Връх Мусала през зимата - В стихията на покрива на Балкани
Ще си позволя да цитирам един особено ценен приятел, който виждайки зимните ми кадри от връх Мусала, които му изпратих, сподели:
"Мисля, че е крайно време да се кандидатираш за Председател на Асоциация "Млад мазохист". Едва ли има по-достоен от теб да заеме този пост.
Това ще бъде едно заслужено, макар и закъсняло признание за цялостния ти творчески път, който въведе нови критерии за самомразене и любов към мъченията.
Въведените от теб съвършено нови способи за самоизтезание ще оставят трайна диря в световната мазохистична история, в която отдавна си заел своето достойно място като ярка пътеводна звезда, образец за подражание и идеал за цели нови поколения млади мазохисти."
Прав е човекът... И с Митко набързо сменихме сценария на няколко пъти. То беше Мальовица, пък после Мусала и други маршрути. Хубавото за психиатрите е, че като се съберат двама луди, ще има работа за тях! Реално уикендът се заформи под наслов "Няма лабаво"! Качихме се еднодневно, но тъй като преходът обикновено се изпълнява за два дни с нощувка си позволих да обобщя разходката като "уикендска".
Мусала ни допусна с много въпросителни, но сърдита, навъсена и с февруарски чиста окраска. С много хъс, мръзнехме по въжетата, обезсилени от скоростното изкачване по Мусаленската пътека и поривите на вятърът, достигащи до 80км./час, а те..... те се опитваха да ни изпратят на лятната пътека неведнъж. 28 км., 1800м. възходяща денивелация и 12 часа в борба със стихиите, на които ни подложи Рила планина. По фотоапаратът се натрупа половин сантиметър лед, тъй като не го прибрах по цялото трасе на ръба преди върховата кота, пък и пръстите ми поизмръзнаха повечко от необходимото. Само бутонът на фокуса се виждаше и скоро и той замръзна, но успя да се пребори геройски с нечовешките условия. Радостта от успешното изкачване беше кратка. На слизане планината обезумя и с мощни пулсации, и вихрушки заслепяващи ни, ни пропъди от владенията си....
КАТ ни изгледаха съмнително при проверка преди Боровец като поздравихме с "Добър ден", но ранните ни тръгвания винаги ни сварват почти по тъмните часове на изходни позиции. Върховете се виждаха приказно от пътя, но прогнозите красноречиво подсказваха да се откажем от каквито и да било прекомерни мераци за гледки. Прогнозиран силен вятър, отрицателни температури и мъгли по високите части на планината.
Наложили темпо, Митко и Никола почти ме отказаха да ги гоня и на моменти почти дезертирах от цялата тази лудост, да се качвам и слизам на и от връх Мусала еднодневно. Мусаленската пътека, бързо бяхме на хижа Мусала, а билата тънеха в мъгли и лед.
Хижа Мусала. Подсилихме се с чай и шоколад преди изкачването към заслон Ледено езеро.
Заслон Ледено езеро.
С ръкавици трудно се снима, а без тях-хич, пръстите мръзнат сериозно в подобни условия. Фотоапаратът го подложих на сериозна експлоатация, а Митко беше качил моторните триони (снегоходки) на раницата и се бореше с поривите на вятъра. Скоро излязохме на връх Мусала.
По въжето на ръба полъхваше.
На връх Мусала всичко е спокойно.
Бяхме се поошляпали след продължителното изкачване.
Бая лед понатрупахме по ръба, по раниците също не липсваше.
Заслизахме към Боровец, чакаше ни още толкова път по пътеката, времето се влоши и умората беше приятна след успешния ден. На гледки не случихме, но драматизъм в кадрите и ходенето определено имаше, в този слънчев февруарски ден. И ако си мислите, че се майтапя за слънчевият ден - не! Изгоряхме на очила заради мъглата, която не филтрира ултравиолетовите лъчи, които въпреки, че не са видими, палят кожата бързо...
Не пропуснахме да се селфнем, бива ли иначе?
Заслон Ледено езеро, който беше заключен, работи по заявка и е срамота, че постройката не е отворена за хора, които се нуждаят и са примерно в беда! Рила е планина ориентирана към печелбарски нюх, както и ПИРИН! Почти всички стопани на хижи експлоатират без грам душевност и планинарска душа. Мафия!!! Не, че някой ще пожали дървената врата ако животът му е застрашен...
Времето се влошаваше и бързо се евакуирахме надолу. Рила, въпреки свенливото си поведение, ни допусна до владенията си. Владения на ледена феерия и екстремна красота! До скоро!
Здравейте,
Понеже ще изкачвам връх Мусала с около 20 човека, искам да питам в коя хижа е най-добре да се нощува?
Ястребец или Мусала?
Мусала ще е по удачна от към логистика, първи ден Боровец х.Мусала по мусаленска, втори ден х.Мусала- вр. Мусала-Боровец.
Ама трябва да питате на х.Мусала ще отвори ли няма ли то там си е...ло м...ката.
На Ястребец условията са по прилични, според мен поне
_________________ "АКО ЖИВЕЕШ ВСЕКИ ДЕН КАТО ДА Е ПОСЛЕДЕН, ПОЧТИ СИГУРНО Е, ЧЕ НЯКОЙ ДЕН ЩЕ СЕ ОКАЖЕШ ПРАВ" Стив Джобс
Пон Мар 04, 2019 2:47 pm
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1980
Мартин и сие се мъчат, завалиите, в бурята...вместо да направят някое премиерно намиране на жабче в околностите на хижата или пък покажат как се осигурява рапел с мобилен телефон ....
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
И с Митко набързо сменихме сценария на няколко пъти. То беше Мальовица, пък после Мусала и други маршрути. Хубавото за психиатрите е, че като се съберат двама луди, ще има работа за тях! 
Рила е планина ориентирана към печелбарски нюх, както и ПИРИН! Почти всички стопани на хижи експлоатират без грам душевност и планинарска душа. Мафия!!! Не, че някой ще пожали дървената врата ако животът му е застрашен...
