По рид Средоноса в Пирин

	ray написа:
	до hlebarov: Да, сам.

Еее, сам не се брои. Сама и баба може да се върне.

Върни се от ръба след нещо като "аз такъв мъж ли имам до себе си??!.", тогава може да се похвалиш. Mr. Green

до hlebarov: Разби ме Smile

. Благодаря ти. И все пак имам някакви основания за хвалба щото това съм го минавал с много по-тежка раница, с по-калпави обувки и при по-лоши всякакви условия. Удивлението от красотата на планината обаче нараства все повече и това компенсира всичко Smile

.

	ray написа:
	логиката ".... щом този може, значи и аз отивам", за която говори kaloyanv е много сбъркана.

Не само е, ама много, сбъркана, но и изключително опасна за малоумниците, който я изповядват.
Следвайки такава логика, преди около 18 години със същия този Ванка едва не умряхме по тур "Армеец" на Злия зъб - пишело шестица и ние понеже сме минавали някакви шестици на Враца или Комините, дай да идем и да я видим тази шестица... Едва оцеляхме.
Но не ми се разказва и тази изключително страшна история, че да не се юрне някой натам да дублира паметната плоча на едни хорица, загинали точно там.

vladofff написа:

	ray написа:
	логиката ".... щом този може, значи и аз отивам", за която говори kaloyanv е много сбъркана.

Не само е, ама много, сбъркана, но и изключително опасна за малоумниците, който я изповядват.
Следвайки такава логика, преди около 18 години със същия този Ванка едва не умряхме по тур "Армеец" на Злия зъб - пишело шестица и ние понеже сме минавали някакви шестици на Враца или Комините, дай да идем и да я видим тази шестица... Едва оцеляхме.
Но не ми се разказва и тази изключително страшна история, че да не се юрне някой натам да дублира паметната плоча на едни хорица, загинали точно там.

Е айде сега, палиш фитила и бегаш.
Разкажи за поука, а и, убеден съм, ще е интересно Very Happy

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

	dido написа:
	... Разкажи ...

Щом настояваш. Държа да отбележа, че изобщо не се гордея с точно такива истории и хич не ми се разказват. Но щом би могло да помогне, по-скоро попречи на някого да ги повтори, добре…
Това се случи през октомври 1998. Ванката предложи да идем и да изкатерим нещо на Мальовица. И тъй като ще ни е за пръв път, за да не се излагаме с тройки и четворки, да преминем по същество на проблема... така се спряхме на Злия зъб, тур Армеец. Откъде да знаем, че това никога не е било за всеки, и преминаванията от там винаги са били на косъм. Години след това, Борис Овчаров ми разказа за "премиерното" изкачване на този маршрут - ами ние едва се измъкнахме от там, после разбрал, че го нарекли тур...
Дойде очаквания ден. Бързо прибягахме под стената, за да не ни хване характерното за нея при по - дълъг престой отдолу насиращо психиката състояние на животински страх.
Още на тръгване, презрамките на раницата ми се скъсаха и тя се изниза, падайки около 30 метра до основата на Горна Дяволска Игла/ туровете на Злия зъб, след Веждите наляво, не тръгват най-отдолу, а се ходи по корниз сравнително високо от основата на стената/. Така останахме без резервни дрехи, вода и най-вече - гидовника с описанието и няколко резервни клина.
Тъй като Армеец тръгва по една обрасла с лишеи камина първите две въжета се измъкнахме по тур Славянски и бързо стигнахме до общата втора площадка на него с Армеец. Там Славянския завива на ляво през едни отвесни плочи, обрасли с лишеи и излиза през дълга над 50 метра красива камина.
Ванката на площадката по тур Славянски:

