Най-високите планински върхове в България

Ако един начинаещ турист (дадам си сметка, че в ядрото на форума няма такива) си зададе въпроса и потърси в интернет кои са най-високите върхове в България, то той ще попадне на материали в wikipedia, 360mag, planinar.org и други, които в най-добрия случай не са пълни. А в по-лошия случай ще попадне на невярна информация, както и на откровени глупости като връх Кончето. Да, срещал съм точно такова твърдение в една статия, която беше за най-високите върхове в Пирин.

Затова предлагам на любителите на подобни статистически данни да изчистим и съставим един изчерпателен списък с най-високите върхове общо в България. Моето начало е с върховете надвишаващи 2800м. надморска височина:

01. Връх Мусала (Рила) 2925м.
02. Връх Вихрен (Пирин) 2914м.
03. Връх Кутело (Пирин) 2908м.
04. Връх Малка Мусала (Рила) 2902м.
05. Връх Бански суходол (Пирин) 2886м.
06. Връх Иречек (Рила) 2852м.
07. Връх Полежан (Пирин) 2851м.
08. Връх Безименен / Ушиците (Пирин) 2838м.
09. Връх Каменица (Пирин) 2824м.
10. Връх Малък Полежан (Пирин) 2823м.
11. Връх Баюви дупки (Пирин) 2821м.
12. Връх Голяма Стража (Пирин) 2799м. (или 2800м.)

Още дотук, предполагам, може да има различни мнения (източници) за надмоската височина, както и дискусия относно Безименния връх, даващ начало на Ушиците. Според мен върхът има място в този списък. Не е основателно всеки зъбер на Ушиците да се счита за връх, но точно началната кота (която е и най-висока) е редно да попадне в този списък.

На следващо място, тази дузина може да се разшири до 20-те най-високи. А може също и при интерес да се направи класация с върховете с надморска височина 2700+м.

Точно след Бански суходол има едно връхче, което е с височина около 2850м. От него някъде започва Котешкия чал, ако не бъркам. Виждал съм го като Безименен/Бански Суходол 2 на някои места.
Лично аз съм съгласен, че Ушиците е връх и има място в такъв списък. Не знам защо Малък Полежан е приеман за връх, а Ушиците не?
Голяма Стража варира доста. От 2799м., та чак до 2810м. съм я срещал в различни източници.

	EDR написа:
	Точно след Бански суходол има едно връхче, което е с височина около 2850м. От него някъде започва Котешкия чал, ако не бъркам. Виждал съм го като Безименен/Бански Суходол 2 на някои места.

Моето тълкувание за въпросната кота е, че принадлежи към Бански Суходол, подобно на Кутело, който има 2 изявени коти в двата края на ръба, плюс още 2 по-малко изразени; подобно също на Баюви дупки, който също е с 3 обособени повишения.

до димов: Конкретно в този случай моето тълкувание, доколкото изобщо лъчко може да прави тълкувания съвпада с твоето. Но тука повдигаш един много важен въпрос, а именно, че при решаването на това кое е връх, а и кое е планина, се намесват и то много правилно субективни, общностни критерии и някак си не може чисто обективно да се реши кое е и кое не е. Но интересно кво ли мислят пиринският наблюдател, спиди и други някои подобни личности...

ray написа:

до димов: Конкретно в този случай моето тълкувание, доколкото изобщо лъчко може да прави тълкувания съвпада с твоето. Но тука повдигаш един много важен въпрос, а именно, че при решаването на това кое е връх, а и кое е планина, се намесват и то много правилно субективни, общностни критерии и някак си не може чисто обективно да се реши кое е и кое не е. Но интересно кво ли мислят пиринският наблюдател, спиди и други някои подобни личности...

Именно в това, как всеки тълкува дадена кота дали е връх или не е най-трудно да се стигне до консенсус.
Преди време бях чел статии за желанието на Непал броят на осемхилядниците да се увеличи на 18(така естествено ще прибират повече такси). Доводът им беше нещо от сорта, че Кангчендзьонга е масив от 5 върха, като 4 от тях са над 8 000м., а само най-високия от тях се приема за връх. Също така Нанга Парбат, ако не бъркам, имал още един връх/кота над 8 000м. Та там по спомен доводите бяха, че върховете, за да се определят като такива трябвало да отстоят на 500 метра един от друг. Не знам доколко научно е обосновано нещо такова...Ако подобно тълкование се приеме за нашите планини, то част от приеманите за върхове сега ще отпаднат(Иглата в Рила например).
Ще ми е любопитно да прочета мнението и на други хора по темата.
Има и други върхове/коти, които си заслужават дискусията. Сега се сетих и за един Безименен връх в Рила - намира се между Мусала и Алеко, който е 2792м. За него рядко се споменава, а се нарежда на 4-то място по височина в Рила. Любопитното в този случай е, че Дено най-често е считан за четвърти по височина в най-високата ни планина, но е по-нисък от него.

	Цитат:
	Дено е връх в Източна Рила, Мусаленския дял, с височина от 2790 метра. Това е четвъртият по височина връх в планината след Мусала (2925 m), Малка Мусала (2902 m) и Иречек (2852 m)

	EDR написа:
	Ще ми е любопитно да прочета мнението и на други хора по темата.

Един обективен начин за постигане на съгласие по такъв върос е върховете да бъдат сравнявани не (само) по надморска височина, но и (най-вече) по топографска значимост (topographic prominence). Всъщност, надморската височина е един съвсем частен случай на топографската значимост.

Топографската значимост на кота 2853 (СЗ от Бански Суходол) е около 10 метра, тъй като според ЕТК 1:5000 ключовата ѝ седловина, която я свързва с по-високия от нея връх, е с надморска височина 2843 м.

Топографската значимост на Бански Суходол е около 57 метра.

Топографската значимост на кота 2792 в Рила е не повече от около 25 метра.

Интересно е, че подреждането на върховете в даден район по надморска височина обикновено само частично съвпада с подреждането им по топографска значимост. Определянето на топографската значимост, впрочем, не е никак лесна задача, тъй като ключовата седловина може да е на много голямо разстояние от разглеждания връх и изчисленията са времеотнемащи, дори за най-мощните компютри. Архив с изчислени (не от мен) данни за около 7.8 милиона върха на Земята с топографска значимост над 30 метра (100 стъпки) е достъпен тук:

https://web.uni-plovdiv.net/vedrin/prominence/AllPeaksProminenceP100Sorted.zip

Повече подрообности за тези данни има тук:

http://www.andrewkirmse.com/prominence

Онлайн търсачка в същите данни, но ограничени до топографска значимост 91 метра (300 стъпки) е достъпна тук:

https://fusiontables.google.com/DataSource?docid=1oAUIuqAirzAY_wkouZLdM4nRYyZ1p4TAg3p6aD2T

Използваната от тази търсачка услуга на Google обаче ще престане да бъде достъпна след 3.12.2019 г.

Важно е да отбележа също, че съществуват и по-подробни и точни модели на релефа на България от използвания в гореспоменатите изчисления. С други думи, определянето на същинската топографска значимост на всички върхове в България с достатъчно висока степен на точност е една все още нерешена задача, поне в публичното пространство, която чака своите способни мераклии.

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

ray написа:

до димов: Конкретно в този случай моето тълкувание, доколкото изобщо лъчко може да прави тълкувания съвпада с твоето. Но тука повдигаш един много важен въпрос, а именно, че при решаването на това кое е връх, а и кое е планина, се намесват и то много правилно субективни, общностни критерии и някак си не може чисто обективно да се реши кое е и кое не е. Но интересно кво ли мислят пиринският наблюдател, спиди и други някои подобни личности...

Ray, точно затова повдигнах и тази тема - за да може да се изчистят някои разминавания. Има капацитети във форума и ми се струва, че това е съвсем реалистично. Ето, че изразените мнения досега са в хармония.

EDR написа:

Има и други върхове/коти, които си заслужават дискусията. Сега се сетих и за един Безименен връх в Рила - намира се между Мусала и Алеко, който е 2792м. За него рядко се споменава, а се нарежда на 4-то място по височина в Рила. Любопитното в този случай е, че Дено най-често е считан за четвърти по височина в най-високата ни планина, но е по-нисък от него

Според мен също, на четвърто място в Рила е връх Безименен 2792м., а на пето е връх Дено 2790м. И тези два върха биха попаднали под номер 13 и 14 в горния списък. Точно заради такива неточности не се сдържах да отворя тази тема. Мнението ми е, че те идват от недостатъчна заинтересованост към изчерпателността на такива теми от страна на авторите на статии.

vedrin написа:

Един обективен начин за постигане на съгласие по такъв върос е върховете да бъдат сравнявани не (само) по надморска височина, но и (най-вече) по топографска значимост (topographic prominence). Всъщност, надморската височина е един съвсем частен случай на топографската значимост.

Vedrin, както винаги ерудирано внасяш много интересна и полезна информация.

Според мене обаче, топографската значимост (или относителната височина) е критерий, според който може да се определи дали едно възвишение е редно да се счита за самостоятелен връх или не. Но да класираме или подредим върховете според топографската им значимост би създало тотална каша. Тази стойност би била чудесно допълнение към информацията за един връх, но не и основен фактор за класиране.

А от туристическа гледна точка е ясно, че подреждането по надморска височина, не е подреждане по трудност. Това е излишно изобщо да се споменава.

Аз също съм срещал 30м. като минимална стойност, над която дадена кота се счита за самостоятелен връх.

Тук се сещам също за Витоша, която заради куполовидния си характер изобилства с върхове с много малка топографска значимост.

Какви дълбоки географски и ландшафтни теми засегнахте тук, виждам материал поне за дипломна работа, а защо не и за докторска дисертация Smile

Камънака е там от милиони години, стърчи точно колкото си иска, исторически някои стръчки са получили имена и се водят "върхове", други не, но това не пречи да минаваме през тях Smile

Повече ходене на всички пожелавам и по-малко стоене пред компютрите! Smile

Аз се вслушах в съвета от горното мнение и реших вместо само да философствам за "ландшафтни теми" пред компютъра да тръгна по "стръчки". И стигнах до номер 12 от списъка в първото мнение в темата - Голяма Стража.

Търсих в нета, но така и не намерих информация дали изобщо този връх е достъпен, освен за алпинисти, и за обикновени туристи.

Ще съм благодарен за информация.

Имаш пасаж с катерене от юг-югоизток, 3-та категория. Ако не катериш, по-добре си намери някой, който да те осигури с въже на пасажа на качване и слизане. Приятел на "ти" с алпинизма, на който имаш доверие или водач. Агенциите за планински туризъм предлагат доста често изкачване на Голяма Стража през лятото и зимата.

Голямата стража може да се качи от СИ без катерене с подход от Десилишкото езеро.
Изключително рядко се обсъжда обаче. При нужда мога да опиша подхода с линии върху снимка.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Дето се вика, Дидо, нетрадиционен подход Smile

Доста обикаляне и денивелация в повече има. Но да, по-добре така, отколкото драми по пасажа...

Не беше ли точно там спасителната акция с хеликоптерите миналата година, за човека с разбитата глава?

Dimov, Голяма Стража се качва без проблем от туристи, които могат да откатерват ръбове като Кончето, Джамджиев ръб, Трионите и Котешкия рид. Има едно място, където трябва повече внимание, но винаги има къде да се хванеш с ръце и да поставиш крака, винаги имаш 3 опорни точки. Разбира се, на слизане е по-опасно и по-сложно. Добре е да има някой с тебе, но не е задължително.

Най-общо казано, в началото от седловината между Малка и Голяма Стража се слиза на изток по стръмния тревист улей, който води до Десилишкото езеро. Следиш юг-югоизточния скалист склон на Голяма стража и бързо стигаш до участък, на който има малко треви, който участък се вижда, че може да се откатери с малко повече внимание.

Ето „малко“ снимки, онагледяващи изкачването, от които снимки се вижда, че няма нищо страшно в откатерването:

Pirin - 16-18.07.2016g.- izkachvane na v.Golyama Strazha 2799m-2800m (otStefan

Ето и 2 джипиес трака, макар че те служат само за най-общо приблизително ориентиране:

https://drive.google.com/file/d/1dVyJwpS8jDhPMDiyGq-YXznV7GSYlg5q/view?usp=sharing

https://drive.google.com/file/d/15zk5z0MnHZLff8ufyL5uaPNEnPpsiTdQ/view?usp=sharing

П.П. Ако си решил след Голяма Стража да продължиш към Каймакчал, този ръб също е сложен, има няколко скалисти участъка, където трябва внимание при преминаването им.

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

Последната промяна е направена от stefan_iliev38 на Чет Сеп 21, 2023 4:35 pm; мнението е било променяно общо 4 пъти

	dido написа:
	Голямата стража може да се качи от СИ без катерене с подход от Десилишкото езеро. Изключително рядко се обсъжда обаче. При нужда мога да опиша подхода с линии върху снимка.

Газене в клек до главата. Не е си работа...

regnauld написа:

	dido написа:
	Голямата стража може да се качи от СИ без катерене с подход от Десилишкото езеро. Изключително рядко се обсъжда обаче. При нужда мога да опиша подхода с линии върху снимка.

Газене в клек до главата. Не е си работа...

Ако имаш предвид стигането до Десилишкото езеро от Безбог - по-скоро е провиране, газене няма.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy