Сенгелска планина има още няколко имена - Сенгеловска, Ченгел, Рупелска, Ангистро, Ангистрон...
Тя е малка и сравнително ниска (най-високият ѝ връх е едва 1330-1345 м), лятото там би било голяма жега.
Ето защо обикновено тази планина се подминава от туристите и те (почти) винаги я „пропускат“ на път за Гърция...
... Не всички туристи обаче! Отдавна Сенгелска планина беше в плановете ми и само чаках удобен момент, за да я посетя...
Прогнозата за 01-03 март 2020 г. беше за прекрасно време, само последния ден се очакваха много силни ветрове по високото.
Това бяха 3 дни накуп с хубаво време! Традицията повеляваше да се иде в Гърция! 3 дни - 3 планини - по 1 планина за всеки ден!
Речено - сторено!
На 01.03.2020 г., неделя потеглихме късно сутринта към Благоевград със съфорумката Абсурд (Валерия) (с колата на Валерия).
По пътя хапнахме в Кресна, минахме границата с Гърция, след което платихме 2 евро тол такса (намалена е - преди беше 2,40).
След 12 км слязохме от магистралата и по криволичещите гръцки пътища се озовахме от южната страна на Сенгелската планина:
Нашата цел бяха двата върха (двете гърбици) в десния край на билото (вдясно от петното върху прозореца на колата):
За целта планирахме да се качим с колата колкото може по-нависоко по пътя за ветрогенераторите.
Този път в началото беше хубав асфалт (макар и тесен):
Дърветата в Гърция (за разлика от България) бяха започнали да цъфтят:
Асфалтовият път се качи на билото и щеше да слезе от другата страна на планината до село Ангистро (Сенгелово).
Ние обаче продължихме на изток по билния път, който беше земен, чакълист, хубав и трамбован, подходящ за всякаква кола.
Пътят вървеше ту от южната страна на ветрогенераторите, ту от северната, като на едно място имаше малко останал сняг.
Накрая хубавият земен път свърши с голямо обръщало, като по-нататък продължаваше обикновен земен път за джип.
Откри се гледка към най-високата част на планината - целта ни бе десният скалист връх и още един връх, който се криеше зад него:
Ето обръщалото с паркираната кола:
Поехме по земния път на североизток. Появиха се хиляди жълти минзухари, бяха като запалени свещички, изумителна гледка:
Скоро земният път се изкачи на самото било, където рязко зави на запад-северозапад и започна да се спуска надолу.
Нашата цел обаче беше билото на изток и първият безименен скалист връх, който мислехме да изкачим директно без пътека:
Оказа се, че все пак има пътечка до подножието на върха, макар и козя, едва личаща си:
Постепенно се откриха гледки. Например към Беласица и Бутковското езеро (Керкини):
А това вляво е колата ни, паркирана на обръщалото в края на хубавия трамбован земен път:
Започнаха да се срещат и други цветя - например съсънки (котенца):
Качването на върха не беше трудно, а горе имаше каменни зидове - най-вероятно на бивши военни укрепления.
(На старите карти даваха параклис на върха, но сигурно е било отдавна, защото не забелязахме сега такъв горе.)
В Уикипедия обаче пишеше друго - че най-високият връх на Сенгелска планина е връх Чал (Беш) с височина 1330 м.
Коя е истината - не знам. Гледката обаче към Пирин беше впечатляваща: Северен, Среден и Южен Пирин в една снимка:
Докато маркирахме върха с джипиеса, разгледахме пътя към най-високите 2 върха на планината, които ни предстоеше да изкачим:
Опасявах се, че може да има тръни и храсти, които може би щяха да ни попречат да стигнем до последния връх.
В началото вървяхме през поляни, козите пътечки взеха да се губят за кратко, после пак се появяваха, трябваше да се внимава:
Появиха се шипки и бодливи храсти, пътечката криволичеше между тях, на няколко места някой беше изрязал най-нахалните клони.
Само веднъж ни се наложи да се провираме през голям гъсталак, но това беше само за няколко метра:
И разбира се - навсякъде имаше жълти минзухарчета, как да не ги снимаме?!
Появиха се и кокичета. Вярно - не толкова многобройни като минзухарите, но също радващи окото с нежната си белота:
Така стигнахме до подножието на втория скалист връх. Тук козята пътечка започна да подсича върха от юг:
Ние обаче искахме да го изкачим по ръба, затова изоставихме пътечката и почнахме да катерим стръмно към камъните на билото:
Макар и без пътека, катеренето не беше трудно, камъните не бяха големи, но все пак трябваше да се внимава:
И тук имаше остатъци от стара бодлива тел и каменни зидове, но бяха по-малко.
А на самия връх имаше висока кръгла бетонна кота, типична за гръцките върхове:
Но в картата на Уикипедия - Славянка, Стъргач и Боздаг - върхът беше даден с името Чал и височина 1330 м:
Гледката от върха беше... беше... абе странна беше! Уж познати планини, но от различна гледна точка. Изглеждаха странно.
Бутковското езеро (Керкини), Беласица и Огражден (а между тях в далечината - Солунска глава в Северна Македония):
Малешевска планина, Влахина планина, Конявска планина и Северен Пирин:
Северен Пирин, Среден Пирин и Южен Пирин в една снимка:
Последният връх от Сенгелска планина, който ни предстоеше да изкачим, а на заден план - планината Славянка/Алиботуш:
Малката планина Черна гора (Мавро Вуно, Карадаг), а зад нея - вляво планината Боздаг (Фалакро), а вдясно връх Щудер (Сиври):
Планините Шарлия (Врондос, Серски Боздаг)(най-висок връх Пророк Илия) и Смийница (Менекио), показваща се съвсем леко отгоре:
На югозапад трябваше да се виждат гръцките планини:
Осса (Кисаво), Олимп, Шапка (Пиерия), Круша (Маврвуни), Каракамен (Вермио), Паяк (Пайко), Нидже, Каймакчалан (Ворас), Кожуф (Дзена)...
Но честно казано, хоризонтът беше мътен и ясно различих само Круша, Паяк и Кожуф (може би и Каймакчалан):
Оставаше ни последният връх, който на някои карти беше изобразен като най-високия в Сенгелска планина.
Дали той беше най-висок - не знам, но бяхме длъжни да го изкачим, за да няма спор дали сме качили първенеца.
А самият връх не беше много привлекателен - беше обрасъл в храсти и гори, едва ли от него щеше да има хубава гледка:
Тръгнахме и бързо напреднахме през полянките. Стигнахме обаче до малко храсталаци - 10-тина метра, пресякохме ги лесно:
След това имаше хубава широколистна гора, но самото било беше обрасло с храсталаци и бодливи трънаци.
Взехме решение да подсечем билото през гората (която беше чиста) и когато стигнем под самия връх - да се качим на него.
И този връх беше опасан с остатъци от ръждива бодлива тел:
На самия връх имаше няколко заграждения с каменни зидове, храсти и нищо впечатляващо.
Освен това гледката беше полускрита от клоните на дърветата, само на юг и на изток беше чисто.
Може би този връх беше с няколко метра по-висок от предишния, не зная, джипиесът не е абсолютно точен.
Но ако не държиш да качиш непременно първенеца - според мен не си заслужава ходенето без пътека през храстите.
Набързо хапнахме малко шоколад и потеглихме обратно, тъй като времето беше напреднало.
По обратния път не изкачихме докрай върха с кота 1345 м, а леко го подсякохме по козя пътечка.
Каменистият остър ръб, който се спускаше стотици метри надолу в южна посока, беше впечатляващ:
Би могло върхът да бъде изкачен по този скалист каменист ръб (долу имаше път, който стигаше до началото на ръба),
след което да се иде по билото на запад до съседния връх Чал (1294 м) и до обръщалото, където бе паркирана колата,
и накрая да се слезе по хребета на юг обратно до началната точка. Така би се получил хубав, интересен кръгов маршрут.
За такъв преход обаче (около 800 м положителна денивелация) бяха нужни поне 4 часа чисто ходене, които днес нямахме.
Затова избрахме по-лесния изцяло билен вариант, който ни отне само 3 часа, а дългият вариант остава за някой следващ път.
Върнахме се до колата за началото на залеза над Беласица, Кожуф и Каймакчалан (вече ясно различими на залезната светлина):
За съжаление ни чакаше дълъг път, затова потеглихме с колата и се любувахме на залеза, придвижвайки се по пътя за Солун:
Минахме покрай Солун, после през покрайнините на Катерини... Следваха няколко гръцки селца... Нощта вече беше настъпила...
Накрая стигнахме нашата цел - подножието на планините преди с. Фотина. Там намерихме земен път с хубава полянка за палатка.
Идеята беше да нощуваме в ниското (225 м н.в.), където щеше да бъде по-топло. Първо обаче вечеряхме в колата, после палатката:
Луната беше още малка, а имаше и леки облаци, така че в тъмното не можехме да се огледаме къде точно се намирахме.
На сутринта се събудих сравнително късно, беше хладно. Отворих палатката и пред мен се откри следната поразителна гледка:
Бяхме стигнали до подножието на Олимп!
Величествен и суров се извисяваше той със снежните си склонове, толкова близък и същевременно толкова недостъпен...
Но Олимп щеше да почака, защото нашата цел не беше той, а съседната му планина Пиерия (Шапка).
Бързо събрахме палатката и потеглихме...
Какво се случи после - това вече е друг преход, друга планина, друго приключение, друг пътепис...
(Следва продължение - връзка към пътеписа за планината Пиерия...)
Връзка към избраните снимки в пътеписа в планинарския форум:
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Много приятен пътепис! С удоволствие си разглеждах и четох.
Най-много ми харесаха гледките към Славянка/Алиботуш. Отвсякъде е много красива тази планина.
Вто Апр 21, 2020 3:45 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3375 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Благодаря за хубавите отзиви!
Винаги се стремя да видя нещо ново, нещо непознато, нещо интересно, нещо различно.
Няма лошо да се ходи на традиционните красиви места като Мальовица, Вихрен, Мусала, Мечулица ( )...
Но както написах в съседната тема - когато обходиш всичките български планини, започваш да се оглеждаш у съседите...
Обичам да правя аналогията с реденето на пъзел:
Както се реди един пъзел парче по парче, така се реди и „пъзелът“ на една държава:
Планина по планина, град по град, църква по църква, забележителност по забележителност - релеф, история, култура, народ...
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Чет Май 07, 2020 12:45 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3375 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Продължението:
Ден втори: 02.03.2020 г. - планината Пиерия с връх Турла 2104 м и първенеца връх Фламбуро (Байряк) 2188 м:
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
