Дъждовна и мъглива София отново ни изпраща на пътешествие, досущ като миналата есен. Поемаме в утринната свежест на заспалия град, далеч преди изгрев слънце. Профучаваме полузаспали по новоизградения участък от магистрала "Струма" между Кресна и Сандански и в унеса си подминаваме КПП-то. Бързо се осъзнаваме и връщаме малко назад, граничните служители приемат извиненията ни. Кой знае, някой ден може и КПП да няма, за да ни разбуди.
Янина (Йоаница)
По обед вече сме между крепостните стени на Янина -- отначало Византийски, а сетне Османски. Наслаждаваме се на езерото, планините и историята.
Минаваме покрай гроба на обезглавения от агенти на Султана Али паша Янински.
Надничаме във Византийския музей в някогашна църква.
Не подминаваме и джамията до нея.
Ала най-много се наслаждаваме на езерото.
След кратка отмора продължаваме към днешната цел -- планината Тимфи.
Пътьом се отбиваме до манастира Panagia Speleotissa.
Тимфи
Бивакуваме край извор по пътеката от с. Микро Папинго към х. Астрака. Изпращаме светлините на този дълъг ден.
Събуждаме се отпочинали и поглеждаме към небето. Задава се дъжд.
Преди обед, все още сухи, достигаме х. Астрака.
Стоварваме багажа и след кратка почивка продължаваме към вр. Гамила. Над нас се извисяват отвесните варовикови стени на вр. Астрака.
Облаците се сгъстяват и скриват върха. Започва ситен дъжд.
Отказваме се от изкачването и се връщаме в х. Астрака под дъжда.
Утрото е мъгливо и красиво.
Отправяме се към Драконовото езеро. Една лека и разтоварваща разходка. А мъглите продължават да рисуват неповторими картини. Достигаме езерото и съзираме вр. Смоликас от другата страна на бездънна пропаст.
Гамила също е "наблизо".
А ето и Астрака:
Гледките се менят непрекъснато.
И птиците също им се наслаждават.
Врадето
Покрай множество каменни мостове се отправяме към стълбите на Врадето всред изобилие от цветя.
Поемаме по дългия планински път през долината на р. Аоoс към Смоликас.
Нетърпеливо се къпя в ледените води на реката, нещо за което горчиво ще съжалявам през следващите дни.
Смоликас
Предстои ни дълго изкачване към върха на тази планина. Отначало вървим всред иглолистна гора.
И хвърляме по едно око към Тимфи от другата страна на долината на р. Аоос.
След кратка почивка край езерото подхващаме изкачването на върха.
А над Тимфи изглежда вече вали.
Слънцето ни се усмихва точно на върха, напук на намусеното небе.
Все пак не се помайваме и бързо се спускаме обратно надолу.
Скоро след пристигането ни в Палеосели се изсипва дъжд, който ни придружава чак до Коница.
Коница
Нощуваме в къща за гости, преди да поемем към манастира Panagias Stomiou, разположен на живописно възвишение в ждрелото на р. Аоос между Тимфи и Трапезица. На път към него минаваме покрай прочутия каменен мост край Коница.
Все повече навлизаме в ждрелото и се наслаждаваме на есенните багри след свежия дъжд.
Зърваме нейде там горе високо неизкачената Гамила.
На връщане върхът се вижда дори изпод каменния мост.
Продължаваме към Костур и неговото езеро, на път към Мала Преспа.
Мала Преспа
Пристигаме привечер, след залез слънце.
Под лъчите на пълната луна вървим по понтонния мост, който свързва бреговете на Мала Преспа с островната столица на Самуилова България. Бивакуваме там. Утрото ни разкрива красотата на това естествено защитено място.
Навестяваме епископския храм Св. Ахил, построен от княз Борис I и основно обновен и преустроен в патриаршеска църква в края на X в. от майстори от Лариса по поръчка на Цар Самуил.
Напускаме това историческо място отново по дългия понтонен мост.
Отправяме се през Албания към Преспа.
Пустец и Туминец
Площада на с. Пустец (Албания) с църквата Св. Михаил.
Стари къщи в с. Пустец.
Хората в с. Пустец.
Начеваме разходка над близкото с. Туминец край бреговете на Преспа. Достигаме границата между Македония и Албания.
Следва стръмно спускане към езерото.
Разговор с местен рибар и поръчване на лодка, която да ни прибере обратно в селото.
Скална църква на брега на езерото.
По водите на Преспа.
"Пристанът" на с. Туминец.
Преминаваме в Македония и нощуваме край Преспа.
Галичица
Утрото над Преспа е мъгливо, готвим се да поемем към билото на Галичица.
Под облаците вляво е Охридското езеро, а вдясно -- Преспа.
Албанската част от Охридското езеро и Поградец, гледани от вр. Магаро.
Преспа и полето на Ресен от вр. Магаро.
Охрид, откъм Галичица.
Пауни край Св. Наум.
Галичица откъм Св. Наум.
Охрид
Ресен
Църквата над с. Курбиново
Византийски храм от 1191 г. с изключителни фрески.
Битоля
Хората.
Църквата.
На главната улица.
Хапването.
Баба
В късния следобед се отправяме към Баба с намерение да бивакуваме нейде под вр. Пелистер.
На следното утро по хладно изкачваме вр. Пелистер.
В далечината долу е Преспа с Галичица зад отсрещния бряг.
Вижда се и Мала Преспа вляво.
Малкото езеро в Баба планина.
Голямото езеро с хижата край него.
Утрото край Голямото езеро.
Спускаме се надолу.
Отправяме се към Воден.
Воден
Каймакчалан
Решаваме да обходим върха така, че да го изкачим откъм Македония.
Вървейки без пътека попадаме на доста голямо парче от снаряд в близост до някогашните български позиции около върха.
Надписът на лентата върху увехналите цветя е «Парламентарна група на "БСП за България"».
Скромен кръст на скрито място доста встрани от върха с надпис «"Лека нощ" навеки си казахте -- до втората тръба»
Поемаме към Кожух планина.
Кожух
Дойран
Така завършва това пътешествие, в което за две седмици се докоснахме до 7 планини, 9 езера, много есенни багри, вековна история и чудесни споделени мигове с добри люде.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Последната промяна е направена от vedrin на Чет Окт 24, 2019 2:35 pm; мнението е било променяно общо 1 път
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Сря Окт 23, 2019 7:38 pm
ray
Регистриран на: 10 Авг 2016 Мнения: 1681
Ведрине, много се радвам да те видя, не беше идвал във форума дълго! Само превъртях набързо два пъти разходката ти и щото е явно че ще я чета и гледам като филм да те питам предварително кога най-общо и ако е удобно да кажеш сте ходили (предполагам октомври?) и дали има и снимки, които не са правени от теб, щото така ми се струва ? Спокойно можеш да не отговориш. Поздрави.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Сря Окт 23, 2019 9:54 pm
Ivan`Dinkov
Регистриран на: 26 Юни 2012 Мнения: 213 Местожителство: София
Тъй като името ми се спомена, надявам се, мога да споделя - макар и съзнателно лаконично - своето преживяване на тия две неусетни седмици.
И да благодаря на Ведрин и Нина Желязкови. За доверието. За смислените разговори из пътя и по пътеките. За толерантността. За взаимното уважение. И за взаимността на преживяното - колкото и със сигурност да е било различно за всеки един от нас.
Портата на стария град в Йоаница (Янина), Гърция.
Ведрин и Нина, над езерото Драколимни, планината Тимфи, Гърция.
Ведрин и езерото Драколимни, планината Тимфи, Гърция.
Нина на покрива на манастира Панагия, Гърция.
Тунелът към входа на църквата в село Дилофо, Гърция.
Стар мост, областта Загори, Гърция.
Ведрин и Нина, на слизане от хижа Астрака, планината Тимфи, Гърция.
Залезът над река Аоос през църквата в Коница, Гърция.
Езерото Драколимни, видяно от склоновете на връх Смоликас, планината Смоликас, Гърция.
Старият мост над река Аоос в Коница, Гърция.
Самотно дърво в каньона на река Аоос по пътя към манастира Стомио, Гърция.
Костур.
Кръстът на носа на Самуиловия остров Св. Ахил, езерото Мала Преспа, Гърция.
Нина по един от старите мостове, областта Загори, Гърция.
Планината Баба над езерото Голема Преспа, Македония.
Езерото Мала Преспа, Гърция.
Планината Галичица, Македония.
Фреска, фрагмент, църквата в село Курбиново, Македония.
Сръбската църква-параклис на връх Каймакчалан, Гърция/Македония.
Езерото Голема Преспа, видяно от връх Пелистер, планината Баба, Македония.
Стар Дойран, Македония.
Църквата Св. Иван Канео, Охрид, Македония.
Фреска, фрагмент, манастирът Св. Наум, Македония.
Възстановеният паметник на полк. Константин Каварналиев, Дойран, Македония.
Чет Окт 24, 2019 11:52 pm
ray
Регистриран на: 10 Авг 2016 Мнения: 1681
Иване, благодаря ти за фантастичните фотографии. Включванията ти във форума са събитие. Дано стават по-често.
Изключителна тема, дано повече форумци я видят, ама бавно. Удивително е колко много и дълбок свят може да побере в себе си човек.
Пет Окт 25, 2019 9:24 am
Ivan`Dinkov
Регистриран на: 26 Юни 2012 Мнения: 213 Местожителство: София
Благодарностите са за Нина и Ведрин.
А светът е "много и дълбок" когато побира в едно не един, а "заедно"-то на нас.
Колкото до мен, пиша само когато имам какво да кажа. А то не е често, нито много.
Големо езеро, планината Баба, Македония.
Рибарят, който ни "уреди" езерно такси, езерото Мала Преспа, Албания.
Още веднъж - Ведрин по стария мостът в Коница, Гърция.
Охридското езеро, Македония.
Богородица, фреска, фрагмент, скална църква от ХІІІ-ХІV в., езерото Голема Преспа, Албания.
Всички. Финалът. Връх Зелен бряг, Кожух планина, Македония/Гърция.
Пет Окт 25, 2019 10:20 am
ray
Регистриран на: 10 Авг 2016 Мнения: 1681
Това, което казваш е много интересно. За "заедно"-то се сетих и даже точно това – изхождайки от твоя въвеждащ текст - имах предвид в коментара си. Обаче ти – ако те разчитам правилно – обръщаш перспективата и говориш не за това, че ако и когато го има нашето „заедно“ то евентуално може да побере обемния и дълбок свят, а за това, че когато нашата единичност стане заедност и тази наша човешка заедност бъде побрана от света, то този свят става „много и дълбок“. Да му се не видяло! Голям кеф. Съвсем друг поглед е това и други възможности се откриват така.
Пак ви благодаря и на тримата за чудесната разходка в която ни включвате и която аз все още съвсем не съм приключил.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Пък сега да се насладим и ние на воля, с гледките чудесни.
