Днес там е вододайна зона с контрол на достъпа. Някой би ли могъл да разкаже за съдбата на тази някогашна хижа?
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Сря Авг 07, 2019 5:06 pm
Andro
Регистриран на: 18 Май 2013 Мнения: 110
През 2002г. имах възможността да мина през охраняваната зона на яз. Бели Искър и Леви Искър. Беше част от екскурзионно на тур. дружество Иван Вазов в което членуваше бившият ректор на СУ проф. Иван Лалов. Той беше издействал формално разрешително "с научна цел", важащо до залез слънце. От заслон Кобилино бранище ни пое служител на язовира. Той вървеше пред нас с една малка брадвичка и ни водеше през стара неподдържана пътека през клека. Когато навлязахме в гората, пътеката вече беше съвсем добра. Излиза, че само началото в клека беше по-обрасло.
След язовира си спомням, че имаше на няколко места постройки. При стената и на едно две места по надолу. При постройките пътеката премина в черен път.
Така стигнахме до с. Мала Църква.
Възможно е тази хижа да е превърната в кантон на язовира.
Сря Авг 14, 2019 9:00 pm
pux
Регистриран на: 18 Ное 2009 Мнения: 104
Andro написа:
... Той вървеше пред нас с една малка брадвичка и ни водеше през стара неподдържана пътека през клека. Когато навлязахме в гората, пътеката вече беше съвсем добра. Излиза, че само началото в клека беше по-обрасло...
Явно водачът е бил много добър, защото познавам хора, опитвали да минат (безуспешно) по т.н. пътека, които твърдят, че няма да забравят преживяването докато са живи и никоя сила не би ги накарала да го повторят
По пътя над с. Бели Искър в участъка му след края на екопътеката, но преди началото на охраняваната вододайна зона са се появили тези знаци и табели (снимките са и връзки към оригиналите с пълна разделителна способност):
По принцип местността Демир Капия се намира доста по-нагоре по долината на Бели Искър, в охраняваната вододайна зона. Допускам, че този своеобразен паметник е изграден по-ниско, за да бъде достъпен за повече хора...
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
През 2002г. имах възможността да мина през охраняваната зона на яз. Бели Искър и Леви Искър. Беше част от екскурзионно на тур. дружество Иван Вазов в което членуваше бившият ректор на СУ проф. Иван Лалов. Той беше издействал формално разрешително "с научна цел", важащо до залез слънце. От заслон Кобилино бранище ни пое служител на язовира. Той вървеше пред нас с една малка брадвичка и ни водеше през стара неподдържана пътека през клека. Когато навлязахме в гората, пътеката вече беше съвсем добра. Излиза, че само началото в клека беше по-обрасло.
След язовира си спомням, че имаше на няколко места постройки. При стената и на едно две места по надолу. При постройките пътеката премина в черен път.
Така стигнахме до с. Мала Църква.
Възможно е тази хижа да е превърната в кантон на язовира.
Здравейте,
Мисля, че нещата тук са малко объркани. От Кобилино бранище започва р. Леви Искър и там язовир няма. Началото на "пътеката" е маркирано с полиетиленови лентички вързани по клоните на клека, а язовира е по р. Бели Искър. Не съм виждал подобни постройки по Леви Искър.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Явно водачът е бил много добър, защото познавам хора, опитвали да минат (безуспешно) по т.н. пътека, които твърдят, че няма да забравят преживяването докато са живи и никоя сила не би ги накарала да го повторят 
