Ранна съботна утрин. Ситен дъждец ни изпровожда от София. Бързаме, бързаме към едно отдавна мечтано приключение. На разсъмване минаваме границата и препускаме към Вардара. Пием първото кафе с локум и чаша студена вода нейде из железарската чаршия недалеч от Куршумли хан.
Прочутата гостилница от османско време, една от малкото средновековни сгради оцелели в Скопие, днес е изоставена и залостена. Достъпна е само за птиците и растенията, но не и за хората...
Неизбежно забелязваме и странното съжителство на пищни бронзови лъвове с кльощави бездомни кучета на пъпа на града, в нозете на Александър Македонски и Цар Самуил. Славно и далечно минало, но твърде тъжно настояще, напук на тоновете мрамор и метал.
Не се застояваме много -- бързаме към Тетово и Кораб планина. Изчакваме завършека на поредната молитва, за да разгледаме Писаната джамия. При подновяването на тази средновековна сграда през първата половина на XIX в., тя е била изрисувана от майстори от Пловдив.
Тук забелязваме и първия точен часовник откакто науснахме пределите на днешна България.
Следващата ни почивка е в Маврови ханове на височините над яз. Мавровско езеро. Засега успяваме да надбягаме идещият от север мразовит дъжд.
Хапваме вкусни баници със сирене и месо и продължаваме към албанското с. Нистрово, начало на няколкодневния ни пешеходен маршрут из Кораб планина. В селото има стара каменна църква и белосана джамия.
Съзираме и множество изоставени къщи, но все пак селото е живо.
Възрастен албанец не пропуска случая да ни почерпи с изпопадали от дърветата полудиви ябълки и да похортува с нас, благодарение на езиковите умения на Иван. Трудно отклоняваме поканата му за кафе у дома, което има всички изгледи да отнеме часове и да измени намеренията ни за следващите дни.
(следва)
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Последната промяна е направена от vedrin на Вто Окт 22, 2019 7:10 pm; мнението е било променяно общо 3 пъти
В късния съботен следобед нарамваме раниците и поемаме от с. Нистрово към с. Жужня. Черният път първоначално набира височина, за да преодолее стеснението на долината между двете села, и сетне се спуска към реката.
Високо на хоризонта съзираме алпийската част на Кораб.
Предусещайки бързо наближаващата промяна на времето снимаме билата, за да имаме някакъв спомен къде сме били.
Не след дълго достигаме църквата Св. Варвара в с. Жужня, където ще нощуваме.
За да спестим време и усилия решаваме да не разпъваме палатките, а да се подслоним в църквата. Хапваме от нападалите наоколо и непотърсени орехи, наблюдаваме прибирането на стадата от околните планински склонове и тихо вечеряме край огъня във все още топлата есенна нощ.
(следва)
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Лошото време ни настига. Леден дъжд, силен вятър, ограничена видимост. Всяка тревичка е ледена пръчка, всеки камък е с ледена глазура. Е, поне няма да останем жадни...
В този ден правим общо 4 снимки. Ето първата от тях:
Останалите три са на същото място, в началото на прехода.
Времето продължава да се влошава. По билото южно от Голем Кораб влизаме в приключение с драматични нотки, от което Иван благополучно ни извежда невредими, въпреки моята кекавост. Става безпощадно ясно, че нито можем, нито искаме да изкачим Голем Кораб в този ден. Минаваме на около 100 метра под върха и се спускаме до сравнително равна поляна на около 2500 м н.в., където в настъпващият здрач бързо организираме бивак. А дъждът в това време преминава в мокър сняг.
(следва)
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
На път от Нистрово към Дебър се отбиваме да разгледаме Бигорският манастир "Свети Йоан Предтеча", в миналото част от Охридската архиепископия, след това от Българската екзархия, а днес – от Дебърско-Кичевската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.
Всред многото интересни факти около него бих откроил в по-ново време изразената от монашеското братство подкрепа за сключването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, подписан на 1 август 2017 г. в Скопие. Нещо повече, на следващия ден, 2 август 2017 г., по време на служба в памет на Илинденското въстание монасите изпълняват пред олтара на съборния храм "Изгрей зора на свободата", химн на ВМРО, забранен от югославските власти след 1949 г.
(следва)
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Последната промяна е направена от vedrin на Пон Ное 05, 2018 1:04 am; мнението е било променяно общо 1 път
Продължаваме към Дебър и се спираме край малък манастир в началото на града, високо над язовира.
Следобедното слънце добре напича. Решаваме да се възползваме от него за подсушаване на мокротията по нас и в раниците. Разпъваме импровизиран стан на брега на езерото.
Докато хапваме и пийваме в близкото капанче едно куче си харесва лявата ми ръкавица. Хубаво, че се отърваваме само с тази загуба, а и че имам втори чифт.
Гледката към отсрещния бряг на залез слънце е незабравима.
Появяват се на хоризонта отново и по-високи върхове след отминаващата буря.
Лодки-таксита забързано сноват насам-натам.
Предстои ни последната нощ в Македония.
(следва)
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Ранно утро в Дебър. Дюкянчетата отварят едно по едно. Снабдяват ме с джапанки и плетени вълнени чорапи, които временно да заменят твърде мокрите ми туристически обувки. Поемаме към Албания. Предстои ни цял ден пътуване по живописен и тесен асфалтов път с безброй завои.
Бързо достигаме Пешкопи, където цари утринно оживление.
В туристическия информационен център на перфектен английски ни дават напътствия.
Продължаваме към Радомир. До селото води няколко километров черен път, отбивка от по-главния асфалтов път между Пешкопи и Кукеш. От него започва един от маршрутите за изкачване на Голем Кораб.
Снежецът от предните дни все още личи по северните склонове на по-високите върхове.
Пием кафе в селото и дълго се наслаждаваме на чудните гледки в този слънчев есенен ден.
Продължаваме пътуването към Проклетия. Едва в късния следобед я забелязваме на хоризонта.
Скоро тя се изправя пред нас в целия си ръст под лъчите на клонящото към залез слънце.
Навлизаме в долината Валбона. Точно навреме, за да видим последните лъчи на слънцето по околните върхове.
Предстоят ни три дни из тези вълшебни места.
(следва)
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Започваме деня с разтоварваща разходка по пътя към Тет.
Утринното слънце щедро огрява южните склонове, но в долината все още е сенчесто и студено.
Постепенно набираме височина.
Най-сетне и ние сме на слънце.
Пътеката от Валбона към Тет през превала на билото официално е затворена от ноември до май.
Наслаждаваме се на есенните багри.
Хвърляме поглед и към целта ни в следващия ден -- Много Мечи връх, вляво на снимката по-долу.
А бързо прелитащите бели облачета продължават да се кипрят в синьото небе.
Достигаме Cafe Simone. Негов стопанин е албанец зарязал Америка и завърнал се да преследва мечтите си из родните планини.
Докато поглъщаме живителната течност и се наслаждаваме на чудните гледки цъфва американски гид с клиентки с дръпнати очи. Нито "добър ден", нито нищо. Виждайки GPS-a на масата пред мен с разтревожен глас ме пита дали имам сигнал. Отговарям му с кратко "да" и с това общуването ни приключва. След като оставаме отново насаме, албанецът предлага да ни нагости. Трудно му отказваме -- не бива да се бавим, защото ни предстои слизане обратно и подготовка на бивак под Много Мечи връх преди свечеряване.
Няколко снимки за любителите на вечни снегове из карстовите форми:
Тези преспи се намират на значително по-ниска височина над морското равнище в сравнение с Пиринските.
(следва)
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Привечер отново нарамваме тежките раници и поемаме към поляна с изворче в горния край на горския пояс под Много Мечи връх. Оставяме колата на паркинга пред новопостроен от семейство албанец и германка хотел. От него земята и връзките, от нея парите и хотелиерството.
От време на време спирам да снимам зашеметяващите гледки, а и да си поема дъх.
Отначало се движим по черен път, а сетне -- по горска пътека.
След около час сме на поляната, на която ще нощуваме.
Слънцето и облаците отново сътворяват вечерно представление.
Вечеряме край огъня и се готвим за сън.
(следва)
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Предстои ни отново дълго и интересно пътуване. Отбиваме се за кратко в гр. Байрам Цури. Главната му пешеходна улица е наскоро обновена, ала около нея все още са наредени бедните блокчета от времето на Енвер Ходжа.
Все пак, недалеч оттам има и по-нови и свежо боядисани сгради.
Отправяме се към брега на яз. Коман, където ни очаква малкото корабче "Бериша". Фериботната линия е известна с омайните гледки към планински ждрела, ненасрочените спирки без пристан за обслужване на местните жители, и специфичната атмосфера на понякога много натоварените с хора и животни корабчета. Според гидовника Bradt Travel, пътуването е "едно от най-хубавите в света" сравнимо единствено с тези в Скандинавските фиорди. Плаването е с продължителност около 3 часа. Заснехме половинчасов филм, който е достъпен тук:
Привечер наближаваме гр. Шкодра и крайградското укпрепление известно с името "Розафа", разположено на естествено защитен хълм при водослива на реките Дрин и Буна. Бързаме да го разгледаме преди да затворят портите му. Наслаждаваме се на полегатите лъчи на залязващото слънце, огряващи по особен начин тежките облаци.
Археологическите проучвания датират първото застрояване на хълма около IV в. пр. н.е. Следват византийски, славянски, венециански и османски преустройства.
Река Дрин, гледана от крепостта:
Шкодренското езеро, гледано от крепостта:
Гр. Шкодра, гледан от крепостта:
Река Буна, гледана от крепостта:
Продължаваме вече по тъмно към Бога, където се надяваме да намерим подслон в поредната дъждовна нощ.
(следва)
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
През цялата нощ духа силен вятър и вали дъжд. Утрото е мрачно.
Ние обаче сме в добро настроение след чудесната вечер в къщата за гости на албанец, зарязал готварската професия в Лондон и завърнал се в родните планини.
В ресторантчето му за пръв път от доста време слушаме тиха класическа музика, нещо толкова необичайно за Балканите...
Изсипва се поредният дъжд, а ние се сбогуваме с любезния домакин и се отдаваме на автомобилен туризъм до високата седловина под Maja Buni i Thores. През дъждовната завеса от време на време зърваме била и върхове.
(следва)
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Пътьом снимаме интересни надписи по стените на новопостроен затвор.
Образованието е златния ключ към свободата
Ако някои хора са направили лош избор, това не означава непременно, че са лоши хора
Запазете самообладание - остава ви един ден по-малко
Животът винаги ви дава втори шанс. Нарича се утре.
Въоръжената охрана забелязва, че снимаме и ни дава убедителен знак да изчезваме. Така и правим. Да се чуди човек кому са нужни тези надписи, от външната страна на стените на затвора и при това на английски език.
Пътят се изкачва към висока седловина и от фибите му се открива чудесна гледка на запад към Шкодренското езеро.
Хапваме полудиви нарове, с които е обсипан планинския склон.
И отново хвърляме поглед към Шкодренското езеро.
Прехвърляме билната седловина и пред нас се разкрива нова дълбока долина, по която ще пътуваме към Черна гора.
Самотна някогашна воденица.
Интересен музикален инструмент.
Надвечер пристигаме в Gusinje, получаваме от добри хора ключа за х. Бранко Котлаич и се настаняваме в нея с всички удобства.
(следва)
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
