Връх Ботев от север зимно

vladofff написа:

	Plamen К написа:
	Клипче в фейсбук от мероприятието на хижа Плевен в момента: https://www.facebook.com/100000578082150/videos/2521733067855938/?t=63

Е заради такива гледки реших да си остана днес в София и да не участвам... Иначе, за тези които се интересуват, мястото, където е снимано, се намира непосредстевно до началото на тур Варна и се води за относително безопасно, спрямо това, което е налице само на 100-200 метра по-нататък.
Репортаж от същата проява, преди доста години, преминахме пак от там, при същите условия:
https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=722
С мое изключение, останалите от тези снимки за съжаление вече ги няма.

Еее много увлекателен разказ, ти може и да разказваш. Напиши някоя книжка, особено за това място, ще е много добре.

	kaloyanv написа:
	Еее много увлекателен разказ...

Идеята беше на Боян. Той, подобно на едновремешният ми ръководител на клуба, считаше, че всяка проява трябва да се отразява в пресата и така да се "популяризира" спорта. Предвид как завършиха кариерите на трима от четиримата ни участници в гореописаната проява, не намирам за особено разумно да продължавам да популяризирам откровени безумия.
В Северния Джендем, и според мен има нещо като "магия", изразяваща се като усещане, подобно на това, за което често говори Стефчо, че се усещало когато ходиш по Ком-Емине.
Гледам поне веднъж или два пъти годишно да премина по Централен ръб. Не е кой знае какво откъм техническа трудност, но пък е ужасно лавинно и опасно откъм липса на осигуровка. И въпреки това, винаги като тръгна натам се усещам, че изпадам в някаква странна еуфория. Едва тази зима за пръв път в живота си се върнах от средата на този маршрут, защото времето горе беше ужасяващо и изобщо не бях убеден, че ще стигнем дори върха. Ако обаче не бях с едни напълно непознати хора, за които изпитах някакви моментни угризения къде ги водя, а бях тръгнал сам, може би щях все пак да го завърша, къде с лазене, къде с измръзвания. Всъщност по този въпрос най-много може да разкаже Джановски. Според мен, от всички в момента, той е най-тежко и нелечимо болен от джендемската болест.

А само да те попитам тези турове стават ли добре за лятно катерене, или не са много добри откъм осигуровка и скала ? Знам че Северната стена на Вихрен е голям ронляк и е по скоро зле за лятно катерене.

	kaloyanv написа:
	А само да те попитам тези турове стават ли добре за лятно катерене, или не са много добри откъм осигуровка и скала ? Знам че Северната стена на Вихрен е голям ронляк и е по скоро зле за лятно катерене.

Ами не знам ти какво разбираш под ставащи. За мен стават, просто са си лесни и с изключение на три - четири тура, останалите не представляват никаква тръпка за сериозен катерач на скала в летни условия. Даже някои през лятото може да са по-гадни заради ронещи се туфи, през които зимата минаваш и не усещаш.
Откъм осигуровка - скалата е, как да я нарека, специфична. Шибана, гадна, клин не влиза. Най-вървят клеми и френдове, стига да намериш къде да ги въвреш.
А да те питам ти откъде знаеш, че Вихрен бил голям ронляк? Ходил си лично, някой ти е казал, който е ходил или пък някой на него му е казал. Че обикновено тези, дето не са и помирисвали Вихрен, ги разпространяват тия легенди...
За мен си е съвсем нормална стена с ронляк не повече от обичайното за такъв вид стени. Има една Диретисима, на който имах даже усещане, че съм на Враца - здрава и хубава скала.
Това е снимка от горните въжета на един от приетите за ронливи турове - Скалния жлеб - можеш ли да посочиш на нея такива опасни участъци? На места вярно има по нещо, но не са чак толкова страшни.

Чувал съм, минавал съм северния ръб и там беше много зле, но все пак е ръба а не стената Smile

Иначе от снимката изглежда супер.

vladofff написа:

	kaloyanv написа:
	Еее много увлекателен разказ...

Идеята беше на Боян. Той, подобно на едновремешният ми ръководител на клуба, считаше, че всяка проява трябва да се отразява в пресата и така да се "популяризира" спорта. Предвид как завършиха кариерите на трима от четиримата ни участници в гореописаната проява, не намирам за особено разумно да продължавам да популяризирам откровени безумия.
В Северния Джендем, и според мен има нещо като "магия", изразяваща се като усещане, подобно на това, за което често говори Стефчо, че се усещало когато ходиш по Ком-Емине.
Гледам поне веднъж или два пъти годишно да премина по Централен ръб. Не е кой знае какво откъм техническа трудност, но пък е ужасно лавинно и опасно откъм липса на осигуровка. И въпреки това, винаги като тръгна натам се усещам, че изпадам в някаква странна еуфория. Едва тази зима за пръв път в живота си се върнах от средата на този маршрут, защото времето горе беше ужасяващо и изобщо не бях убеден, че ще стигнем дори върха. Ако обаче не бях с едни напълно непознати хора, за които изпитах някакви моментни угризения къде ги водя, а бях тръгнал сам, може би щях все пак да го завърша, къде с лазене, къде с измръзвания. Всъщност по този въпрос най-много може да разкаже Джановски. Според мен, от всички в момента, той е най-тежко и нелечимо болен от джендемската болест.

Добре , че си бил с непознати и се е обадила съвестта. Иначе уж вече няма да правиш щуротии.... Very Happy

Владиииииии.