Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3375 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Върховете Двуглав и Злия зъб в Рила с КПДМ – 26.10.2019 г.
Предизборно на 26.10.2019 г. - с КПДМ на връх Двуглав 2605 м.
Бяхме четирима – аз, Веселин Дочев (VeselinD), Теди Симеонова и Цветомир Трайков.
Всичките бяхме от туристическо дружество КПДМ, което значи „Къси преходи и дълги маси“.
Беше прекрасен топъл есенен ден, видимостта беше чудесна и през целия ден имахме невероятни хубави гледки.
Тръгнахме от ЦПШ „Мальовоца“, бързо стигнахме до хижа „Мальовица“, Първа тераса, Втора тераса, заслон „БАК“...
Бързо се изкачихме по стръмния ронлив улей до седловината между Злия зъб и Орловец и продължихме към Двуглав.
Ръбът до връх Двуглав не е толкова труден, колкото му се носи славата. Все пак ние стигнахме само до първата му кота –
2605 метра, но не и до по-ниската втора кота, до която водеше наистина опасен ръб – двама алпиниста тъкмо го минаваха.
Поздравихме алпинистите, които бързо събраха въжетата си и заминаха да изкачват Злия зъб, а ние започнахме да обядваме.
Хапнахме скромно, после си направихме 2 общи снимки, аз нащраках де що имаше нещо за щракане и тръгнахме да се връщаме.
В подножието на Злия зъб се разделихме – Теди и Цветомир качиха връх Орловец, аз и Веско останахме в подножието на Злия зъб.
Аз отдавна исках да кача този връх, но все не оставаше време, или пък нещо се объркваше.
Веднъж тръгнахме със съфорумеца еxcalibur/Румен, но беше паднал малко сняг и се отказахме.
Връх Злия зъб имаше славата на труден връх, за изкачването на който трябвало въже и осигуровка.
Уж върхът можел да бъде изкачен и по „туристическия способ“, без осигуровка, но това било много рисковано,
защото имало голяма няколкостотин метрова пропаст и ако паднеш в нея, краят щял да бъде фатален, нямало спасение.
Особено опасно било слизането (качването било много по-лесно), защото не виждаш къде да стъпиш и да си поставиш краката.
Като стигнах до подножието на върха, двамата алпинисти вече бяха започнали да се катерят.
Използваха въжета и се осигуряваха по правилата. Първо се качи единият от тях, после и другият.
Аз бях твърдо решил да се кача на Злия зъб, затова не се двоумих, а започнах да се катеря нагоре.
Веско, който вече беше качвал Злия зъб, остана долу, за да ме напътства и помага, ако станеше нужда.
Връх Злия зъб е висок 2678 м. Маршрутът, по който можеше да бъде изкачен от туристи (макар и с известен риск),
започваше от южното му подножие – от малка седловинка, намираща се на ръба, свързващ връх Злия зъб с връх Двуглав.
Изкачването се състоеше от 4 участъка:
Още в самото начало имаше 2-3 метров отвесен праг, по който нямаше удобни хватки за ръцете и стъпки за краката.
При по-внимателно търсене хватки все пак се намираха, но трябваше да се набереш нагоре, за да преодолееш прага.
На поне 2 места бяха забити железни клинове, служещи за осигуровка. На единия клин можеше чудесно да се стъпи с крак.
Отдясно (на изток) беше прословутата пропаст, в която не трябвало да гледаш, защото ти влияела много зле психологически.
Аз нямам страх от височини и гледката в тази пропаст не ми повлия по никакъв начин, по-скоро по никакъв отрицателен начин.
Вторият участък беше около 10-тина метра много стръмен скалист склон, който не бе много труден за откатерване.
На 1-2 места имаше малко по-сложни скалисти участъци, където трябваше да прецениш внимателно откъде да минеш,
но тези участъци все пак се минаваха безопасно, защото винаги имаше поне 3 сигурни опорни точки за ръцете и краката.
Третият участък беше отвесен скален праг, висок около 3 метра. Най-отгоре на него имаше забит метален клин.
Да изкача този праг фронтално не бе невъзможно, но беше опасно, защото имаше риск да не успея да се задържа.
Затова много внимателно подходих вдясно (на изток) към цепнатината между отвесния праг и скалите му отдясно.
Тази цепнатина беше широка, но неудобна за стъпване, нямаше удобни места, където да си поставя стабилно крака.
Наложи се да направя сложна маневра, за да се извъртя на 180 градуса, за да мога да поставя стабилно десния си крак.
След това прекрачих с левия крак към отсрещния (левия) край на отвесния праг, хванах се с ръцете за горния му ръб и се
изтеглих нагоре. Скалният праг беше преодолян. Слизането обаче щеше да бъде по-трудно, тъй като нямаше да виждам добре.
На стабилна скала непосредствено над скалния праг имаше монтирана желязна халка.
На тази халка се връзваше въжето (дължина поне 40 метра) за осигуровка за слизането.
Накрая – четвъртият етап представляваше 40-50 метра полегат тревисто каменист склон до най-високата точка на върха.
Този склон беше лесен и за изкачването му не се изискваше откатерване, ходеше се спокойно изправен, имаше и пътечка.
Разбира се, на няколко пъти по време на изкачването спирах и снимах с фотоапарата трудните участъци,
но снимките не станаха много хубави. Нямаше как снимките да пресъздадат колко беше стръмно и опасно.
Алпинистите бяха на върха и се снимаха. Когато отидох при тях, те ми казаха, че съм рискувал, като съм се качил неосигурен.
Отвърнах им, че е така, но все пак винаги съм имал сигурни хватки и опорни точки. Наистина, слизането щеше да бъде по-трудно.
Оказа се, че алпинистите ме познаваха. Бяхме се засичали няколко пъти в планината – например на рождения ден на Иван Гърбев.
Алпинистите отидоха при халката, направиха си няколко снимки и започнаха да приготвят въжетата и осигуровката си.
Аз набързо се снимах на върха със самоснимачката на фотоапарата и набързо снимах в околовръст панорамата от върха.
След това отидох при алпинистите и те ми заявиха, че в никакъв случай няма да ме пуснат да сляза неосигурен.
Знаех, че техен дълг е да не допуснат да се изложа на риск, затова не протестирах. Нямах право да ги злепоставям.
Направиха оплетка от въжета и ме овързаха през гърдите, раменете и кръста, след което ме закачиха за основното въже.
Аз нямаше да се спусна на рапел, а щях да откатервам наобратно, с лице към склона. Осигуровката беше за случай, че падна.
Бавно и внимателно слязох, като следвах наобратно стъпките от изкачването си.
Слизането не беше особено трудно с изключение на последния праг, който беше 3 метра отвес.
Не виждах добре къде да стъпя, къде да си поставя крака на сигурно. Скалата беше гладка, а пропастта отдясно...
И тук на помощ дойде Веско, който ме упъти къде да си поставя крака. С помощта на неговите указания лесно слязох.
Благодарих сърдечно на алпинистите – имената им бяха Петър и Ангел – че ме осигуриха, за да бъде слизането ми безопасно.
Още веднъж – специални благодарности на алпинистите, че направиха слизането ми по-спокойно, най-вече за моите спътници.
След това се събрахме с Теди и Цветомир и бързо слязохме по улея към заслон „Орловец“ и Втора тераса.
Още по светло стигнахме до паркинга пред хотел „Мальовица“, където беше паркирана колата – в 18:10 часа.
Тук имахме интересна среща с няколко животни, приличащи на лами – много интересно как бяха попаднали тук.
После се отбихме до заведението „Последен грош“ в центъра на село Мала Църква, където похапнахме заслужено.
Още веднъж – благодаря на всички за прекрасния преход в планината и за изкачването на връх Злия зъб!
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
