От известно време облаците са потиснали баири, села и паланки, та се чудех накъде да хвана. Имах разни идеи за Мелнишко и Кременско, та в събота по обяд реших да преслушам Жоро дали има мерак да разходим мощите на някъде. Хванах го да се прибира на обяд от работа. Той оказа се от разговора имал отдавнашен мерак да се качи на един от върховете на Южен Пирин – Св. Дух, известен повече като Лясковския връх. Все пак се зариби по моя акъл и „клъвна” да идем по Кременско на следващия ден – неделя.
За да не строша хатъра на Жорката за гореспоменатия връх му казах, че на него може да се иде по всяко време, та ако ще и веднага да се тръгне. Той като че ли това чакаше и каза айде. Набързо си събрах партакешите, хванах една жълта кола да не се губи време, и половин час след като говорихме паркирах в Мусомища на изходна позиция. Докато чаках Жоро се занимавах да снимам едно магаре, което стоеше до реката и доста интересно си въртеше ушите. После захапахме склона към параклиса Възнесение Господне над селото, кацнал на т.нар. Светигергийска скала. Такова търчене му ударихме, че чак се запотихме въпреки хладното и намусено време. Горе разменихме 2 думи с колеги туристи, баща с двете си деца, и продължихме към „село” Старо Ляски, от което са останали само черквата и няколко основи на зидове – някогашни къщи. Там ни посрещнаха кон и 4 крави налягали преживяйки под стари сливови дървета.
Много не се занимавахме с тях и продължихме нагоре към върха. По едно време съзряхме един ловджия надвесен на една скала с пушката, който ни помаха и даде знак да не говорим, за да не плашим дивеча. По-нагоре срещнахме още няколко броя авджии, чиято първа реакция беше: „Я скиори”! Незнайно защо гледайки ни с щеки си мислеха, че сме тръгнали да караме ски!?! Къде гледат сняг тия хора не знам. В подножието на върха седнахме да подкрепим малко, като от време на време чувахме викове и пукотевици. Един „заблуден” изстрел дори мина над нас, което никак не ми хареса. При все че ни видяха, незнайно защо гърмяха в тази посока, ама както и да е.
След 2-3 минутно лутане уцелихме пътеката, че я бях позабравил. Почти 3 години не се бях весвал към тоя връх и спомените ми явно бяха избледнели. По нея лека полека се добрахме до целта за днешния ден. Малко преди 16 ч. Стъпихме на кота 1412 м. На някои тази височина може да се стори странно малка, но при положение, че тръгнахме от 500 м н. в., се заформя една прилична денивелация. На самия връх учудващо ни посрещна стадо от 6-7 крави, които ни изгледаха стъписано и понечиха да бягат. Ние се питахме какво правят тези крави на тоя чукар, а те може би се чудеха какви са тия скиори пък сега!?
За съжаление облаците така и не понечиха да се подместят малко, за да видим красивите панорами разкриващи се от този връх. Гледките към Боздаг, Алиботуш, високия Пирин, Родопите и Рила останаха за друг път. Все пак хвърлихме по един погледа на Неврокопското поле и някои по-ниски околни върхове – Св. Елена, Исреч, Св. Костадин и планини – Родопи, Стъргач. Подкрепихме се набързо, оставихме кравите да си пасат и хукнахме надолу, понеже до смрачаване оставаха не повече от 2 часа. Хванахме друга „пътека”, борейки се на места с хвойни високи един бой и папрат – една причина да не обичам да ходя на този иначе интересен и не лош връх. Пътьом ни залая някакво ловджийско пале, което отърва боя, понеже държа прилична дистанция от една тояга. Тъкмо се мръкна, когато нахълтахме в Мусомища, откъдето аз си хванах дилижанса за Неврокоп и зачаках другия ден, за който ще стане дума във втора част.
Ей, това с авджиите опасна работа бе! Ще знаеш, големи идиоти има между тях!
Преди доста години, една пролет ходих с велосипеда(балканче) край Пловдив за коприва и едни идиоти стреляха нарочно близо до мен! Голямо въртене падна назад....
Ей, това с авджиите опасна работа бе! Ще знаеш, големи идиоти има между тях!
Преди доста години, една пролет ходих с велосипеда(балканче) край Пловдив за коприва и едни идиоти стреляха нарочно близо до мен! Голямо въртене падна назад....
Хм. Има измежду тях големи криваци да. Напълно съм съгласен. Спомням си като дете, ходехме често пеш на лозето, като пътеката минава над градското открито стрелбище. Там се правеха редовно състезания по мишени с въздушна пушка. 2-3 пъти се е случвало нарочно да стрелят над нас мръсниците. Просто пътеката минава 50 м над нивото на стрелбището и съм убеден, че го правеха нарочно. То трябва да си идиот да стреляш така.
Между другото сега лова е някаква мода и куцо и съкато дето се види с пари се юрва да купува пушка. Лани 2-ма ги простреляха колегите от дружинките им. Прави сметка какви бродят из планините.
Между другото сега лова е някаква мода и куцо и съкато дето се види с пари се юрва да купува пушка. Лани 2-ма ги простреляха колегите от дружинките им. Прави сметка какви бродят из планините.
Не ми говори! Тук където работя сме точно срещу оръжеен магазин - гледам ги всеки ден какви са!
Лошото е че съм доста гърмян(служил съм на полигон) и не се стряскам много от такива неща...
Не е като да няма. Все пак сме оградени от планини.
Чет Ное 08, 2007 6:57 pm
Kat
Регистриран на: 08 Юли 2007 Мнения: 872
Привет,
малко няма общо с темата, ма като го видях Жоро на снимките как похапва и веднага се сетих за неговите домати, с които ни подкрепи, като ходихме да слагаме макета
Бяхме яко зажаднели за вода, а доматчетата спасиха положението.
А магарето с мърдащите уши явно е давало някакви сигнали, ма ти не си ги разбрал
Пет Ное 09, 2007 12:32 am
goro_levskara
Регистриран на: 04 Дек 2006 Мнения: 340 Местожителство: София
Браво Ники, дори и на ниско разходката си е разходка. Е ония с пушките малко са ви я развалили, но все пак сте били някъде там - в планината. А Жорката съм ти го предал изцяло в твои ръце, да не го изпускаш - трябва форма да подържа, че нещо напоследък той е един от малкото, който се решава да ми прави компания нагоре
Е тоя път Жоро не носеше домати. Явно им е минал сезона.
Жорка, адаша ти ше се водим с него нагоре надолу из баирите. Само дето много лошо си го научил с тия върхове. Ако не се покатери на нещо дето му викат връх не мирясва бре. Друго като че ли няма в планината. Цял път връх та връх
Пет Ное 09, 2007 11:16 am
goro_levskara
Регистриран на: 04 Дек 2006 Мнения: 340 Местожителство: София
Много добре прави момчето Отвисоко е по-хубаво, няма да му се караш Даже списък ще му дадеш да знае кое е качил и кое не
В неделя сутринта Жоро ме взе от къщи и отпрашихме посока с. Кремен. Времето както и предния ден си бе намусено, но..., какво да се прави. Малко след 10 ч. Паркирахме пред отдавна затвореното селско училище. Жоро извади пак щеките. Стана ми смешно, че пак ще питат: „На ски ли сте тръгнали”, но той си иска човека щеки. Аз бях решил днес да не бъда скиор.
Качихме се на площада, където цялото село се събрало пред кметството. Има балотаж и борбата е за всеки глас. За статистиката ще кажа, че разликата между кандидатите впоследствие бе 2 гласа. Там видях познати, вече пуснали бюлетината. Побъбрихме и обещахме като се върнем от „бунаря” да наминем за по ракия. В това време бяха питали Жоро дали ще ги снима за вестника и естествено дежурния и резонен въпрос: „Ски ли ще карате”?
Тръгнахме на горе по една от улиците посока Харами бунар, като още дни ни питаха дали ще караме ски. Отговорихме, че тези щеки не са за ски, при което ни забиха с друг въпрос: „Сигурно кънки ще карате тогава, щото няма сняг”! Както и да е. Напуснахме селцето и закатерихме по черния път към м. Блатата. Ходенето се очертаваше трудно, понеже пътят бе доста кален. С две думи, както обичам да казвам в такива ситуации – „асфалтът се е размекнал”. Нагоре откъм Кремен се зададе Жигула управлявана от тукашен майстор на волана. Много не му мислех и протегнах ръка за помощ.
Човека спря и пита за къде сме. Казах му за Харами бунар и той ни качи. Слязъл човека да гласува и айде пак нагоре – изкарахме късмет! Край пътя нагоре се строи язовир и разбрахме защо пътят е в това състояние. Жигулата мощно пореше калищата и плуваше из локвите нагоре. Бе, съветска машина! В един момент както бяхме тръгнали за Харами бунар се оказа, че 30 мин след тръгването ни сме стигнали! Ами сега?
Пуснах резервен план. Нямаше смисъл да се качваме нагоре, понеже облаците бяха здраво надвиснали, а да се връщаме по същия път през калищата и гьоловете бе абсурдно. Зацепихме по „Горния древень” посока с. Брезница. Пътьом застигнахме 2-ма човека с 4 кучета, побъбрихме малко и се разделихме. Минахме край срасналите буки, които май много не допаднаха на Жоро, де да бяха някой връх, и продължихме. Хванахме пътя край местността Панчерките и заслизахме към Горно Микево. Убав път, с убави панорами, само дето много ги нямаше зарад облаците. Тъклмо пътя ни омръзна кривнахме по една партизанска пътека и слязохме в долината на Лакинската река, където паркирахме край чешмичката в м. Самоково.
Докато лапахме малкото провизии в раниците дори ни погря малко слънце, но бързо се скри. С пълни стомаси започнахме да катерим към Кремен, за да затворим днешния кръг. Излязохме да билото на рида в местността Син’то камане, където прибрах малко мостри от тези сини камъни, за да ги дам на геолог да каже от какъв зор са се оцветили така. От тук до Кремен пак ни погря малко слънце, а в селото отидохме както бяхме обещали на гости. Половин час моабет на ракийца напрайхме, научихме местните новини и тръгнахме. Местната дружина се похвали, че сутринта бастисали 8 прасета преди да се качим на колата. Хванахме към с. Осеново, за да огледаме скалите въпреки мрачното време. На входа на с. Филипово качихме един наквасен местен, който не можел пеш да се довлачи до площада. Там го свалихме внимателно като междувременно избегнахме удар с още един кандилосан, който се клатушкаше из мегдана. Явно привържениците на новия кмет рано рано бяха навряли муцките в джибрите.
Продължихме нагоре, Жоро уцели зверската една дупка, но колата не показа признаци на разваляне. Скалите ги одобри, но за съжаление не станаха добри фотките зарад набурсученото време. На връщане мислехме да идем и до крепостта Момина кула, ама тръгна на мръкване, поради което я оставихме за друг път и се прибрахме в Неврокоп.
Ами язовира ще е мултифункционален както каза един местен человек. Вода за поливане, вода за ВЕЦ, риболов и т.н. Ше видим като стане.
Пон Ное 12, 2007 1:42 pm
Kat
Регистриран на: 08 Юли 2007 Мнения: 872
ехааа, тоя ден през хубави и интересни местенца сте минали. А скалите при с. Осеново.. готини са, явно ще ги посетим някога..
И кажи, защо не се обръсна
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети