Каймакчалан (Ворас)- 01-02.01.2019г.- „Туристите - в АТАКА!“

„Командирът на 11-и пехотен сливенски полк полковник Никола Христов и командирът на бригадата полковник Алекси Попов запасват паласки, вземат по една пушка и повеждат малцината останали живи: „Напред! На нож!”, ечи команда. Командирът на 10-а пехотна рота майор Куртев подава същата команда и напуска окопа, но никой не го последва. Той се оглежда с помътнял поглед и разбира, че всичките му бойци са мъртви. Обръща се отново към окопа и с командата „Мъртвите в атака!” тръгва към противника – сам, горд и величав, презрял смъртта. Той поваля трима сръбски войници, но сам е тежко ранен в ръкопашната схватка. Преди да издъхне, се обръща към малцината бойци: „Удрете, братя! За мен не се грижете. Пазете България!”

http://www.politika.bg/article?id=48594 ... http://www.desant.net/show-news/31350

Каймакчалан! В разгара на Първата световна война - септември 1916 година - тук са се водили ожесточени боеве.

От една страна - България защитава своята мечта за национално обединение на всички земи, населени с българи.

От другата страна - Сърбия и силите на Антантата, сражаващи се за... не за, а против България.

...

Сега на Каймакчалан е спокойно. И лесно се стига с автомобил. Чудесна цел за българския турист, жаден за нови планини...

...

Настъпи 2019 година.

Прогнозата за времето беше - хубаво време до 02 януари вечерта, след това се задаваха снежни бури.

Хубавото време не биваше да се пропилява, а от няколко години по традиция на Нова година съм в Гърция.

Ето защо взехме решение да тръгнем на 1-ви януари и да качим Каймакчалан на 2-ри - преди лошото време.

Речено-сторено! Потеглихме (аз и Валерия/абсурд във форума) почти наобяд (11 часа) на 1-ви януари, вторник.

Новооткритият участък от магистрала Струма между Кресна и Сандански:

Планината Славянка (Алиботуш):

Сенгелска (Ченгел) планина:

Минахме покрай Бутковското езеро (Керкини) и Дойранското езеро. Планината Беласица, гледана от юг:

Заобиколихме планината Паяк от юг:

Пред нас се показа нашата цел - планината Ворас, Нидже или Каймакчалан:

Но преди това решихме да се отбием набързо до град Едеса (Воден), за да видим Воденските водопади.
Паркирахме на обичайното място - на скришния паркинг до стадиона. Имаше и други коли с български номера. Smile

Новото за мен бе малката пещера до водопада, която беше красива, макар и къса:

През нощта водопадът се осветява с променящи се светлини:

Но нямаше много време за снимки, чакаше ни дълъг криволичещ планински път, който беше много добре почистен от снега.

Въздъхнахме с облекчение, когато най-накрая пътят ни доведе до паркинга на ски-центъра на Каймакчалан - на 2020 метра н.в.:

Беше малко след 19:30 и обядваме пастет, луканка и хляб Smile

, след което се увихме в спалните чували и заспахме в колата...

На сутринта планът беше да станем рано и да качим и слезем върха преди развалянето на времето.

Температурата вечерта беше около минус 6 градуса, очакваше се сутринта да спадне до минус 13 градуса.

Изгревът над Бяло море (на заден план вляво е планината Паяк, а вдясно е планината Олимп):

Предстояха ни около 500 метра асфалт и след това директно нагоре по склона по пистите още 3 км (500 метра денивелация):

На юг слънцето се издигаше все по-високо и се разкриваха все нови и нови планини:

Проблясъците на Бяло море:

Планината Вермио (Каракамен) и планината Олимп (на заден план):

Вуринос (Червена гора), Три(н)гия, Аскио (Синяк, Снежник):

Фле(н)га, Авго, Василица, Смоликас:

Пирин, Беласица, Славянка (Алиботуш), Смийница, Фалакро (Боздаг), Пангео (Кушиница) зад планината Паяк:

Появяват се и първите скиори:

Пътят ни продължава все нагоре до края на първия лифт. На моменти духа много силен и студен вятър:

Краят на лифта:

Продължаваме право нагоре без пътека, а не по заобиколната ски-писта. Снегът не е много и не се затъва:

Планините Пиново, Кожух, Пирин, Беласица, Славянка (Алиботуш), Смийница, Фалакро (Боздаг), Пангео (Кушиница) пред Паяк:

Финалната цел - параклисът на върха се показа:

Ветровито е, вятърът носеше снежни иглички по едно време:

Времето все още беше много ясно и нямаше никакви признаци да се разваля скоро:

Пресякохме най-високата ски-писта - идеално обработена:

Малко остана:

АТАКА!!!

Но първо отидохме до близката гранична пирамида източно от параклиса:

Панорамата от върха:

Сградите до параклиса са рушащи се, но могат да бъдат използвани за временен подслон:

Сръбският параклис „Свети Петър“:

Имаше няколко тетрадки за посетители, но не открих записали се българи в тях. Ние обаче се записахме:

Разбихме с дръжката на метлата снега и леда от вратата и успяхме да я затворим, за да не влиза още сняг:

Като излязохме навън - ИЗНЕНАДА! - откъм Македония се беше заоблачило и за мое най-голямо съжаление - не ставаше за снимки:

Изчакахме малко, дано се оправи времето. Започнаха да идват и други туристи и скиори, поздравявахме се.
Времето обаче започна да става по-лошо. Очевидно промяната вече започваше и решихме да слизаме бързо.

На юг все още беше слънчево и ясно, Островското езеро (Вегорѝтида или Острову) се виждаше да проблясва:

Сутринта бяхме 5 коли на паркинга, а като се върнахме наобяд, той беше пълен - имаше стотици хора и коли:

Температурата се беше ПОКАЧИЛА! Цели минус 6 градуса! Smile

Потеглихме по обратния път, а промяната на времето ни следваше по петите:

Не можахме обаче да се въздържим и спряхме за снимки на едно обзорно място с гледка към Кожух, Пирин, Беласица, Славянка, Паяк...

Пред нас на юг още дълго време се виждаше Олимп:

В селцата в ниското нямаше сняг:

Пасяха стада с овце:

А овощните градини бяха подготвени за новия сезон:

Срещнахме и ловци:

На главния път имаше катастрофа - беше се обърнал камион, но нямаше задръстване:

Продължихме бавно и спокойно през гръцките градчета, следейки за гируси Smile

По стара традиция на връщане от Гърция си купуваме и ядем гируси!!!

А този път се изкушихме и от толумбички и баклавички Smile

Град Солун в далечината:

Ята птици прелитаха над града:

На магистралата към Сяр видях през задното стъкло, че се задава невероятен залез:

Бяхме на магистралата и имаше доста движение, но накрая не издържах и казах на Валерия: Спирай в аварийната лента! Бързо!

Постепенно цветовете на залеза помръкнаха и ние продължихме пътя си...

Прибрахме се в девет и половина вечерта.

Като слязохме от колата забелязахме, че са започнали да валят малки, едва забележими снежинки...

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

Връзка към снимките в Гугъл Снимки:

https://photos.app.goo.gl/FBo5HZcYUagyoYht5

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

Чудесна разходка, браво!

Мечтая си някой ден да се поразтъпча там, но по дългия път откъм Македония.

Използвам случая да споделя две исторически снимки.

Изглед от Острово към планината след буря:

Източник: https://www.iwm.org.uk/collections/item/object/205297895

Бежанци:

Източник: https://www.iwm.org.uk/collections/item/object/205297947

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

Браво, Стефко! Отдавна не беше писал. Благодаря!

Голям път и ходене Стефан на макс, дет се казва ..... да допълня във Воден / Едеса, има уникална чорбаджийска къща, която е реновирана по европрограма , страхотни стопани ,..30 евро беше двойна стая http://www.hagiati.gr/. Направо без пари, много история има в таз къща, ще отидем отново в нея...
Можеш пи кафе в истински лят сервиз от бронз на 200 години...

Стаите са с реновирана стара мебел, Дара и тя се умъкна да я пробва, доволно беше кучето :

гощават с баница и сирене от планината , чорбаджийска закуска, и се чувстваш като чорбаджия...Който не е опитвал истинско прасковено сладко, меко прясно козе сирене тук е мястото :

Над водопадите на централната улица има един потомък на българи, знае малко български, пече стотици пилета на жар , много вкусни ....по уханието на пещта се намира лесно

_________________
https://blogailiev.blogspot.com