Стара планина есен 2019

СТАРА ПЛАНИНА ЕСЕН 2019
И така дойде дългоочакваният,дълго жадуван есенен преход в Стара планина за 2019г.
След кратко умуване откъде и как да заходим от началната към крайната точка хижа Яворова лъка решихме това да стане от Априлци,
като първата цел за деня бе хижа Тъжа през връх Марагидик.В деня преди тръгване се чухме случайно и изненадващо с форумен приятел и се оказа,че и той има намерение по същото време да скитори из Балкан така че бързо се присъедини към нас.
На 15.10. тръгваме от Видин в голямо настроение,минавайки през Ботевград качваме нашия приятел Начо,на разклона за Троян групата нараства с още един и стигаме Априлци.
Там леко,някои тежко се подкрепят може би предусещат тежкия преход за да им бъде още по-тежко.
След подкрепителния обяд тръгваме към ВЕЦ Видима набързо се стъкмяваме и хващаме пътеката към Марагидик,то така хубаво я хванахме,че още в началото някои пуснаха първа кръв.Но нищо в смях и закачки продължаваме напред.Също толкова шеговито губим още няколко пъти пътеката до паметника на Цанко Дюстабанов,
до там монтираме една указателна табела, а на паметника още четири.Така де дадем и нашата скромна лепта.
Попивателно-напоителните почивки стават много на брой,но предвид доста стръмното качване нагоре си беше напълно в реда на нещата това да се случи.До паметника маркировката е рехава и се губи,добре де ние се губихме въпреки маркировката.
На чешмичката попълваме запасите от вода,щото и бая жега си беше.Оттам до върха маркировката синьо-бяла е много добра,също толкова колкото стръмното набиране нагоре.
Стъпваме на върха точно миг преди залязващото слънце да се скрие зад Купена.Гледките от върха са прекрасни,обзорни на всички страни,ефекта от залеза е поразителен.
Там Начо ни бе приготвил малка изненада,поради факта,че живее на улица Марагидик,човека бе нарамил четири бири,които с голяма радост и в чест на неговото местоживеене погълнахме.Чествайки този радостен повод в употреба влезнаха и други високооктанови напитки и разни мезета.В полумрак тръгваме към Тъжа,но скоро пуснах челника за по голям комфорт,аз малко избързах надолу и слязох не където трябва на пътя,та се наложи да се набирам нагоре по него,но за днешния ден и това залутване го пиша в графата за нормално.В хижата бързо окупираме една маса,поглъщаме по бира заради настъпилото обезбиряване,щото тези на върха само ни раздразниха,поръчваме салата,вадим ракии,вина и сядаме да правим разбор,разбирай кой колко му тежи раницата,за да си я олекоти предвид утрешното ходене до Рай през Ботев.
Доста обширен и многопластов се оказа разбора,като на конгрес на БКП.По някое време един по един се оттегляме в зоната на здрача.
Сутринта въпреки приготвената закуска аз гледам тъпо и кръвнишки в една точка,главата ми отказва да разбере кому бе нужно толкова дълго и обширно да разискваме тежината на раниците.Начо реши да избърза с тръгването си понеже много бързо сме се набирали нагоре той да ни вземе преднина пък ние ще го настигнем.
Да,бе да, ти да видиш какви прекрасни впечатления оставяме в нашите спътници.Разгеле по едно време се осеферих и стана време и ние да потеглим,
но много ни мързи крачките ни са все едно трябва да слезем до Мандрата,а не да качваме Ботев.
Но така до първата почивка,която може би стана на 23-тата минута от тръгването ни.
Все едно съм черногорец,не българин толкова ме мързи.Но въпреки това тръгваме и оттам до Маринка не спряхме,което е достойно да се опише като проява на истински джедаи тръгнали да бродят из Балкана и да покажат на всички Светлата страна на Силата.
На Маринка отивам до чешмичката да налея вода и сядам да обядвам бавно и разточително,изчаквайки третия от групата Бойко каза и рече-Пие ми се бира на спалнята тръгвам.
ОК мен мързела отново ме захлупи като тежък непосилен товар и сърбайки винце останах да чакам и да се наслаждавам на гледките.Пристигайки приятеля и той каза че ще обядва,така че още по-добре за мен и така откарахме близо час.
Тъкмо решихме да тръгваме и под Параджика на пътя се подаде една колона от три пикапа,викам си ето сега е момента за един високопланински стоп.
Речено-сторено метнах се на пътя в изчаквателна позиция и след кратки но настоятелни преговори се метнахме един по един в два от пикапите и газ нагоре,ебаси кефа спестихме бъхтането по баира.След разтоварването веднага отиваме в спалнята там Бойко е стигнал преди малко и жаден,жален чака бирата си.
Момчето прави външна изолация забъркал си е кофа с материал и иска да го свърши и тогава ще ни обслужи.Нищо против извадихме ядчици,шоколадче,
уиски за да преодолеем по-лесно неудобството от „бавното“ обслужване.Дойде момента в който започнахме да отпиваме от живителната кехлибарена течност и светът стана по-красив и бял.
Потегляме към Рай,един се е разбързал за да ходи на Купенчето ,другите не си дават зор изобщо и така стигаме до Рай.Слизайки по Тарзановата щях да откача от жега,
затова стъпвайки на плочника пред хижата поръчвам две бири наведнъж.И както споменах едни започват да се стягат за ходене на Купенчето,други до Малкото Купенче,аз се стягам след бирите да посетя банята след това да си направя салатка и така да ги изчакам пред хижата.Междувременно отдолу се качиха още двама приятели и се очертаваше знаменателна вечер,каквато се и оказа.
За третия ден бе предвиден дълъг и тежък преход до Заслон Ботев през Башмандра,той и в действителност се оказа тежък,цели 9/девет/часа.
Много се вие тази пътека по рекички,деренца и горички.Това предразполага към много задълбочени разговори за живота,за заобикалящият ни свят и за всичко останало,което ни вълнува.За нашето посрещането всеки път на Заслона от Вальо и Ицо трябва и е задължително да се напишат трактати.
Там вече ентусиазирани и радостни от края на тази тегоба днешния преход леко и жизнерадостно сядаме на миндерите и отново с ведър поглед към живота захващаме нови философски размисли.Явно тази година сме станали Джедаи философи.
За четвъртия ден организаторът бе предвидил тежко и изнурително слизане към хижа Плевен и за да предотвратим мускулни спазми,обезводняване придружено с повръщане на всяко удобно място почивахме.Почивахме дълго…Много дълго…Така де няма да се предадем последния ден нали сме Джедаи,трябваше да си пазим силите защото предстоеше важна битка на хижа Яворова лъка.В края на краищата не се оказа толкова тежко,нямаше спазми,нито повръщане,добре бяхме разчели почивките,но все пак 8,30 часа ходене си е много.На хижата нови запознанства,рок вечер от USB колонка,чудесно!
На сутринта слънцето така хубаво огрява,така хубаво подканя бирите да вървят една след друга не ти е приказка.Но потегляме защото и тук слизането до ВЕЦ-а не никак лесно.Оттам се мятаме на автомобила стигаме до центъра на Априлци,хапваме,попълваме провизиите си с чудесни месни продукти от местна месарница и потегляме към Яворова лъка.В Орешака взехме пак това онова.След Смесите опитахме да стигнем до хижата с колата но тя ниска и след малко се оказахме,разпределихме касата бира по раниците и тъкмо да закрачим отгоре дойде логистична подкрепа под формата на джип ние бързо се прехвърлихме и също така бързо стигнахме хижата.За срещите ни с приятелите от Троян също е задължително да се напишат трактати…
И дойде време да си ходим,както винаги тъжно ми е,но същевременно радостно и леко,че отново бях в Балкана,отново с моите приятели и най-вече заради тях за малко да получа луксация на темпоромандибуларната става от смях.С надеждата и с вярата,че това ще се случва отново потегляме към онзи не толкова хубав свят в града.

