Земенски пролом на р.Струма-Средновековна крепост Землънград
Свърших я и тази! Да премина през повечето жп тунели в Земенския пролом, но пеша! А там има невероятни ждрела, скални феномени и крепостта Землънград, кацнала високо над пролома. Наоколо е тихо и само потракващата дизелова железница, нарушава ритъма на птиците и река Струма, която се извива в дълбокото ждрело... Сетивата са изострени. С разписанията на всички влакове, се получиха и интересни клипове... Понеже ми беше трети ден в бруталните жеги и след 3 изкачени първенци на гранични планини, бях "поомекнал", хаха, каквото и да означава това. Реших да стигна с първия за деня влак от град Земен до спирка Скакавица и пеша да се върна до Земен и автомобила, по линията. Стратегията проработи и още преди обяд бях в изходна позиция. Това е добре дошло и все още температурата е поносима.
Крепост Землънград, Земенски пролом на река Струма.
Вечерта преди разходката намерих чудесно за бивак място, без много много да се лутам и сравнително рано бях на изходна позиция. Ремонтирах някакви дребни неща по автомобила, скалъпих огнище дори, намерих и сухи дърва от джанките наоколо. Направих тиквички на жар. А малка пътека от поляната слиза до разхладата и комарите на река Струма. Сигурен повод да включа в действие репелентите, които нося през лятото.
Вечерта, около река Струма и село Жабляно. Невероятна вечер. Над село Жабляно може да се разгледа и посети Жаблянския манастир, за който съм споменавал в отделни публикации. В град Земен - Земенския манастир. Изобщо, куп обекти, села, манастири, ждрела, водопади, върхове, за които човек си струва да идва отново и отново по тези красиви кътчета.
Все така да сме!
Рано рано съм на спирка Скакавица на следващия ден. Влакът изминава разстоянието за 15 минути от гара Земен и струва едно левче. Дето се вика лефче-кефче. Човек да има време и цял ден да си пътува по линията Земен-Раждавица. Очакват ме десетина пешеходни километра по линии, през тунели и край красивите завои на река Струма и да "спестя" левчето за влак в обратна посока. Наоколо, по склоновете на пролома са кацнали впечатляващи скални образувания.
Спирка Скакавица, Земенски пролом на река Струма.
С подробно разписание и постоянно сверяване с часа, преминах и през жп тунелите. Нямаше как. Има обиколни пътеки, които по това време на годината са обрасли и направо непроходими, а и са пълни със змии. Вътре в тунелите има обособени ниши, през двадесет метра, в които човек може да се скрие, ако влакът наближи... Чувството човек да щъка в тунелите не може да се сравни с нищо друго и си е екстремия, предвид това, че може да минат товарни влакове или такива, обслужващи линиите, които се движат извън всякакви разписания... Внимавах много и се ослушвах повече от необходимото...
По пътеката за крепостта Землънград попаднах на изоставени постройки. Имаше сено в старата плевня и тук живот е кипял в миналото. Хора са живяли, препитавали са се с каквото намерят и отгледат, почти откъснати от света. Няма пътища и асфалт, а само тънки просеки и пътеки, водещи до най-близките жп спирки по линията, на много от които вече влаковете не спират и са необслужваеми.
Проломът е с епигенетичен произход и е с дължина около 22 км, а надморската му височина е около 550 m. Всечен е дълбоко в мезозойски пясъчници, варовици и доломити, сред които преобладават варовиците, в които са образувани пещери, карстови извори, Земенските скални пирамиди, бигорният водопад Скакавица и други. Има величествен изглед в централните си части, със стръмни скалисти склонове и разнообразни форми на изветряне. Водопад Скаквица е изключително красив и заслужаващ посещението. Отделяли сме дни в предишно посещение там, а към село Раждавица е пълно със стари църкви и манастири, които може да посети човек, стига да има желание.
Крепостта Землънград. През древността и средните векове в района е преминавал път, свързващ Пауталия (по-късно Велбъжд) със Сердика (по-късно Средец), охраняван от множество крепости. Открити са останки на късноантична и средновековна крепост североизточно от жп спирка "Скакавица", на късноантично селище, средновековна крепост, късносредновековна църква и селище при с. Раждавица. Преди третия жп тунел реката прави меандър, на чиято висока част някога се е издигала непристъпната средновековна крепост Землънград – най-устойчивата от поредицата крепостни съоръжения, които включват и две бойни кули на входа и изхода на пролома. Общо тунелите, през които премина трасето ми днес, бяха 4 на брой. Минах във всички от тях, посетих крепостта, бях в изходна позиция до гара Земен още преди обяд и жегите. Останах доволен, зареден и очарован от Земенския пролом. Една по-непопулярна дестинация, която туристически остава в сянка...
При проучването на крепостта Землънград, извършено през 70-те години на миналия век се установява, че останките на крепостта показват интензивен живот през четири исторически епохи, като най-значителни са от ранновизантийската епоха и Второто българско царство. Крепостта заема малък скалист връх, заобиколен от трите страни от р. Струма. Крепостните стени следват очертанията на терена, заграждайки площ от около 15 дка. Изградени са от ломен камък и хоросан. Вътре в крепостта са разкрити основи на жилищни и стопански сгради, църква и седемстенна кула - донжон. Военно-отбранителното значение на крепостите от системата на Землънград нараства през втората половина на X-ти век, когато центърът на българската държава се премества от Преслав към Средец и Охрид, и се засилва заплахата от византийските завоеватели. От това време е известна дългогодишната героична отбрана на Пернишката крепост. Голяма роля за показаната мощ и непристъпност несъмнено са изиграли укрепленията от Земенския пролом.
По време на турското владичество крепостта Землънград продължила да функционира. При разкопките са открити монети от XVI и дори от средата на XVII век. Вероятно по това време крепостта е била резиденция на турски бей или спахия.
Крепостта Землънград е проучена, но не е извършена консервация и не са покрити оголените зидове, което е причина за постоянното й рушене под действието на екзогенните релефообразуващи процеси. Отбранителната система на Землънград е свидетелство за богатото историческо минало на района, които макар и за кратки периоди от време да са попадали под чуждо владичество, са успявали да останат в пределите на средновековната българска държава.
Пълната красота на пролома може да се види след отпадането на листата от дърветата. Сега също е много красиво, но шумата скрива по-голямата част от невероятните гледки, особено при скалната група "Сарая".
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Да премина през повечето жп тунели в Земенския пролом, но пеша! 
