Дължината ѝ е около 297 км - която дължина е впечатляваща, ако се има предвид релефът на Гърция.
Трудно човек може да си представи къде река Алиакмонас е успяла да навърти толкова много километри при такъв терен.
Има една легенда в България - за реките Марица, Арда и Тунджа. Легендата я има в различни варианти, но общо взето е следната:
Трите реки били три сестри, които непрекъснато си съперничели. Веднъж се наговорили да стигнат до Бяло море, за да видят коя от тях е най-бърза. Трябвало да спят през нощта и на сутринта най-ранобудната да събуди останалите 2, за да тръгнат заедно. Тунджа обаче не спала цяла нощ, не спазила уговорката и на сутринта хукнала сама, без да събуди и да дочака другите 2 сестри. Тук легендата има много разновидности, аз като малък съм я чувал от дядо си, че Тунджа сбъркала пътя, тръгнала първо към Черно море, но после се поправила, завила рязко и се събрала с другите 2 реки при град Одрин.
И наистина - гледайки картата на България, виждаме, че при град Ямбол и село Завой река Тунджа прави рязък завой на 90 градуса!
Поглеждайки картата на Гърция, виждаме нещо подобно - река Алиакмонас също прави завой на 90 градуса!
Какво препречва пътя на най-дългата река в Гърция? Каква ли преграда спира нейния най-пряк път към морето?
***
През почивните дни 02-04.03.2019 г. бяхме в Гърция заедно със съфорумката Валерия („абсурд“ във форума) и Гергана Дойчинова.
Първите 2 дена посетихме Воденските водопади и изкачихме планината Синяцико (Синяк, Аскио). Тези 2 дни са описани в пътеписа:
Събрахме багажа не много бързо и потеглихме. По пътя видяхме беседка, удобна за нощуване, но не забелязахме чешма:
Минахме през Дескати - типичното гръцко планинско населено място с тесни лъкатушещи улички:
След селото нагоре в планината продължаваше тесен, но хубав асфалтов път, който плавно набираше височина:
А това снежното в средата е нашата цел - първенецът на планината Камвуния връх Вунаса 1615 м:
Вече сме съвсем близо до върха:
Накрая започнахме да подминаваме върха и спряхме колата на малък паркинг до малко параклисче.
Напред пътят продължаваше до последните връхчета, на които имаше издигнати предавателни кули.
До върха оставаше съвсем малко (500 м дължина със 120 м изкачване), имаше и червена маркировка, гъсто поставена:
Това, което липсваше през вчерашния ден, когато изкачихме Синяцико, беше гледката на Олимп - най-високата планина в Гърция!
Въпреки че се виждаха много други планини, през вчерашния ден нито веднъж Олимп не благоволи да ни се покаже през облаците.
Затова пък сега - ето го! Негово величество - Олипм!
Започнаха да се показват и други планини - на югозапад планинската верига Пинд например:
Имаше и малко цветя, но минзухарите бяха попрецъфтели, а късните пролетни цветя още не бяха почнали да цъфтят както трябва.
Пътеката беше лесна, макар на места да беше скалиста. Неусетно стигнахме до върха:
Връх Вунаса (Вунасия, Бунаса, Бунасия) 1615 м, първенецът на планината Камвуния (Камбуния, Камбуница, Вунаса):
Никой не е по-високо от Олимп!
Обичайните общи снимки (на фона на Олипм, разбира се!):
И тук следва играта „Познай кои планини се виждат от върха“.
Повечето планини разпознах лесно (защото съм бил на повечето от тях). За някои ми помогна програмата PeakFinder:
На запад - планинската верига Пинд (Козякас, Авго, Нераида, Три(н)гия, Лакмос, Милия, Лигос, Пиростия):
На северозапад - Северен Пинд (Василица, Смоликас, Грамос) и западната част на язовир „Иларион“:
На север (Вуринос/Червена гора и едва подаващият се зад него снежен Синяцико/Синяк/Аскио):
На североизток (Нидже/Ворас/Каймакчалан, Вермио/Каракамен, Пиерия/Шапка) и източната част на язовир „Иларион“:
На изток (на преден и среден план - продължението на Камвуния, на заден план - Пиерия/Шапка, Олимп, Осса/Кисаво):
На юг би трябвало погледът да стига до Парнас, Гьона, Вардуша, Тимфристос, Аграфа, но сега беше мъгливо и слънцето пречеше.
Виждаха се само гънките на планините Хасия и Антихасия (там някъде беше Метеора), които правеха връзката между Пинд и Олимп:
С максимално увеличение на фотоапарата:
Олимп (пред него на преден и среден план са гънките на планината Камвуния):
Едва забелязващите се снежни Карава 2184 м, Каравула 1810 м и Козяк(ас) с връх Астрапи (Светкавица) 1901 м (най-вдясно):
Козяк(ас) с връх Астрапи (Светкавица) 1901 м (в центъра), Лупата 2060 м, Мароса 2020 м, Нераида 2068 м:
Три(н)гия 2204 м, Какардица 2409 м, Катарахиас 2268 м, Лакмос/Перистер с първенеца Цукарела 2295 м:
Планините от планинската верига Северен Пинд северно от град Мецово, които не са ми познати, още не съм ги посетил:
Милиа 2140 м, Фленга 2139 м, Пиростия 1967 м, Лигос (Авго) 2177 м. А най-вдясно е планината Тимфи с връх Гамила 2497 м:
Красавицата Тимфи, в.Гамила 2497 м, планините Василица 2248 м и Смоликас (втора след Олимп) 2638 м, и язовир „Иланион“:
Западната част на язовир „Иларион“ (през нощта нощувахме на 2-3 км вляво от бреговете му):
На гръко-албанската граница планината Грамос с връх Цука Пецик 2520 м (на разстояние 95 км по права линия):
На север: Вуринос/Червена гора (в.Дрисиникос 1866 м) и едва подаващият се зад него снежен Синяцико/Синяк/Аскио (2111 м):
На север-североизток: Снежният Нидже/Ворас/Каймакчалан (2524 м) на разстояние 108 км:
На североизток: Планината Вермио/Каракамен с първенец в.Хамити 2065 м и източната част на язовир „Иларион“:
Централната част на язовир „Иларион“ и последните възвишения на планината Камвуния преди язовир „Полифито“:
Снежните планини Пиерия/Шапка (в.Фламбуро 2188 м), Титарос (1820 м), а на преден план - централните части на Камвуния:
Връх Вунаса се оказа много обзорен. И най-важното - от него се видя почти целият път на най-дългата река в Гърция - Алиакмонас.
Тя извира от североизточното подножие на първенеца на Грамос - връх Цука Пецик 2520 м (не знам дали правилно го произнасям):
Ето панорама на началото на река Алиакмонас в Грамос, сглобена от мои снимки от преди 3 години (пролетта на 2016 г. , 22 май):
След това река Алиакмонас лъкатуши на североизток-изток, като при Костурското езеро (Кастория) завива рязко на югоизток.
Реката продължава своя път покрай планините Синяцико и Вуринос (Червена гора), за да стигне до Камвуния, където бяхме сега.
Планината Камвуния препречва пътя на Алиакмонас, като я кара да направи нов рязък завой на 90 градуса, този път на североизток!
След това реката е укротена в язовири, минава през тесния пролом между планините Вермио и Пиерия, за да се влее в Солунския залив.
Бързо слязохме по обатния път до колата. Следва преобуване на обувките - кой каквито обувки си има.
Ако имахме време, можеше да направим и по-дълъг преход, а имаше възможност и за кръгови маршрути.
Но времето напредваше, искахме да се приберем по-рано в България, затова избрахме най-краткия и бърз вариант...
На слизане по обратния път в градчето Дескати нещо започна да трака в гумата - оказа се голямо парче тел, беше супер странно:
Пътувахме по второстепенни пътища през планината Камвуния, на места с много завои. Гледки не липсваха.
Наложи се да заредим малко гориво, защото имаше опасност да не ни стигне до България. Цената бе 1,578 евро/литър (над 3 лева!):
Винаги се изумявам на какви места гърците са прекарали пътища през планините:
Село Ливадеро, на заден план в центъра Вуринос (Червена гора) 1866 м, а вдясно е снежният Синяцико (Синяк, Аскио) 2111 м:
Пладне вече мина и решихме, че е крайно време да обядваме (не че бяхме закусвали, ама карай...).
За обяд избрахме едно чудно слънчево местенце съвсем близо до пътя с чудна гледка на изток към околните планини:
Къде се е чуло и видяло българин в чужбина без пликове на Билла и на Кауфланд?!
Гледка към планините Камвуния (Камбуница), Вуринос (Червена гора), Синяцико (Синяк, Аскио) и Вици (Вич, Верно, Нередска пл.):
Връх Вунаса 1615 м, първенецът на Камвуния, на когото бяхме само преди 3 часа:
Планината Вуринос (Червена гора, връх Дрисиникос 1866 м):
Върхове между Вуринос и Синяцико - Нераида 1605 м, Самари 1450 м и Скопиа 1750 м, както и самият Синяцико 2111 м най-вдясно:
Планината Синяцико (Синяк, Аскио) 2111 м, която изкачихме предния ден, а съвсем бегло вдясно от нея Вици (Вич, Верно) 2128 м:
Върхът с антената е Агиос (Свети) Христофорос (980 м), издига се до брега на язовир „Полифито“ и също е от планината Камвуния:
Това беше и следващата ни цел за днес (предпоследната) - големият язовир (езеро) „Полифито“.
Тръгнахме към него, като се надявахме по пътя да има удобно място, от което да се открие гледка към язовира.
Пътувахме, пътувахме и изведнъж започнахме да се спускаме. Зърнахме язовира, но беше ясно, че няма да има хубава гледка:
Изведнъж вляво от пътя видяхме малко хълмче, на което се белееше паметник.
Спряхме рисково в края на шосето и отидохме да проверим дали има гледка към язовира:
Амииии... имаше някаква гледка, ама то по-добре беше да няма никаква гледка, поне да не ни беше яд:
Имахме 2 възможности.
Първата беше да се примирим, че няма да видим язовира „в цялото му великолепие“ и да продължим пътя си към България.
Втората възможност беше да се изкачим някак си на някой от околните върхове, откъдето да издебнем гледка към язовира:
Разгледахме склоновете на върховете, но те или бяха много стръмни и скалисти, или бяха обрасли с бодливи непроходими храсти.
Затова решихме друго - да се върнем около 1 км назад и да хванем отбивка по шосе, което след 3 км да ни доведе до земен път.
И по този земен път след около 1 километър щяхме да достигнем до южното подножие на въпросните стръмни обрасли връхчета.
Надявахме се от юг те да не бяха така обрасли и стръмни и да можем лесно и бързо да ги качим, защото времето беше напреднало.
Речено - сторено!
Имахме да преодолеем само около 700 м по права линия и 200 м денивелация. В началото бяха ливади, пасища и ни беше весело:
После дойдоха храсталаците - плътни, бодливи, неприятни - но все пак между тях имаше пътечки, по които успявахме да се проврем:
Тук вече започнаха да ми се заканват, че ако от върха няма никаква гледка към езерото... да му мисля!
Добре, че нагоре положението стана малко по-добро и все пак разстоянието не беше голямо (около 300 м храсти):
Накрая стигнахме върха! Имаше и бетонна кота! Ура!
На слизане чухме звън на звънци и видяхме стадо овце и кози, които пасяха на ливадата в ниското, чухме и лай на кучета.
Опасявахме се от неприятната среща с кучетата, но за наше щастие стадото се премести и пътят ни до колата беше свободен.
Важното е накрая всички да са усмихнати и доволни!
Стигнахме до колата и бързо потеглихме.
Ето - някъде там горе сме били, там беше връх Вурсана (гледка от шосето северно от върха):
Минахме през градчето Сервия. Бензинът беше поевтинял с няколко евроцента:
Църквата „Света Барбара“ на фона на планината Пиерия (Шапка):
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Сря Май 06, 2020 9:32 am
Митак
Регистриран на: 04 Мар 2014 Мнения: 584
Интересни местенца.
А там, в гърция, какво - няма ли карантина?
Сря Май 06, 2020 6:19 pm
Mariana1000
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
Митак написа:
А там, в гърция, какво - няма ли карантина?
stefan_iliev38 написа:
През почивните дни 02-04.03.2019 г. бяхме в Гърция заедно със съфорумката Валерия („абсурд“ във форума) и Гергана Дойчинова.
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Сря Май 06, 2020 7:30 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3374 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Митак написа:
Интересни местенца.
А там, в гърция, какво - няма ли карантина?
Много правилен въпрос!
Тази година - точно 1 година след описваните по-горе събития - на 03.03.2020 г. - ОТНОВО бяхме в планината Камвуния.
Този път посетихме град Верия. По-долу в продължението за планината Камвуния съм споменал накратко за положението в града.
Тогава още нямаше карантина, имаше само няколко заболели (в градовете Солун и Атина) и опасността беше далечна и нереална.
Хората все още се придвижваха без ограничения. Времето беше слънчево и народът беше наизлязъл по улиците.
Заведенията бяха отворени и пълни, хората бяха весели, събираха се на групи, разговаряха. Не видях никой с маска.
Бях чел, че гръцките власти са забранили празнуването на традиционните карнавали (всяка година ходим на този на Ксанти).
По улиците на Верия имаше карнавална украса, но дали бяха провели карнавала, или само бяха се подготвили за него - не зная.
По-късно научих, че 2 села в Гърция - точно между Кожани и Верия - се били заразили масово с коронавирус по време на сватба (или погребение)...
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Чет Май 07, 2020 11:46 am
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3374 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Отново в Камвуния - 03.03.2020 г.
През почивните дни 01-03 март 2020 г. аз и съфорумката Валерия (във форума е „абсурд“) се разходихме в съседна Гърция.
Прогнозата беше за хубаво време, само последния ден даваха със силни ветрове по високите части на планините над 2000 метра.
Първия ден - 01 март, събота - се отбихме набързо до Сенгелска планина, за която има отделен пътепис тук:
Третия ден - 03 март, понеделник - бяхме решили да качим нещо лесно и по-ниско, за да избегнем силния вятър, който се очакваше.
През нощта бивакувахме на 1 км след село Фармаки - до земен път на приблизително 785 метра надморска височина. Не беше студено.
Сутринта се събудих от лъчите на изгряващото слънце над планината Олимп. Нямаше отърване от този Олимп - навсякъде ни следваше.
А това е бивакът ни. Над него (в западна посока) се издигаше върхът, който се канехме да изкачим днес:
Потеглихме с колата, минахме през малкото селце Цапурниа (малко, малко, ама успяхме леко да объркаме пътя в селото ).
После продължихме по криволичещия планински път, като плавно набрахме височина. И така до края на асфалта - 1320 м н.в.
Излязохме на голяма тревиста заравненост, заобиколена с дървена ограда. Имаше самотна сграда, беседки, пейки и суха чешма.
Асфалтовият път преминаваше в хубав равен земен път - продължихме по него, като пресякохме цялата поляна до другия ѝ край.
Потеглихме пеша от приблизително 1325 м н.в., върхът се намираше на 1476 м н.в., значи ЦЕЛИ 150 м положителна денивелация!
До върха водеше лош земен път, по който вървяхме, като от време навреме съкращавахме някой от по-големите му завои.
Времето засега оставаше хубаво, малко хладно и нямаше много слънце, но в никакъв случай не беше лошо.
Беше започнал да духа слаб вятър, но засега той не беше студен и не създаваше проблеми.
Имаше много жълти минзухари и други малки цветенца.
Поглед назад - вижда се планината Пиерия, която бяхме изкачили предния ден:
И разбира се - Олимп продължаваше да ни следва и сякаш ни наблюдаваше:
Най-накрая се видя и самата кота на върха. На котата имаше метално гръцко знаме:
Моят джипиес показа височина между 1469 м и 1471 м (разбира се, в това променливо време нямаше как да се разчита на него).
Това е вторият по височина връх в планината Камвуния.
Първият е връх Вунаса (Бунаса, Вунасия, Бунасия) 1615 м.
На Вунаса бяхме преди точно 1 година - на 04 март 2019 г.
Но каква разлика между тогава и сега! Предния път времето бе топло, слънчево и ясно, виждаха се толкова много планини.
А сега небето бе оловносиво, мрачно и навъсено, вятърът се усили, стана студен, пръстите ми се вкочаниха, докато снимах.
Видимостта сега беше отчайваща! С голяма мъка едва-едва се различаваха бледите очертания на планините от веригата Пинд.
Жалко!
Но ако трябва да бъда честен, нямахме право да се оплакваме толкова много!
Защото положението можеше да бъде и много по-лошо. Можеше да завали!
Все пак имаше гледки. Близките планини се виждаха много добре. Особено Олимп!
А буреносното небе придаваше „драматичност“ и „съспенс“, като „затишие преди буря“!
Важното бе третият ден в Гърция да не бъде „загубен“, а да се „запълни“ с нещо приятно, а и полезно.
