Стара Планина, пътека Корита-Мезева Локва, Осеникова поляна

На 07.09.2019г. премаркирах пътеката от Корита през Мезева локва до м.Люляците, в частта й от Корита до разклона южно от Осеникова поляна, където се събират пътищата за Равна гора и Лъгът//местност КРЪСТОПЪТИЩАТА/- ЗЕЛЕНА МАРКИРОВКА. От КРЪСТОПЪТИЩАТА на север вече почти няма никакви следи от старата зелена маркировка, но за сметка на това от парк Българка са поставили нова синя, а и се върви изключително по път до Люляците. Може би някога ще я направя и до Люляците, стига да има изобщо някой, който да ходи по това трасе, навремето изключително популярно сред габровските туристи, а сега тънещо в забвение.
Ако някой се излъже да тръгне от Корита по двата жалона, стърчащи северно от Ком-Емине, североизточно от чешмата на Корита, трябва да свие леко на Север/оставил съм стрелки по жалоните/, и да изкачи Мезева Локва/на картата - немаркирания участък през кота 1431 - сега там е маркираното/, защото иначе много рано ще се набиете в сечището.
https://kade.si/#map=16/2801909.57/5278723.12/0

Във всички случаи, след това предстои около километър и нещо изключително труден терен - млад буков прираст, около 1,5м, прикриващ като траперски капан дупките от коренищата, образувани, когато вековните буки са падали. Маркировката върви изключително на границата между сечището и останалата гора. Наложи се да я "вдигна" високо по дърветата, за да се вижда изобщо. Там марките са през около 20-40метра и пак изглежда недостатъчно. При загубване на марката, е важно да се държи линията на северния билен ръб.
https://kade.si/#map=16/2803130.17/5279565.12/0
Проблемният участък завършва чак при жалона до кота 1318, който е така заринат в клони, че не личи, освен това основата му е вече разрушена.

В гората понякога марките са и по-начесто, за да се предотврати изгубване, тъй като на няколко места пътеката прави нелогични завои. Има и един участък, където за 50 метра се влиза в нечовешки храсталак и нищо не помага за ориентирането. Да са живи и здрави моторджиите, които карат там, че само благодарение на моторите им, трасето на пътеката все още изглежда като пътека.

На практика, vladofff, излиза, че си направил този район проходим за сериозни разходкаджии. Напълно непознат ми е, но с удоволствие бих походил там. Тя планината не е само най-високото или най-интересното, да не говорим, че второто е доста условно. Още по-малко пък само Ком-Емине. Места за маркиране и премаркиране има много стига само да има желаещи. Интересно е и това как с времето се променят вървежните маршрути... как западат, как се възраждат ... наблюдавам го и другаде.

	ray написа:
	...как с времето се променят вървежните маршрути... как западат, как се възраждат ... наблюдавам го и другаде.

Сега, имай предвид и още едно обстоятелство. Цялата тази "зелена пътека" от Корита до Люляците, включително и асфалтовия път до средата на това трасе, идващ от Равна гора, в миналото бе идеално поддържана, и много посещавана, забележи - от хора от цяла България - защо - заради лобното място на малолетния престъпник в землянката на Осеникова поляна.
Комунягите зорлем са го направили герой и там се е ходело организирано и на тълпи.
Дядо ми пък, му е бил съученик и други неща разправяше под сурдинка, които от сегашната ми юридическа квалификация бих оценил на детска престъпност. Явно тогава не е имало нито детски педагогически стани, нито агенции за закрила на детето. Времената са били изродски, и едните и другите, са били изроди, като в крайна сметка малкият разбойник, вместо да бъде въдворен в изправителен интернат, просто е бил разстрелян.
Скоро разпитвах родени в края на 80-те години знаят ли кой е Митко Палаузов - вече никой не знаеше...
С изчезването на легендата за малкия Митко, изчезна и тази пътека...
И още нещо. Осеникова поляна е наистина диво и откъснато от всичко място. Мтел го няма, не знам как е с другите оператори. Ако имате късмета да попаднете там сами, особено зимата или на свечеряване, ви очакват нелицеприятни картини. От шубраците започва да се чува вой на вук, или ръмжене на едни други животни, които Чаушеску дари да развъждат точно там, и бая ви Тошо да ходи да ги пуца с Брежнев. През това трасе през февруари 1994г премина и първия ми поход като организиран в дружество турист, за пръв път усетих изнемогата от газенето на сняг, гледката на припадащи от умора в снега деца, ужасът от това какво ще дойде след свечеряване, съчетано със знанието, че най-близката хижа е на поне 1,5 летни часа с лека раница... И май не съм единстен. Баба ми дядо ми също са ми разказвали, как точно там са се губили една ноемврийска неделна вечер на прибиране от Мазалат и са се лутали цяла нощ из шубрака.
Изобщо това място, без да изглежда кой знае как, съхранява в себе си една мрачна студенина и зловеща откъснатост, която, поне за мен е в степен, да чувствам Северния Джендем /че имам база за сравнение/ в едно доста по-привлекателно място. Също така немалко хора са убити там - освен случката на Осеникова поляна, малко по-надолу е и мястото, където е убит още един комуняга - Коста Стоев.

до vladofff: Разби ме! Ама ти сета такъв интерес ще предизвикаш с тоя постинг, че ще пренасочиш туристопотока... Smile

Благодаря ти.