Връх Атон е първенец на полуостров Атон - Света гора. Ако човек разгледа картата на полуострова и се реши, изкачването на връх Атон стандартно се случва от скит "Света Ана", построен на внушителен склон в подножето му. От другата, срещуположна страна на полуострова е построен манастирът Великата Лавра, откъдето маршрутът е по-дълъг и изморителен. Това са, като цяло туристическите подходи. Има такъв и от следващата спирка на ферибота, а именно - след "Света Ана". Със старт от кота нула до 2033 м.н.в., откъдето и да бъде "подхванат", връх Атон подлага на изпитание всеки дръзнал да погледне и замечтае към висините му. Изкачването, сложната организация с визи, транспорт, графици на фериботи, съчетани с последвалото късно тръгване и съпътстващата го жега, проверките на пристанището Дафни и климата, поставят връх Атон сред трудните - по-скоро изморителни върхове, които сме изкачвали... Та се заех сериозно с организацията. Направих запитване няколко седмици по-рано, пуснах таблица с данни и молба и с Ванката и Вихър (Golqm Turist), успяхме да посрещнем залез и изгрев от двухилядника Атон!
Предистория... Преди няколко години посетих за първи път полуостров Атон, като тогава замисълът беше да направим поклоннически туризъм до Зографски манастир "Свети Георги" и други манастири с Жоро. Посетихме и Хилендарския. Краят на месец юни далеч не беше подходящо време, жегата вече е започнала да става непоносима и битката по прашните пътища, пълни със змии и липсата на питейна вода, правят върха опасен и дори смъртоносен за изкачване. Много поклонници - мъже от Русия, Гърция, Сърбия, Румъния, България и други държави, правят запитване за визи и организират посещението на полуострова. Тогава се наложи да се прибера ден преди изтичането на визата, заради здравословни проблеми, породени от топлината, като усетът ми тогава проговори, за да не правя каквито и да било опити. Бяхме на 50 километра от подхода за Атон, а пешеходно и в температури, достигащи 40-42 градуса, начинанието щеше да бъде обречено на глупав и опасен провал. Дали заради наплашване или за да ни предпазят, тогава монаси ни предупредиха за немалко случаи на закъсали и дори починали от жегата хора.
В общи линии, фериботите обслужващи малките пристанища към заливите се движат с предварителна заявка, а разписанията, ако може да се разчита на такива, са не много точни. Знаех за това и затова отлагах този планински първенец близо три години. Но, ей на, дойде му времето. Краят на септември сме с отпуснати визи и очакваме с нетърпение мига, в който да паркираме в малкото градче Уранополи - последна спирка за цивилни автомобили. Разрешеният достъп за влизане до манастирите и върха е само по вода. Има и пешеходен достъп, но по пътища, по които не е добре да ви хванат в крачка. Там се движат автомобили, камиони, които обслужват и ремонтират комплексите. Фериботите са малки и големи. Има и корабчета таксита, но там цените са солени и може да се наложи да чакате други желаещи. В зависимост от притока на хора, се определят и разписанията на фериботите. Сега и в двата от дните ни на престой, бяха различни, а сравнени с преди три години, също нямаме съвпадение с часа. Най-добре е да се направи запитване по телефоните, които ни дадоха, изписани на заплатените билети. Билет до скит "Света Ана" струва 13 евро на посока. Визата е 25 евро на човек. Пътят от София до подхода в Уранополи - по-малко от 400 км.
Спим на плажа в Ierissos. Малко преди Уранополи. Изгледът към Атон ни кара да се спогледаме. Знаехме, че ще е трудно.
Час преди да отвори визовия център се нареждаме и чакаме за Диамонитрионите си, за които съм подал молба предварително с данни на латиница. На опашката преди нас връщат един руснак, който гледаше като попарен с вряла вода. Споглеждаме се и видимо сме притиснени. Всичко се случва, все пак грешки стават, живеем в електронната ера. Все пак всичко минава бързо и вземаме документите. На пристанището за ферибота чакаме над час. Щателна полицейска проверка на визите и личните документи, след което потегляме. Атон е насреща. Слънцето отдавна подксазва, че сме закъснели, но нямаме голям избор. На всичко отгоре трябва и да слизаме бързо, едва на другия ден Ванката е на работа, въпреки че визите ни са за четири дни.
