Близнаците, Маришки чал и двата Манчо

Събота 27 октомври 18:40 ч. Потегляме от ОМВ в Дървеница заедно с Вангел и Жорката. Идеята е да стигнем днеска още до хижа Мусала откъдето на следващия ден да се разходим из върховете в района. Въпрпеки мъглата стигаме успешно в Боровец, но трудно намираме място, където да си оставим колата на платен паркинг. Все пак в 20:30 ч. потегляме нагоре към хижата. Отначало пробваме само с един челник, но се налага да включиме и друг, тъй като първия половин час се върви изцяло в кал и мизерия предизвикана от моторните средства, които се движат нагоре. Аз постепенно изоставам от групата в много плачевна форма съм, раницата ми е 15 кг. чувствам се зле. На Велчово мостче спираме да хапнем по няколко вафли и продължаваме бавно нагоре. Отново се забавям, но нищо немога да направя и малко преди Маркуджиците Жорката и Вангел ме изчакват. Там се появяват и първите петна от сняг, които първо заобикаляме, а после вече минаваме през тях. Небето е ясно, луната осветява пътя ни, не използваме вече челници. Така малко преди полунощ вече сме на хижата, където след скромно похапване лягаме да спим. Сутринта в 6:00 вече сме на крака и след закуската хващаме нагоре към Мусала. Вече сме сменили летните обувки със зимни и раниците поолекват малко. Отново не се чувствам във форма но като се разяснява малко и пред мен се появяват върховете ми идва пауър и влезам в що годе прилично темпо. На Мусала пийваме по чай и бързо потегляме към Преслапа. Започва гадното катерене към Малък близнак. Снега не е много, но е навял и на места се пропада неприятно. Все пак за около 25 минути сме на върха, където отдъхваме наслаждавайки се на красивите гледки около нас. Следващата цел е Голям близнак, който се извисява южно от нас. Той ни отнема също 25 минути като и тримата се сменяме да бием пъртина. Тук решаваме да подсечем Маришки чал и да се насочим към Овчарец, откъдето да отидем до Песоклива вапа. Да ама газенето тук ни затруднява и забавя и взимаме може би най-важното решение за деня, а именно да пропуснем тези два върха. Затова и се качваме на Маришки чал от нетрадиционната западна страна. Горе времето застудява рязко, видимостта намалява и след минута две отдих се насочваме бързо към Манчо. Газенето в снега тук определено вече си казва думата и аз отново изоставам. Все пак в 12:45 ч. сме на Манчо, откъдето слизаме към коловата маркировка за Заврачица. Под Малък Манчо си оставям раницата и тръгвам нагоре да го катеря. Жорката решава да пропусне и остава долу да хапне. Вангел е вече горе и не след дълго съм при него. Тук също не се бавим и слизаме с темпо до Жорката. Аз обаче за пореден път изоставам и затова и се събираме чак на разклона за Заврачица. На хижата хапваме и се насочваме към Боровец. Подминаваме постройка с име Марица, за която си мислехме, че е хижата и хващаме по една горе долу добра пътека към Чакъра. Пътеката е приятна, но ние, или поне аз вече съм доста уморен и единственото нещо, което искам е да стигнем по-бързо Боровец. В гората въобще не е като горе при върховете и мотивацията ми за ходене силно пада. А отделно започна да вали и дъжд, пътеката стана път, целия в кал, което допълнително ме размотивира. Така по тъмно малко преди 20:00 ч. след 13 часа ходене стигаме Боровец, мокри кални и подгизнали и след по-малко от два часа вече сме в големия град.
Ще пусна по-натам и малко снимки...
Бъдете здрави!!!
Жоро

Тъкмо днес следобяд стана дума за въпросното ходене! Cool

С тия върхове си му скапал джигера на Жоро. Wink

Ако се бяхте качили на Юрушки чал и Песоклива вапа щеше да избиете рибата. Smile

Остави малко и за другия път! Няма да избягат върховете бе Жорка. Rolling Eyes

Жорее, другия път ще дода с теб, к`в мерак за ходене имам.... Laughing

Мараба Жоро. Добро ходене ше да е било. Хъм тия склонове как се обръчщат - за мене гадното качване до Малък близнак е гадното качване на Мусала Laughing

Абе - обади се да ти дам едни книги...

Ще чакам да видя на снимките какво има. Wink

Ето и малко снимки от разходката:
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=190638

Жоре бе що МанчоВЦИТЕ? Аз по картата само един Манчо знам, на кое се вика Малък Манчо?

в книгата на Румен Грънчаров за "Върховете на Рила" - връх Малък Манчо е на североизток от вр. Манчо и е свързан с него с тесен билен участък. Иначе там се водели 4 коти
Wink

нямам кабел за фотото, иначе щях да пусна снимката от книгата Laughing

Според мен и това, което съм чувал на тази снимка върхът вляво острият е Малък Манчо.

Мда, познат ми е тоя изглед. Начи левия от снимката на ГПС-картата е даден като Манчо - очевидно неправилно. Манчо е десния връх от снимката според топокартата както и според една друга карта към справочника от 1964 г. Левия връх няма име и на двете места, пада се на късо разклонение почти на север от Манчо. От там всъщност слязохме по улей долу до Маричините езера.