Албанските Алпи и върховете на планината Проклетия, ни плениха преди време, когато посетихме района с цел изкачване на връх Мая Езерце, за който съм писал преди време тук. Мая Езерце е първенец на планината Проклетия, но това далеч не изчерпва поводите за посещения в тази планина...
Там, а и тук, алпийският пейзаж присъства с шеметни скални кули, сух и каменист, почти безводен терен, в който върховете докосват небето, а денивелациите, които преодоляват долините до подстъпите им, са направо стряскащи... Ред беше на Колатите - Злата, Добрата и Албанската.
Три съвършени върха, извисяващи се над село Вусанье в Черна гора, намиращи се почти изцяло на Албанска територия. С Жоро и Катя бяхме минавали вече няколко пъти отсечката от България до Черна гора и знаехме какво да очакваме - поредица безсънни нощи с тръгване в петък след обяд от София и 550 км до подхода, изпълнени със завоите на пътищата в Сърбия и Черна гора.
За върховете от заглавието...
Зла Колата (на черногорски: Зла Колата, Zla Kolata, на албански: Kolata e Keq) е най-високият връх на Черна гора със своите 2534 м.н.в. Популярен е не толкова с височината си, а като алпийски обект, намиращ се на границата на Черна гора и Албания в рамките на масив Проклетия, и като част от национален парк Проклетия.
Съседният му връх е Добра Колата, който със своите 2526 м.н.в. е втори по височина в Черна гора, следван от красивия Боботов Кук в планината Дурмитор, който изкачихме в отделно посещение на държавата.
Връх Боботов Кук, Дурмитор.
Връх Колата или равна Колата се намира изцяло в Албания и със своите 2552 м.н.в. е най-висок в масива, като до него се преодолява още километър по права линия, но предлага по-добра гледка към останалите Колати.
И трите Колати са подредени във впечатляваща билна линия, разделени от шеметни панорами и дълбочината на отвесните им стени. От Вусанье, подходът започва с черен път, преминава в кална пътека и извежда през красиви гори до подножието им, което е лабиринт от скали, разломи и пещерни ниши. За да изкачим и трите върха от граничната застава във Вусанье, трябваше да преодолеем 12 км на посока и 2000 метра положителна денивелация.
Според картата, сателитните изгледи и гпс-а, до Зла Колата се преодоляват 1600 м.н.в. До другите има по още 200 от "началната точка на трите", която е "Премката", излизаща от подсичането на стената на връх Добра Колата. А според табелите, придвижването само до Зла Колата, трябва да стане в рамките на 6:30 ч.
Пристигнахме във Вусанье сравнително рано, дори по тъмно (и в опити да скъсим разстоянието с колата по черния път, осъмнахме), въпреки завоите и тапите по границите. През август е пълно с автомобили и виждайки километричните опашки на ГКПП Кулата, бързо се насочихме към граничен пункт Стрезимировци, на който пред нас имаше само една кола. Пътят оттам се удължава, но минава през живописни завои на горски участък и край Власинското езеро.
Проклетия и утрото
Паркирахме до изоставената застава във Вусанье и с много добро темпо от автомобила, бързо се озовахме в света на панорамите до пещера с пропаст, от която струеше леден въздух. Пътеката минава само на метър и си струва човек да се възползва от естествения хладилник, особено на слизане, в горещите часове на деня.
Пещерата и Зла Колата под облаците.
Скалите рано сутрин изглеждаха заледени и се опасявахме при подсичането на стената, да не би да има задържал се все още сняг - нямахме котки. За всеки случай бях взел 30 метра въже, примки, сечиво и седалка, които така и не се наложи да използваме, но багажът ми натежа прилично. Не знаех какво да очаквам от този дял на планината и играх на сигурно.
Вальо и Жоро ме следват по осеяните с цветя тревни площи, които са кът тук. Насреща е стената на връх Зла Колата. Маркировката на места се губи и трябва да се внимава повече.
След 4 часа от автомобила излязохме на Премката с изглед към връх Албанска Колата. Оттук до Зла Колата се качихме за 20-а минути по камъните без пътека.
И гледки във всички посоки в комбинация с пъплещи мъгли. Първа порция храна за деня - половин шоколад.
Изглед към Добра Колата от Зла Колата.
И поглед към Добра Колата по пътеката за Албанската.
Красивата панорама към Зла Колата вляво и Добра Колата вдясно и стените им, погледнати от Албанска Колата, с кучето, което ни намери в долината и се движи неотлъчно с нас до билото и върховете.
Добра Колата. Идеално място за палатка и бивак, но с малката подробност, че няма вода.
Отново поглед към Добра Колата. Ефектен зъбер със задържала се пряспа мръсен сняг. Следваща порция храна за деня - втората половина шоколад.
И последен, но не по-малко заслужаващ внимание е връх Добра Колата с изглед към Зла Колата. Жоро се отказаха от Албанска Колата и тръгнаха да слизат. Струпваха се сиви облаци, които намирисваха на гръмотевици в ранния следобед...
Побързах надолу, където срещнах няколко изкачващи се групи. За разлика от студеното утро, облаците взеха да се раздигат и слънцето показа летния си нрав с нетърпима жега в долината, където срещнах и Катя, а тя допълнила колекцията си от кадри с пеперуди и цветя.
Бяхме преизпълнили плана за днес и поехме с колата към манастирите, които планувахме за посещение с неделните тълпи на следващия ден...
Много бързо намерихме подходяща поляна със слизане от главния път и ледена река в ниското до нея. Две пълни чанти с нагряти безалкохолни напитки, бири и мента в ледените води и заслужен релакс с освирепели комари, за които предвидливо носихме репелент. Жегите не ми влияят добре в последните години и се вписах добре в предстоящата ситуация - хладна, почти студена, ясна и безветрена вечер, с ромон на река и хилядите звезди в небето.
Връх Добра Колата.
Манастир Морача на следващия ден. Лесен достъп от главния път и водопад, изливащ се до поддържания двор на спретнатия комплекс.
Камбаните в двора.
Зеленина в двора и по сградите на манастирските постройки.
Следваме път с множество завои към манастира Острог, който е сред най-посещаваните манастири в Европа, минавайки транзитно през столицата на Черна гора - Подгорица.
Светата обител, която е изградена в скала на 900 м. надморска височина между Никшич и Подгорица, е смятана за земя на чудесата. Само през летните месеци, светата обител е посещавана от 250-300000 поклонници с различно вероизповедание.
Манастирът Острог е прочут на Балканите, заради многобройните чудотворни изцеления на болни хора. Най-често става дума за тежко болни, на които лекарите и модерната медицина не могат да помогнат. А за да стигне човек по тесния път до портите на светата обител, е изпитание за автомобилите по дългата отсечка, със стотици завои и препълнени паркинги, разположени по цялото трасе...
Наистина имаше много хора. Бусове, автобуси, автомобили, трудноподвижни хора, качващи се на собствен ход по нажежените серпентини на пътя, колоездачи...
Голяма част от днешната света обител е изградена през 1923-26 година след възстановяване от пожар. Има и много други интересни факти покрай светата обител, стига човек да се разрови малко в интернет...
Винаги се стремим да допълним планинските преходи в чужди държави и с посещението на културни, исторически, архитектурни обекти, с каквито Черна гора е изпъстрена, а тези два манастира определено са сред заслужаващи вниманието такива.
И не на последно място - в близост, само на 3 часа път, се намират известните черногорски курорти Будва и Котор, но нас ни чакаше дългата отсечка до вкъщи и новата работна седмица...
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
