Обширното Шуменско плато е приютило няколко тихи скални масива, върху които в миналото, са били изградени множество скални ниши. Те представляват комплекси от разпръснати средновековни скални манастири, църкви и монашески килии, обитавани от монаси исихасти в миналото - 12-14 век.
Скалните манастири са изградени така, че са с южно и югоизточно разположение (дори в жегата на летния ден, вътре беше прохладно), като са издълбани във варовикови скали. Някои от тях са туристически достъпни, но други - не. Тези от тях, които са достъпни без скално катерене и осигуряване, е възможно да бъдат обиколени за един ден, с добро планиране и стегнато движение по черните пътища на Шуменското плато. За съжаление, поголовната сеч в платото към този момент е превърнала горите в бунище и гледката е почти потресаваща: от празни туби с масла на моторните резачки, наилони, гуми, дълбоки коловози от тежките камиони, затлачени дерета, изпълващи наоколо с миризма на тиня и рояци комари и мухи, за които този релеф е прекрасен хабитат...
Скалните манастири се разделят основно на Осмарски манастири, които се намират в местността "Осмарски боаз", северно от село Осмар; два се намират в "Троицкия боаз" над село Троица, а ханкрумовският е разположен в "Калугер боаз". Има и дивдядовски скален манастир, над квартал Дивдядово, до който не остана време да се отбием предвид натоварената програма.
През годините, освен църкви, манастири, аязма, параклиси, оброци, долмени и крепости, търся, посещавам и откривам и скални манастири, за които съм споменал и сме посетили във времето:
- Ивановски скален свят - Духовното богатство на Природен парк Русенски Лом.
- Малък нисовски скален манастир, скален манастир Москов дол, скален манастир малък Рай .
- Голям нисовски скален манастир.
- Албутински скален манастир...
Тези скални манастири далеч не изчерпват многообразието от такива, защото има много райони, които тепърва предстои да откриваме и снимаме, но да се върнем на темата...
В късния следобед на един от дните, се разходихме над село Мадара, с посещение на платото и една от скалните църкви там. Разгледахме крепостта, Мадарския конник и изпратихме деня със залязващото над Шуменското плато слънце.
Рано на следващия ден с тръгване от Шуменската крепост, където паркирахме за по-сигурно, след километър пеша по пътя, се отбихме от асфалта и навлязохме дълбоко в дебрите на Шуменското плато. Започнахме обиколката си с посещението на скална църква "Монастиря" (Ечащата скала).
Скална църква Монастиря се намира в разширена и дообработена естествена пещера. Има две основни отделения. Южното е квадратно, с размери 4 на 4 метра и представлява основната част на църквата. В източната и част е изработена висока апсида, пред която е имало дървен иконостас. Западната част на църквата била ограничена с дървена стена, обособяваща малко отделение. То е уникално с това, че е било разделено на два етажа. Разделителната преграда била дървена и разположена хоризонтално. За това се съди по запазените жлебове. Към горния етаж вероятно е отвеждала дървена стълба, намираща се на запад от входа на църквата. Всяко едно от обособените помещения е притежавало по един самостоятелен прозорец с добре обработени и профилирани ръбове, част от които са съхранени и до днес. На пода в долното помещение е издълбано гробнично корито. Северно от входа на църквата е разположено отделение, с размери 3 на 8 метра. То е отворено на запад. Някога се е състояло от две части - северна, тясна и ниска, и южна - висока до 3 метра.
Насочихме се в жаркия августов пек към следващия скален манастир - Подковата.
Наименованието му идва от подковообразната форма на килията му. Тя е широка 3,5 метра, дълбока около 3 метра и има широк отвор на юг към Осмарската долина. Някога този отвор, който е служил за вход се е затварял с дървена преграда, доказателство за което е дълбокият жлеб в скалата и дупките по ръба на тавана. Пред входа има скална площадка, стояща на около 0,8 метра по-ниско от пода на килията. В западната стена има друг по-малък кръгъл отвор, който е служил за осветяване на килията. Той вероятно е бил затварян с дървен капак. Между него и входа на килията в стената е вдълбана ниша с овални очертания, а на северната стена личат два дълбоки вертикални улея и каменна скамейка при основата.
Вътрешността на скалната килия, подобно на всички скални обители по Шуменското плато е добила желаните вид, форма и размери след упорита работа с твърди сечива. За това е спомогнала и сравнително меката структура на варовиковите скали. Скална килия "Подковата" вероятно е служила за убежище на монах-отшелник през епохата на исихазма - 12-14 век.
Проникването в тази скална обител може да се осъществи през западния отвор, до който отвежда тясна скална пътека с дължина, около 4 метра. Преминаването по нея изисква концентрация. От вътрешността на килията и скалната площадка пред нея се разкрива живописна гледка към Осмарската долина.
В непосредствена близост до Подковата са: скална църква Диреклията, скален феномен Окото и Костадинов скален манастир, с които продължава публикацията и пътешествието ни по скалните манастири в Шуменското плато.
Скална църква Диреклията.
Скална църква "Диреклията" се намира в причудливо скално образувание с конусовидна форма , на около 10 метра височина. Наименованието идва от издялания скален стълб (дирек) при входа на обителта. Нейната основна част се заема от църква с трапецовиден под.
Източната и стена е дълга около 3 метра, западната 2,6 метра, северната 1,3 метра и южната 4,5 метра. Височината и е около 2 метра. Спазено е източното ориентиране на апсидата. В нейната горна част са изсечени две дъги, боядисани в червено и съединени в средата. В апсидата са издълбани 4 ниши, като в най-голямата има 3 дупки - очевидно за поставяне на свещи или кръстове. Вляво и вдясно пред апсидата има дупки за греда, която по всяка вероятност е носела иконостаса. На една линия, почти успоредна на апсидата и отстояща на 3 метра от нея, в скалата са издялани два стълба с диаметър 0,2 метра, вътрешният от които е счупен. Таванът при стълбовете е издълбан с 0,5 метра по-ниско, така че се образува перваз, в който има 4 дупки. Те са служили за закрепване на преграда, която разделяла наоса от предверието.
В северната стена е издялано малко отделение с каменна скамейка.
При западната стена на предверието също има скамейка и един отвор. При входа на скалната обител има жлебове за прикрепване на дървена преграда. До нея вероятно се е стигало чрез дървена или въжена стълба.
Сутринта катерихме скални турове в околността, но към този момент не разполагахме с въже и екипировка за установка, спускане на рапел от горната част на скалния масив и не влязохме вътре.
Следващ по ред е най-големият и най-запазен от скалните манастири по Шуменското плато - Костадинов скален манастир.
Издълбан е на 8-10 метра височина в отвесните скали. През есента на 2011-а година е изградена метална стълба на мястото на старата дървена, посредством която е улеснен достъпът до него.
Предполага се, че манастирът се е наричал "Св. Св. Константин и Елена". Състои се от две отделения.
Източното представлява църква с почти квадратна форма.
Западното е с неправилна форма, има множество ниши, жлебове, монашески гроб и изсечени в скалата нарове.
Скален феномен Окото, Шуменско плато. Намира се в непосредствена близост до Костадинов скален манастир.
Скална църква Момина скала, Шуменско плато.
Момина скала е скален феномен с височина, около 15 метра, който определено заслужава внимание. На различна височина по скалата са разположени скални килии и църква, а наоколо иманярите не са пропуснали да разкопаят и разрушат всичко...
Едната скална църква е при основата на скалата от южната и страна. В нея има изсечена в скалата скамейка. В основата на северозападната стена на Момина скала има вдълбана камера с ширина 2 метра, дълбочина около 1,5 метра и височина 2 метра. В стената и е изсечена ниша със "Света Богородица", от която са останали само няколко букви.
На южната стена, на около 6-7 метра височина от основата и се намира пещера с изкуствено издълбано четириъгълно помещение. То е с размери 3 на 4 метра и височина 2,5 метра. На южната му страна има изсечен гроб. В пода личат дълбоките жлебове, в които вероятно е имало дървени греди - основа на площадка. Оттук посредством дървена стълба се е стигало до разположената по-нагоре църква.
Църквата има размери 4,5 на 4 метра и височина 2,5 метра. В югозападния и край е издълбан гроб, горният край на който е профилиран стъпаловидно, за поставянето на каменни плочи. В стената на долния край на апсидата е издълбан кръст.
И тук, за разглеждане на гореописаното е необходима екипировка и скални клинове. Въпреки хватките по скалите, човек може да падне и без нужното оборудване да се вкара в неприятен сценарий...
Момина скала - изглед към достъпната църква.
Последните скални манастири, с които щяхме да преизпълним плана за деня, са този в Аджемова канара, наричан Килията и Ханкрумски скален манастир.
Скална църква Килията (Аджемова канара).
Входа на скалната църква е от север и представлява скален процеп, разположен естествено на 4 метра височина с дървена стълба до него и няколко каменни стъпала, изсечени в горната част преди входа.
Вътрешността е изградена от няколко помещения, като в средата се издига плътна скална маса, изпълняваща функциите на колона с гладко оформени стени. Тя е разделяла пространството на две части - северна и южна.
Северното отделение е било заето от триделна църква, която по своите размери 12 на 3,5 метра, се явява най-голямата от всички скални църкви на Шуменското плато. На изток завършва с апсида, с интересно профилирана релефна горна част на входа. Освен протезис северно от апсидата, има малка ниша високо от дясната и страна, а на пода в олтарното пространство е имало легло на олтарна трапеза, която вече липсва.
Църквата е имала иконостасна ограда, а за това може да се съди по ясните правоъгълни очертания на подовото пространство пред апсидата и гнездата, издълбани в стените на църквата от север и юг.
Южната килия на скалния комплекс някога е била разделена на две части, посредством дървена преграда, за чието наличие може да се съди по жлебовете в стените. Източното помещение е дообработвано и придобило правилни правоъгълни очертания. В източната си част, посредством тесен проход в скалата се е осъществявала връзка с олтарната част на църквата. В пода на западното помещение са издълбани две гробни камери.
Оставащите часове на следобеда прекарахме край Ханкрумски скален манастир, с който завършихме разходката в Шуменското плато. Жегата беше станала непоносима...
Ханкрумският скален манастир е разположен по югоизточната част на скалния венец на Шуменското плато над село Хан Крум, което се вижда от скалната църква. Под него се намира "Калугеровия боаз", който отделя източния склон, върху който се намира основната част от комплекса - "Калугеровата пещера". На западния склон се намира Момина скала, в която е вкопана "Килията", която посетихме преди това.
Калугеровата пещера образува основната част от комплекса над Хан Крум. До нея се стига посредством изсечени в скалата стъпала. Именно поради това се нарича още и Стълбената пещера. Стълбището и е двойно. Първоначално започва в източна посока и след малка площадка в средата извива на запад, като навлиза в скалата.
Калугеровата пещера е обособена в три помещения, като е използвана естествена пещера, която била дообработвана с твърди сечива.
Източното помещение представлява църквата и е с размери 4 на 7 метра. Притежава апсида с цилиндричен свод и две симетрични ниши. Вляво от апсидата има изработена по-голяма ниша. По пода, стените и тавана се откриват жлебове, които в миналото са служили за прикрепване на дървен иконостас, разделящ наоса от олтара.
Средното помещение е предверието и е с размери 3,5 на 4 метра. То е продължение на входния тунел и вероятно е имало дъсчен под.
Западното помещение на комплекса е най-малко и с размери 3 на 3 метра, височина около 2 метра. В южната стена има два големи отвора, които вероятно са затваряни с дървени капаци.
След което побързахме да избягаме от жегите и бързо се върнахме в изходна позиция до автомобила и Шуменската крепост. Денят започна с няколко катерачни тура по скалите над Шумен, като обмисляхме да оставим разходката край манастирите за прохладните пролетни дни на следващата година, но плановете са за това, за да търпят промени, които родиха тази прекрасна духовна разходка и съпътстващата я публикация.
Това е най-пълното и подробно описание на манастирите на платото, което съм виждал. Поздравления!
Практически сте посетили всички манастири в южната част, като от по-интересните образования сте пропуснали само Сухата пещера (до Осмар) и камъка с улеите над нея.
Сря Ное 07, 2018 4:46 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6448
Много добро описание, Марто, поздрави!
GPS-трак с обектите имаш ли, да ги вкараме в картата?
Това е най-пълното и подробно описание на манастирите на платото, което съм виждал. Поздравления!
Практически сте посетили всички манастири в южната част, като от по-интересните образования сте пропуснали само Сухата пещера (до Осмар) и камъка с улеите над нея.
Благодаря, някой път се опитвам да направя подробни публикациите, друг път няма муза. Иначе определено има какво да се види в района, жалко за поголовната сеч наоколо...
Браво Мартине! Хубаво описание. За снимките няма какво да говорим - прекрасни! Странно се чувства човек вътре в тези обители, гледайки света през отвора на скалата. Каква ли вътрешна сила трябва да притежава човек, за да живее така. Бъдете живи и здрави!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