Вихър е машина. Поканих го и прие с охота да се включи и изкачи Атон за 3-и път. Посещавал е Атон 7-8 пъти и имаше какво да чуем от него. От интересни истории, до не толкова забавни случки.
В Света гора се намират 20 манастира, техният брой е фиксиран и са подредени в стриктна йерархия (брой монаси в скоби): Манастир Велика Лавра (64), Манастир Ватопед (163), Манастир Ивирон (71), Хилендарски манастир, сръбски (92), Манастир Дионисиат (71), Манастир Кутлумуш (86), Манастир Пантократор (25), Манастир Ксиропотам (25), Зографски манастир, български (4, Манастир Дохиар (3), Манастир Каракал (60), Манастир Филотей (60), Манастир Симонопетра (94), Манастир Свети Павел (112), Манастир Ставроникита (42), Манастир Ксенофонт (123), Манастир Григориат (107), Манастир Есфигмен (121), Манастир Пантелеймон, руски (8, Манастир Констамонит (44).
Света гора се оформя като манастирска общност през 963 година, когато монахът Атанасий основава манастира Великата Лавра, който и днес е най-големият от всички 20 манастира на Атонската Света гора. Манастирът се е ползвал с покровителството на византийските василевси, което допринася за бързото му разрастване и увеличение на неговото богатство и имущество. По времето на Четвъртия кръстоносен поход (1202 – 1204) в XIII век Света гора има нови католически господари, които насилствено принуждават светогорските монаси да приемат покровителството на папа Инокентий III. Това продължило до възстановяването на Византийската империя. През XIV век каталунски наемници ограбват атонските манастири.
Наред с манастирите има 12 скита (по-малки манастири), метоси, както и над 600 килии, каливи и катизми. Главен град и административен център на Света гора е Карея, който е седалище на губернатора като представител на гръцката власт. Духовно Света гора е подчинена директно на Цариградската патриаршия в Истанбул. Обитаването на полуострова е разрешено само на монасите и общото население е около 1400 души... Суха статистика.
Бързо набираме височина, слънцето все още ни щади и сме от тази, неогрята все още страна на полуострова. Животът тук е тежък. Някои монаси-исихасти живетя в скални килии, в пълно уединение, дори разбираме за случаи на замеряни от тях с камъни туристи-поклонници, стигнали твърде близо до подходите за скалните им ниши...
Но има и модерни изкушения. Те са и лукс и необходимост.
Невероятно е! Отново съм тук! Краят на септември е обещаващ, макар че не очаквах да е толкова горещо. Жега е и мозъците ни пулсират, но знаем, че ще се справим.
Заливите са изкушение, но ако ви хванат да се къпете, ще ви арестуват. Има малки полицейски катери, които обикалят насам-натам. Отделно - от скитове, манастири и килии, има добра видимост към крайбрежната ивица на Атон. Сред морето от информация, отсявам най-важното. Важно е да се знае и го цитирам от официалната страница на СВЕТА ГОРА, за който реши да посети тези чудни места.
"Посещението на Света Гора не е туристическо пътуване, Света Гора е място за поклонение и молитви. Избягвайте говоренето на висок глас, силната музика и всяко действие, което би пречило на молитвите и усамотението на другите.
Към монасите се обръщайте с "отче" и избягвайте да ги занимавате с ненужни приказки и светски проблеми.
Бъдете прилично облечени – дори и в горещо време трябва да сте с дълъг панталон, затворени обувки, ризи и блузи с дълъг ръкав.
При влизане в манастир първо трябва да отидете в гостоприемницата (архондарик) и там да изчакате да ви настанят (ако ще спите там), след това да ви заведат в храма и да ви покажат светините.
Тъй като основното придвижване из Света Гора е пеша, носете си удобни обувки, както и вода за пиене. Постарайте се също да сте с малко багаж – само най-необходимото.