Снимки по късно.

Евала !
Живи и Здрави Бъдете !

Фотоалбума
https://photos.app.goo.gl/qK33JQRGSQoE4BsQ9

StefaK,

изпревари ме с твоя чуден пътепис, какво да се прави като съм мързел и на ходене и на писане. Да не казвам голяма дума, ама другата седмица, живот и здраве и ако ме осени музата ще драсна и аз няколко реда и снимки.

П.С. Хубави снимки, ама къде е легендарният пикап с широко сърце и туби с нафта, спасил живота на двама колабиращи стопаджии малко след з. Маринка ??? Smile

_________________
Never Stop Exploring

Ти пък и документирано искаш,достатъчно е че си признах... Very Happy

Днес,когато за 277-ми път си препрочитах страхотния пътепис Very Happy

,установих един съществен пропуск.
А именно да спомена и обърна внимание на тези които ще посещават хижата в топлите месеци,че конете на хижа Рай ПИЯТ бира!!!
Бяхме оставили един стек бира във външната чешма и на сутринта с ужас установихме,че три бири са нахапани и нащърбени от конски зъби и о ужас изпити!!!

Stefak написа:

Днес,когато за 277-ми път си препрочитах страхотния пътепис Very Happy

,установих един съществен пропуск.
А именно да спомена и обърна внимание на тези които ще посещават хижата в топлите месеци,че конете на хижа Рай ПИЯТ бира!!!
Бяхме оставили един стек бира във външната чешма и на сутринта с ужас установихме,че три бири са нахапани и нащърбени от конски зъби и о ужас изпити!!!

Какво да ти кажа, 21 век, то не ходи само по хората...

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy