Повишените с над 3 С температури и малкото валежи - те са вече с 1/3 по-малко във високите ни планини отколкото бяха общоприети доскоро, водят до нещо много по- различно. Това го видях и чух в разговори с местни хора в Сиера Невада, Андалусия - след стопяването на ледниците преди 50- 60 год, е станала съвсем друга - суха полупустиня. Всичко е сиво, потънало в прах през лятото и есента, а преди не е било така. Променили са се растенията, изчезнали са стари гори, и още много други негативни процеси.
При Пирин според мен, ледничетата и снежниците са като барометър - ако те започнат да гаснат един след друг, значи тази велика планина ще се промени дотам, че вече няма да е такава, каквато я знаем.
За жалост изглежда, че климатичните промени, независимо дали са предизвикани от човечеството или са следствие от други процеси, в обозримо бъдеще ще водят до все по-малка и нетрайна снежна покривка. В миналите дни се зачетох в една новоизлязла научна статия на тази тема:
How much can we save? Impact of different emission scenarios on future snow cover in the Alps Christoph Marty [1], Sebastian Schlögl [1,2], Mathias Bavay [1], and Michael Lehning [1,2]
[1] WSL Institute for Snow and Avalanche Research SLF, 7260 Davos, Switzerland
[2] École Polytechnique Fédérale de Lausanne (EPFL), School of Architecture, Civil and Environmental Engineering, 1015 Lausanne, Switzerland
Авторите споменават, че е възможно намаляване на дебелината на снежната покривка с над 50%, дори за височини над 3000 m, в районите на изследването им в Алпите -- Aare в централна Швейцария (площ 3190 кв. км, средна надморска височина 1530 м) и Grisons в източна Швейцария (площ 10373 кв. км, средна надморска височина 1903 m).
Най-засегнати се очаква да бъдат зоните под 1200 m, където към края на 21-ви век е възможно въобще да не се образува снежна покривка. В зависимост от няколкото разгледани сценарии, зимния сезон ще започва между две седмици и един месец по-късно и ще свършва между един и три месеца по-рано. Промените в снежната покривка биха били еквивалентни на изместване на височината с 500-800 m или 700-1000 m според конкретния сценарий. Към края на века дните със снеговалежи ще са наполовина по-малко на височина 1500 m, a в по-ниските местности ще са не повече от два. В един от разглежданите сценарии намалението на снежната покривка достига 70% в края на века.
Използваните в изследването данни са достъпни тук:
Ведрине, това в Алпите сигурно ще дойде и насам. Засега по мое наблюдение от много години, не само последните две, снежниците на Пирин ги спасяват късните валежи от сняг през март и април. Те се хлъзгат по основата от зимен сняг в лавини директно върху снежниците.
Това е по-ниският снежник под Кутело-Черна могила, краят на август 2015. След еднократният валеж от над 2 метра сняг през март, страховита лавина се е свлякла върху него и той е огромен:
Същият снежник, 1 година по - късно . Лавините , достигнали го, са много малки, и той е вече бледа сянка:
Над него има три снежника, през които минава лавината, тръгваща от билото на Кутелите. Точно под върха, пряспата се стопява, затова не се брои. 2016 год, горните три снежника през септември са добре, но долният , останал без лавини, за разлика от 2015, е намалял многократно. На тази снимка той не се вижда - четвъртият в ниското, най-голям снежник, който е на най-горните снимки:
Горният № 1 от тях не се вижда от билото на Кутелите, и въпреки че не личи на снимката, защото е вкопан в скалата, е винаги много масивен през годините
- № 1 през 2015 г. :
и септ. 2016 г :
№2 краят на август 2015:
№2 септември 2016 год - значително по-малък :
2015 год, снежник 4 е огромен. №2 не се вижда от това място, което показва че е важно да има постоянна точка на заснемане. Следващата година, не помниш какво и откъде точно си снимал, като дойде времето за снимка:
2016 год, снежници 2,3 и 4
В същото време, 2015 год. ледника под Кончето :
Следваща година - 2016, въпреки че снимката е от септември той даже е в по-добро състояние. Не се виждат оголен многогодишен лед, нивото на бегшрунда е по-високо :
Снежникът под Средоноса, и двете години беше в много добро състояние.
2015:
2016:
За тази година, да мога само да ходя, че не се знае още какво е положението с ногите, ще отбележа отправни точки точки за постоянно заснемане на снежниците, през октомври месец. Сега като гледам снимките, се вижда колко важно е това - следващата година, те се разминават. Такава точка има на снежника Вихрен - тя е до заслон Казана, малка точка с червена боя.Точките за заснемане на снежника под Кончето може да са две - отдолу под него една, но тъй като там няма перспектива и обратен баир като снежника под Вихрен, тази от ръба на Кутело, която е тук на снимките , дава добър общ план. Това не се прави в Проклетия, изследванията са откъслечни с прекъсвания по 5-6 години, и затова там нямат данни, какво се случва със снежниците им през годините. Изследванията на нашият учен Е.Гачев показват стопяване на повечето снежници, приети условно за микроледници там, тъй като предишни изследвания са правени само в няколко години с много сняг : https://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=1&cad=rja&uact=8&ved=0ahUKEwi19piyhq3SAhViMZoKHXA2DZAQFggmMAA&url=http%3A%2F%2Fgeoproblems.eu%2Fwp-content%2Fuploads%2F2016%2F01%2F2013_12%2F7_gachev.pdf&usg=AFQjCNGPV3yr0utG5zP3MwAg1xTstQnEFQ&sig2=89WZSZotYofjMPjUvE_b1A[/img]
Благодарение на систематичните изследвания на немски и наши учени, както се спомена, двата най-южни ледника в Европа вече са български. Това предизвиква голям интерес в науката в Европа и тази година те ще бъдат изследвани с по-широко международно участие.
Границата от 2500-600 м е много важна - надолу под нея, понякога март -април вали дъжд. Сега в момента е същото - под 2400 м. вали дъжд в Пирин. Въпреки студената зима досега, снегът е много малко. Да се надяваме следващите два месеца да са по-благосклонни Да имахме и половината от валежите на Проклетия, при значително по-ниските температури във високата частнад 2500 м. на мраморният дял, за 2-3 години снежниците щяха да станат огромни и да тръгнат надолу, както през 2015 г. Но каквото има, това е.
Нед Фев 26, 2017 9:10 am
Plamen К
Регистриран на: 03 Май 2011 Мнения: 832 Местожителство: Казанлък
Интересна статия, благодарности на Пламен .
Въпреки че е бил с немкият учен Груневалд, и има висше образование в тази област, автора не е влязъл в спецификата на мраморният дял на Пирин и има неправилни заключения.
- 14 септември не е дата на която се съди какво е нивото на снежниците. Те намаляват до средата на октомври, след което следва период на равновесие - нов сняг, но той също се топи по малко. Чак около 15 ноември е крайната дата , от която започва реалната акумулация.
- Снежниците в Пирин основно зависят от един много специфичен фактор. Даже и в топла година, решаващо за тях е дали ще има късен голям снеговалеж - в краят на април и началото на май. При такъв снеговалеж, който пада върху леко стопен горен слой на старият сняг, заледен през нощта, падат много масивни лавини, които спират върху точно върху снежниците , десетки метри дебелина на снега. Ако ги няма тия лавини, ледниците я изкарат още 3 години, я не. Тази година, лавините са били много големи и въпреки топлата година, снежниците се възстановиха. Но не и до това ниво, което имаха през 2015 год.
- Миналата година имаше доста голямо стопяване, но не чак такова, което е било през 90-години на миналия век. Тогава порецица от десетина сухи лета и много малко сняг / няма и големи лавини / водят до най-ниското ниво на снежниците.
Грюневалд вече е на години и се е издигнал в Германия, шеф и т.н. , харчи си еврата и вече не ходи в Пирин. Гуруто на експедициите е доц. Гачев , на който редовно изпращам снимки от различен ъгъл, от непосредствена близост. Миналата година имаше и румънски екип.Тази година също имам подробен репорт и обход на всички снежници, но не е подготвен още.
Статията на Боян Рашев е интересна, благодаря Пламене!
Струва ми се обаче, че евентуалната връзка между състоянието на микроледниците в Пирин и глобалните климатични промени не е достатъчно добре обоснована. Разбирам, че може би Груневалд е изказал подобно предположение в трудовете си, но доколко наистина това предположение е достатъчно добре обосновано и прието от научната общност за мен поне остава отворен върпос. Разсъждението на Боян, че "можем даже да говорим за известно увеличение в последните години", също намирам за твърде смело. Ежегодни данни има само за последните 21 години, при това измервани от различни групи през годините, с възможни разлики в методите и точността.
От графиката личи, че двете най-ниски стойности за площта на Снежника са били измерени съответно през 1994 и 2012 г. Особено интересен е периода 2012-2014 г. с по-голямо натрупване през 2013 г. и относително ниски стойности непосредствено преди и след него. Амплитудата на промените през този период са по-големи от тези през 2015-2016 г. Сякаш е твърде прибързано да се правят изводи за трайни глобални промени въс основа на данни за толкова кратък период от време и съвсем ограничено пространство...
Между другото, един сравнително по-малко известен за широката публика фактор със съществено влияние върху скоростта на топене на снежниците е количеството дъжд, което пада върху тях. Контактът с дъждовната вода води до по-бързо топене на повърхностния слой сняг/лед. В зависимост от особеностите на дадено място би могло да се получи така, че поредица от хладни дъждовни дни да доведе до по-изразено топене, отколкото малко по-топло, сухо и безоблачно време...
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Сря Окт 10, 2018 2:12 pm
Даниел
Регистриран на: 19 Май 2015 Мнения: 153
Цитат: "...А месечната амплитуда на средната глобална температура на долната атмосфера, измерена от сателитите, буквално лети надолу след рекорда от февруари, 2016 г..."
Това момче да вземе да си извади носа от последните 3 години и да метне едно късогледо око на графиката за предходните 33. Опитва се да докаже, че няма глобално затопляне заради това, че се намираме в локален минимум, но глобалната тенденция е очеизбождаща - нагоре. Същият "научен" подход е приложил и до снежниците Пирин - преди седмица-две пусна тема в групата "Планински преходи" във ФБ за да поиска актуална снимка на Казана, хората му пратиха няколко снимки, той си избра една, благодари и изчезна Научен подход!
П.П. За да не съм голословен: https://www.facebook.com/groups/226331370759538/permalink/1994310063961651/
Човекът си харесва една снимка от непознат и чак после разбира точното място, откъдето е снимано. Е, не е нужно, вече е обявил, че му върши работа. И като се поразровиш за автора, се оказва, че е част от политически проект (на теория звучи добре, млади консерватори и т.н., но на практика просто група про-тръмписти), платформата на който явно го задължава да бъде противник на идеята за глобалното затопляне.
Последната промяна е направена от Даниел на Сря Окт 10, 2018 3:09 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Сря Окт 10, 2018 2:44 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6453
Даниел написа:
Цитат: "...А месечната амплитуда на средната глобална температура на долната атмосфера, измерена от сателитите, буквално лети надолу след рекорда от февруари, 2016 г..."
Това момче да вземе да си извади носа от последните 3 години и да метне едно късогледо око на графиката за предходните 33. Опитва се да докаже, че няма глобално затопляне заради това, че се намираме в локален минимум, но глобалната тенденция е очеизбождаща - нагоре. Същият "научен" подход е приложил и до снежниците Пирин - преди седмица-две пусна тема в групата "Планински преходи" във ФБ за да поиска актуална снимка на Казана, хората му пратиха няколко снимки, той си избра една, благодари и изчезна Научен подход!
Сещаш се, че глобалната тенденция може да се окаже локална - ако поразпънеш периода на наблюденията примерно на 1000 години
_________________ Бутам след осмата бира
Сря Окт 10, 2018 3:08 pm
Даниел
Регистриран на: 19 Май 2015 Мнения: 153
Дидо, напълно съм съгласен. Само че точните данни, с които разполагаме са само за последните десетилетия. Той може и да се окаже прав, но ще е по случайност, имайки предвид начина, по който манипулира статистиката - като си подбира коя част от графиката му харесва и коя от предоставените произволни снимки да включи в изследването си. Изключително несериозно, дори без да споменем изброените от колегите по-горе случайни фактори като лавини, дъждове и т.н.
Сря Окт 10, 2018 3:16 pm
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1976
Даниел написа:
Цитат: "...А месечната амплитуда на средната глобална температура на долната атмосфера, измерена от сателитите, буквално лети надолу след рекорда от февруари, 2016 г..."
Това момче да вземе да си извади носа от последните 3 години и да метне едно късогледо око на графиката за предходните 33. Опитва се да докаже, че няма глобално затопляне заради това, че се намираме в локален минимум, но глобалната тенденция е очеизбождаща - нагоре. Същият "научен" подход е приложил и до снежниците Пирин - преди седмица-две пусна тема в групата "Планински преходи" във ФБ за да поиска актуална снимка на Казана, хората му пратиха няколко снимки, той си избра една, благодари и изчезна Научен подход ...
Точно казано. Има и друго основно незнание за пиринските снежници - всички, в т. ч. и вече проф. Грюневалд / да е жив и здрав, той е популяризирал и започнал новите изследвания след соц. - периода от 50-60 те години на 20 век / Та всички учени отиват на снежника на Вихрен - лесен е , близо до хижи, вода и др. подобни благини. Но този снежник 90 % си е едно просто лавинно натрупване върху много малък ледник, което снежно образувание не дава дълга перспектива във времето. Този малък ледник в основата , с пещера в него, се открива само в редки години, когато се стопи снегът от лавините върху него.
Единственият чист ледник в Пирин е този под Кончето - с ясно изразени цепнитини в акумулиращата част, и леден език. Той няма големи лавини надвиснали над него, които да го затрупват и подпомагат съществуването му. Всички други снежници, могат да получат 20-30 метра дебел слой, ако падне подходящата лавина върху тях, както беше през 2015 и през тази година.
Напоследък, доц. Гачев се насочва и към ледника под Кончето, като класически, чист малък ледник. Във вида си с ледников език обаче той се вижда само когато се стопи покриващият го фирн, което се случва само през някои години - 2017-та беше такава.
Никой още не е изследвал и измерил ледените процепи в Баюва дупка, които са страховити - на едно място на око имаше черен стар лед с дълбочина над 20 метра.....скоро ще ги видим...тук...
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Пон Яну 16, 2023 7:20 pm
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1976
Благодарим на Ведрин, че насочи за хубавият познавателен филм. Също едно много интересно филмче за изследвания на български и румънски учени, на снежника под Кончето https://www.youtube.com/watch?v=4OSJMp1Jt5Y
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3, 4
Страница 4 от 4
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети