Днес следобед предоставих пробите от района на с. Габра на гл. асистент д-р Боян Тодоров от катедрата по Аналитична химия на Факултета по химия и фармация на Софийския университет за изследвания с тяхна апаратура. Той обеща да сподели резултатите когато бъдат готови. Изглежда предстоят интересни занимания за студентите му, а междувременно камъните ще бъдат безопасно съхранявани в тяхното хранилище за подобни материали.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Пон Сеп 10, 2018 9:27 pm
lz1fw
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 713 Местожителство: София
Отговорът е почти ясен вече: камъните са уранова руда.
Само че това не е отговор, а друг въпрос: това, което си откъртил там ли си е било открай време, или е изкопано от някъде и е пренесено там?
От разкази за урановия рудник над Бухово четем как всичко започва когато някой намира едни интересни зелени камъни над селото. Зелените камъни също са били уранова руда, която е била достъпна за пипане и виждане на повърхността на земята. Една разходка с гайгер-мюлеров брояч през 1930-та година над Бухово също щеше да открие радиоактивни аномалии на това място.
Има ли методика да се определи какво си е било на това място от хиляди години като част от природата и какво е донесено от човека по-късно от друго място, където то пак си е съществувало от край време естествено?
vedrin написа:
Днес следобед предоставих пробите от района на с. Габра на гл. асистент д-р Боян Тодоров от катедрата по Аналитична химия на Факултета по химия и фармация на Софийския университет за изследвания с тяхна апаратура. Той обеща да сподели резултатите когато бъдат готови. Изглежда предстоят интересни занимания за студентите му, а междувременно камъните ще бъдат безопасно съхранявани в тяхното хранилище за подобни материали.
Само че това не е отговор, а друг въпрос: това, което си откъртил там ли си е било открай време, или е изкопано от някъде и е пренесено там?
Камъкът с по-високата активност, който извадих от коловоза на черния сервизен път, облужвал рудника, не би се намирал на повърхността на Земята ако този път не беше прокопан чрез изгребване на инертен материал от склона, който подсича. Дали е попаднал там случайно, например при пренасяне, или е бил там много по-отдавна -- това евентуално биха могли да установят геолози с анализ на скалните форми в околността. При всички положения е ясно обаче, че този камък не би се озовал на повърхността на Земята без една или друга човешка намеса. Само на няколко метра от него активността му стихва. Ако камъкът се намираше под 1-2 метра почва броячът не би отчел нищо необичайно...
По-слабо активният камък е част от голямо количество камъни, разсипани край черния серизен път близо до мястото, където той пресича ЖП линията. Тези камъни не са на самия път, а край него, т.е. в момента не изпълняват функция на пътно покритие. Сещам се за две възможни обяснения за присъствието им точно там:
-- ако рудата е била претоварвана от камиони на вагони е много вероятно част от материала да е паднал и "забравен" наоколо;
-- купчините камъни са били предвидени за застилане на пътя и наличното на това място са остатъци от тях.
Възможно е дори и двете обяснения да са верни...
lz1fw написа:
От разкази за урановия рудник над Бухово четем как всичко започва когато някой намира едни интересни зелени камъни над селото. Зелените камъни също са били уранова руда, която е била достъпна за пипане и виждане на повърхността на земята. Една разходка с гайгер-мюлеров брояч през 1930-та година над Бухово също щеше да открие радиоактивни аномалии на това място.
Основният подход за почистване е засипване с достатъчно дебел слой пръст, която не е радиоактивна. На места с растителност от милиони години по естествен път се образува почвен слой с подобна дебелина. В отсъствието на каквато и да е било човешка намеса, единствено голи камъни и скали, върху които не е могъл да се образува такъв слой по естествен път, биха могли да бъдат осезаеми източници на йонизиращо излъчване.
lz1fw написа:
Има ли методика да се определи какво си е било на това място от хиляди години като част от природата и какво е донесено от човека по-късно от друго място, където то пак си е съществувало от край време естествено?
Вероятно в редица случаи би било възможно да бъде установено това с достатъчно висока степен на сигурност. Например:
-- всеки табан е съставен от материали "донесени от човека";
-- при изграждането на пътища се разкриват нови слоеве, дотогава подпочвени, а също и се насипват донесени материали върху тях;
-- всяко хвостохранилище съдържа материали, събрани там вследствие от човешка дейност;
-- всички руднични води, които изтичат от рудниците, носят със себе си материали, станали достъпни вследствие от човешка дейност, и ги акумулират в утайки по пътя си;
-- всяка постройка или друг вид инфраструктура е дело на човека.
От друга страна, случаен камък в гората, на голямо разстояние от места с активна стопаска дейност, е по-вероятно сякаш да си е бил там от край време. Същото с голяма степен на сигурност може да се твърди за незасегнати от човешка дейност голи скали, камънаци, сипеи и др. подобни в планините и на други места.
Затова именно е и интересно да се записват подробни геореферирани данни за радиационния фон в различни местности и видове среди. По този начин се получава една по-добра основа за сравнение, която би могла да бъде и част от методика за вероятностно определяне на причините за статуквото на едно или друго място. А и най-вече -- избягване на ненужно облъчване.
Използвам случая да спомена един интересен текст от чешки автор:
В него се говори, че на територията на Чехия ((78863 квадратни километра) в периода от 1945 до 1990 г. са били открити общо 16846 уранови аномалии, от които 164 са били подробно изследвани и в 64 са били предприети минни изработки. В резултат от това са били натрупани около 1700 купчини отпадъчна скална маса и 350 по-големи депа за отпадъци. Изкопани са били 874 шахти за изследвания и добив на уран и 16 отворени кладенци. Изградени са били 16 хвостохранилища. Описани са действия за засипване на някои от отпадъците със земна маса взета от другаде, както и промените в радиационния фон около тях, до които това е довело. Говори се за пътища, в чието строителство през 50-те, са била използвана скална маса от рудниците, както и за състоянието на реките Ролава, Охре, Получнице и Лужнице. Споменато е и наличието на уран във въглищата и разпространяването му от въглищни ТЕЦ-ове и други инсталации за изгаряне на въглища.
Бих споменал също, че Чешкият национален институт за радиационна защита участва много активно в световната доброволческа организация Safecast и донейде благодарение и на това картата на радиационната обстановка в Чехия е много подробна:
Не е в уранова мина, а в метанови шисти. Не е у нас, а в САЩ. Не е в планина, а всред полето. И все пак споделям статията тук. Авторите изследват източниците на замърсяване на големи обеми технологични води с изотопи на радий (226Ra и 228Ra), продукти на разпада съответно на уран (238U) и торий (232Th) от естествените им находища в същия район -- Marcellus Formation, най-голямото известно находище на природен газ в САЩ.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Чудесен есенен следобед в София. Хрумва ни да се разходим из Софийска планина, където, срам не срам, не сме стъпвали досега. Яхваме Сивушка и поемаме към Сеславци. Оставяме я недалеч от автобусната спирка и поемаме пеша нагоре.
Бързо достигаме обновената църква Св. Георги.
Есента е в стихията си.
Продължаваме нагоре и в подстъпите към изоставена сграда, вероятно свързана с някогашния уранодобив в района, забелязваме значително повишаване на гама фона доста над допустимата норма.
Нарочно минаваме през същото място няколко часа по-късно на връщане. Тогава отчитаме и най-високата стойност в този участък, който отстои само на около 250 метра от най-близките къщи в Сеславци и е част от два маркирани планински маршрута...
Не след дълго достигаме средновековната църква Св. Николай Мирликийски.
На поставената в близост до нея информационна табела четем:
«Сеславският манастир е основан по време на Второто българско царство от боляринът Сеслав. Той владеел крепост недалеч от манастирската обител, която по-късно била разрушена от турците и заедно с нея западнал и манастирът. Жителите на Сеславци възобновили манастира в края на 16 и началото на 17 в. и го посветили на св. Николай Чудотворец. Манастирската черква, построена и изписана през 1616 г. била най-голямата от манастирските храмове в околността в този период с размери 16 м на 6.8 м. Тя е еднокорабна, едноабсидна, с притвор, с обширно вътрешно пространство и е изцяло изографисана. Стенописите в нея са изключително ценни и запазени до днес. Открити са три живописни пласта, като най-добре е запазен този от 1618 г., дело на именития български книжовник и зограф Пимен Зографски. Манастирът бил духовен и културен център и поддържал буден духа на българите от този край.»
