Разходка от Клисурският манастир до Тодорини Кукли

Покрай организиран от фирмата тийм билдинг на Минкови бани (Спанчевци) веднага направих план за качването на Тодорини кукли от Вършец (Заножене). Речено-сторено. Оставих колата в края на асфалта след Заножене, откъдето тръгва и зелената маркировка. В началото всичко беше повече от добре. Става дума до мястото на картата на kade.si, където се разделя зелената пътека и черния път. Хванах по пътеката, която е добре до един голям бук със зелена маркировка, от който тръгва по едно много стръмно дере нагоре. Едно време може и да е била добре пътеката, но в момента е пълно с нападали огромни дървета и на места става доста тегаво да се заобиколят съчетани с огромния наклон. Накратко чист мазохизъм е минаването оттам до основното ребро. На реброто вече се върви нормално. Ако някой разчита на маркировка в тоя район, просто да забрави че има - оправях се по терена и GPS-а като в дерето минах от едната страна на слабо изразено ребърце за да е по-лесно ходенето и зарязах пътеката до основното ребро. Качването до първата кукла ми отне час и половина, оттам до най-високата кота зависи от броя снимки - мястото е много обзорно и с потенциал да загуби много време.
На връщане реших да проверя черния път на картата. Той върви по основното ребро и е доста по-добре за ходене. Така до първия обратен завой, където е граница на два горски участъка с черно-бяла маркировка. Оттам обаче пътя за надолу така и не го открих. Затова вместо серпентина слязох напряко през гората до другия обратен завой с изворчето и потока, където вече си личеше черния път и мъките ми с изпопадалите дървета, храсти, високи треви и коприва приключиха.
Накратко района обозначен като Кукленска поляна си е труден за ходене - стръмен и с много нападали големи дървета. Извън него няма проблеми и определено си струва качването на върха гледката е много добра.