Йордания - планини, пустини, морета и история

Една група от единадесет човека набързо се организирахме и посетихме Йордания с чартърния полет София - Акаба. За по-лесно придвижване предварително наехме три коли от Dollar и Thrifty. Разбира се гвоздеят на програмата беше нереалната Петра, затова след кацането в 19.00 в Акаба, получихме колите и поехме в нощта по Пустинната, а след това по Кралската магистрала към градчето Вади Муса, изходен пункт за Петра.
На другия ден от сутринта до вечерта разглеждахме Петра, върнахме се в хотела за душ и кратка почивка и отново влязохме в каньона Сик, красиво осветен от стотици фенери, за да гледаме нощното шоу на Петра:
Каньонът Сик, по който се върви около 20-30мин, за да се стигне до Съкровищницата:

След 20-30 минутното преминаване през каньона се излиза фронтално пред Съкровищницата:

Наляво от Съкровищницата нахални "гидове" предлагат "водачеството" си по едни стръмни стълби, осигуряващи след 15 мин преход гледка към Съкровищницата отвисоко. Някои от групата се опитаха да ги игнорират, но те се разкрещяха и заплашиха с полиция, след разговор с полицаите се оказа, че и те са въвлечени в "организирана престъпна група" за незаконно забогатяване чрез водачество и се отказахме от прекия път към гледката. Маршрутът продължава надясно , каньонът се разширява, появява се Амфитеатъра отляво, после са руините на Големият палат:

Срещу Амфитеатъра горе вляво на снимката се виждат две от т.нар. Кралски гробници:

Руините на Големия палат:

След още 300м леко слизане започваме 50 минутно изкачване по много красива и живописна пътека към манастира Ад Дейр:

Комплекса Петра е със средна надморска височина 1000-1100м, но манастира е на около 1300м , ако не бъркам:
Много е красиво наоколо:

Пред манастира Ад Дейр, е няма монаси, може би е имало в миналото, има приятно кафене с сандвичи, кафе или чай с кардамон на солени цени, дори за западноевропейци:

След това има още изкачване за който желае, за да се види:

Преценката "дъ бест вю" е на съдържателя на капанчето -палатка на върха, откъдето наистина има хубави гледки:

На слизане от манастира:

Някъде под Кралските гробници се отделя пътека към погледно място, от което се вижда Съкровищницата отвисоко. Там се ходи около 45 мин нагоре и за щастие няма задължителни "водачи". Това е част от пътеката:

Съкровищницата от високо:

Няма кръгов маршрут, слизаме обратно по пътеката:

Входният билет за Петра е 50 динара /120лв/, за нощното шоу е 17 динара /41лв/, честно казано бяхме по-скоро разочароване от статичната нощна атракция:

Нощния автомобилен маршрут Акаба - Вади Муса, който преминахме след кацането на самолета и получаването на рент а кар:

Линк към албума със всички снимки от Йордания

На другия ден сутринта поехме към следващата цел - Замъка на Кръстоносците - Ал Карак...
.

Последната промяна е направена от Plamen К на Пон Ное 26, 2018 3:27 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти

Прекрасно място, прекрасни снимки и преживявания, помрачени от местни печалбари.
За съжаление, където има красота, ще се намерят нахалници. Crying or Very sad

Надявам се общите впечатления да са положителни.
Чакаме продължението.

На третия ден сутринта тръгнахме за замъка на Кръстоносците Ал Карак:

Придвижвахме се по т. нар. Кралска магистрала /Kings' highway/, но това е най-обикновен път, лъкатушещ в планината. Другата магистрала - Пустинната /Desert highway, Аман - Акаба/ поне е с две отделни ленти, разделени с тревна ивица или бетонни блокове. Много начесто обаче е разрешен обратния завой, няма детелини на две нива, легналите полицаи са стотици, някъде необозначени, асфалта на места е в ужасно състояние, най-лявата лента е най-добра и огромните камиони карат по нея!!! Искаш ли да ги изпревариш го правиш отдясно, наклоните са сериозни, има чекпоинт-и през двайсетина километра, на повечето ни спираха за проверка, но няма проблеми. На поне десетина участъка подменят асфалта и движението се отбива в насрещната лента. Мигачите са рядко използвани от йорданските шофьори, в Светите земи Господ да ни пази.

Замъкът Ал Карак:

В Йордания петък и събота са почивни дни. Ходжите пеят три пъти сутрин всеки ден - в 04.25, преди 05.00 и към 05.25. През денят кой знае още колко пъти. В петък, докато разглеждахме замъка мощните високоговорители на съседните 3-4 джамии буквално бълваха изпълнените с патос слова на ходжите, целият град и околността кънтеше неистово. Така се промиват мозъци. Пред джамиите е пълно с коли и мъже.
Вечер магазинчетата, бръснарниците, зарзаватчиите работят до късно. Макар че сме един часови пояс, там е по на изток и сутрин става светло по-рано, а вечер се мръква преди 17.00ч. Акаба е по-светски град, може би някои квартали на Аман също /там не ходихме/, останалата част си е чист Ориент. Алкохол се продава в малки магазинчета, но не на всякъде, скъпо е. В многобройните малки магазини за хранителни стоки има вода, безалкохолна бира 330мл - 2.40лв. В хотела на брега на Мъртво море пихме може би най-скъпата бира - 7 динара /17лв/ за 500мл наливна "Амстел". На брега са само 5 звезди хотели от световните вериги, тук -там някой 4 звезден.

Замъкът Карак е известен с подземията си:

Карак е с надморска височина над 1000м, оттам пътят слиза стръмно на серпентини към Мъртво море. Из пустошта има много палатки на чергаруващи бедуини, или може би бедни хора. Край палатките тичат деца, ровят кокошки, реват магарета, а наоколо "пасат' стада овце или кози. За мен е невероятно какво пасат между камъните и остава ли растителност след няколко години, но животните изглеждаха добре, само дето са по-дребни от нашите. Чухме, че лекарите взимали по 500 динара заплата /1200лв/, останалите много по-малко. В туристическите райони е много скъпо, но е работено много за да се привлекат туристите и потокът от хора е осезаем.
На крайбрежния път е организиран Център за приключения Муджиб, срещу заплащане се влиза в каньона, но след 31 октомври центъра не работи. Добре, че пазача ни пусна по пешеходния мост да направим снимки:

Брегът на Мъртво море е стръмен и скалист в по-голямата си част и не може просто да спреш и да отидеш да се потопиш. Трябва и душ да има, защото иначе започва щипене и сърбеж след няколко минути, очите трябва да се пазят от пръски. Хубавите плажове са на североизток, където са 5 звездните хотели. там има някакъв пясък.
Ние ползвахме за ориентиране и навигация картата maps.me, като се поразцъка човек може да открие Free beach тук там, но как ще стане измиването с душ не знам. На юг от Мъртво море има огромни солници, в близост има музей 'The Lowest Point on Earth Museum", по към средата на пътя има отклонение към топлите извори Майн с красиви водопади и погледно място Dead sea panoramic place и музей Dead Sea Museum, ние не ги посетихме, времето не стига.

От каньона Муджиб продължихме на север към йорданския Съни бийч:

Местата за плажуване на йорданския бряг на Мъртво море са малко. Пясъчните ивици са окупирани от скъпите хотелските вериги, ние се вредихме в хотел Рамада, който е на 500м от брега. До брега и обратно непрекъснато се движи бусче /шатъл/. На плажа на хотела има място за намазване с кал, двайсетина шезлонга, душ и кабини за преобличане:

Отначало е плитко, после изведнъж става дълбоко, трябва да се внимава, има двама "спасители", единият стоеше вътре, другият е на брега със синята риза.

Само в Мъртво море е възможно да плуваш по гръб с вдигнати ръце или да четеш:

Хотелът:

Мъртво море се вижда в ниското на 500м от хотела:

На брега имаше табела Dead Sea -398м, на снимки в нета видях -423м /https://www.atlasandboots.com/lowest-point-on-earth/, в Уикипедия пише "Разположено е на 430 m под морското равнище[1] (към 09.2015) и спада с около 1 m за година. Има площ от около 1020 km2. Дълго е около 76 km и широко 18 km, като най-дълбоката точка е на 400 m.", които означава ,че сега нивото е около -433 метра.

Линк към албума. Снимките и клиповете са разбъркани, Гугъл се е омотал, нямам сили да ги подредя хронологично.
.

Последната промяна е направена от Plamen К на Съб Ное 24, 2018 12:06 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Поздравления и за снимките, и за разказа!

На четвъртия ден посетихме река Йордан и по-точно мястото, където Йоан Кръстител е покръстил Христос:

Покръстването е било на долния край на стълбите, до навеса:

Преди две хиляди години коритото на реката е преминавало покрай стълбите, както се вижда от фреската по-долу:

После отидохме на брега на река Йордан и си измихме нозете, други бяха облекли белите роби и се потопиха в реката целите, някои на отсрещния бряг си потопиха дори и лицата в калната вода /вижте клипчето в албума/. На отсрещния бряг е Израел или по-точно окупираните земи на Палестина.

Гръцката църква на брега:

След това се отправихме към планината Небо, според Библията Мойсей се изкачил там, за да види Обетованата земя и пътя към нея, но така и не успял да стигне до нея.

Мемориалът на Мойсей:

Жезълът на Мойсей:

Камъкът, който според легендата е затварял входната врата на византийския манастир Абу Бад, той се отварял само, когато приемали нов човек за послушник, никой не излизал обратно навън:

Църквата на Мойсей на върха на планината Небо:

Подът на старата църква:

След това ние се отправихме директно през Дезърт хайуей към пустинята Рум /Вади Рум/, за да хванем залеза на слънцето там. Другите тръгнаха за град Мадаба, за да гледат най-голямата мозаечна карта от древността. Ударението на наименованията е на първата сричка: МАдаба, РАмада и т.н. Чухме, че в град Мадаба над 50% от населението е християнско.

Магистралата приближава пустинята:

Отбиваме вляво и още 20км до селцето Вади Рум, където асфалта свършва:

Пустинята Рум е от Световното наследство на ЮНЕСКО, втори гвоздей в програмата ни, след Петра:
До един от 40-те лагера, организирани за туристите пътуваме с джип около 7-8км:

Пясъкът и камъните са със специфичен червеникав оттенък, скалите се издигат, като небостъргачи.
Нашият лагер - Beyond Wadi Rum Camp:

Неволно го сравних с хижа Яворов - чисти шатри с теракотен под за 2,3,4 или 5 човека, хубави матраци, допълнително дебело одеяло, баня с топла вода, чисти тоалетни. Водата се зарежда с водоноска сутрин и вечер. Общото помещение се отоплява с голяма камина.
Пустинята на залез:

И изгрева:

В пустинята има няколко скални арки, досами нашия лагер е Малката арка /Little bridge/:

Скалите са с причудливи форми:

Вечерта преди вечерята имаше фолклорна програма:

После вечеряхме "бедуинско барбекю". В заровен в пясъка варел се пали огън, след като се получи жарава храната поставена на скара на три нива се слага в варела, затваря се с капак и се зарива с пясък. След известно време пилешкото, месо ,картофите и зеленчуците са чудесно опечени и задушени. вижте клипчето.

На сутринта за най-големите мераклии имаше яздене с камили, след което се придвижихме с колите до град Акаба:

Линк към всички снимки от Йордания
.

Последният ден - неделя, паркирахме на паркинга до Туристическия център В Акаба и от съседния офис спазарихме малка десетместна лодка с прозрачно дъно, която да ни откара до кораловия риф Японските градини /Japanese gardens/ за шнорхелинг. Акаба е подчертано светски град с голямо пристанище, хотели от световните вериги, вечно лято, обширни плажове на юг. Градът е свободна икономическа зона, възможно е да се посети Йордания с безплатна виза, стига да сте влезли в страната през пристанището или летището на Акаба. Така направиха част от нашата група, визата е 30 дневна, необходимо условие е да напуснете Йордания пак през Акаба. Друга опция е да се закупи онлайн Jordan pass, тя струва 70 динара и дава възможност за безплатно посещение на 40 забележителности в Йордания. Някои от нашата група бяха си закупили тази виза, но от сряда вечер до неделя вечер е невъзможно да се възползваш в пълен обем от разрешените посещения.
Бяхме чели, че в Акаба плажовете са частни и скъпи към големите хотели, но това не е така. Само на 200-300м от Туристическия център има хубав безплатен градски плаж. Информацията за него беше, че жените не би трябвало да са с икономични бански, за да не предизвикат гнева на местните. Но отдалече видях, че няколко европейки, може би българки се печаха без проблем с отделно горнище и долнище на банския, докато две местни жени се пличкаха срамежливо омотани отгоре до долу с черни дрехи.
Българското туристическо присъствие е осезаемо навсякъде в Йордания благодарение на полетите на Райънеър. По-късно освен на нашата лодка, още две лодки бяха на 100% наети от българи, подобно бе положението и в офиса на рент а кар, в Петра, в пустинята и т.н.

