Ком - Емине 2019

Страхотно,много благодаря за изчерпателния отговор. Като цяло и аз си мислех така да го минавам. Където не е за колело, ще се носи Laughing

Малко да нахалствам още- някое друго място като цяло с много обрасло/паднали дървета или затруднено ориентиране.Имам впредвид ново/и такива за маршрута дали има? Smile

Благодаря пак Smile

Друго много криво място е около Поморийския проход. Там минахме през най-високата му точка, където има чешма, паркинг и заведения (най-южната част). Оттам тръгнахме по пътеката на изток през гората и по марката на север (за партизанското скривалище). Първо се слиза до река Дращела и след това се изкачва отсрещния склон. Накрая се излиза пак на асфалта и по него се движихме над 2 км. Теренът определено е много обрасъл и неподходящ за колело. Поморийският проход е много натоварен с автомобили, но въпреки това си мисля, че само по асфалта ще е в пъти по-лесно за колело.

Благодаря ти пак. Там не съм си и правил илюзии за друго..палим свещи и...се пускаме по асфалта Smile

pl27 написа:

Друго много криво място е около Поморийския проход. Там минахме през най-високата му точка, където има чешма, паркинг и заведения (най-южната част). Оттам тръгнахме по пътеката на изток през гората и по марката на север (за партизанското скривалище). Първо се слиза до река Дращела и след това се изкачва отсрещния склон. Накрая се излиза пак на асфалта и по него се движихме над 2 км. Теренът определено е много обрасъл и неподходящ за колело. Поморийският проход е много натоварен с автомобили, но въпреки това си мисля, че само по асфалта ще е в пъти по-лесно за колело.

Благодаря за интересното и полезно описание на похода. Много добре е, че вече има три организирани групи. Приятно съм изненадана, че сте имали възможност за качване на върховете.
Повече обаче ме изненада, че сте минали по марката за партизанското скривалище. След нас, вие сте първите, за които чувам да са го направили и то съзнателно. Чела съм спорове по групите дали е по-добре само по асфалта или е по-добре през ловното стопанство през Дращела, но по на изток от вашето минаване и направо да се излезе на черния път. Честно казано, учудвам се, че водачите ви са предпочели този трети вариант.

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

Малко информация и от мен (за съжаление не до края).
Значи, багажът дойде към 14 кг с вода и храна. Не беше супер леко, но се носеше.
Първият ден тръгнахме от хижа Ком (нова), качихме Ком (по зимната маркировка, не минавайте от там, минавайте си по лятната, както трябва), спахме на хижа Петрохан. Бай Фидос е особняк малко, но е симпатяга. Определено не си пада по Софиянци и Варненци. За ядене има само яйца и салата, но яйцата са домашни от неговите кокошки. Опердаши ни всички на тенис на маса, за да можем да спим. Иначе лукс, по 1 в стая бяхме, със собствена баня и тоалетна. Даже ни остави бойлера включен, че да си теглим по 1 душ сутринта.
Вторият ден се придвижихме до гара Лакатник. Малко тегаво слизане. Където пътя се разделя и има табели наляво за Пробойница и надясно по маркировката на Е3, хванете за Пробойница. Другият път е гаден. Обезателно яжте пъстърва в Лозин и син преди на стигнете Синия вир. Уникално вкусно. Спахме в къща за гости Драганови. Много хубаво място и домакинята, Марчела, също е много готина. Удобства всякакви, пералня, вкусна храна, а за закуска ни направи и баница.
На третия ден минахме покрай Тръстена и спахме на Лескова. Пътят е много красив. На Тръстена беше пълно с берачи на малини. Хижарката е готина и готви вкусно. Също преядохме с малини. На Лескова Цецо ни посрещна страхотно. Ток няма. Вода на чешмата под хижата. Цецо ни напали бойлера и ни беше сготвил уникално. Такива пържоли не бях яла. Салата (с печени чушки, забележете), домашна ракийка, за вегетарианците имаше пълнени чушки. Музика, виха се хора...абе много хубаво беше. Много готин хижар. За влагата...не мога да кажа. Не съм усетила, а също съм с астма.
Четвъртия ден се придвижихме до х. Мургаш. Много, много тегав преход. Дълъг, постоянно стръмни изкачвания и стръмни спускания и то в 99 % в гората, т.е. никакви гледки. Това безкрайно хонене покрай ограната на горското ттопанство е много досадно. Другото е, че навигационата постоянно казваше още 2 км. и след 2 км още 2 км и така на третия път стигаш до табела още 1 час и 20 мин до хижата. Ние минахме там, където се разделя пътя под вр. Мургаш, по първата отбивка вдясно. По-кратко ще е може би през върха. Хижата е в ремонт, но има къде да се спи, и чаршафи също. Ток и баня няма, вода на чешмата пред хижата. Бойко, хижарят, готви уникално. Имаше боб в гърне (най-вкусният боб в живота ми), агнешка чорба, гъбена супа, мусака (с кълцано месо, не с кайма), риба, салата с домашни зеленчуци, дюлева ракия и, и, и. А за закуска ни беше направил баница с най-различни зеленища. Хижата е на много красиво място. От прозореца се виждаха между 2 баира светлините на София. Дано успеят да я стегнат.
На петия ден се спуснахме към Витиня. Пътят е лек, но е открит и слънцето доста жули. Там е с обаждане на хижаря да ти каже къде е ключът и как да си пуснеш бойлера. Храна няма никъде в района. Също, най-вероятно от дървото отпред, ми падна кърлеж. Усетих, че нещо ме лази зад ухото. Добре че го хванах преди да ми се забие. Съвет за пътя-съвсем накрая, преди да се пресече шосето, пътят се разделя на 2-лявото разклонение е една идея по-кратко, но по-стръмно и минава през нещо като бунище...абе засрано от тираджиите явно. Деснит път продължава по черния път. Разделихме се тук и бяхме едновременно долу ноа шосето, така че по-добре хващайте десния.
За съжаление аз тук си тръгнах. Прибра ме един приятел. Физически бях ОК, но...с компаниятя нещо не се сработихме или както казват по хрониките на холивудските разводи-разделихме се поради несъвместимост в характерите. Very Happy

Оказа се, че сме тръгнали с много различни очаквания и представи за протичането на мероприятието и поведението в планината, и в група, въпреки че говорихме преди да тръгнем. За мен предизвикателството е физическата издръжливост и психически продължителността, а удоволствието на мен ми е природата. Хората са много приятен бонус, а не основно удоволствие. Аз обичам да ходя по-бавно (да кажем 3 км в час), да зяпам, да се ориентирам кое къде е, да снимам, тръгвам рано, така че да се изкъпя и изпера като стигна хижата и да се хване малко слънце на хижата да поизсъхнат дрехите...или да позяпам около хижата...Другите имаха различно виждане, така че беше по-добре да се разделим и да не си разваляме кефа. Не се сърдя. Просто е жалко, че толкова време го чаках с такова нетърпение и се готвих, и че не мога да тръгна сама, защото ме е страх сама, но Балканът си е там и чака. Ако си намеря компания, ще продължа, пък докъдето се стигне, за мен не е задължително да го мина наведнъж, въпреки че беше желателно, но в крайна сметка да съм сред природата ми е най-важно...или догодина ще се включа в организираните групи. Поантата на цялата история е-на преход за повече от 1 ден се тръгва само с хора, които познаваш добре и носи си навигационно, защото по маркировката само не можеш да се оправиш.
Желая приятно ходене на всички, които тепърва ще тръгват, и успешно завършване.

до Лахесис: 14 кг раница, уважаеми форумци. Респект и голямо уважение! Душове и бани вечер и сутрин, пирове, изобщо...лелелеле. Не стана ясно обаче ква е била визията на другите комеминейци. Но ко искаш другата година ше те водя на ком емине ама трябва да свалиш раницата на 7 кг и да не се къпиш чак до емине. Подтоготвката и опознаването ще ти ги обясня допълнително в случай на проявен интирес. И последно, но най-важно: поздравления за стореното! Научила си важни неща, тепърва ще го оцениш!

ray написа:

до Лахесис: 14 кг раница, уважаеми форумци. Респект и голямо уважение! Душове и бани вечер и сутрин, пирове, изобщо...лелелеле. Не стана ясно обаче ква е била визията на другите комеминейци. Но ко искаш другата година ше те водя на ком емине ама трябва да свалиш раницата на 7 кг и да не се къпиш чак до емине. Подтоготвката и опознаването ще ти ги обясня допълнително в случай на проявен интирес. И последно, но най-важно: поздравления за стореното! Научила си важни неща, тепърва ще го оцениш!

С удоволствие бих походила с теб. Съмишленици трудно се намират. Само за хигиената няма да постигнем консенсус.
А за КЕ...ами другите...мъжете бяха с по 17-20 кг раници и не чух да се оплакват също. Жените бяха с по-малко от мен, но както се видя още първия ден все нещо им трябваше, което не бяха взели. На мен 14 кг също ми бише ОК, не съм се оплаквала. С по-малко със сигурност по-лесно ще се мине, но за 5 дена всички неща, които бях взела (изброила в по-горен пост) влязаха в употреба за мен и другите по пътя, включително част от лекарствата, а на нас ходенето ни беше планирано за 23-25 дена, което е доста време и все нещо ще ти потрябва.
Как са изглеждали другите ли...ами докато се разделихме-като мен-измити и наядени.
Не знам защо много хора се измъчват толкова и стигат ни живи ни умрели на морето (освен тези тичащите, които го минават за 10-14 дена, но пак казвам, на мен целта ми не беше да го мина, а да го видя и усетя). То си е голям кеф пътя. А ако ти се предлагат условия да се наядеш като човек и да се изкъпеш, не разбирам защо да не се възползваш. Планинарството не значи автоматично пълна мизерия и лишения, защото това нищо не го налага. Не е драма, разбира се, ако 1 ден, както на Мургаш, няма баня, защото на следващата хижа има. Повечето предлагат повече от нормални условия. Като така спартантсвото е в умерени граници. Wink

	Лахесис написа:
	………………... Планинарството...............….значи автоматично пълна мизерия и лишения...………………..

Лекичко коригирах изказването ти според всеобщото схващане. И ако не са ти паднали два-три пръста на краката и още толкова не си привързала с тел, изобщо не ти се зачита преходът. Това е веруюто на вървящите в погрешната посока.
Иначе при Емине-Ком-ците е съвсем друга работа.

ray написа:

до Лахесис: 14 кг раница, уважаеми форумци. Респект и голямо уважение! Душове и бани вечер и сутрин, пирове, изобщо...лелелеле. Не стана ясно обаче ква е била визията на другите комеминейци. Но ко искаш другата година ше те водя на ком емине ама трябва да свалиш раницата на 7 кг и да не се къпиш чак до емине. Подтоготвката и опознаването ще ти ги обясня допълнително в случай на проявен интирес. И последно, но най-важно: поздравления за стореното! Научила си важни неща, тепърва ще го оцениш!

Здравейте, от край време следя форума и темите за Ком-Емине и ми е много интересно. Надявам в скоро време да ми се случи и на практика този преход. Smile

Сега отностно цитата, бихте ли разяснили и на нас това което имате предвид. Както и детайлно какво се съдържа в 7кг раница? Поздрави! Smile

	BlackSpot написа:
	……………. какво се съдържа в 7кг раница? ……….

1. Два литра ракия. По възможност над 50 градуса, задължително двоен препек.
2. Тел. Иноксова. За привързване на отпадащите пръсти на краката. С цената на кило-две повече може да вземеш и степлер за габиони със С-рингове. Върши същата работа. Общо 3 кг.
3. Другото е тоалетна хартия. За намаляване на теглото- перфорирана.

И внимавай за посоката на движеие.

Ето и малко логистика:
http://www.planina.e-psylon.net/viewtopic.php?t=11055

До Лахесис и BlackSpot: Здравейте! Не го слушайте Мастер Цец Ко - тия неща, дето ги разправя са за напреднали, дори аз все още не съм на това ниво. По-късно ще ви отговоря.

Хахаха, Цецо, много се забавлявах с разказа.
Усещам, че тук с Ray отива малко като на дискусията за смисъла от скъпата екипировка или направи си сам. Същото е и с багажа според мен. Аз не гледам никой с какво е облечен и обут и не се интересувам дали носи 2 кила ракия или 2 кила лекарства. Всеки преценява според нуждите си. Същото е и с какво си обут и облечен. Ако на мен ми е добре с високи обувки, на друг ще му е добре със сандали. Един се къпе, друг не. Всекиму своето. Важното е в уречения час да е готов с раницата за тръгване и да няма хън мън по пътя. Също и кой каквото си е взел, това да си ползва (в разумни граници, естествено), защото се дразня на такива, които нищо не си взимат, после се оказва, че много работи им трябват и се почва просене от "глупавите", които са влачили като магарета.
Та така, колеги...философии много. Всеки да си създава комфорта, който му е нужен е да намери хората, които споделят същите виждания за нещата.
Black Spot, този съвет важи и за теб. Избирай си хората, с които ще тръгнеш, защото даже с най-близките си да си, ще си лазите по нервите, а с чужди хора съвсем...а на такъв преход последното, което ще искаш и някой да ти опъва нервите и да ти разваля удоволствието Wink

Цитат:

Black Spot, този съвет важи и за теб. Избирай си хората, с които ще тръгнеш, защото даже с най-близките си да си, ще си лазите по нервите, а с чужди хора съвсем...а на такъв преход последното, което ще искаш и някой да ти опъва нервите и да ти разваля удоволствието Wink

Затва, човек трябва да си избира близки внимателно /тея които се избират/. Laughing

Това с хън-мъна лесно се решава с уоки токи. Ходиш на половин час от мънкащия... Ако стане сакатлък УКВ-то няма "няма обхват".

	BlackSpot написа:
	Сега отностно цитата, бихте ли разяснили и на нас това което имате предвид. Както и детайлно какво се съдържа в 7кг раница? Поздрави!

Съдържанието на раницата зависи от много неща -- сезон, човек, здравословно състояние, материални възможности, цели, спътници, помагачи и т.н. Колкото е по-лека -- толкоз по-добре. Но все пак и да не бъде прекалено лека. Smile

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

Лахесис, ако позволиш някои скромни препоръки за оптимизация на теглото. Казваш, че ще си с приятели. Като така що не обсъдите да вземете един телефон + 1 резервен. За челниците и рез батерии към тях, ако по план нямате (частично или изцяло) нощни преходи също може да се помисли, пък и ако правилно съм разбрал, няма да се юркате.
3л вода да носиш ?! Вода на преходи се пие сутрин(не много) и вечер(повече, най-вече чай), а през деня колкото да поразкваси човек устни. И жената приучих, двамата ходим с едно шише 0,5л. Че иначе хем тежи, хем човек се поти повече. За кърпите предполагам имаш предвид микрофибърни гладки, хем леки, хем съхнат бързо.
За аптечката/аптечките бих препоръчал щом сте група, да обсъдите с лекар, поне турист. Може би има неща, които могат да се оптимизират.
Но всеки най-добре знае себе си.
От мен успех и приятно скитане!