Иганово - Гердектепе - Дерменка - Иганово

През изминалия уикенд си направихме малка разходка до хижа "Дерменка", с основна цел отпразнуване на Тодоровден, тъй като имаме именничка в групата (Теодора). Тъй като сметнах, че ще е леко скучно да се качим през обичайните маршрути, още повече че преди месец пак бяхме там и се качихме през Кърнаре, реших да измисля нещо по-интересно. В допълнение, прогнозите за събота бяха доста благоприятни (както и се оказа), което ме мотивира допълнително. Късметът ми се усмихна, и се оказа че имам някаква пътека на offroad картата за GPS-са си, която се изкачва по едно ребро директно над Иганово. След кратка допълнителна консултация с топографските карти, решихме да поемем от там, през местността Татарски поляни. Разбира се, беше доста по-стръмно от обичайните маршрути (през Иганово или Кърнаре), но пък за сметка на това имаше далеч повече гледки.

Цялата Карлово-Калоферска котловина се разкри в началото на поляните:

Сняг имаше, но не твърде много, и общо взето се минаваше сравнително бързо:

Освен това успяхме да се насладим на гледки към Амбарица, въпреки че времето почна да се влошава:

Така продължихме до самия връх Гердектепе, защото се оказа, че подсичането предполага газене на доста големи преспи. Всъщност по-голямото газене почна от там, защото беше минало само едно АТВ, и то до Гердектепе, а към Добрила не беше минавал абсолютно никой. Като цяло, денивелацията си беше прилична, 1200 м., но за сметка на това от там имахме само слизане, което беше добре, защото в групата имаше 3-4 души които не бяха толкова добре тренирани. На самия Гердектепе, както можеше да се предположи, си духаше стабилно, оправдаващо името на върха:

След това продължихме полека към хижата, като за малко не успяхме да стигнем по светло. Всяко зло за добро, защото дори и да не беше пълнолуние, луната грееше доста силно, и гледката беше приказна. Тогава се усетих как съм забравил плочката за статива си на бюрото у нас, което беше много жалко, защото поляната преди хижата, огряна от лунна светлина, си заслужаваше да се заснеме. Както и да е, поне веселбата в хижата беше на ниво, ето един малък пример:

Прогнозите за следващия ден бяха за влошаване на времето, но поне в района това не се случи преди обяд. Слънцето грееше доволно силно, но за съжаление нямаше гледки твърде надалеч:

В крайна сметка, стигнахме в Кърнаре някъде около 1 следобед, тъй като някои хора поискаха да се приберем малко по-рано. Тъпото беше, че най-зареденият магазин в Кърнаре хлопна кепенца малко преди ние да се домъкнем, така че изкупихме всичката останала бира в едно по-малко магазинче - да прощават местните Smile

Накрая се излежавахме блаженно, в очакване на влака:

Цялата галерия е тук: http://picasaweb.google.com/zhivik/UZtddG#

_________________
Насилието е последното средство на некомпетентния.

Здрасти !
А пък ние бяхме сега с Мак и Тери на хижа "В.Левски" и точно Мак разправяше как сте се катерили от Иганово до "Дерменка" ! Колко е малък светът !

О, аз в това съм се убедил много отдавна - но лошо няма Smile

_________________
Насилието е последното средство на некомпетентния.