Към морето - лятото на 2018: Live!

Ние сме морски чеда, винаги ни е влечало морето, но и обожаваме планините! Време е за сбъдване на мечти Very Happy

Ден 0: тренът за София

Всички приготовления приключиха. Събрахме се на гарата и поне трима открихме със задоволство, че не нашите раници са най-тежки Smile

Винаги има някой презастраховал се и този път е Илиян, но не се знае кой ще се смее последен всъщност...
За себе си съм сигурен, че нещо ще ми потрябва, но няма да съм го взел, но каквото-такова. Кантарът показа 78,4кг за мен и 14,5кг за раницата, но с повече от 2кг храна, 3л вода, че и с обувките вътре. Имах едва час за нея, тъй като след прибирането ми вчера у дома, ми се искаше да прекарам колкото може повече време с моите две принцеси - Ана от скоро на 2 и Ива съвсем скоро на 4 Very Happy

Наближава 11, другите вече се унесоха, време е да поспя и аз, че след малко повече от 5 часа сме в Мездра.

Спорна крачка и успех!

_________________
От Ком до Емине 2012
Ком-Емине GPS трак

	kaboul написа:
	....

Благородно завиждам! Пожелавам ВИ упсех! Нямам търпение и аз да тръгна по пътеката, юли 2019, дати те още не са фиксирани. Моята цел е обаче ИЗКАЧВАНЕ на всички върхове по пътеката, без подсичане.

УСПЕХ!

Ден 1: телеграма от Петрохан

Ale le bleu Smile

Привет от стария Петров хан на едноименния проход.
Малката ни групичка стартира успешно и неочаквано леко и дано и продължи така! След ранното пристигане в Монтана открихме отворена закусвалня, хапнахме добре, запасихме за по-късно и беше време да потегляме. Тъй като с обществен транспорт можехме да достигнем Берковица не по-рано от 10.30, си повикахме две таксита, защото са мънички за четири човека с големи раници. Дестинация: х.Ком. Смешно оправдание за "излюскана" кола (при очевидна липса на винетка) остави двама от нас на изхода на града, но с малко закъснение и ние се насочихме към Балкана. Цената по апарат на повиканото такси е 22лв, а на другото, хванато на пътя - 27лв. Съвсем приемливо с оглед на спестеното време.
Така в 10.15 официално тръгваме към морето Very Happy

Трудничко влизаме в ритъм, но в 12.00 вече сме си взели камъчета, записали в тетрадката и отлитаме от върха! Първо залутване и недоглеждане на помощните средства, с които разполагаме и захващаме през хвойната по коловете от седлото преди Мали Ком. Нищо страшно, леки одрасквания и издрапваме до по чист терен. Второто и последно за деня залутване е при чешмата до отбивката за Бързия. Оглеждахме за удобно място за обяд и не сме видели кола, сочещ началото на пряката пътека през гората. Отне ни 2-3 минути след добрия обяд да се ориентираме, но да се има в предвид, че трябва да се оглеждаме вляво за отклонение в района на чешмата, която между впрочем си работи, дори и само с един течащ чучур.
След час сме на прохода и в 16.15 вече сме се настанили в уютната "Творческа къща Петрохан ", което всъщност е бившето хотелче "Планински кристал(и)". Цената за нощувка е 20лв , но ние заплащаме по 35лв, за което получаваме вечеря с първо, второ и трето плюс салата, ще имаме закуска, а ще ни приготвят и сух пакет за обяд. За нас това е повече от идеално Smile

Докато си гледаме финала, навън си поваля, но ние сме на сухо, поне в този случай.
Сега е време за сън.

п.п. Благодаря на Тито и Нюклиър уинтър за пожеланията!

Много добър ход с таксито от Монтана

	kaboul написа:
	...вечеря с първо, второ и трето плюс салата, ще имаме закуска, а ще ни приготвят и сух пакет за обяд.

	kaboul написа:
	14,5кг за раницата, но с повече от 2кг храна

Кулинарен туризъм? Shocked

Да ви върви по вода, но без дъждове и чакам следващите телеграми, особено последната от морето Very Happy

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

	kaboul написа:
	Ден 1: телеграма от Петрохан ...навън си поваля, но ние сме на сухо,...

Не ви пожелавам "да сте на сухо" до края. Много е вероятно след умора да искате, "някъде да си намокрите човките"!
Пожелавам ви, да завършите скоро, без отпаднали по пътеката! Laughing

_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров

Случайна среща с колеги-туристи от Варна-15.07.18 преди х.Лескова

Ден 2: телеграма от Тръстеная

Приятно дългичък преход Smile

След прекрасните мекички за закуска, малко след 7.30 сме тръгнали, но пък съвсем скоро, след чешмата до паметника (към която потока от коли сякаш не спира) се натъкваме на мочурлива поляна. Залутване номер едно за деня - вероятно не внимавахме при излизането от гората, следвайки утъпканата пътека, но поджвакахме сериозно докато се доберем до маркировката.
След летящия старт се понасяме нагоре и после надолу и в 12.05 сме на Пробойница, където 2 хлапета ни викнаха отгоре да се качим, но ние си харесахме за обяд полянката от дясната страна на пътя, където дори открихме и чешма под формата на тръба с пивка вода. Из гората преди хижата се извършва сеч и на места пътеката не е приятна за вървене, конкретно преди слизането на пътя до рампата за товарене на дърва.
Спускането към Лакатник след Губислав бе приятната изненада за деня в лицето на втората пряка пътечка, отделяща се вляво след големите завои. Благодаря на всички, които са помогнали в премаркирането й!
Обичайният сладолед в магазинчето до главното шосе и започна неизбежното. Темпото спадна драстично и едва към 18.30 сме на мегдана горе в селото. Второто критично място за деня бяха преките пътечки към хижата, някои от които отделящи се незабележимо. С помощни средства се справяме и в 20.15 ни посрещат с акордеон Very Happy

Покрив над главата, първо, второ плюс бира и пържени филийки за закуска за 22лв на човек, като цената само на нощувката е 12лв. А за да не изостанем в кулинарния туризъм, утре вечер очакваме още по-голямо угощение Very Happy

Лека нощ!

Да ви спори крачката Smile

ама 2те килограма мезета кога ще ги ядете, че ме гложди, да не се развалят и похабят Smile

Ден 3: телеграма от Търсава

One down!

Още един дългичък преход, придружен с двучасов летен дъжд. След пържените филийки със сладко от малини малко преди 8.00 даваме старт. За съжаление вчерашният ден е оставил тежки следи по краката на един от нас и на Влаин преслап Илиян поема към Лесков дол. За него всичко приключи твърде рано, но решението му бе благородно спрямо нас и ние ще можем да продължим с добро темпо. Някой ден и ти ще минеш своето Ком-Емине, приятелю!
В дъждът започваме изкачването към Чукава и сме допълнително забавяни от цялата кал на света. При чешмата Хайдушки кладенец (почти е невъзможно да се достигне, тъй като пасящите наоколо животни са разкаляли много) изпече и ни зарадва. Решаваме да не слизаме до х.Лескова и изваждаме първите мезета от неприкосновените запаси на вр.Увеса.
Скоро следва първата приятна изненада за деня, този път в лицето на малиновите плантации на вр.Бигла. Ясно е, че не устояваме, но на Мечулица сме по план и сипваме студена водица. Отново благодарим за прекрасното дело.
Консултирайки се с картата, решаваме да слезем от билото на Осенов преслап, за да спестим някой и друг километър. Там ни очаква втората изненада за деня - двама пастири, от които единия решава да ни покаже пътя. Впоследствие ни заведе и до самия ловен дом. От дума на дума се оказа, че това е вездесъщият ГАП. Забавен тип, комуто благодарихме сърдечно.
В Търсава пристигаме в 19.30 и дори успяваме да хванем голяма част от поредния провал на отбора на народа. Двойната стая е 40лв, а за богата скара с картофки, шопска салата и бира за вечеря, отново пържени филийки за закуска и пакет за обяд добавяме по още 25лв.

Лека нощ в очакване на следващия ден!

Ден 4: телеграма от Чавдар

Както каза Пламен, традициите е хубаво да се спазват. След като вчера останахме трима, днес вече продължаваме двама.
В 7.20 сме наредени за снимка и потегляме. Лесно достигаме газопровода, но откриваме трудно пътечката, вървяща встрани, а не под него. Отнема ни два часа и половина да се доберем до Белия камък и оттам няма неясноти. Момчето вече беше решило на Витиня да приключи с неговото приключение и на Голяма Бечева поляна просто се възползва от предложението на преминаващ с джип човек да го смъкне долу. За нас остана да се насладим до край на новия път и малко преди 15 сме на прохода.
А там ни очаква изненадата на деня - каравана за бърза закуска и бира! Не е ясно колко време ще се задържи, но за момента е прекрасно, че я има. Спалнята беше заключена, но още като ни видя пазачът от портала досами нея дойде да ни дава ключ. Очевидно е намерен удобен начин да се помогне на туристите. Ние обаче само искахме да хапнем пред нея и да вървим.
Покрай безкрайната ограда , зад която в близост дори чухме изстрел, сме по план на Арабаконак. А към Стъргелската мандра се промушваме по всички преки пътечки. После решаваме да се придържим към копривките и в 20.05 сме на Етрополския проход. 50-те минутки до хижата за нас са малко повече, но в 21.10 пристигаме.
Тук срещаме първите туристи след вр.Ком. Две двойки, българи и чехли, които също като нас са тръгнали за морето.
Иначе традиционно хапваме добре - скара с бобена салата, отделно друга салата и бира. Плюс закуска и нощувка е общо 43лв за двама ни.
Време е за сън!

е, дано да сте тръгнали повечко хора, че ако ще отпада по един всеки ден, поне ти да стигнеш до края Smile

(хихи, на чужд гръб е лесно да се шегува човек)
ще ми е интересно защо се получи така? ако отказалите се спътници четат във форума ще ми е интересно да разкажат - раниците ли са натежели, травми ли що ли.. просто за да мога да си извадя поука, ако някой ден тръгна и аз да го минавам това нещо..

Ден 6: телеграма от Ехо

Предишната я пропуснах, но на Момина поляна не се качва пощальон Smile

След отказването на двамата ни спътници (най-вече заради многобройните и болезнени рани по краката) малката ни групичка нараства отново на четирима още на Чавдар. От двете двойки, тръгнали в нашата посока, едната решава да се присъедини към нас и вече втори ден търпим несгодите заедно. Момче и момиче от Чехия, с които си допаднахме и утре продължаваме напред.
Мъглата ни затиска още от Чавдар и до Кашана е все така. Там разговаряме с бабата на новия хижар, която беше стопанката в този ден. Ще се случат нещата с ремонта, но ще отнеме време според нея.
Още на качване към билото заваля, а после се появи и силният вятър, но поне мъглата скри гледката към Елаците. Всъщност едва днес в късния следобед успяхме изобщо да се насладим на гледки, но не за дълго Smile

На седлото преди Голямата Занога неволно се спускаме по пътя на север, но скоро откриваме пътечка в правилната посока и решаваме да я захванем. Без никаква видимост успяваме да заобиколим върха и пресичаме синята марка в северна посока стотина метра под Гроба и оттам обратно на трасето. Обрулени от вятъра на Косишкия превал избираме да се смъкнем по лятната пътека. Не беше най-правилното решение, но в съответната ситуация по-лесно за взимане.
Неприятното слизане бе компенсирано от хижаря Еленко и съпругата му, които ни настигнаха и успяха да сместят 3 раници сред касите с бира. Онджей е непоколебим, но останалите нямаме скрупули - така или иначе пътят нагоре чакаше нашите крака. Пристигаме в 19.30, тръгвайки в 7.15 сутринта.
На Момина поляна си е уютно с гостоприемни стопани, както всички знаят. Поредната обилна вечеря с богата скара, шопска салата и бира плюс четири пържени филийки за закуска и нощувка ни излизат по 27лв на човек.

Днес мокренето започна още от тръгването (към 7.45) през гората над хижата. Още преди да се разделят пътеките сме вир вода. Мъглата е толкова гъста, че освен, че нямаме никакъв шанс да зърнем Планински извори, то подминаваме и Петте чучура без да я забележим. Освен това минаваме и по зимната маркировка от Булуваня до Братаница. На Кончето най-накрая се поразчисти небето и нашите спътници имат възможност да се порадват. Следва обяд на чешмата под Вежен и с натежали тумбаци поемаме нататък. Вече е по-ясно, но за съжаление започва да вали точно преди Юмрука и от изсъхналите дрехи и обувки до хижата се добираме изцяло мокри в 18.45.
Там заварваме повече от 50 човека, но всички са дошли по-рано и успяваме да се вредим в банята, а после и в столовата. За вечеря имаме зелева салата с моркови, чиния бял боб и 3 кебапчета. Заедно с бирата, банята и нощувката е общо 26.50лв на човек.
А сега е време е за почивка.

Минахте алпийската част, а мълчиш!

_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров

	meco puh написа:
	Минахте алпийската част, а мълчиш!

Наближихте морето, нали?

_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров