Регистриран на: 28 Окт 2008 Мнения: 304 Местожителство: София, Враца
с. Кърнаре - заслон Орлово гнездо - с. Кърнаре
1 ден: 13.02.10г.
Срещата е в 9.00 часа на бензиностанция OMW на Окръжна болница. Девет човека са сигурни. Очакват се още двама, които са под въпрос.
В крайна сметка се събрахме 14 човека и четири коли. След кратък размисъл дали да пътуваме три пълни коли или с всичките четири коли, решихме, че ще пътуват и четирите коли.
Потвърждаваме на хижаря колко човека сме и потегляме поотделно, като си уговаряме среща на площада на село Кърнаре.
След голямо преобличане и екипиране успяхме да тръгнем в 11.55 часа от селото. Там срещнахме Бай Вельо пчеларя, който каза, че ще ни заведе до началото на пътя. Самият той бе слязъл сутринта от хижа Дерменка.
розови насаждения и върховете Вежен и Юмрука
В началото на пътя се разделяме, като той продължава към кошерите си. Напомня ни да търсим пътека, отстрани на пътя.
По това време никой не си гледаше GPS-а за отклонението. И когато това бе сторено, се оказа, че сме подминали със 150-200 метра отклонението. Решаваме да тръгнем през гората без пътека, като държим курс север-северозапад и евентуално да „се съберем” с маркираната пътека. Оказа се, че още в началото попаднахме на добре оформен улей, но много стръмен. Според хижаря на заслона тези улеи ги използват дървосекачите, за да свалят отрязаните дървета надолу.
Голям драпане падна по този улей. Имаше и доста клонки, които ни пречеха. Минахме по улея за 1.30 часа и не след дълго се видя маркираната пътека, по която трябваше да минем. Тук се спряхме да се посъберем, че по улея се бяхме доста разпокъсали. За двадесетина минути се събрахме 11 човека. Останалите трима - Коко и неговите познати, след като се показаха от гората, тръгнахме.
Малко след 16.00 часа стигнахме до хижа Мъка /Пешова мъка/. Общо взето е в окаяно състояние. Всъщност аз не влизах да го видя как е вътре. Само Камен го огледа. Останахме 10-15 минути пак да се посъберем.
На 5 мин. от хижата се виждаше паметника на Беклемето и заслона.
заслон Орлово гнездо
На мястото, където нашия път се включваше в маркировката Ком - Емине, срещнахме хора от ПСС. Показа се вр. Амбарица и не след дълго, и цялото било от вр. Ботев до вр. Амбарица.
Пристигнахме по светло в заслона. Имахме на разположение две стаи с по две легла и две спални. Останалите 6 човека щяха да спят на нарове на горния етаж.
Хижаря Наско се бе погрижил за топлото. Имаше боб и бира, но по 330 мл бутилката. Имаше водка, ром, уиски и вино. Имаше и цър-пър на скарата. Идилия...
заслона отвън с верните пазачи - едната котка и кучето
2 ден: 14.02.10г.
Събудих се към 7.10 часа и след като погледнах през прозорчето веднага станах. Гледката си заслужаваше. Само Боян и Славейко бяха станали. Беше рано, но не беше студено.
Докато чакахме другите да се събудят направих снимки на местната фауна, която се състоеше от две котки и едно куче - всичките от женски род.
Правих и други снимки.
Славеко, Нели и Нина тръгнаха първи. Нямало да бързат, ще се размотават, ще снимат и т.н. А времето бе слънчево, без никакъв вятър и идеална видимост. Останалите тръгнахме към 10.30 часа след обща снимка с хижаря Наско, като му благодарихме му за гостоприемството.
По пътя пак се засякохме със същите хора от ПСС.
поглед назад към заслона
вр. Ботев, вр. Купена и вр. Амбарица
върховете Вежен и Юмрука
След един час ходене бяхме на хижа Мъка /Пешова мъка/. След 20 мин. настигнахме Славейко, Нели и Нина. Продължихме заедно надолу.
Към 12.10 часа поехме по маркираната пътека, която бе пренебрегната през вчерашния ден. В сравнение с улея, тя бе широка като магистрала. И най-куриозното бе, че се оказа само с 80 метра по-дълга.
Събрахме се в местен ресторант на площада в селото. И после по колите и към София.
Ооо, супер На мен ми стана много любимо това място.
Кучката е Оля (Олга), когато бяхме там през декември беше "на гости" и баща й - Елцин от Дерменка. Оля имаше и малки кученца, дано са оцелели
А сивото котка не трябваше ли да е котарак?
Боже, давам си сметка, че познавам поименно почти всичкото фауна по хижите, а на хижарите имената не помня
Вто Фев 16, 2010 1:12 pm
planinar
Регистриран на: 20 Дек 2006 Мнения: 354
Този заслон се очертава и на мен да ми стане любим.
Настроението беше на ниво.
Хижаря Наско е пич и не пести дървата (само да ги има ). Както той отбеляза “Наоколо гора да виждате?”
Самото качване от Кърнаре не е нито дълго, нито трудно. Тъй де, 1000м. и кусур катерене не ги правим на въпрос.
От НГ насам беше суша за мен от към ходене и тази доза ми се отрази много добре.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети