Регистриран на: 30 Юли 2009 Мнения: 700 Местожителство: гр.София
Муратов връх по източното ребро
Здравейте любители на планинските приключения. Последният слънчев уикенд с лари и stefan_iliev 38 потеглихме към Банско. Идеята бе на Деси съвместно с нейни познати да спим на х. Вихрен и в неделя да качим Муратов връх по източното му ребро. Убедихме Стефан да дойде с нас и дори да стане в 5 сутринта за прехода.. Разбираемо да не желаеш ръбове след като дни преди това си драпал по Средоноса... Аз преди три седмици бях в болница с пневмония, а Стефан го е натиснала неприятна кашлица.
Деси каза, че нейните познати не пропускат уикенд, екипирани са добре и са в разцвета на младостта.. За да ни дойде малко самочувствие и сплотим групата, купихме продукти и си направихме барбекю на едно хълмче с прекрасни гледки към Рила и Пирин. Заякнали от хапването се придвижихме до Шилигарника с колата, натоварихме раниците и поехме към х. Вихрен. Стефан препоръча да оставим снегоходките, че няма да са нужни но ние с Деси си ги взехме.. На хижата купона в пълна сила, кой вино, кой ракия употребява с подходящи мезета, аз лично второто...Станахме в 5, тръгнахме в 7...Снегът твърд, само за котки, които сложихме още на хижата. Хората с които тръгнахме бяха Ив Щуракът, Иван Бахчеванов и Димитър Харизанов, който отиде към Хвойнати..... Понеже аз не съм със зимен опит по ръбовете ще обясня както съм почувствал ходенето по този ръб, който се оказа доста сериозен за нас. След няколко стръмни изкачвания, стигнахме до скален масив със сняг по ръба. Проблемът беше, че вдясно и вляво урви, отпред гладки скали. Колегите с ледените ръце го изкатерили, а Ив Щуракът ни изчака. Опитите обаче да преодолеем тази скала не се увенчаха с успех. Почнахме да мислим за връщане, което бе много опасно, предвид наклона. Нямахме яснота и напред какво ни очаква. Вляво от гладките скали с малко прекрачване над урвата тръгнахме един по един по едно подобно на винкелче.. Качихме се и натам с много внимание качихме Муратов... Ще пусна линк към снимки, а Стефан и Деси ще довършат темата.. Стефан направи рисковано подсичане на Муратов връх на слизане, за да ми вземе падналата ръкавица.....
Искам да подчертая дебело, че този ръб покрит със сняг не е туристически и е рисковано да се преминава.
https://photos.google.com/share/AF1QipO_Zi1tjo8gC20owWpsgR9av9Vsh9X7mC_xhZU5tnqCUyLTyCuOrFRr_zp_Vo37sg?key=dlY2dTVBZkYybG81VlYtSE9sb2pvWTZONl9ncWV3
Всъщност вятъра духна ръкавицата ми от западният край на Муратов посока Бъндеришка порта 50-60 м. надолу. Хапнахме на 10 м. под тази част на върха на една скаличка, гледахме ръкавицата, която е от ЛИДЛ за колоездачи, т.е. не е скъпа но ми е удобна. И понеже там си седеше, а ние решихме да слизаме в тази посока на серпентини западно, Стефан реши да пробва да я вземе. Подсече вече поомекналия сняг под голям наклон с риск да се свлече надолу, взе я и предотврати загуби за мен.. Но понеже не пие алкохол, трябва да мъкна кисело мляко и тортичка.. Ще качим и снимки...
Вто Мар 26, 2019 10:36 am
Plamen К
Регистриран на: 03 Май 2011 Мнения: 832 Местожителство: Казанлък
Откъде ги изнамирате тези руски пикели?! И аз искам един такъв!
Вто Мар 26, 2019 11:50 am
excalibur
Регистриран на: 30 Юли 2009 Мнения: 700 Местожителство: гр.София
Plamen К написа:
Откъде ги изнамирате тези руски пикели?! И аз искам един такъв!
Подари ми го приятел преди години като историята на пикела е около ОСО-то от соц. време.
Вто Мар 26, 2019 12:23 pm
vladofff
Регистриран на: 26 Апр 2011 Мнения: 3119
Plamen К написа:
Откъде ги изнамирате тези руски пикели?! И аз искам един такъв!
А може ли да ме светнеш за какво точно ти трябва, ако не е заради колекционерска страст или сантиментална стойност по миналото?
Че аз имах такъв едно време, купих си го от Чочо, докато хижарстваше на Рай, но по едно време направо го хвърлих някъде и даже не помня къде го попилях. Този пикел има едно единствено достойнство - много здрав, и като да е май от титан горната част, но не съм съвсем сигурен за последното.
Всичко останало е пълна скръб, няма нито баланс, нито каквито и да било други "мореходни качества". Нито можеш го заби изобщо в някакъв лед /поради дебелия клюн/, нито го завря в някоя по тясна цепнатина. Не знам дали не е проектиран просто като стока с възможна двойна употреба, подобно на лопатката при пехотата, използвана като страховите помощно средство за ръкопашен бой на спецназа или нещо друго подобно.
Вто Мар 26, 2019 12:46 pm
Plamen К
Регистриран на: 03 Май 2011 Мнения: 832 Местожителство: Казанлък
vladofff написа:
Plamen К написа:
Откъде ги изнамирате тези руски пикели?! И аз искам един такъв!
А може ли да ме светнеш за какво точно ти трябва, ако не е заради колекционерска страст или сантиментална стойност по миналото?
Че аз имах такъв едно време, купих си го от Чочо, докато хижарстваше на Рай, но по едно време направо го хвърлих някъде и даже не помня къде го попилях. Този пикел има едно единствено достойнство - много здрав, и като да е май от титан горната част, но не съм съвсем сигурен за последното.
Всичко останало е пълна скръб, няма нито баланс, нито каквито и да било други "мореходни качества". Нито можеш го заби изобщо в някакъв лед /поради дебелия клюн/, нито го завря в някоя по тясна цепнатина. Не знам дали не е проектиран просто като стока с възможна двойна употреба, подобно на лопатката при пехотата, използвана като страховите помощно средство за ръкопашен бой на спецназа или нещо друго подобно.
Не знам защо, може би сантимент, но ми харесва изработката, иначе е тежичък, само веднъж съм ползвал такъв.
Стана дума за руски пикел и както се пее в една тяхна песен:
Ето бьiло недавно,
ето бьiло давно
Бяха едни години, когато руснаците на тумби идваха и продаваха какво ли не. Та за някакви смешни пари си взех един, почти ми го подари човекът, за да се отърве от него. Щото във Варна кой ще ти се интересува от таквоз чудо.
За туризъм според мен бива, като се отчете и мнението на vladofff при евентуално по-екстремно използване.
Звездният час на моя беше траверс на МБ.
Вто Мар 26, 2019 1:11 pm
tzezko
Регистриран на: 21 Фев 2012 Мнения: 1250 Местожителство: софия
Потрес!
И освен руски пикел, скандализираща липса на скара-култура!
Вто Мар 26, 2019 2:26 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3369 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Е, нали трябва малко да се преувеличи и да се направи по-драматично...
Ще рече човек, че наистина е имало риск. То имаше малък риск, ама от подхлъзване, не от лавини.
Ръкавицата се спря 46 метра под мястото, където обядвахме. После подсякох 50 метра, за да я взема:
Относно източния ръб на връх Муратов - зимата определено не е туристически заради едно единствено място още в първата 1/3 на ръба - там ръбът се стеснява до тесен скален ръб с отвесни 2-метрови скали, които трябва да преодолееш с набиране. Трудно става това с котки, а и опасно.
Аз не съм алпинист и ходя само по туристически места, които не изискват осигуровка. Ако трябват въжета и завръзване - този маршрут не е за мен. Така че бях готов да се върна обратно без никакво чувство за срам и съжаление.
Все пак, нали сме група, огледахме се малко встрани и открихме „нещо като винкел“ - стръмно, почти отвесно улейче, по което се качихме странично до основния ръб над гладките плочести камъни, които ни спряха.
Беше си откатерване, стръмно, трябваше да се внимава много, защото едно грешно движение - и падаш долу в улея, клека и скалите. Но винаги имаше къде да си поставиш стабилно и двата крака, както и къде да се хванеш и с двете ръце (за удобни камъни, цепки, хвойна, клек, трева, ръка на приятел).
Нагоре вече източният ръб нямаше непреодолими участъци за туристи. Вярно - на места беше остър като бръснач, на места беше обрасъл с клек и трябваше да се внимава, за да не се спънеш с котките, на места имаше едри камъни, които се откатерваха с известно мислене и физическо усилие. Но непреодолими участъци нямаше.
Зимата обаче, когато ръбът е покрит с повече сняг и има козирки, които не знаеш от коя страна се надвесват - мисля, че този ръб не би бил лесен и безопасен вариант за обикновените туристи да излязат на Муратов връх.
Още снимки и моята гледна точка - утре, че сега тръгвам на лунатична разходка.
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Вто Мар 26, 2019 7:37 pm
Пчелата Жужа
Регистриран на: 29 Окт 2013 Мнения: 851
Re: Потрес!
tzezko написа:
И освен руски пикел, скандализираща липса на скара-култура!
Скара-култура - в речника.
Вто Мар 26, 2019 9:49 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3369 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Re: Потрес!
tzezko написа:
И освен руски пикел, скандализираща липса на скара-култура!
tzezko написа:
Какви туристи сте вие - тръгнали на планина със щеки вместо със щипки за скара?!
Признавам си, виновен съм и си посипвам (посипах) главата с пепел!
Още тогава край огъня казах на останалите, че ме е срам от учителя ми!
Но поне сол не забравихме да купим и се получиха нещата. Който може си го може!
А това беше гледката ни, докато обядвахме:
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Сря Мар 27, 2019 9:16 pm
mom4i
Регистриран на: 05 Авг 2014 Мнения: 623
Руския пикел за по-стръмна планина не върши много работа, но в Непал много успешно копаят дупки за експедиционните тоалетни с него Така и не можах да му свикна с грубоватостта и никога не съм го ползвал, минах директно от Камп Интералп с дълга дървена дръжка на едно малко и компактно Касинче Флаш... И аз като Владо съм взимал пикели от Чочо, но в голямо количество, за продаване в магазин "Стената", през далечната 1998 година. Понеже не можех да си представя как ще се кача до хижа "Рай" само за да взема 15 пикела, геройски на другия ден ги пренесохме през Тарзанова пътека до Ботев, и слязохме по един безкраен ръб по коловете към Параджика
А по въпроса за въжето и алпинизма - всеки човек (планинар имам предвид) си има граница на трудност, от която на горе има нужда от въже за осигуровка. И това няма връзка с "алпинизма", а с неговите способности да се справя с препятствията по терена. Инцидентите се случват много често около тази граница. Така че въжето не трябва да се разглежда като атрибут на алпинизма, а като мярка за сигурност. Тази малка скаличка на ръба на Муратов е класика в жанра - този който се справя, минава пръв и осигурява по-колебливите с едно тънко въженце - риска е сведен до минимум...
Чет Мар 28, 2019 3:18 pm
vladofff
Регистриран на: 26 Апр 2011 Мнения: 3119
mom4i написа:
... по въпроса за въжето ...
има и още една особеност, дето си я спестил. Ако не си сигурен КЪДЕ и КАК да го вържеш, че да те издържи като увиснеш, вместо допълнително осигурен, по-често става така, че се вкарваш в голяма беля. Нека разгледаме следната хипотеза - за лесни ръбове и изобщо всякакви такива малко по - трудни пасажи, си носим въже. Съответно, защото е лесно, и да не тежи /или пък не знаем как и къде да ги слагаме/, не носим никакви допълнителни съоръжения като клинци ,клеми и т.н. Съответно разчитаме на скални издатъци, завряно в цепнатина сечиво и други примитивни методи. Само че ако увисващият е по-тежък и ви натресе, и добре изглеждащият издатък се счупи или пукнатината в която сте завряли сечивото се размърда, ви чака драма... И какво се оказва - ако не носехме въже, нямаше изобщо да тръгнем, съответно да се вкараме в приключение. А така, хем го взехме, хем загазихме... Изводът какъв е? Ако не сме на 100% сигурни кога и как се ползва въже, по-добре да не го носим, че само тежи, пък като вземем да го ползваме, става още по-зле.
Чет Мар 28, 2019 3:38 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3369 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
има и още една особеност, дето си я спестил. Ако не си сигурен КЪДЕ и КАК да го вържеш, че да те издържи като увиснеш, вместо допълнително осигурен, по-често става така, че се вкарваш в голяма беля. Нека разгледаме следната хипотеза - за лесни ръбове и изобщо всякакви такива малко по - трудни пасажи, си носим въже. Съответно, защото е лесно, и да не тежи /или пък не знаем как и къде да ги слагаме/, не носим никакви допълнителни съоръжения като клинци ,клеми и т.н. Съответно разчитаме на скални издатъци, завряно в цепнатина сечиво и други примитивни методи. Само че ако увисващият е по-тежък и ви натресе, и добре изглеждащият издатък се счупи или пукнатината в която сте завряли сечивото се размърда, ви чака драма... И какво се оказва - ако не носехме въже, нямаше изобщо да тръгнем, съответно да се вкараме в приключение. А така, хем го взехме, хем загазихме... Изводът какъв е? Ако не сме на 100% сигурни кога и как се ползва въже, по-добре да не го носим, че само тежи, пък като вземем да го ползваме, става още по-зле.
Браво, Vladofff!
Много хубаво си го написал, не бих могъл да го изразя по-добре!
Затова обикновено не нося въже - за да не стане още по-зле.
mom4i написа:
...
А по въпроса за въжето и алпинизма - всеки човек (планинар имам предвид) си има граница на трудност, от която на горе има нужда от въже за осигуровка. И това няма връзка с "алпинизма", а с неговите способности да се справя с препятствията по терена. Инцидентите се случват много често около тази граница. Така че въжето не трябва да се разглежда като атрибут на алпинизма, а като мярка за сигурност. Тази малка скаличка на ръба на Муратов е класика в жанра - този който се справя, минава пръв и осигурява по-колебливите с едно тънко въженце - риска е сведен до минимум...
А бе, mom4i, такива ли глупости преподаваш и на бъдещите платени планински водачи?
Я, по-добре прочети Владо какво е написал и колко точни са му думите, и стига с тия празни приказки.
В България не знам да има туристически маршрут, който да трябва да се осигуряваш с въже. Затова е туристически - не трябва да се връзваш с въжета. Друг е въпросът, че платените планински водачи за пари водят своите клиенти по алпийски маршрути, без да имат сертификат за водене по алпийски маршрути, и за пари нарушават законите на страната, като водят за пари клиентите си в резервати и бивакуват на места, където е забранено. Но за пари - какво беше написал Христо Ботев:
„само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
изяда си и месата.“
Относно по-колебливите - при нас колебливи нямаше - веднага отсякох, че това скалисто място не е за туристи и няма да мина по него. Приятелите ми се съгласиха с мене и намерихме много по-безопасния вариант, който не изискваше въже.
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2, 3Следваща
Страница 1 от 3
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Разбираемо да не желаеш ръбове след като дни преди това си драпал по Средоноса... Аз преди три седмици бях в болница с пневмония, а Стефан го е натиснала неприятна кашлица.
