До Синаница през Влахински езера и обратно - 3-4-11-2007

Предната неделя решихме да се поразходим до Синаница. Времето го даваха леко калпаво, с разваляне откъм северозапад. Преценихме, че имаме шанс за прилично ходене и в Петък вечер се озовахме на хижа Бъндерица. Бяхме Боян, Явор, Марина, Иван и аз. Хижарите ни настаниха на две на три, дадоха ни няколко цепеници, от които само 2 влязоха в печката и ни оставиха да си пием ракията.

Сутринта тръгнахме от х. Вихрен нагоре към Кабата. Нямаше сняг, гледката беше добра. Бавно драпахме по баира и се чудихме какъв ли ще е деня - долу долината на Бъндерица беше яко задръстена с облаци. Снегът се появи чак горе, при самата седловина. Скоро издрапахме до горе и започнахме да щракаме Влахинските езера. Дотук - качване за 2:00 часа с почивките (ще давам малко времена за инфо на ходещите Smile

).

Хората имаха мерак да се качат на в. Вихрен без раниците, но него момент облаците започнаха да крият върха и решиха да не бият път в мъглата догоре. Нарамихме багажа и тръгнахме да се спускаме към Влахинските езера. В този момент на Кабата се появиха още 2 малки групи, запътили се към върха. Слизането до езерата беше доволно бързо заради тънкия слой сняг - за няма и 30 минути бяхме до голямото Влахинско езеро. Там се помотахме около час и половина и тръгнахме към Гергийца през Гредаро.

Голямото Влахинско езеро, гледка от Кабата

Голямото Влахинско езеро отблизо

Три от долните Влахински езера

Връх Вихрен, гледан от Кабата

Долината на Влахинска река

В този момент се беше пуснала здрава мъгла и Гредаро не се виждаше. Склонът беше доста заснежен, на места се потъваше между камъните. Все пак за около 30 минути бяхме горе на седловината. Мъглата над Влахинското езеро беше рехава та се виждаше, но в Гергийца беше пълно мазало. Не стига, че нямаше гледка, ами и беше натрупало бая повече сняг отколкото бяхме видели до момента. Ходенето - скука разбира се, не виждаш на повече от 20 метра наоколо, сняг и редки камъни, няма върхове, няма езера, абе нищо Smile

За около час и 15 минути пресякохме циркуса без нищо запомнящо се освен една стара следа в снега, твърде голяма, кръгла и разлата - сякаш беше мечешка ... Видяхме я при тумбата дето дели Гергийца на две.

На Синаница бяхме към Към 17:30. От края на Гергийца до хижата го взехме за 50-на минути, вече поуморени. Хижата беше пуста, зазимена. 10-на минути след нас дойдоха двама души, вървели по обичайния маршрут през Спано поле. Събрахме няколко маси, хапване и пийване както му се полага в зимната вечер. Тая ми ти идилия се нарушаваше само от тежкия и лютив дим от гадната печка дето упорито отказваше да гори, въпреки усилията на Иван (самопровъзгласил се за огняр Smile

).

Късно вечерта мъглата се вдигна де, видяхме звездите и силуета на Синаница насреща в мрака. Сутринта станахме късно и раздигахме панаира докъм 9:30. Мъгла нямаше, гледката към върха беше прилична - използвахме намалението и пощракахме малко. Към 10:00 тръгнахме нагоре към Синанишката порта, горе бяхме след около 35 минути. Дотам вече мъглата беше доволно сгъстена, с нож да я режеш. Трамбоването през Спано поле беше прилично - имаше бая по-малко сняг отколкото в Гергийца, пресякохме го за около час и 20 минути, без грам гледка разбира се Sad

Синаница, 9:30 сутринта

Тодорка от района на Муратовите езера

На Бъндеришката порта се разделихме, аз се помотах малко в района, останалите тръгнаха към х. Вихрен. Долу около Муратовото езеро мъглата се разкъса за момент, та се отвориха малко гледки къмто Тодорка и района. На х. Вихрен бяхме около 14-14:30.

Последната промяна е направена от dido на Вто Сеп 23, 2008 7:53 pm; мнението е било променяно общо 1 път

По Рила е било добре, обаче Smile

Облаците са били долу в ниското, а снега почти стопен. За разлика от предната седмица, когато Жоро ходи.
Но пък всеки с неговите си ангажименти ..

Поздрави

Е пак де, имало е и по-ясни ситуации. Аз в събота имах пък толкоз мрачно ходене, че... Wink

След малко ще пусна няколко реда и снимки.

Последната промяна е направена от Speedy на Чет Ное 08, 2007 4:39 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Аааа ето къде си ходил! Smile

Е, пак си щракнал туй-онуй, да се оправдае мъкненето на фотоапарата. Wink

Човече не направи ли вече 100 дена в Пирина... Laughing

Бе запънах се да ги преброя - 36-38 идат от началото на годината Very Happy

само мога да ти завидя Sad

Пожелавам ти да ги удвоиш другата година Wink

Бе дано

Ееее бравоооооооо много хубави снимчици .. Clap

_________________
Няма човешко сърце, което да не замре пред величавото мраморно чело на Вихрен, няма душа която да не се възхити от разнообразието и багрите на пиринските гори, няма памет, която да забрави многогласните песни...