Мусаленската пътека ме поведе нагоре, погалих котарака на х. Мусала,
отминах върха и му помахах от Близнаците,
погледнах на запад
,
изплезих се още веднъж на Мусала,
неусетно се показа Грънчар
и ме посрещна
с бунгалцата край езерото
и с печката
а после и с компанията, която тихо напуснах в момент, когато долу още светеха лампичките на язовир Бели Искър
а назад небето леко просветляваше
над Суха Вапа,
над село Бели Искър
и Ковач
и Пирин,
а насреща вече се виждаше чакащият ме път
и накрая Слънчо се показа
а не знаех, че зад мен има призрак,
ледът на Вапските езера блестеше,
докато стана време да слизам в огряната долина на Бели Искър
с Канарското езеро,
което ме посрещна спокойно замръзнало
и бавно поех нагоре към Рибноезерния преслап,
откъдето помахах на хижа Рибни езера - но за нея беше още рано, първо на Йосифица, откъдето се пуснах право надолу покрай коловете, по пътя на лавината
и като скъп турист, бях добре дошъл
и нагостен с чайче
а електрическият змей приятно галеше с топлия си дъх
но стана време да кажем чао на хижата
и да поемем надолу по слънчевата долина
по леда на езерото
и да се озъбим на Зъбците назад,
крачейки по добре утъпканата пътека с Мальовица отгоре
покрай пещерата на Иван Рилски.
Точка.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети