Влахина и Малешевска планини. До Кадийца и Джама.

Неделята на 24 януари я даваха добра за ходене - слънчево и спокойно време. С две приказки се събрахме петима души - Вангел, Жоро Левскаря, Бощулеца, Жорката Неврокопски и аз. Пуснах една закачка за Кадийца и Джама в планините Влахина и Малешевски, хората се навиха и в неделя рано сутринта пътувахме за Симитли.

Там забрахме Жорката от Неврокоп и продължихме през Крупник и Полена за село Сушица. Последното е дадено като село Кадийца на руските топокарти - за заблуда на сърбите явно.

Температурите нея сутрин бяха мнооого ниски, около точката на смразяване на живака. По деретата удряше до -20 на моменти.

Началната ни точка беше края на асфалтовото шосе от Сушица за махалата Брестово, в долината на река Вранещица. На края на пътя оставихме колата и поехме по добър коларски път на юг по долината на Вранещица.

След около 1 км дерето става доста тясно, пътя изчезва. Това е мястото да се подхване склона на югозапад, който извежда право на връх Кадийца. В началото е много стръмно, върви се през гора. След около 200 м изкачване следва открита поляна, от която се открива НЕВЕРОЯТНА гледка към Пирин. Имаше ясно изразена инверсия и по склона нагоре лека полека събличахме дебелите дрехи...

Следва още малко гора - до около 1600 надморска, след което се върви по трвист участък между малки пръснати скални венци. Гледката към близката Малешевска планина, Рила и Пирин е много просторна, вижда се дори Витоша вляво. На това място разбира се всички спирахме и снимахме в несвяст - времето беше чудесно, въздуха - студен и чист.

Пейзаж от Влахина планина

Излизаме на полянката. Вижда се връх Пирин.

Пирин е настръхнал

Така изглежда Джама от склона на Кадийца

На Кадийца излязохме след около 2:30 часа от началото. Горе беше студено и се зачулихме за нула време. Щракнахме няколко снимки и бързо заслизахме към седловината Седлото - границата между Малешевска и Влахина планина. Там билото е особено -с големи стръмнини на североизток към долината на Вранещица и твърде разлато на юг към Седлото.

На Кадийца

Отново Пирин

Надгробния камък на Герасим Димитров - убит от гърмотевица

По пътя към Джама

След Седлото поехме по един пограничен път и скоро излязохме на обширната заравненост, която всъщност е връх Джама. Просто едно голямо поле с гранична пирамида. Требе си доста фантазия, за да го набедиш за най-високата точка на Малешевска планина.

Кадийца, гледка от Джама

На Джама

Алиботуш стърчи над облаците

Кадийца на залез, вижда се реброто, по което се качихме

Там нащракахме малко снимки към околните планини - с гледки към Беласица, Алиботуш и разните Македонски тумби, и поехме надолу, обратно към долината на Вранещица. От страната на Малешевска се намира доста широк камионен път, който в крайна сметка излиза докъм махалата Брестово - има няма 6-7 км. Оттам на здрачаване слязохме обратно до колата и поехме към София. Равносметката - един чудесно прекаран ден, с добри приятели и страхотна далечна видимост към любимите баири на Пиринска Македония.

Всички снимки можете да видите в галерията

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Чудно...

Страхотни снимки, много радват! Smile

_________________
Мартин
mmartinov.com

И ходенето и снимките са супер!

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Ние до Кадийца не стигнахме оня ден, поради транспортни проблеми или по-скоро неподходящ за леката кола път, но си направихме хубава разходка до Джама (Ильов връх).
Малко снимки: https://photos.app.goo.gl/WiFYFCrrCUAMx3x3A