Навсякъде е забранено яденето на месо, но не се притеснявайте – макар и постна, кухнята на Света Гора е вкусна и едва ли ще останете гладни. Все пак имайте предвид, че храненето става по определен ред и е част от богослужението – в трапезариите е забранено говоренето, ставането – преди да е даден сигнал, разхождането.
Утринните служби започват в 3 часа през нощта (в някои манастири от 2, лятото съответно в 3 и 4). Ако ви е трудно да ги посещавате толкова рано, отидете поне на литургията, която започва някъде към 5-6 часа. В 3 следобeд започват пък вечерните служби.
Във всеки манастир има обществен телефон, работят с карти и международните разговори са сравнително евтини. На повечето места вече има обхват и за мобилни телефони. Но тъй като всички манастири са на агрегати за ток (повечето работят само през деня), може да се окаже проблем зареждането на батериите, затова не прекалявайте.
Категорично е забранено къпането в морето, както и ловът и риболовът!
Забранена е и употребата на алкохол, освен това, което ще ви предложат в архондарика или в трапезарията.
Забранено е снимането с видеокамери. Снимането с фотоапарат е разрешено, но само отвън. Монаси можете да снимате само ако те самите са дали изрично съгласие за това.
Както стана дума по-горе – спането и храната в манастирите са безплатни, но е добре, ако ще останете повече от 24 часа в една обител, да помогнете с работа – в кухнята, за чистене или каквото друго послушание ви дадат."
Продължаваме нагоре и сякаш малко от малко набираме височина. Змии тази година няма. През 2016-а година само за ден видях, около пет пепелянки и други, непознати видове, които очакват в засада за храната си.
Жегата вече ни е сварила мозъците и не мислим трезво. Стигаме до Панагия, заслона на 1500 м.н.в. Само на час под върха. Място за подслон, молитви и сън. Има нарове за 30 човека, които да преспят, както и кладенец, от който с въже и кофа да си набавим нужната вода. Беше пълно с руснаци. Около 22 часа започнаха молитви и литургия, които продължиха до 1 ч. през нощта.
Отпочиваме и пием много вода. Придвидливо съм взел филтър за вода и пия смело. Оставяме тежките раници със спални чували, храна и какво ли още не. Нагоре съм само с тежката - 4 кг фоточанта, която е... Е, не, нямаше как да не я взема от България. Мислих много и реших да си позволя този "материален лукс", за да опитам да изкарам някой качествен кадър от Атон.
Изглед от върха към полуострова, континентална Гърция и тази пропита с кръв и молитви земя. Изморени до припадък, сме заредени с гледката, прохладният вече вятър и в еуфория знаем какво да очакваме. Милиони звезди, млечен път, липса на светлинно замърсяване и прохладна нощ край заслона си. Къде е статива??? Решихме да спим навън на спални чували и не сбъркахме. А свещенният Атонски полуостров се врязва на 50 км навътре в Егейско море и гледката замъглява съзнанието.
Металният, няколкостотин килограмов кръст на връх Атон. Преди двеста години, когато е нямало хеликоптери и модерни средства за транспорт, това тежко съоръжение е било изнесено на гръб от хора и мулета, за да бъде монтирано в най-високата точка на полуострова.
Към Карея - столицата на полуостров Атон. В Карея има църква, сгради, магазин, там може да наемете такси за пешеходен превоз до различни лъчове на полуострова.
Много неща могат да се кажат, напишат за Атон. Според едно старо предание, Света Богородица заедно със Свети Йоан тръгнали на път за Йопа в Кипър, за да посетят Свети Лазар. Изведнъж лодката се олюляла, изгубила курса си и се озовала на тогавашния все още езически Атон. Поради бурното море лодката се разбила близо до днешния манастир Ивирон. Божията Майка изплувала на брега и се въодушевила от дивната красота на планината, благословила я и замолила сина си Исус Христос да превърне това място в нейна градина. Изведнъж зачула глас: „Нека това място да бъде твое наследство и твоя градина, рай и небе и спасение за онези, които търсят спасение". Оттогава планината е посветена на Света Богородица като нейна градина, в която не се позволява присъствието на други жени освен Божията Майка. Жени на полуостров Атон не се допускат. Има частни случаи на жени облечени като мъже, влезли на полуострова, които разпознати, веднага биват вкарвани в гръцки затвори. Дори и животни от женски пол не могат да се донасят в монашеската република с изключение на котки и кокошки, които снасят яйцата, необходими за направата на бои, използвани в зографисването на икони. При посещение на Зографски манастир, ми направи впечатление това, че остатъците от храна не се дават на котките (изовзват се като отпадък с фериботите), за да ловят плъхове и мишки. Сечища няма никъде на полуострова и горите, където ги има са невероятни. Дърва за огрев и бали слама за товарните животни се карат с фериботи от континента. Огромна лавина е смляла гората под върха, малко под Панагия. Зимата е добре да се подхожда само по ръбовете на върха, които са тежки за изкачване и е нужен катерачен инвенатар.
Вихър на Великия метален кръст.
Ванката.
Земното притегляне. 2033 метра по-надолу.
Привечер сме на Панагия. Могъщата сянка на Атон се отразява ефектно в безкрая на морската шир.
По изгрев и по-залез, върхът дава повод да преосмислим нещата. Мащабите тук са въздействащи. Огромни кораби и фериботи се забелязват като малки петна в дълбочина и ни подксазват колко сме малки, уязвими и земни.
Утрото от Панагия. Светлината е невероятна, но скоро слънцето ще изгрее в последния ден на септември. С това приключва третото ни посещение на държавата Гърция в този месец с пет изкачени първенци на планини. Жегата на пристанището е непоносима, но слизаме доста по-рано, за да сме сигурни, че днес ще хванем ферибота към Уранополи. За капак на всичко акостираме на Дафни, където полицията нарежда да слизаме. Всички слизаме заедно с багажа. Ще има митническа проверка. Предстоят ни и часове с автомобила, нощни часове с влака и много емоции и спомени, които ще ни карат да настръхнем щом споменем думата Атон или се вгледаме в малката хартиена карта, на която с едва различима точка е изписано името на върха.
Браво за постижението и за снимките - най-хубавите снимки от Света гора, които съм виждала.
Пра-прадядо ми по майчина линия е ходил на поклонение в Света гора, мисля, че са му казвали малък хаджилък. Донесъл оттам две бъклици, две овални дървени кутии с капаци и комплекти дървени лъжици. С едната бъклица е посрещан Бенковски в местността Тръна под Еледжик. Тези вещи ме дочакаха и аз ги помня.
Браво за постижението и за снимките - най-хубавите снимки от Света гора, които съм виждала.
Пра-прадядо ми по майчина линия е ходил на поклонение в Света гора, мисля, че са му казвали малък хаджилък. Донесъл оттам две бъклици, две овални дървени кутии с капаци и комплекти дървени лъжици. С едната бъклица е посрещан Бенковски в местността Тръна под Еледжик. Тези вещи ме дочакаха и аз ги помня.
Радвам се, че ти харесват снимките. Сериозна хамалогия бе измъкването нагоре на толкова багаж и фототехника. Ако имах статив, щях да направя нощни снимки на светеща Панагия, падащи звезди и върха зад заслона, но нямах. Това, което казваш за тези предмети е интересно. Пропити са с история и много ценни... Дано си ги запазила!
Преди 2 години през април бях на п-ов Атон на поклоннически туризъм. Дори и тогава всичко е много зелено и пак си е жега. Спомням си колко тегаво бе всичко около организацията макар, че не се занимавах аз с нея. И все пак - който не е бил там, няма как да усети атмосферата на мястото. Настанихме се в Зографския манастир, но още първия ден не пропуснахме да посетим Ватопед. На следващият ден планът бе за Св. Панталеймон.
Спомням си, все едно беше вчера пътуването ни от манастира Св. Панталеймон обратно с ферито до Урануполи. Тогава се откри невероятна гледка към вр. Атон. Толкова ясно се виждаше, направо нереално! Тогава се размечтах да се кача един ден там. Сега чета тази тема и всичко ми е като в дежавю
Поздравления за прехода, невероятните кадри и хубавия пътепис!
Преди 2 години през април бях на п-ов Атон на поклоннически туризъм. Дори и тогава всичко е много зелено и пак си е жега. Спомням си колко тегаво бе всичко около организацията макар, че не се занимавах аз с нея. И все пак - който не е бил там, няма как да усети атмосферата на мястото. Настанихме се в Зографския манастир, но още първия ден не пропуснахме да посетим Ватопед. На следващият ден планът бе за Св. Панталеймон.
Спомням си, все едно беше вчера пътуването ни от манастира Св. Панталеймон обратно с ферито до Урануполи. Тогава се откри невероятна гледка към вр. Атон. Толкова ясно се виждаше, направо нереално! Тогава се размечтах да се кача един ден там. Сега чета тази тема и всичко ми е като в дежавю
Поздравления за прехода, невероятните кадри и хубавия пътепис!
Жив и здрав бъди! Дано успееш да зърнеш невероятната панорама от върха. Атмосферата веднъж си я усетил. Атон е място и за ценители! След колабиращата жега в края на юни, имах едно на ум. Ако има въпроси по организация, тракове, ще отговоря! Като се качвахме по финалните 500 метра денивелация, от върха отекваше камбанен звън от четирите камбани, монтирани там. Оставих тежката раница на Панагия и само с фоточантата, потичах на горе. Колкото и да е странно, някакви сили се вляха в мен изведнъж, въпреки пътя предната вечер, въпреки спането ни до колата, чакането на визи, фериботи, проверки и жегата по стръмнината... Имаше трима руснаци на върха. Те стояха мирно и се молеха, пееха, четейки текстове от малка книжка. Ванката и Вихър останали доста надолу викаха "Пиринееееее", "Пиринеееее" наш си поздрав от Средоноса, когато екзалтирано се качвахме към връх Баюви дупки. Скоро излезе и вятър, а слънцето падаше все по-ниско. Не дочаках залеза горе. Имах притеснения за узото, изнесено нагоре. Сянката на острия връх се отрази ефектно на десетки километри в морето... Цветовете изригнаха в жълто и кърваво червено. Долу, освен поклонници имаше и монаси, запретнали ръкави със стъклени бутилки вино. По небето изгряха звезди, а липсата на светлинно замърсяване, породи изключителен млечен път. Надолу пък морето, светлините от лампите на полуострова, в далечината сянката на остров Тасос. Над нас острият Атон се перчеше гордо. Малко преди полунощ всички се събудиха и запяха песни, заслонът се освети от десетки запалени свещи. Самолети прелитаха, спътниците ясно се движиха с бързина, много по-нагоре...
Жив и здрав бъди! Дано успееш да зърнеш невероятната панорама от върха.
Благодаря! Дай Боже!
Цитат:
Има и пешеходен достъп, но по пътища, по които не е добре да ви хванат в крачка. Там се движат автомобили, камиони, които обслужват и ремонтират комплексите.
^^^ Понеже съм сигурен, че на много хора им е любопитно, как изглежда сухоземната граница. Позволявам си да покажа 3 снимки, за да убия любопитството на всички.
Ще си позволя да разкажа и историята, която ни сподели един от отчетата при посещението ни на сухопътната граница.
При посещението на Георги Първанов на Атон, още докато е бил действащ президент ...
Когато стигнал с делегацията си до тази граница, представил се човека кой е, че е президент на Република България, но му отказали категорично достъп до п-ов Атон. Почнал Първанов да звъни насам-натам - навсякъде получил серия от откази. Който и да си - не можело просто ей така да влезеш.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Все пак всичко минава бързо и вземаме документите. На пристанището за ферибота чакаме над час. Щателна полицейска проверка на визите и личните документи, след което потегляме. Атон е насреща. Слънцето отдавна подксазва, че сме закъснели, но нямаме голям избор. На всичко отгоре трябва и да слизаме бързо, едва на другия ден Ванката е на работа, въпреки че визите ни са за четири дни.
, Манастир Дохиар (3), Манастир Каракал (60), Манастир Филотей (60), Манастир Симонопетра (94), Манастир Свети Павел (112), Манастир Ставроникита (42), Манастир Ксенофонт (123), Манастир Григориат (107), Манастир Есфигмен (121), Манастир Пантелеймон, руски (8