Полезно, защото с гледката от това на пръв поглед незначително връхче продължавахме да опознаваме Гърция.
Продължавахме да нареждаме пъзела от гръцките планини - парченце по парченце, планина по планина, връх по връх...
Панорама от връх Амарбеис, генерирана с програмата PeakFnder:
Продължението на планината Камвуния на североизток и планината Пиерия (Шапка) на заден план:
Много добре се виждат двата върха, които качихме предния ден - левият в.Турла 2104 м и десният, първенецът в.Фламбуро 2188 м:
Белоснежният Олимп и островърхата Осса на изток:
Тук (на юг-югозапад) трябваше да се виждат планините на Южен Пинд...
А това е първенецът на Камвуния - връх Вунаса 1615 м, на когото бяхме миналата година:
На северозапад добре се виждаха Вуринос (Червена гора) 1866 м и Синяцико (Синяк, Аскио) 2111 м:
Синяцико (вдясно) го качихме миналата година точно на същата дата - 03 март. Сега, тази година обаче имаше много по-малко сняг:
От двете страни на връх Вунаса и между него и Вуринос можеха да се различат съвсем бледите очертания на планинската верига Пинд.
Различих Козякас, Тригия, Лакмос, Тимфи, Смоликас, Грамос - но с голямо усилие. Не това очаквах да видя, но можеше и съвсем нищо.
Прощална снимка на върха откъм югозападната му страна - на заден план са Пиерия 2188 м (която изкачихме вчера) и Олимп 2917 м:
Бързо слязохме обратно долу при колата.
Спряхме за кратко до беседката с пейките, за да снимаме гледката и да пием кафе (само някои от нас ).
На заден план - изкачената вчера планина Пиерия:
Олимп. Долу в ниското се виждат селата Царпуниа, Фармаки, Милеа и мястото, където нощувахме на палатка:
Накратко - след кратки стражения гръцката армия пробива османските войски, които бягат и освобождават пътя на гърците.
Битката има голямо значение за хода на войната, защото открива на гръцката армия пътя към Солун. И те влизат първи в града.
Сега по пътя срещахме църкви и кръстове. А можеше да бъдат джамии и полумесеци (ако изобщо можехме да пътуваме, разбира се...)
Предстоеше ни да минем по познатия ни от миналата година път - през дългия 1372 метра мост над язовир „Полифито“.
Планината Пиерия - първенецът Фламбуро 2188 м (острият връх в центъра) и Турла 2104 м (вдясно от него), които изкачихме вчера:
А това са снимки от вчерашния ден - от връх Фламбуро 2188 м - как се виждаше от там мостът, по който сега минавахме:
Сега обаче трябваше да решим какво да правим от тук нататък.
Едната възможност беше да качим Слон планина 1284 м. Но пък там може би щеше да вее силен вятър, а не ни се мръзнеше.
Другата възможност беше да запълним деня с културен туризъм. А и трябваше да спазим традицията да ядем гироси и сувлаки.
Решихме да не рискуваме със силния вятър. Подминахме Слон планина, която остана за някой следващ път... Кога ли ще дойде той...
Отправихме се към музея във Вергина – първата столица на антична Македония, който отдавна исках да посетя, но не успявах.
За съжаление денят беше вторник, а вторниците обикновено са почивен ден за музеите. Така и се оказа, че музеят не работеше.
Нищо. Все пак останахме си с приятната разходка из улиците на Вергина с нацъфтелите дървета, цветя и мързелуващите котки.
Беше ясно, че днес вече няма какво да направим, освен едно - да ядем гироси и сувлаки! Традицията трябваше да се спази!
Отидохме в град Верия (Бер, Вероя) да свършим тази отговорна задача. Освен това разгледахме малко този интересен стар град!
Тогава епидемията от новия коронавирус КОВИД19 беше още нещо далечно, абстрактно, нещо, което нямаше място в реалността.
По улиците на града имаше обичайното оживление. Хората седяха спокойно в кафенетата. Разговаряха. Бяха весели.
По улиците се виждаше украса и тук-таме нападали разноцветни конфети - вероятно останали от проведен наскоро карнавал.
А може би само са се канили да проведат карнавала. Бях чел, че гръцките власти били отменили карнавалите заради КОВИД-19.
Намерихме място, където продаваха гироси и сувлаки - заведение „М33“. Цените бяха нормални, дадоха ни безплатна бутилка вода.
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети