Mаршрут х. Плевен - вр. Ботев - х. Рай и обратно

Здравейте, този Август сме решили да изкачваме вр. Ботев със синът ми (на 9г) и още няколко спътника. Та ако времето е с нас

и е рекъл господ, ще попълним книжките с още един печат. Поради късна организация, места на х. Рай няма, за това направихме следния маршрут, за който ще искам и малко помощ:

Ден 1: Качване на х. Плевен от ВЕЦ Видима
Ден 2: х. Плевен - вр. Ботев - Райското пръскало - х. Рай
Ден 3: х. Рай - Баш мандра (покрай Канлъдере) - х. Плевен - ВЕЦ Видима

Абе с две думи "До там и обратно", както се казва малко Билбо Бегинска история

Понеже маршрутите съм ги гледал единствено на карта, без реална представа, се чудех първо, дали минаването през Баш мандра не е прекалено заобиколно. Може би на глед "по-лесния" терен ще компенсира времето. Предимствата са, че няма да минаваме два пъти през вр. Ботев, което от гледна точка на това да разгледаме и видим повече, няма голям смисъл. Другата ми чуденка е в коя от двете посоки е по-добра да качим и слезем от върха. Та може и да разместим маршрутите, защото стръмното изкачване е трудно, но слизането е не по-малко трудно

. И ако от Тарзановата пътека има богат снимков материал от който може да се добие много добра представа за трасето, то за другия маршрут информацията, която съм намерил не е много. На картата не ми дава да има маркировка в от Баш Мандра до където се слива с пътеката х. Васил Левски - вр. Ботев, но реката (ако я има средата на Август) и дерето са добър ориентир. Общо взето бих се радвал на всяка помощ от по-опитните от мен планинари. Old

Последната промяна е направена от kaizera на Сря Авг 28, 2019 3:41 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти

Здравей,
Детенцето е сравнително малко да му причиняваш Ботев-Рай и обратно, от където и да е. Пък и пишеш, че само по карта си гледал маршрута, сиреч не си скитал нататък. А времето в района на Ботев се скапва много бързо, като реши де Smile

. Затова си мисля за следния вариант - От Плевен през Пещта до заслона или върха, минавал съм го с малко по-големи деца. Няма къде да се загубите, преди Дюзчал може да се върнете, ако стане нужда. От заслона или върха, където изберете да нощувате, обратно по "царския " път за Плевен. Малко зор на качване(не технически). Така пак ще минете по два различни маршрута.
Ако пък на Плевен прецените, че не става за нагоре, може от там през Поляници към Видима. Скоро не съм минавал от там и не знам как е маркировката.

Не знам детето колко е ходило и какъв тренинг има, но на тази възраст има голяма опасност да се озори за 2 дни с този маршрут. Тегав си е и за възрастен, ако не е от "постоянно скитащите" .
Отделно - по Тарзановата пътека, за мен е много по-удачно да се качва, а не да се слиза, но предполага тръгване от Рай, което ви е невъзможно.
Както е писал колегата по-горе - помислете за пренощуване на върха или на заслона.

P.S. Разбирам , че държите да отидете и до Рай, да видите пръскалото, затова предлагам един малко по-умерен вариант (според мен):
1 ден: от паркинга под х. Плевен хващате пътеката , известна като "по кабела" (покрай Купата) и стигате до заслона (около 3 часа). Ако имате време и държите - може да скокнете без багаж до върха, може и залеза да видите.
2 ден: от заслона, покрай Баш мандра, до х. Рай, пътьом и пръскалото. Не е тежко, приятно е, красиво е, без много зор - ще се наслаждавате на Южния джендем.
3 ден: тъкмо вече сте загрели - по Тарзановата до Ботев (пръскалото го минете предния, да не ви бави), и от върха - надолу, по царския път до х. Плевен и от там - до паркинга.
Така според мен няма да имате много зор в един ден, а и няма да повтаряте нито един участък (почти) Wink

.

Ако решите да спите на засл. Ботев задължително звъннете, за да запазите места. Туристическата спалня на вр. Ботев също е вариант, но пак е хубаво да звъннете предварително. И на двете места има за хапване и пийване.

Пътеката през Купата (известен още "по кабела) е удобна и добре маркирана. Носете си вода, защото няма чешми по маршрута.

Благодаря за съветите. Наистина детето не е голямо, както и опита му естествено. Най-големият му преход беше качване от Карлово до х. Васил Левски и обратно с една нощувка. Направихме го средата на Септември 2017 (беше точно навършил 7) при сравнително хубаво време, към края ни заваля, но в гъстата гора не е проблем. Около 6-6;30 качване с леко размотаване, почивки, бърз пикник за обяд, на връщане го взехме за около 5:30 часа с обяда на Хубавеца. Иначе е качвал Черни връх, но това е си е айляк трасе, няма проблем с големите преходи, особено когато му е интересно и има цел. Без да подценявам маршрута, мисля че ще се справи. Има голям ентусиазъм и не се оплаква. Колкото до времето, това си е основен фактор и при лоша прогноза, ще променим датата или маршрута.

Yan4o, харесва ми идеята за разделяне на трасето, става по-лесно. Втория ден ще е доста по-лек, ще остане повече време на да се любуваме на Пръскалото. Една нощувка под върха, хеле пък на върха просто ще му счупи кефомера, само кебапчета да има Smile

Благодаря! Остава с нетърпение да чакаме да дойде 17.08 и времето да е хубаво!

Това, което е предложил Yan4o и на мен ми хареса. Но аз бих променил малко 2-ят ден - след като стигнете х. Рай и пръскалото може да отдъхнете малко и да се качите по тарзановата пътека за да спите горе на върха. Друго е да спиш на по-високо Smile

.
Така прехода през трите дни ще стане по-равномерен като натоварване и 3-ият ден ще остане само спускането към х. Плевен, което не е малко като за край на прехода.

_________________
И нека се знае:
1) Щастлив съм, че живея в България, а не някъде другаде.
2) Балкана е единствен и неповторим и добре, че е така та да ги има Рила, Пирин ...

Може направо първия ден да спим там. Но като чели с детето ще е малко зор в края на деня да катерим Тарзановата пътека. При всички положения обаче залеза на върха е доста притегателен!

Защо предвиждате х Рай за спане - нали нямало места??? Или нещо аз не разбрах

По-скоро аз не обясних съвсем добре. Приключението го плануваме за събота - понеделник, поради работни ангажименти и липса на отпуски при част от компанията. Петък и събота всичко е резервирано, иначе за неделя място бол. Така че съботата ще е на х.Плевен или на заслона, а неделя вече сме на х. Рай.

Ахааа вече всичко се нарежда значи Very Happy

Най-накрая да намеря време, за да споделя впечатленията. За жалост в последния момент групата намаля и от 4-ма останахме 3-ма.
Ако трябва да кажа всичко с няколко думи: "Силата и времето бяха с нас, уморихме се порядъчно, заредихме се емоции и сме надъхахме за нови приключения!". За който му се губи малко време има и дълга версия....

Съботата беше малко дъждовна, макар и за кратко, но върха така и не се видя. Пренощувахме на х.Плевен. Условията са много добри, има "атракцион" в изобилие, дори едно футболче спретнахме с туристическите обувки. Беше доста забавно. Храната е богата и страшно вкусна.

Неделята станахме "рано" и потеглихме към 8:45. Прехода беше доста лек и приятен, до голямото изкачване преди в. Ботев.

Там малкия го видях как леко започва да се отчайва в началото, но се мобилизира и с наближаване на върха силите му се увеличаваха. Такъв "спринт" удари последните 300-400 метра, че дори горе му се наложи да ни чака десетина минути!
"Самотния бегач"

Горе е разкошно, гледки, конски фъшкии... от всичко по много. Ударихме печатите, хапнахме по един ориз, отпочинахме около час и половина и поехме към х.Рай. Тарзановата пътека не ми се стори чак толкова предизвикателна, може би защото слизахме надолу, но панорамата от тази страна беше зашеметяваща. Толкова красота е събрал балканът, че трудно може да се опише.

Hаправихме лека отбивка от пътеката, за да видим Райското пръскало отвисоко, определено си заслужаваше.

В х.Рай пристигнахме 17:45, което ще рече точно 9 часа преход. При преодоляна денивелация около 1800м и 16 изминати километра бях повече от доволен как се представи синът ми. В последствие се оказа, че това е само увертюра към прехода, който ни очакваше на връщане. Тук е момента да вметна, че условията на х.Рай доста отстъпват на тези в х. Плевен, но пък хората там бяха също толкова любезни и си изкарахме страхотно. На една скала над хижата оставят каменна сол и имахме удоволствието да се любуваме на планински кози, при това за доста дълго време. За жалост съм снимал с телефона и отдалеч....

.

За на връщане бяхме оставили маршрута през Башмандрата. Решили да тръгнем по-рано, към 8:00, за да се разходим до пръскалото и след кратко обяснение от хижарят за точния маршрут поехме отново. Пръскалото е толкова магнетично и притегателно, че като го погледнеш и ти се струва на "една ръка разстояние", в действителност си е точно на половин час от хижата, при положение, че бяхме свежи и го качихме почти на бегом.

Пътеката от х.Рай посока х. Васил Левски e лека, приятна, красива, преминава през няколко рекички, така че няма опасност човек да ожаднее и остане без вода.

Разбира се един поход няма да е поход, ако няма поне един "инцидент". Загубихме шапката на сина ми, с все значки и най-вече бронзовата и сребърната значки на 100 национални обекта. Липсата установихме в началото на изкачването към Башмандрата, разделим се, за да не губим време, а и да спестим сили на малкия. Идеята беше до заслон Ботев да ги настигна или да ме изчакат, ако не успея. Връщането се оказа около километър, а от снимковият материал имахме представа къде горе-долу е "паднала". За щастие лежеше на средата на пътеката, там където предполагахме. Връщането на мястото на което се разделихме ми отне точно 40 минути. Така с добро изоставане, но доволен и с усмивка поех нагоре към Башмандрата. Там следвайки "перфорираната табела" - Заслон Ботев трябваше да следвам реката по не маркирана пътека. Еми тук леко се омотах, и следвах реката, а истинската пътеката вървеше малко по-нависоко и оказа, че свършва при един водопада, а аз трябва да изпълзя нагоре на четири крака, за да се върна в "правия път". За всичко помогна и това, че след като завих на табелата в далечината се виждаха две бургаски планински кози, които както се разбра по-късно, също бяха загубили пътеката като мен. Голямото разстояние между нас, ехото, ентусиазмът от намерената шапка, особено страстта с която малкия ми обясняване (или по точно викаше) "видях мармот", а то било лалугер, попречиха на добрата комуникация и след няколко опита да се разберем просто седнаха да ме изчакат и да ми гледат сеира как се лутам по грешния път. Доста бързо ги настигнах в крайна сметка, но се оказа, че те са спирали за почивка, а и са се лутали по-дълго от мен докато се върнат на пътеката. Все пак бяха видели "някъде нагоре" синя маркировка (или по-скоро син надпис) на един камък се бяха ориентирали, а аз се възползвах от всичко наготово. Пътя покрай р.Мандренска е изпълнен с красиви водопадчета и вирчета.

Така след още час и половина бяхме на заслон Ботев. Хапнахме и поехме към х.Плевен. Обратният път беше приятен, лек със стада коне и боровинки. Е видяхме доста зор след всичкото ходене да слезем по пистата преди хижата, но както се казва оцеляхме.

Направихме една 15 минутка за кафе и след още час бяхме на паркинга. Тоталът, както се казва, беше 10 часа 10 минути и 22 км. Много съм доволен и от сина, при все, че обича да си помрънква за какво ли не в града, в планината е на другата противоположност. За близо 40 км ходене за двата дена, не се оплака веднъж, а накрая не му се искаше походът да свършва и да се качва в колата! Толкова беше нахъсан, че още по пътя към Бургас започна да планува покоряването на следващия връх - Мусала, но без лифт Respect

!

Надявам се не съм досадил много с дългите словоизлияния.

Последната промяна е направена от kaizera на Чет Авг 29, 2019 2:16 pm; мнението е било променяно общо 3 пъти

Голямо браво! И за ходенето, и на детето, и за пътеписа. Сега остава другата година да идете в края на май, началото на юни, да видите истинската сила и красота на водата, всичките малки рекички и поточета, дето сте ги минали сега, тогава са мощни и силно впечатляващи.

Разказа е идеален, браво Smile

Antoon, прав си, това е големият недостатък на лятото, реките не са пълноводни, някои изчезват. Ще трябва да се ходи пак, какво да се прави Trampoline

Много хубав преход и хубави снимки. Въздържайте се да пиете вода от планинските реки, когато около тях пасе добитък в изобилие, да не се снабдите след време с някакви чревни червеи. Най-добре от извори и чешми със стабилен дебит, или из под камък, за да няма инфекции в него. Макар че на някои хижи ползват открити водохващания, направо от реката, както на хижа Хубавец например.