Както и очаквахме, намираме вратата на църквата здраво залостена. В чудесния следобед на почивен ден. Без какъвто и да е нишан кой и при какви условия би могъл да я отключи. Резил за светски и църковни институции, както и за туристическия бизнес...
Някак неприятно впечатление прави и нескопосано поставената нова дограма, твърде неподходяща точно там и на всичкото отгоре със счупен прозорец.
Поглеждаме и към близкия рудничен табан, върху който вече никнат първите дървета.
По пътечката край него отчитаме още по-висок гама фон.
Оказва се, че тази пътечка се изкачва по склона на табана. Решаваме вместо да дишаме праха докато преодоляваме стръмния сипей да се върнем и да заобиколим по маркираната пътека. Постепенно кръгозорът се разширява.
Разкриват се гледки и на север от главното било на Софийска планина.
Поемаме на изток по билото към първенеца на планината -- вр. Готен.
Достигаме билното понижение между Керимова чука и Бобина могила. Времето напредва и решаваме да се връщаме към Сеславци като затворим кръгчето по долината на р. Велепунка. Следваме черен път с много серпентини и отбивки към минни изработки. По пътя срещаме джип с трима пътници и чуваме от разстояние мотоциклетисти. Гамафона на много места надвишава допустимата норма.
На залез слънце, недалеч от Сеславци, отново всред табани, зърваме и стадо овце.
Така завършва този есенен следобед всред природата из местата, от които според някои е изкопан (част от) материала, който след поредица от преобразувания е бил вложен в първата съветска атомна бомба...
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Съб Окт 06, 2018 10:47 pm
LBSF
Регистриран на: 07 Юли 2018 Мнения: 51
Сеславски камък
Мястото от където бяха взети няколко камъка:
(малко над изоставената сграда от предишните снимки)
около 6000 мкР/ч__________________________________________________________над 3000 cps
Нищо интересно в ултравиолетова светлина:
Спектър:
Нед Окт 14, 2018 5:29 pm
LBSF
Регистриран на: 07 Юли 2018 Мнения: 51
Трябваше малко по-рано да се сетя да кажа, че този камък не е масово явление а по-скоро изключение. Повечето му събратя бяха с много по-ниска активност.
Сря Окт 31, 2018 2:30 pm
lz1fw
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 713 Местожителство: София
MKS-05 по време на панорамна ренгенова снимка
Наложими се да си направя няколко панорамни ренгенови снимки. Клипче от последната сесия:
https://youtu.be/mKPXDMlHT1s
40 µSv/h, но само за около шест секунди. Попаднах на интересен събеседник, но ми бе трудно да говоря.
Сря Ное 07, 2018 10:40 pm
LBSF
Регистриран на: 07 Юли 2018 Мнения: 51
Малко ми се вижда, сигурно брояча не е бил в центъра на събитието. В моя случай показа максимален фон 18217мкР, но беше на прицел на рентгена.
Чет Ное 08, 2018 11:04 pm
lz1fw
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 713 Местожителство: София
18217 μR/h са 182.17 μSv/h. Това е 4,6 пъти повече от "моите" 40 μSv/h. Не споря кое е вярно, при мен показа толкова.
MKS-05 бе на една педя от челюстта ми - обекта на рентгеновата снимка. Процедурата: слагаш си брадичката на една поставка, а ръцете ти са под поставката. Поставката според мен е от пластмаса и е прозрачна за гама лъчите. Рентгена облъчва откъм тила. МКС-а бе в ръката ми. По-близко от това не посмях, щеше да е нагло от моя страна, пък можеше и да влоши качеството на снимката.
Опитах се да оценя въздействието от такава снимка. 40 μSv/h за 6 секунди са еквивалентни на допълнителни 0,07 μSv/h в продължение на един час. Или ако нормалния гама фон е 0,20 μSv/h все едно за един час си бил на 0,27 μSv/h. 0,27 е гама фона в тухлена постройка... Не знам дали не бъркам някъде, но по тази аритметика панорамните снимки излязоха безвредни.
LBSF написа:
Малко ми се вижда, сигурно брояча не е бил в центъра на събитието. В моя случай показа максимален фон 18217мкР, но беше на прицел на рентгена.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
