Боянско ханче, Езерото, Кикиш, Комините, Платото, Черни Връх

Здравейте,

според Вас този маршрут за колко време е нормално да се измине? Иначе казано, за човек 130 кг. и в не особено добра кондиция времето от 6 часа и 10 мин. (с почивките) добро постижение ли е? Все пак да уточня, че имам опит, но този опит е вече 20 години стар, а оттогава съм наддал и 50 кг и водя застоял начин на живот.

Маршрутът беше точно 13,3 км, положителната денивелация 1530 метра (750м- 2280м). Време на тръгване 6,50 часа от спирка Боянско Ханче на 64, пристигане точно в 13 часа на заслон Черни Връх. После слизане към Алеко по възможно най-обиколния маршрут, което е още 5,2 км.

И още един въпрос: Какво може да е това същество (животно, човек), което с бясна скорост тичаше буквално право надолу (при много силен наклон и каменист терен, без каквато и да е пътека) покрай големите морени под Камен Дел (първите големи морени, които пресича пътеката Кикиш-Комините). Да уточня, че се чуваше метална хлопка.

Ако има интерес, мога да разказвам още за тази невероятна пътека и за маршрута.
Благодаря!

А пък аз - а сигурен съм и мнозина други - могат да слушат много за "тази невероятна пътека и за маршрута". Та интерес има. Разкажи, ако имаш възможност. Поздрави.

Миналата седмица за първи път минах по същия маршрут, но с разликата, че не се качих на платото а си продължих към Комините до Бай Кръстьо. Ти си хванал раклона за платото преди реката и си излязъл на магистралата за Черни Връх.
Много интересен и непознат за мен маршрут. Не е типично витошки, по-скоро прилича на пирински, което е хубаво за разнообразие и мога да го препоръчам. По състоянието на пътеките мога да съдя, че не се използва често. Подцених му характеристиките и тръгвайки след 18ч от Боянско Ханче, взе да мръква докато бях още на камънака, а пътеките често се губят и в тъмното трябваше да разчитам на навигацията.
Та трябва да се има предвид, че тази пътека към Комините е мало по-различна от другите 2 по-ниски успоредни на нея Smile

При мен нещата се развиха така:

6:50 Старт Боянско ханче, 750 м.н.в.

7:30 Боянското езеро 1035 м.н.в. До езерото има доста разновидности на пътеки, аз минах по серпентините и после по една права пътека (има табелка за езерото, надясно е табелата за водопада и Момина Скала през Сухи Връх), която прави ляв завой и стига до езерото. За Камен Дел може да се мине и оттук.

8:40 Излизам на пътеката между Кикиш и Хижа Камен Дел (1475 м.н.в.). От езерото се върви на изток посока Др. Манастир, после право нагоре през смесена гора. Стръмничко е, но учудващо се движих добре, със съвсем кратки почивки по 10-20 секунди.

8:55 Минах покрай Кикиш (1415 м.н.в.) без да спирам. Май имаше хижар вътре. Чешмата над заслона не тече изобщо. До Кикиш се губят около 60 метра денивелация. Малко след разклона с пътеката, идваща от Средец се минава под една каменна рекичка, точно под връх Камен Дел. Май оттук може да се мине и да се катери върха директно.

9:05 Разклона на двете пътеки (1435 м.н.в.) - слизащата към Драгалевци и вдясно към Комините, където тръгнах аз. Вляво е връх Кикиш, от който уж се откривала гледка към София. Не съм търсил мястото, понеже изглеждаше супер обрасло с храсти и малинак.

9:20 Пресичам първата и най-голяма каменна река (1560 м.н.в). Дотук първо се минава по малки серпентинки през силно обрасъл с малини участък, докато се излезе на каменната пустиня. Гледката е внушителна - както към София, така и нагоре към безкрайното море от камънак. През камънака се минава най-лесно, ако се следват малките натрупани пирамидки. И точно тук, бидейки в началото на камънака, видях и чух горския дух, носещ метална хлопка, да се спуска по ръба отсреща. Така и не разбрах що за същество беше това, но се шмугна в шубраците и изчезна.

Оттук до Комините (или по-точно до над тях) не съм засичал време, защото бях концентриран да следя пътеката. Изкачването е постепенно, пътеката е тясна и силно обрасла, има паднали клони и дървета, трябва да се внимава къде се стъпва. На едно място пътеката забива леко надолу в едни шубраци - там се лутах доста, докато стигнах скален отвес, по който не се минава. Оказва се, че трябва да се изкачиш по едно стръмно улейче, обрасло със здравец, след което се излиза над отвеса. Това на картата е отбелязано със скаличка - има чудесен изглед към града. Постепенно след това гората се разрежда и излизаш над Комините. Тук склонът отляво е много стръмен и едно подхлъзване и падане не би било никак безболезнено. На места пътеката е тясна около 20 см и трябва да се подскача от камък на камък, за да се мине. Накрая се достига един широк, много стръмен и силно обрасъл улей, който се пресича внимателно. По него тече вода, мястото е хлъзгаво, тясно и мочурливо - внимавайте къде стъпвате. На картата е дадена пряка пътека, изкачваща се нагоре още преди да се пресече реката. Аз не я разпознах, защото мястото е силно обрасло. Продължих напред и след малко излязох на разклона с пътеката от Бай Кръстьо (1750 м.н.в.). След това след леко изкачване по тревист склон се излиза на Манова Чешма (1805 м.н.в.) На чешмата бях точно в 10:30. Въпросната чешма едва едва капеше, а до нея срещнах възрастен мъж, който с метална кирка наместваше камъните около нея. Оказа се, че това е човекът-строител на Манова Чешма, който се опиваше да пооправи свинщината, оставена от туристите. Водата изглеждаше нелоша, но течеше на капки и трябваше да стоя около 10 минути, докато напълня дъното на бутилката, газейки в калта. Вече бях решил да катеря върха и не ми се ходеше до Алеко, а водата ми беше свършила. Според един друг турист, който мина покрай нас, водата не ставала за пиене, понеже идвала от мочура на платото и била застояла. Това естествено предизвика доста остра реакция у строителя на чешмата. Кой крив, кой прав не знам, но са малко хората, които с кирката биха отишли там да направят нещо за народното благо. Да е жив и здрав този господин.

От чешмата след 5 минути ходене излязох на "магистралата" наречена плато, която вече гъмжеше от народ. От определено опитни туристи, до разни девойчета, тръгнали по отворени сандалки и бели копринени чорапки. Да отбележа, че освен горския дух с хлопката, от Ханчето до чешмата не бях срещнал жива душа. На равното вървежът хич не ми спореше. Дали се бях вече уморил или защото ме напече слънцето, не знам. Спирах, хапвах по бисквитка, облякох се и си сложих шапката против слънце. С две думи - размотавах се. Чак в 11:30 стигнах разклона с пътя Голи Връх - Черни Връх (1850 м.н.в.). Оттук след 5 минути ходене пътят завива на запад, подсичайки Стената, а коловата маркировка и пряката пътека продължават право нагоре. Тук е важно да кажем, че малко преди коловете вляво има чудесна вода - малко поточе, на което някой предвидливо е сложил малка тръбичка, за да стане чучурче. Водата е супер - напълно чиста и може да се пие без притеснения, а и тече достатъчно силно. Това е май последната възможност да си налеете вода преди върха. Мястото не е отбелязано на картата.
От чешмата криво ляво изкачих напряко стръмнината и излязох отново на пътя в 11:55 часа (1950 м.н.в.). Оттук следва дълго (1,5 км) и неприятно ходене по чакълестия път, но се преодоляват 160 метра денивелация. При кол номер 39 пряката пътека се отделя от пътя (2110 м.н.в.). Тук бях в 12:30, като направих една по-дълга почивка някъде по средата. Оттук при лек наклон може да се изкачиш наляво до Малкия Резен и после по пътя да излезеш почти до върха. По този вариант слязох.

Последните 170 метра денивелация извървях със скоростта на охлюв, спирайки на всеки 10 метра и броейки коловете един след друг. Точно в 13:00 бях на кота 2280,50 метра. Каменната грамада вляво над циментовата барака е определено по-висока от котата, но дали разликата е точно 9,50 метра (до 2290 метра), едва ли някой знае. Тези 2290 метра дали са резултат на измерване на грамадата или са просто приблизително определяне на височината на най-високата точка, утвърдило се в справочниците? Каквато и да е истината, аз дори не си и помислих да се катеря по тези последни камънаци, рискувайки да потроша изтерзаните си крака, мъкнали 6 часа 130 кила по баира. Вместо това си взех 3 кюфтета и 1 биричка от приветливите нови стопани на заслона, които бяха сложили скарата точно навреме. В 14:00 се затътрах надолу по пътя покрай Малкия Резен, после дори не си и помислих да слизам през Стената, а си вървях по пътя чак до мястото, откъдето си налях вода. Малко по-надолу вдясно се отделя пътечка, която много напряко извежда точно на хижата. На Алеко бях в 15:30 (представете си скоростта, с която съм се влачил надолу). След общо 3 бири Витошко Лале си слязох с лифта благополучно в Софийския Хаос.

С това историята ми приключи. Обобщаващо: Пътеката Кикиш - Комините е едно разкошно място, но трябва да се преминава без бързане, да се внимава къде се стъпва и задължително по светло, за да се следи къде точно минава пътеката. Има 1-2 места, където човек трябва да се замисли откъде и как да мине. Най-добре е да сте поне 2 души, тъй като мястото е диво и труднодостъпно и чувството да си сам не е особено приятно въпреки красивата природа.

Хубаво ходене! Аз минах пътеката от Кикиш до Комините навръх Гергьовден, в улея накрая имаше преспа, такива неща. Снимки и трак има тук -http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?t=11682 - заглавието е друго, подвежда...