Безплатният градски плаж на Акаба, виждат се десетместните лодки, които имат малък прозорец на дъното за гледане на рифа. При по-силно вълнение доста се клатят и вътре пръска вода. До рифът се плува 1 ч и 5 мин в едната посока. По-късно някои поискаха спасителни жилетки, за да плуват с тях до рифа, но се оказа, че лодките имат само по 1 брой, вероятно за да може капитана да дезертира при проблем. По принцип лодката плува на 100-200м от брега.

Това мисля е Южния плаж, голям, безлюден, също не се заплаща, на десетина км южно от града. До там може да се стигне с кола под наем или да се спазари такси, добре е да се уговори и обратния курс.

Лодките са закотвени в района на рифа - Японските градини. Трябва да се преплуват двайсетина метра, за да се видят коралите. На заден план се виждат четири глави над водата, там е рифа. Шнорхели и маски дават от лодката, на по-големите лодки дават и плавници, има спасител.

За големите лодки цената е 20-25 динара на човек, включва и барбекю на брега, за малките се спазарихме от 15 на 10 динара. Лодката се движи поне по 1ч и 5 мин в едната посока и в района на рифа гмуркането е около час, водата е топла. Може да се отиде с кола до дайвинг центъра и се спестява пътуването с лодка, плаща ли се входна такса, ако имаш шнорхел не знам, дали е заграден района също не знам.
По залез се връщаме към Акаба:

Вечеряме вкусна порция риба с лимонов сос и чесън в Арабски ресторант /8 динара, но е добре да се остави бакшиш/:

След това сдаваме колата в близкия офис, оттам ни карат до летището, около 21.00 излитаме при температура 25 градуса и 2 ч и 30 мин по-късно кацаме в София при 3 градуса, вятър и снеговалеж. Полетът и в двете посоки е по-кратък поне с половин час от разписанието.

Линк към всички снимки и клипове от Йордания
.

В мрежата могат да се намерят материали за всички забележителности на планетата, но, когато някой съфорумец качи пътепис отнякъде, интересът е по-различен и удоволствието - по-голямо. Също като разказът на наш близък, завърнал се от пътуване.
Пламене, поздравления и благодарности!

	Plamen К написа:
	...пустинята Рум /Вади Рум/...

Добре, че е бил Холивуд (напр. Lawrence of Arabia, Red Planet, The Last Days on Mars, The Martian, Rogue One: A Star Wars Story, и др.), направил тези места толкова известни през последния половин век. Smile

Покрай другото се замислих над тези няколко изречения:

The Bedouin have climbed in the Sandstone mountains of Wadi Rum for many generations. Many of their 'Bedouin Roads' have been rediscovered and documented by modern climbers. Several are included in the climbing guidebook by Tony Howard, and online by Liên and Gilles Rappeneau. In 1949 Sheikh Hamdan took surveyors to the summit of Jabal Ram. The first recorded European ascent of Jabal Ram took place in November 1952, by Charmian Longstaff and Sylvia Branford, guided by Sheik Hamdan.
Източник: https://en.wikipedia.org/wiki/Wadi_Rum

Пише по-горе, че бедуините се катерили из тези планини откакто се помнят. А първото документирано изкачване на Джабал Рам от европейци е било през 1952 г., едва година преди Еверест. Та, въпросът ми е: дали същото не се отнася в някаква степен и за други планини/върхове, ужким за първи път изкачени от хора през XX в.?

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

Както винаги точен в описанията, подробен в дестинациите, страхотни снимки! Само да вметна, че на арабски се казва Уади Рум, уади означава долина, а не пустиня Smile

. Благодаря за споделеното!

Пламене, тия дни ще кача снимки и от Мадаба.