През Пирин-Шаралия,Конски кладенец,Синаница и ...Джам. скали
Айде малко пътеписче да се порадваме на гледки от лятото ...
------------------------------------------------------------------
Отдавна ми се въртеше из главата да огледам района южно от Синаница - върховете Шаралия и Конски кладенец, както и пътеките наоколо.
За късмет на Емо му трябваха не повече от 5 минути да размисли над идеята и петък вечерта след работа пътувахме към Банско - Емо, Даниел, Ива и аз. Там оставихме моята кола и се натоварихме в автомобила на Емо на път за селата Струмяни и Илинденци - от другата страна на Пирин, в мерата на Сандански.
В Илиненци бяхме късно през нощта. Не съм ходил друг път в този район и се чувствах лееееко прецакан заради липсата на гледки. Поехме по пътя към мраморните кариери и нейде около полунощ разпънахме палатките при бариерата. Пазачът не пожела да ни пусне по-нагоре.
Нейде към 5:30 сутринта ни събуди прасето на стопанката на х. Мура. Хижата се намира в близост до бариерата. Използва някаква стара постройка на работниците от кариерата. Пропуснахме я...
След като раздигнахме палатките, поехме с колата към най-горната кариера - зовяха я с кодово име "Мура 8" за объркване на противника Още в началото пътя рязко свърши - бяха прокопали нова кариера току през асфалта, липсваха означения и ако някой не знае - може да го вадят с колата от дупката 30 метра по-ниско.
След поредица от серпентини по макадамовия път стигнахме до "Мура 8". Там огледахме кариерата отблизо, стегнахме раниците и поехме нагоре към Курткая - реброто, което излиза от Конски кладенец и върху което е разположен върхът Шаралия.
Тук е мястото да спомена няколко думи за географията на района. От Синаница на югозапад се снижава дълъг рид, който при връх Конски кладенец (2309) се разклонява на две като четал. По-западното разклонение се зове Курткая. То води първо на запад към Шаралия (2172), а после се отклонява на югозапад, успоредно на главния рид. По средата на четала, в едно силно вкопано дере са разположени мраморните кариери над Илинденци.
Участъка от Синаница до Конски кладенец са мрамори, които при Конския кладенец преминават в кристалинни шисти. Разклонението Курткая и самия Шаралия са също мраморни. Поради това Курткая има всички характеристики на мраморните била из Пирин - остра като нож билна част, шеметни урви отляво и отдясно, растителността е основно хилава трева и т.н.
По кариерата вече шетаха работници и един от познавачите на района се помъчи да ни убеди, че рида към Шаралия не е за ходене на бели хора - твърде стръмен и опасен. Прав се оказа ...
Кариерата "Мура 8"
Та към 07:30 поехме по Курткая нагоре към Шаралия. От кариерите до ръба на Курткая има 200 м изкачване, 30 минути ход. Оттам нагоре се върви само по ръба. До Шаралия дистанцията е около 1.5 км, преодолява се височина от още 400 м (сумарно 600 от кариерите) за около 1:30-2:00 часа.
Доста скоро билото започва силно да изтънява, вляво към м. Върбите са отвеси, а вдясно изключително стръмни склонове. Има доста тегави места, в които билото е широко 30-50 см, сцепено, отвеси отвсякъде и ... няма мърдане, трябва да се яха като в оная приказка за Кончето под Кутело Тежката раница с фото, палатка, чувал и шалте прави нещата още по-трудни. По тия места моето въженце влезе в употреба - Емо овърза Даниел за себе си и така изкараха до Шаралията.
Малко преди Шаралия билото добива приемлива ширина и човек може спокойно да се кефи на открилите се гледки без да си гледа в краката. Насреща се отваря цялото карстово било до Вихрен, а близката Синаница примамва с острите си триъгълни форми.
Към Шаралия, вляво са отвеси
Вдясно - пак. Насреща се вижда Синаница
Яхваме ръбчето
На Шаралия
Билото на изток към Конски кладенец и Синаница
Карстовото било до Вихрен и Синаница
Оттук до Конски кладенец идеше по-мъчната част, която ще опиша само с няколко думи - жега, клек и цъфтяща бяла мура.
Ето описание на терена до Конски кладенец. Веднага от Шаралия на изток тръгва пътека. Скоро стига до обрасъл с клек каменен блокаж, висок около 30-на метра. Пътеката минава през просека от север и слиза в основата му. Оттам тя се отклонява на север и започва бързо да слиза, вероятно към дерето на Разколската река и м. Върбите. Ние разчитахме да ни отведе до Конски кладенец, уви не. Напуснахме я и хванахме без пътека обратно нагоре през клек и облаци прашец от бяла мура. Не'къф ужас, не'къф ад беше тоя прашец, влиза навсякъде, на другия ден бяхме все едно пчелички изотзаде ... За успокоение клековите гнезда са сравнително рехави там и сравнително лесно излавирахме по тревните участъци.
Клекът се сгъстява едва под Конски кладенец. Разбира се, отказахме се да драпаме през клека и предприехме обиколна маневра на югоизток по една добре различима пъътека. Тя ни изведе на източния от двата рида на четала. От билото поехме на североизток към Синаница. Дотук от Шаралия дойдохме за 1:30 часа при минимално изкачване от около 100 метра.
Шаралия, поглед от склона на Конски кладенец
Синаница, поглед от склона на Конски кладенец
На 100 метра източно от в. Конски кладенец се намира стратегическото изворче, на което е кръстен върха. Чистата и студена вода дойде тъкмо навреме да попълни запасите ни.
Оттук до подножието на Синаница се върви по добре просечена пътека през иначе гъстия клек, все на североизток. Има рехава маркировка с жълта боя до хижата, както и каменни пирамидки тук-там. От нашето излизане на билото до подножието на Синаница е около 1:00 час и малко изкачване от 100 м.
При Синаница се разделихме - Емо и Даниел поеха към върха, аз и Ива - напред към х. Синаница. Пътеката подсича склона високо над дерето на Разколската река, прехвърля рида Разкола и слиза много стръмно по мраморни улеи и каменисти сипеи до южния бряг на Синанишкото езеро. По улеите трябва да се внимава за камъни и подхлъзване.
Подсичаме Синаница над дерето на Разколска река
Поглед към Синанишкото езеро от рида Разкола
На езерото ударихме една яяяка дрямка, след което аз хванах към върха по стръмната пътека от хижата. Уцелих добро време за гледки и снимки по пътя нагоре, както и от върха.
Към Синаница
Панорама от в. Синаница към Вихрен
Синанишкото езеро, гледка от Синаница
Стръмните фунии южно от Синаница, гледка към Арнаут дере
Слизаме по сипея
Връщането направих по една много приятна пътека. Тя се отклонява от билния ръб в посока Синанишката порта, наляво в една цепнатина между мраморните чуки. Има маркировъчни пирамидки. В началото е леко подвижен сипей, който трябва да се слезе внимателно. В ниското следва пресичане на огромното море от скален материал в циркуса под Синаница.
За другия ден - неделя - планирах придвижване от Синаница в посока Ушиците и Газейския циркус, през Караулите. Още на Синанишката порта стана ясно, че ще пропуснем това ходене. Муратов връх, Бъндеришката порта и Караулите бяха плътно в облаци, липса на гледки, духаше лепкав мъглив вятър и т.н - всички демотивиращи за мен фактори накуп.
На Бъндеришката порта поехме на север към Банско вместо на изток по Караулите. Слязохме по жълтата пътека от х. Бъндерица надолу - не бях я ходил и нея. Взехме колата от Банско и преспахме горе при голямата шопска салата с бански суджук на скара. Голям кеф
На другата сутрин, понеделник, си бях поръчал синьо небе и хубаво време за качване към Вихрен. Разбира се по дълго отлагания маршрут над Джамджиевите скали.
Рано поехме с малки раници нагоре и скоро бяхме на ръба. Там пообъркахме малко началното минаване - подсякохме първите скали вляво вместо да ги изкатерим и от еделвайсче на еделвайсче се набутахме в голямо приключение над фуниите при Дажамджиевите скали. Криво ляво издрапахме от тоя участък обратно до ръба и оттам нататък нямахме никакви проблеми до Вихрен. Слизането направихме по южната пътека през Кабата.
Ридът над Джамджиевите скали, оттук прехвърля пътеката към Големия казан
Гледка назад - долината на р. Бъндерица и Бъндеришки чукар
Косматкото-еделвайс
По ръба, гледка назад
Ива
Панорама към р. Бъндерица, вижда се ръба
Долината на Влахинска река, гледка от Вихрен
Скали по ВИхрен вляво от Кабата
Така минаха тези три интересни дни в Пирин - разходки по много нови пътеки и мраморни чукари
Последната промяна е направена от dido на Сря Дек 20, 2023 1:46 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Сря Фев 17, 2010 2:29 pm
jordy
Регистриран на: 13 Авг 2009 Мнения: 330
Маршрутът е страхотен,за съжаление не е от най-популярните в Пирин,заради тесния ръб на Шаралията предполагам.Снимките са върхът,както винаги.
Най-вляво в далечината се вижда голия връх на Пиляфа
Сря Фев 17, 2010 3:00 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6478
Да, мярка се едва едва. Мога да го зоомна малко евентуално, да го огледаме
_________________ Бутам след осмата бира
Сря Фев 17, 2010 3:32 pm
jordy
Регистриран на: 13 Авг 2009 Мнения: 330
Да ще бъде интересно,от него надолу се спуска Сърнарския рид,а върхът,който стърчи в центъра на снимката най-отгоре в далечината е Побиен камък-1462м.
Сря Фев 17, 2010 4:19 pm
albena :-)
Регистриран на: 16 Яну 2009 Мнения: 700
леле какво ме израдва фотописа ти
Сря Фев 17, 2010 7:01 pm
bitterman
Регистриран на: 29 Юли 2009 Мнения: 280 Местожителство: ГРАД ДОБРИНИЩЕ
Нетрадиционен и интересен маршрут до Синаница.
Пътеписът е много информативен, за което допринасят
сполучливо и снимките, които са с много добро качество.
Поздравления!
Аз имам въпрос. В участъка Шаралия - Конски кладенец имаше ли нападения от мухи? Веднъж с един авер се завряхме в подножието на Шаралия - по Разкололска река, с последващо драпане към рида нагоре и х. "Синаница". Тия гадини ни скъсиха жвота, та затова питам.
Ами мухи май не ни моряха толкова, поне в клековия участък. Забравил съм вече ... То там огромния проблем беше прашеца от бяла мура. При всеки по-силен повей на вятъра тръгваха жълти облаци по 50-100 метра. В един момент сериозно се депресирах, че ще ни налегне някаква алергия от тая жълта гадост ...
За мухите според наблюденията ми - появяват се като почнат да се топят снеговете. Пика на насекомите е когато цъфти клека, тогава ги има и до 2700 височина, няма оттърване просто. След като цъфтежа премине, мухите изчезват.
Регистриран на: 11 Юни 2009 Мнения: 134 Местожителство: Г.ДЕЛЧЕВ
Страхотен маршрут и по-страхотни снимки.Чудесна идея да покажете изминати пътеки, за приятни преживявания споделени в този сезон, когато малко туристи дръзнат да качват големи височини,а знаем че всички форумци сме заразени от планината.
Благодаря ти Дидо, не спирай с материала.
_________________ В ПЛАНИНАТА Е КРАСОТАТА НА ЖИВОТА.
Ей - браос Дидо.
С таа суша за зимно оденье, поне да се нарадваме на хубавите и нетрадиционни ходения от предходното лято.
Данке - налегнаха ме приятни спомени от летните Рила и Пирин...
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2, 3Следваща
Страница 1 от 3
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
