Свежи и ярки са пролетните цветове. Дори къщите греят всред тях.
Макар и понякога едвам-едвам да запазват равновесие.
Може би "къща за гости", ама какъв жребец!
Поглед към София.
Нов живот.
Така изглежда продължителен участък от маркираната "пътека".
За жалост далеч не от вчера. Явно тя се е превърнала в любима мъка за онези, за които почивката е 4x4 "бедстване". По-късно при "Вси светии" настигаме последните извършители -- няколко младежи и девойки с три джипки. Отронват части от брони, плющят кофи вода върху дебелия пласт вече засъхваща кал по предните им стъкла... А в други страни почвените пътища освен че се поддържат, също и не се използват след дъжд. Нарушителите биват глобявани. Кой знае, може би някой ден и у нас ще има разумни и спазвани правила...
Не след дълго джипките ни застигат по "пътеката" и ни подминават с мръсна газ. Е какво пък -- да си трошат главите!
А пък ние се спираме на хубава полянка с чудни гледки.
Нарочно се отклоняваме от разораната пътека.
Недалеч в гората се носи рев на мощни двигатели, съпроводен с почти животински крясъци, с нотки на отчаяние. Е, който каквото си търси, си го и намира...
Граблива птица, може би и тя разтревожена от младежите, ни оглежда настойчиво от високо.
Оставяме "бедстващите" нейде далеч назад и вече сме на Бонсови поляни.
А скоро след това ни прибира автобуса от Черния кос.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
