Малко летни емоции по рид Средоноса. Подходихме от хижа Яворов късно сутринта в адската жега и привечер спахме под последните жандарми на Средоноса, като си направихме бивак на една равна тераса под ръба. Бяхме затворени от красивите стени и ръбове на Кончето, Котешкия чал и рид Средоноса. Ето и малко снимки, с телефона - толкова.
Ето ги и замесените в "мисия" Средоноса... Сложни схеми с транспорта. Аз през нощта с влак, в последствие с шкодата на Ванката и сме в изходна позиция над Бетоловото в Пирин планина. Късно е сутринта и слънцето се е показало, за да ни подксаже на какво ще ни подложи.
Пътеката бързо засмуква височина, а жегата, макар и в гората, осезаемо започва да се усеща.
През вековните гори, скоро подхващаме улеи и кулоари към жандармите на рид Средоноса. Слезли сме по отсрещния склон, подсичайки скалните масиви през нападали камъни и дървета. По улея към нас се разлетяха отломки от голям камък, паднал от Средоноса. Аз избягвам бярзо наляво и настръхвам. Ванката и Иво са без каски...
И се започва едно качване, слизане, драпане, даване на жертвоприношения по острите клони на клекове и скали... Ванката и Иво по жандармите на Средоноса. Тази ни поизпоти!
А този гребен се задъни и заключи в хубава стена, която трябваше и да се слезе. А с тежкия багаж и без рапелното въже, хич не беше оферта... Горчиво попадение и стъпка назад от бездната.
Цветятя на Средоноса се крепят по тънки цепки, вероятно запълнени с малки количества почва. Множество следи от диви кози, стъпвали преди нас. Този рид е техен дом и тук те се крият, спят, размножават, оцеляват...
Поглеждаме назад по Средоноса. Слънцето прежуля сериозно и водата от шишетата ни се изпарява много бързо. Пием по много. Всички имахме по 4 литра, а аз само 3 литра. Положението щеше да стане бедствено вероятно, ако не бяхме намерили големите преспи в циркуса Баюви дупки няколко часа по-късно.
И поглед напред, към предстоящото ни по рид Средоноса. Поредица от нестабилни камъни, жандарми и малки стени вляво и вдясно, през които, пробивайки път, продължихме да даваме жертва на клековете, които ни късаха дрехи и сваляха кожата. Трябва да изпълзим някак до билото и връх Баюви дупки насреща от последните жандарми по рида с идея да спим или на заслон Кончето, или да слезем до Суходолското езеро, намиращо се на час над хижа Яворов.
Назад към изминатото. Много време мина, но сме още в началото. Клековете по рид Средоноса. Ако човек не се е научил все още да псува, то тук е мястото да го направи!
А скалите са... А си пипнал, я ще се разклати, я ще падне с гръм и трясък, който отеква злокобно по околните зъбери.
Поредното и последно предизвикателство на тънкия рид Средоноса. С подход по гребена се излиза в основата на връх Баюви дупки. Предстоят около 400 метра денивелация и 700 линейни метра. Добро съотношение.
Водата и силите бяха на изчерпване, а мозъците ни - сварени от палещото слънце. Адски жеги се заредиха в поредица от августови дни.
С подход без пътека се завряхме в циркуса Баюва дупка и направихме бивак на малка заравнена площадка. Бързо стана студено. Ванката извади кутия с домати и зехтин, няколко вилици и солница, сирене и маслини. Очите ни светнаха, като на светулки в тъмната нощ! Звездите обсипаха могъщото небе. Сред нас бяха стените и величествените ръбове на Средоноса, Кончето и Котешкия чал. Стопихме на примуса една чанта сняг, сложихме в бутилките по няколко капки йод, за да пречистим водата и се озовахме бързо в друго измерение. Отделно по ракийка и ром. Аз извадих и домашния хляб. Краят му се виждаше - на "бедствието". Правим проверка и бъбрим в еуфория. Всички крайници са си по местата. Кой ударен, кой ожулен, кой накуцващ, но някак всеки щастлив, по своя си начин. Еуфорита се засилваше, не бяхме преодоляли последното препятствие по тесния скален гребен до включването му в Баюви дупки и пътеката Вихрен-Яворов на билото... Иво извади малка тонколонка и направо ми скри шапката. Трябваше да отвърна на удара и намерих малката кутия с кисели краствавички, ах тази прекрасна добавка към гореспоменатите еликсири!
Преди залез! Насреща е Котешкия чал, по който с Делчо сме минавали в oтминали зими и който за жалост вече не е сред нас!
Изморени, почти обезводнени, но с души завладени и заредени. В ниското огромните сгради едва се забелязват. По рид Средоноса пъплят в безкрая три малки точици, като мравки.
Хладилниците на циркуса, в които слязохме, за да разгледаме за евентуален друг подход или подсичане, но това така и не се случи.
Отново с изглед към Котешкия чал. И месечината. Тази нощ е пик на Персеиди. Виждаха се звездите, млечния път, клековете носеха прохлада, сред красивите скали.
Утрото към Средоноса от циркуса Баюви дупки. Последния гребен на Средоноса.
И оставащото ни до билото. Насреща е едната от котите на връх Баюви дупки.
След последното предизвикателство по рид Средоноса. Вълнение.
След последното предизвикателство, още 200 метра положително драпане и излизаме на Баюви дупки.
Привет!
Добро описание, подробно и емоционално си спретнал! Ако се съди по годината на публикацията - 2017-а, защо да не може да го минеш пак, стига да искаш. Ама то човек веднъж мине ли го, кажи, мераците му заминават...
Тук си показал, че си подсякал и не си минал по този ръб ли?
Ние това бързо го качихме, иначе не ми се мисли какво щеше да е, да подсичаме през циркуса... Вечерта бяхме без сили - пробвахме, но решихме да не си играем, за да не политнем с тежките раници, слязохме малко вдясно, за да разгледаме, но не изглеждаше обещаващо. Оставихме за със свежи сили сутринта и слава богу, издрапахме...
пп
В началото вместо да катерите по тия кулоари е по-добре да продължите още малко по пътеката и малко преди да започне да слиза надолу (пътеката) тогава хващате ръба нагоре.
Мястото от къдете сте се върнали повечето хора го подсичат отдясно по пътека.
Жандармата с най-високата кота по ръба също повечето хора я подсичат отдясно (пътека)
Всичко останало е по-трудно (опасно) да се подсече!
Напоследък ръба е популярен и последните две години се оформи пътека в клека, който ви е научил да псувате
Това с тежките раници няма да го коментирам
Вто Авг 13, 2019 10:09 am
regnauld
Регистриран на: 19 Окт 2017 Мнения: 75
По тези жандарми, от които сте се върнали има ли стабилни камъни горе, от които да се пусне рапел или всичко се клати?
По тези жандарми, от които сте се върнали има ли стабилни камъни горе, от които да се пусне рапел или всичко се клати?
Според моята скромна преценка - 40 метра въже може да се прекара, около едни камъни-грамади, разхвърляни отгоре на гребена, после си го издърпваш въжето. Става дума още за първата! Забелязват се плочите, които снимани отдолу изглеждат отвесни, но имат добър наклон.
Всичко е ронляк, за каквито и да е джажди. Зимата слизането там ще е по-лесно, но в определени условия. Слиза се в малък улей, надолу при обледеняване са полегатите плочи с тънки ръбчета, по които с котки и сечиво или пикел, ще се слезе по-лесно, отколкото през лятото. Сега пробвах, но рискът определено не е оправдан, дори се преобух с едни полумаратонки-полуеспадрили, които нося. Раницата внасяше много висок дискомфорт. Иначе тази цяла стена от нестабилни камъни се подсича съвсем приятно по добра пътека, вдясно от нея, по посока на движението ни - нагоре!
Mартине, не подсичане , а встрани на два - три метра от ръба има една цепка, която върви 30 метра успоредно с него. Там зафащах с ръце, защото раничката беше тежичка. А там където сте минали вие, по самият ръб има 2 отвесчета по 2 метра :
Mартине, не подсичане , а встрани на два - три метра от ръба има една цепка, която върви 30 метра успоредно с него. Там зафащах с ръце, защото раничката беше тежичка. А там където сте минали вие, по самият ръб има 2 отвесчета по 2 метра :
Това също изглежда психарско, не бих пробвал, а и са големи жеги... Това със Средоносоа беше компромис, заради приятелите, които предложиха да ходим там. Иначе Пирин само зимно.
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3369 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Re: По рид Средоноса в Пирин
Поздравления за прехода!
Едно не разбрах.
Качили сте се на този жандарм по северния му ръб:
А не сте слезли по гладките плочи от южната страна на жандарма:
martin555 написа:
...
А този гребен се задъни и заключи в хубава стена, която трябваше и да се слезе. А с тежкия багаж и без рапелното въже, хич не беше оферта... Горчиво попадение и стъпка назад от бездната.
...
И сте се върнали обратно, като сте слезли по северния ръб на жандарма и сте го заобиколили от запад?
Според мен качването на жандарма от север е по-трудно от слизането по гладките плочи на юг. Трябва малко повече внимание по плочите, но нищо кой знае какво (плочите ми приличат на едни плочи в планината Олимп на пътеката между Скала и Митикас). Вярно, че отгоре изглежда доста по-различно, особено с тежки раници.
А обратното слизане по северния ръб на жандарма как беше? На мен ми се струва за алпинисти, ние преди 2 години направо подсякохме жандарма от запад.
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Точно така, Стефко. Аз се качих от север, както си показал изгледа на твоята снимка, а Ванката и Иво подсякоха. Качих се до върха на жандарма. Не ми харесаха плочите от другата му страна и се върнах обратно от север, като на места си беше озорващо. После подсякох и се добрах до тях, за да продължим. Всичко останало изкатерихме, включително и последния гребен, преди засичането му с Баюви дупки! Поздрави! Проверяваме го за зимно, като цяло. Лятото и в тази жега си е наказание "мисията" Средонос!
Над въпросния пасаж има прекрасен камък, достатъчно здрав за осигуровка на другрчето и рапел. Слизането е лесно в началото, последните 3-4 метра плочата е доста гладка и трудно се стъпва с обувките, но пък е много полегнала - 3+/4- за слизане, в обратната посока ще е доста по-лесна. Зимата тази плоча няма да я има със сигурност като препятствие.
Чет Авг 22, 2019 10:21 am
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3369 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
mom4i написа:
... Зимата тази плоча няма да я има със сигурност като препятствие.
Тази зима - на 18.03.2019 г. - плочата беше безснежна:
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Чет Авг 22, 2019 7:31 pm
mom4i
Регистриран на: 05 Авг 2014 Мнения: 623
Зима - зима, ти 4 дни преди пролетта То както се вижда ръбът в тази част е бил при летни условия.
Достатъчно е да има сняг 2 метра на седловината под плочата, и нещата ще добият съвсем различен вид за човек слизащ неосигурен от там.
Аз осигурих отгоре девойката и реших да слизам с откатерване, вместо да се развързваме и да инсталирам рапел, после пак да се връзваме... И да - спечелих време. Но с раница 7-8 кила, ако значително по-тежка, ще ползвам въжето, поне за раницата...
Пет Авг 23, 2019 11:22 am
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3369 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
mom4i написа:
... Зимата тази плоча няма да я има със сигурност като препятствие.
mom4i написа:
... Достатъчно е да има сняг 2 метра на седловината под плочата, и нещата ще добият съвсем различен вид за човек слизащ неосигурен от там..
Mom4i, би ли пояснил какво означава, че плочата през зимата със сигурност няма да я има като препятствие?
mom4i написа:
... То както се вижда ръбът в тази част е бил при летни условия.
Ръбът не беше при летни условия, имаше много сняг по самия ръб, доста затъвахме със спътника ми Илко/il4o_voivoda.
Самият аз не очаквах толкова много сняг и се чудех как е успял да се задържи точно на ръба. Ето и малко снимки след плочата:
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Пон Авг 26, 2019 9:54 pm
mom4i
Регистриран на: 05 Авг 2014 Мнения: 623
Че 2 метра сняг на седловинката намалява много трудността на плочата, която е по-деликатна съвсем на края и. Да, март месец слънцето е вече високо, напича и топи снега здраво, а там нито е високо, нито е усойно. Първи се оголват южните склонове и ръбовете... Ама както дойде, снегът е Божа работа, пък камъка отгоре е прекрасен за осигуровка и рапел. Пък ако някой ходи там без въже ... да подсича или да откатерва Ама като подсичаш непрекъснато, колко от Средоноса да си направил, то кефа е по ръба, по камънака!
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2, 3Следваща
Страница 1 от 3
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Ама като подсичаш непрекъснато, колко от Средоноса да си направил, то кефа е по ръба, по камънака!
