Чурен, Върховръх, Родопски партизани - back to the roots

Човек, където и да ходи по света, накрая идва в Родопите Smile

За мен всичко започна оттук преди 37 години:

Село Чурен, там където времето е спряло, не сега, не през соца, а някога много отдавна и малко настрани. Там където бившето училище работеше като туристическа спалня, под него беше хоремага, а преходите до хижа Върховръх и чешмичката, до чифлика на Ахмед ага (който и досега е търсен от иманярите), както и до прясно изгорялата тогава хижа Модър, ми се струваха безкрайно далечни. Идването на автобуса носеше много глъч и суматоха, а пътуването с него (голям Чавдар) съперничеше с прекосяванията на Каракорум и Андите. Избягвахме да спим (което се случваше, но рядко) на хижа Върховръх поради безбройните роднини застроили местността и окупирали хижата и кръчмата до поляната край хижата. Бях в детската градина, после ученик ... и магията се пропи в мен, душата и сърцето ми са там, в безкрайното зелено на Родопа, при прасетата и мечките край селото, при елена който ме прескочи на пътеката към Върховръх, при поляната с игрите (с участието на известен алпинист) на челик пред хижа Върховръх, при чеверметата край Чешмичката по пътя за Кричим, при античния път по Модър, при Бейбунар и Комаров камък, при зидовете и надгробните камъни на Тъмраш ...
Хижа Чурен - може би е добре да се напише на картата, че не работи:

А родопската шир от Комаров камък е това - от Кричим до Чала

Хижа Върховръх изглежда по същия начин, сменена е дограмата, подържано е игрището, ски-влекът го няма. Роднините от тогава, повечето ги намерих на същото място в столовата, аз на 40, те като мен, други над 80, алпинистът вече го няма (за съжаление) ... времето не знам дали е спряло, но мястото със сигурност. Бабите все така продават ягоди в Скобелево, и все така всички в Перущица са ... абе не са за дрегер Smile

Отметнахме огромното знаме над скалите над Перущица и край лозя и овошки през Брестовица, Първенец и Храбрино, се озовахме на гърбавия турски мост над селото, на брега на Дермендере. Препотих се, ма реното премина, оттам на хижа Академик (Родопски партизани) и на връщане метнахме очо на Момина коса. Водопада пълен, водата кална ... но ще дойде още жега, ще минем срещу течението и ще скачаме от водопада. Полските диви ягоди от Лещенско, безбройните смокове над хижата, баскетболното игрищe насред гората, до водохващането на хижата, цикламите наесен ... Тиклата и гледката към Пловдив, отвесите на Момина скала (Калето) ...
А децата ... всички казаха "искаме пак да дойдем тук" ... на мен това ми стига, макар приятната тръпка (от детските ми спомени) в гърдите да гъделичка все още. Това е моята планина, и твоята, и вашата ... и не само тя ... Родопа не може да се опише, може просто да се започне отнякъде. Някога започнах оттук

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича

Последната промяна е направена от vaskoo на Вто Юни 25, 2019 11:29 pm; мнението е било променяно общо 3 пъти

Гледката от Комаров камък си я бива!

Аз започнах от горното течение на р. Арда преди скромните 10 години...

Ама сега покрай оня водопад бях три пъти в най-северозападния край на тази необятна планина. А по диагонала до другия й край до Ивайловград? Колко километри са това, колко ридове и долини, върхове и поляни, градчета, села и паланки...

При разходката от Чурен в посока Тъмраш и обратно се засякохме с пикап на горското с един гол (не съвсем де - имаше кожена превръзка на едната ръка), търкаляше се в товарното отделение, а пикапът беше следван от дрон ... явно имаше снимки на някой оцеляващ, малко по-късно срещнахме същият тип (вече облечен) в същия пикап заедно с още един джип пълен с млади монаси (едни момчета с бради), може би снимаха оцеляване с някаква революционно-религиозна цел (поне такива изглеждаха според брадите). Голият не беше известното черновръшко хахо.
Странна работа ... зачудих се да не са се завъдили повече от веселите гъбки тъдява Smile

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича

	vaskoo написа:
	Човек, където и да ходи по света, накрая идва в Родопите За мен всичко започна оттук преди 37 години: ...

Само аз ли не виждам първата снимка - там, откъдето е започнало всичко? Blink

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

Да кажат другите, на мен ми се визуализира.

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича

	vaskoo написа:
	Да кажат другите, на мен ми се визуализира.

Вероятно само ти можеш да я видиш, заради ограничени права за достъп. Може да не е публична. Сървърът връща за нея HTTP код 403, което ще рече, че ресурсът е наличен, но достъпът до него не е разрешен за дадения клиент.

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

до васко:
Васко, и на мен не ми дава възможност да я видя.
Иначе много хубав постинг, благодаря ти. Имам сто въпроса, но да караме подред: за колко горе-долу се отива от х. върховръх до Чурен пеша и дали пътят е проходим за кола? А от Чурен дали може нагоре да се възлезе направо към пътя (пътеката) върховръх-модър - гледам че на картата има някакъв такъв немаркиран път... В Чурен дали има нещо като кръчма и с кой да си направиш лаф мохабет?

	vaskoo написа:
	Да кажат другите, на мен ми се визуализира.

Е, хубава работа - сега изчезнаха и другите 2 снимки! Very Happy

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

Много пъти прочетох и повторих как се качват снимки ... дано се виждат вече Oops

Извинявайте за неудобството!

До Лъчко:
Пътят от хижа Върховръх до село Чурен по асфалта е 30-40 минути ... 2 км са. Става за всяка кола, В Чурен няма нищо за хапване, за моабет ще намериш хора Smile

От Чурен нагоре към билото и пътеката за Персенк, най-хубав и ясен е пътят нагоре от църквата и покрай вила Свищов, излиза тук:

Има табели на дървото вляво. Иначе има и един път със зелена маркировка, през манафското гробище.

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича

Последната промяна е направена от vaskoo на Сря Юни 26, 2019 7:02 am; мнението е било променяно общо 2 пъти

Мерси, Васко. Снимките се виждат. Красота.
Мерси и за другото упътване.
А тази вила Свищов къща за гости ли е?

В Чурен има вила Свищов и вила Аспарух - все още чопля около тях, да видим като на баир лозе не става, поне печено (чеверме) дали ще се получи Laughing

За момента местата за настаняване района са хотелът на кръстовището Скобелево-Чурен-Върховръх и хижа Върховръх.

Пътеката от Чурен до хотел Родопи е неразличима в тревата в момента и се ходи по пътя, римският път под хотела в посока Чурен е обрасъл напълно.

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича

Срамота! Толкова пъти съм минавал покрай табелите за тези места минавайки през Перущица, а никога да не съм ходил, хем ми е под носа. Тъкмо си бях въобразил че не са ми останали еднодневки в района, а ето че изобщо не съм го обиколил. Вече си набелязах доста родопски места покрай вас. Остана само да сме живи и здрави и да имаме време да ги обиколим, че сега ме чака цял месец море.

Васко, както е казано - кръвта вода не става!
Всички тези прекрасни места са и мои цветни, ученически спомени, запечатани в черно-бели снимки. Very Happy

Запомнили огненото слънце над изчезналата в огъня хижа "Модър", най-красивият сняг в разболяващо красивата гора на Върховръх,
която за съжаление се препълни със законни и незаконни вили, свидният Чурен, в който освен виладжиите, останаха ли други хора?

Запомненият завинаги първи урок за биене на пъртина в дебелия сняг от хижа "Родопски партизани" /сега - "Академик"/, през Бряновщица
и слизане край фермата за норки в Перущица.

Честите семейни излети в прохладата край реките над Храбрино - най-удобната и лесна разходка за пловдивчани,
а съм проходила на поляната пред хижа "Здравец", където чичо ми дълги години беше хижар.
Ееех, нашата Чернатица - най-бързото бягство от шума и жегата на Пловдив.

За Алпиниста...... Измина повече от година, а още не ми се вярва, че няма да се върне вече.......

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.

Та като се заговори за начало в тази тема, се сетих как през 2012 г. се запознахме с Васко, аз и едни приятели, с които тогава ходехме из Родопите. Бях решил да въртим едно кръгче из Чернатица: с. Хвойна - Лилково - х. Върховръх - х. Песенк - х. Изгрев - с. Забърдо - х. Скални мостове - с. Хвойна. И като млад дихател само с парчета от "руската" топографска карта 1:50000 в ръцете имах някои притеснения за отделни немаркирани участъци от маршрута. Та Васко ни ги обясняваше тогава тънкостите из Чернатица.
Няма да забравя как се повъртяхме като шугави ей тук под Пангарлийца до останките от кошари. А насам, а натам в търсене на пътека към Тъмраш. Е, повъртяхме се, пък се върнахме назад до един разклон и се оправихме оттам насетне към Ходжово дере и оттам вече лесно към Тъмраш и с. Чурен. Така видях тогава с. Чурен за пръв път.

С две думи, благодаря ти Васко за ценните съвети при прохождането ми в Чернатица едно време, което не беше чак толкова отдавна! Wink

Помня я и аз нашата среща в лъчони в младост, после ми звъня някъде от Пангарлийца, а аз не можах да ти помогна никак за слизането към Тъмраш, не успях да се ориентирам къде сте Smile

Да, не беше толкова отдавна ... и за мен беше удоволствие Smile

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича