Кебапчийница на Черния връх

През изминалите събота и неделя се разходихме около и до Черния връх, витошкият първенец. В събота традиционно заобиколихме станцията и връхната кота, в неделя се изсипахме там, по пътеката под Горно Лале, върнахме се по пътеката под Скопарника и хоризонталната от Физкултурник към Алеко. Видимостта бше страхотна, Балкана от Ботев и Равнец до Миджур, Родопа до Персенк, Модър и Върховръх, Рила от Белмекен до Черни връх, Осогово и десетки други планини в западните съседи.

Заслонът на върха работи като платен кенеф, влизаш срещу 50ст. Чайната си е е чайна, асортиментът доста по-голям от предишните стопани.
Всички да се чувстват поканени за ЧНГ (по патлаци естествено), дрескодът е задължителен.

Мястото става все по-привлекателно за някои и все по-отвратително за нас.

Снимките

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича

Обичам Черни, но не и чайната, която избягвам и в най лютите студове. Тясно и миризливо заради тези, които решават да правят стриптийз, достигайки до най-изпотените си дрехи. После пада сушене на чорапи и обувки..... Rolling Eyes

Майчице на пазара на Красно село няма такава скара-бира.

_________________
Един мъж никога не може да понесе несгодите в този живот на трезво.

Зависи от гледната точка. Така или иначе знаете много добре, че има много хора които идват от лифта и винаги е било така и така ще бъде в тази пренаселена София. Аз не виждам нищо лошо в това да има прясна скара, вместо хората да ядат някакви боклуци, както беше преди.
Стига да не се замърсява, всичко е точно. И пак това че ние сме планинари, не значи че и другите хора не могат да отидат понякога.

Да допълня, че може някой да ме разбере погрешно ... Горно Лале върти това лято и е чудесно. Прясната скара и богатото меню са хубави също.
Но си има кухня за тази работа ... така си мисля аз де и семейството.

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича

И ние бяхме на Черни връх в тези, може би последни, почти летни дни. В събота лифта на Горното лале не работеше, но въпреки това на върха имаше невероятно количество хора като за един обикновен есенен ден. И особено много съвсем малки деца -- това наистина е чудесно!

Изненадахме се от новия почин с бира-скарата пред входа на заслона, но и се възползвахме от нея с радост, че избягваме влизането в твърде тясното за такъв ден помещение. Прави добро впечатление, че момчетата използват картонени панички. Както и количеството лютеница. Smile

Слязохме към с. Железница и забелязахме много пушек над Самоковското поле, вероятно от стърнища...

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

Откакто се смениха хората на Ч.Връх (старите хижари - Чавдар и Ирина са си все още там като метеоролози, като те са там 2 седмици, а в другите са техни колеги), нещата много се промениха. Още от времето, когато новите хижари бяха на х.Камен дел бяха много популярни със скарата. Жената непрекъснато при обсъждане на маршрутите гледа да завърти прехода през Камен дел заради кюфтетата. Аз месо ям само от риба, но тя направо си умира за "кюфтетата от Камен дел". Става дума за много години подред. Така, че това е запазена марка за Витоша. Доколкото знам месото е истинско и това привлича всички "месари". Докато хората бяха на Камен дел там беше стълпотворение, но все пак е встрани от основния туристопоток и сравнително малко хора знаеха за това. След като хората от Камен дел (имам изключително високо мнение за тях - става дума за мнение градено няколко години) се преместиха на Черни връх нещата се промениха много. Черни връх е в пъти по-посетено място от Камен дел и съответно много повече хора разбраха за истинските кюфтета. Резултатът е потресаващ - хората се увеличиха многократно по мои наблюдения. Основната група са т.н. шофьор-туристи - с колата до Алеко, пеша до кюфтета и обратно до колата. За мен и предполагам за мнозинството от обикновените туристи нещата са по-зле. Откакто се смениха хората, заради огромната тълпа просто не влизам в заслона (за цялата година съм влязъл 2-3 пъти при положение, че съм бил вероятно около 20-30 пъти там). Просто започнах да отбягвам влизането в чайната и да не преча на шофьор-туристите. За сметка на това в събота се разходих с Чавдар от върха до Конярника и разговора беше истинско удоволствие за мен.

Друга особеност на Черни връх в момента е, че чайната е отворена и вечер през седмицата до към 22.00-22.30. Това позволява нощни преходи през седмицата след работа.
Такава лудория направих за първи път този октомври в една ясна пълно-лунна вечер. Двама колеги пуснаха мухата, но не бяха сигурни, че ще се ориентират в тъмното, а аз знам пътеките. Качихме се с кола до хотел Морени и хванахме по чакъления път. Една група спортисти от около 30 души точно приключиха тренировка и колите им изчезнаха наведнъж. Пуснахме челниците и закрачихме през гората. Видя се нощна София с много шарени светлинки, има звезди и луна. След малко ни задмина джипът на момчето от чайната.
По пътя за върха срещнахме и други хора, а момчето на върха си слушаше "Контрол" и предлагаше чай. Хапване в толкова часа нямаше.
Поснимахме снимки с дълга експозиция и се запътихме надолу. Перник мъждукаше в слаби оранжеви светлинки, а София грее в бяло.

На слизане когато еуфорията премина и вървяхме на финала през гората си задавахме въпроса дали сме сами или горските животни излизат по това време? За щастие нямаше такива срещи (освен една лисица и няколко птици).

	Цитат:
	........................................................... Това позволява нощни преходи през седмицата след работа............................................................................ .

не ми е работа каква ви е работата ,
за да имате сили да обикаляте след работа в планината ;
а на другия ден да Ви върви работата в работата,
но явно толкова Ви е и работата

Laughing

_________________
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

При работа на бюро по 8+ часа едно такова раздвижване дойде добре. Е следващият ден бях малко заспал, защото си легнах в 1:00.
А работата ми не е свързана с общуване с клиенти-проектирам електроника, където едни дни са натоварени, а други не.

Иначе наскоро научих една думичка, която описва работа без никакви задължения и отговорности-синекурна длъжност. Райко Алексиев в неговата "Хумористична история на България" е измислил производната синекурник с двусмислено значение човекът на синекурна длъжност и сградата осигуряваща длъжността с препратка към курник.

	баир_будала написа:
	...но явно толкова Ви е и работата...

Високо оценяваме както загрижеността Ви, както за опропастеното сървърно пространство, заето с 10 страници дървена философия, така и за чуждата работа, дето не Ви било работа да Ви е работа... Само от толкоз грижи да не вземете да се разчекнете, че после много боляло, ако случайно се падне на нещо, с което Шива си върши обязаностите.

	Andro написа:
	..една думичка...

Думичката е черковен латински израз. Може Стефчо като виден почитател на латинския, безгрижно да обясни с подробности.