Самата площадка е леко насираща, като прелюдия на това, което ви чака по-нагоре. Представлява полувисяща установка с два клина, уж здраво забити, но в плитка цепка, така, че да стърчат 5-7 см. навън. Само по себе си, това е достатъчно основание да изпитваш високи дози страх, висейки на тях на повече от 70 метра по стената на Злия зъб. Ванката тръгна диагонално надясно, по посока три последователни тавана. Само след 3-4 метра рязко забави ход. Чуваемостта също рязко спадна, явно беше прехвърлил и някакви ръбове. По едно време движението съвсем спря. Чувствах се съвсем сам, висящ на калпавите клинове, целия в слух какво се случва горе. А това, което се е случило, не било за описване. Иван минал през три последователни тавана, поради къси примки, въжето почти се заключило и за него станало повече от невъзможно да върви нагоре. Бил стигнал на нивото на лявата вежда, която му идвала далече в дясно. Малко по-надолу оставал последния забит в тавана клин с рапелна халка - доказателство докъде е стигнал, съответно откъде е започнал да се спасява последния достигнал дотук храбрец. На края на силите си, забил поредния клин с халка/без да знае, че халката е заварявана от мен, когато съм се учил да заварявам/ и увиснал.
Носехме едно 10,5мм динамик 50 метра и статично 40метра. Статикът, за да не тежи беше при мен.
Идеята му била да му изпратя по едно ухо на динамика края на статичното, на което да рапелира двойно, тъй като не е минал повече от 20 метра от площадката. Първия проблем дойде, че динамикът се вееше на около 3-4 метра навън, заради таваните. Едва успя да го залюлее и аз да го уловя. Завързах аз края на статика, и го метнах по посока Белия улей. Тогава дойде страшното. През цялото време духаше силен вятър/явно от вида на т.нар. "планинско долинен" - възходящо течение от основата на Дяволските игли нагоре/. От време на време поривите ставаха толкова силни, че те подмятаха по площадката. След като хвърлих въжето, за пръв /и единствен в живота си/ път видях как вятърът го издига нагоре, опъва го хоризонтално, след което го запрати някъде в посока камънака отляво на Славянския тур. Така го усука в находящите се там ронляци, че стана невъзможно да го издърпам. Оня горе реве, че всеки миг клинът ще се счупи или извади, аз не смея да дръпна статика, да не извадя клиновете, на които едва вися, а вятърът май взе да се усилва още повече. Или както пише по комиксите, настана суматоха...
След поредния напразен опит статикът поддаде, и събаряйки кубик камъни тръгна. Бързо го подадох нагоре и след малко, на няколко метра от мен, навън в нищото, заради таваните, се появи Ванката. Лицето му зелено... Придърпах го с динамика и дойде на площадката. Набързо разказа какво дръвце е ял по таваните. Само че тук пак имаше поредна изненада - статикът запъна в таваните и отказа да върви, дори и като висяхме двамата на него.
дълго след това разбрахме, че оригиналният тур ходи още по-надясно, но и по начало не е като описанието, защото надвесената "камина" от шеста категория, ключов пасаж за целия тур, просто не съществува-докато е била камина, е била съвкупност от стена и откъртен странично седящ голям камИк. След падането му, сега камина няма, а има пореден таван... Как се минава - неизвестно, не познаваме и човек, преминал от там при новите "условия".
Явно спасението беше по познатата от предишни злополучни опити схема - рапел обратно. Тръгна Ванката… И слезе. Само че дойде ред на поредната изненада - Славянският, по който се качихме, ходи на първо въже диагонално наляво, а след второ - диагонално надясно. Право надолу е гладък отвес и може би и накрая надвес. Само че се оказа следното: рапелът до корниза, тъй като изправя тура, е точно 50метра. А ние имаме две въжа - едното 50, а другото 40. Първият ще се спусне и като свърши статика, фиксиран отгоре със самозатяжка, ще слезе по динамика до спасителния корниз. Вторият обаче, го чака драма. Десет метра над корниза и още 30 надолу стена го делят от твърдата земя... и паметните плочи съответно...
Ей така изглежда мястото, където свършва второто въже и оставаш на откатерване:

С един пандюл заходих към Славянския и зависнах на един клин, оставен вероятно от самия Цанко Бангиев. Рискувайки да се пребия, придърпах въжето и го прекарах през клина, по който си слязох до долу. Уж Ванката да ме държал с динамика. Само че какво е това държане - около десятка падане на свободно е двадесетица с фактор две. Иначе казано - смърт.
какво сме преживели не мога точно да опиша, но си спомням, че половин час след това ходихме да катерим източния ръб с грубите туристически обувки и ни се струваше много лесно...

Красота е разказа, благодаря! Very Happy

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Много те бива в разказването, затова ти казах да ги събереш историите в книга. Не знам на колко години сте били, ама май в главите ви има доста свобода Smile

чак се чудя, как сте оцелели след такива изпълнения.

Много добър разказ. Едно питане (понеже катеря от година и половина), през 1998 година не са ли съществували двойни/близначни въжета, та сте били с единично въже на алпинизъм?
Отностно категориите, един познат, стар алпиньога ми каза първо да изкатеря всички тройки и четворки на Мальовица преди да пробвам нещо друго Smile

Сега като се замисля, май съм излязъл късметлия. Погледнато статистически, имам твърде много такива истории, в които все на косъм съм се разминавал, но при които по - нормално би било да се даде фира.

regnauld написа:

...през 1998 година не са ли съществували двойни/близначни въжета, та сте били с единично въже на алпинизъм?
Отностно категориите, един познат, стар алпиньога ми каза първо да изкатеря всички тройки и четворки на Мальовица преди да пробвам нещо друго Smile

Имаше си всичко, както двойни въжа, така и туинове, единствено пари за тях нямаше. Макар, че това не е пречка. Сега като имам от всичко по две-три, ходя ли по такива места?
Относно тройките и четворките:
Гидовникът на Рила е правен отчасти от чича Венко, отчасти Кирил Досков и други. Веднъж Венко си призна, че е послъгал с категориите и ги е завишавал, защото им се плащало повече за по-висока категория. Дали е така или не за всичко, не знам, но за определени турове е вярно. Трето /четвърто въже Тур Плевен на северната Стена на Мальовица е дадено по гидовник петици и шестици, а като идеш там - тройка, макс. четворка. Ключовите въжа на Чайка по Двуглав - три въжета полегнала плоча с дюлфер - по гидовник шестица, на практика максимум четворка.... Там, където е "работил" Досков обаче, е друга работа...
Особено фрапантна е разликата с Враца - Мальовишките петици и шестици съответстват на врачански тройки/четворки. На тур Първи май/най-лесния тур на Враца/ на Враца има един вариант с винкел, дето уж е четворка минус, а няма минаване.
За първи катерения на Мальовица мога да препоръчам следните: Мальовица - може би Класически, Наско и Солидарност. Елени връх - задължително Академик, Плевен, Соло и Камината - това са най-хубавите турове изобщо. Двуглав - Чайка, макар на места да е малко опасен заради никаква осигуровка в продължение на десетки метри.
Най-голямата класика - Южният ръб на Иглата - за мен няма по-голяма красота:

Едно време ходех да го катеря всеки септември няколко години последователно. Проблемът на Иглата и Двуглав е, че ако не знаеш къде да идеш, може изобщо да не намериш началото на съответния тур.
Иглата на монаха - Иван Вазов. Камилата - първи и втори винкел, Узана, Тинтява, Среден Купен - Големия винкел.
Както и да е, оспамихме темата за Средоноса. Май Дидо трябва да открие отделна рубрика - простотиите на Владов, има много материал...

ХАХАХАХ Влади книга ще трябва да издаваш, няма да е интересно само тук да има отделна тема Very Happy

До vladofff:
Наистина красота, както казва dido. Благодаря ти, vladofff.
ПС:
1. Аз поне изпитвам и гордост, и възхищение от това, което сте направили с Ванката.
2. Стореното от вас обаче няма нищо общо със стойкаджийството на изхвърлячите от фейсбук и интернет модата.
3. Няма никакво спамане тука - то ако един лаф за нещо не отваря лаф за други неща, а и за всички неща, значи просто не струва. Та едва ли Мартин има нещо против. А и той, и модераторите не са срамливи хора и ако има нещо ще си кажат. Отделен въпрос е, че идеите за отделна тема и най-вече за книга са много уместни.
А бе имам кво да коментирам и питам по постингите ти ама добре че нямам време и възможност щото тогава щяхте да видите кво значи спамене Smile

.
Хубави празници!

ray написа:

До vladofff:
Наистина красота, както казва dido. Благодаря ти, vladofff.
ПС:
1. Аз поне изпитвам и гордост, и възхищение от това, което сте направили с Ванката.
2. Стореното от вас обаче няма нищо общо със стойкаджийството на изхвърлячите от фейсбук и интернет модата.
3. Няма никакво спамане тука - то ако един лаф за нещо не отваря лаф за други неща, а и за всички неща, значи просто не струва. Та едва ли Мартин има нещо против. А и той, и модераторите не са срамливи хора и ако има нещо ще си кажат. Отделен въпрос е, че идеите за отделна тема и най-вече за книга са много уместни.
А бе имам кво да коментирам и питам по постингите ти ама добре че нямам време и възможност щото тогава щяхте да видите кво значи спамене Smile

.
Хубави празници!

Красиви и опасни са му историите на vladofff, изпълнени с живот, а така и така е споделил - лошо няма. Добре е, че късмет са имали в повечето случаи, научили са много и сега има какво да разказват на внуците и правнуците си! Smile

_________________
http://martinpetrov555.blogspot.com/

[quote="martin555"]

	ray написа:
	... сега има какво да разказват на внуците и правнуците си!

Това с внуците все едно е взето от един видео цитат от друга зловеща история, случила се зимата по стената на Вихрен, пак на ръба на оцеляването. но за нея друг път,че трябва да издиря видеото.