 09 Яну 2019 Мнения: 202
Здравейте, горе долу кога цъфтят божурите, че ми хареса това маршрутче да го направя ?
Чет Апр 20, 2023 12:21 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3370 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Привет!
На тази надморска височина (1000-1300 метра) божурите цъфтят на 24 май и след това.
Ако пролетта е закъсняла и е по-студена – може и една-две седмици по-късно да цъфтят.
В Източна Стара планина (надморска височина 600-800 метра) съм виждал цъфнали божури на 6 май.
П.П. Лалетата на Голо бърдо цъфтят около 1-6 май. Пак – ако пролетта е по-студена – седмица-две по-късно.
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
).
. Аз направих същия маршрут, но наобратно - качих се от Голема Фуча по червената маркировка, а слязох по жълтата, на 27 май - съответно не срещнах абсолютно никого. В допълнени към цветята на снимките имаше и треволистни ириси и една полянка с горски съсънки.
