Още една статия, в която е споменато за древни изработки (шахти и щолни с дълбочина до 75 метра) в района на рудник Росен в интервала от 2 век пр. н. е. до 4 век от н.е.:
В 1969 году по инициативе проф Н. Я. Мерперта — одного из руководителей болгаро-советской археологической экспедиции, ее тематика была расширена за счет изучения историко-металлургических проблем эпохи меди и бронзы. В связи с таким решением был создан специальный отряд, который проводил исследования на территории Болгарии, — в этой одной из самых важных областей древнейшей культуры и металлургии на Юго-Востоке Европы. За пять полевых сезонов 1969— 1972 и 1974 гг. в 34 музеях страны удалось собрать более 1200 проб металла древних изделий и исследовать их химический состав в лаборатории спектрального анализа НА АН СССР в Москве. Зарисовки этих предметов, а также литейных форм легли в основу типологических построений работы. В 1971 г. отряд начал разведки древних медных рудников в различных районах Болгарии. За два полевых сезона удалось подвергнуть полевым обследованиям или же собрать те или иные сведения более чем о 100 медных и полиметаллических месторождениях, на большинстве из которых имелись древние разработки. Для уяснения геохимической характеристики их руд, а также шлаков с обнаруженных тогда древних медеплавилен было собрано более 2000 образцов медных минералов и шлаков, большинство из которых было проанализировано в лаборатории НА АН СССР. В 1971, 1972 и 1974 гг. отряд проводил раскопки и разведки древнейших рудников Аи-бунар и Тымнянка. Упомянутые исследования и явились фундаментом настоящей книги. Полное издание в этой монографии всех собранных и проанализированных материалов представлялось мне естественным и абсолютно необходимым. Вместе с тем, еще более важным казалось мне рассмотрение ряда кардинальных вопросов и проблем древнейший истории горно-металлургического производства, таких, как химический состав меди и бронз, особенно в связи с рудными источниками исследованного металла; динамика развития форм орудий и технологии обработки металла; хронология производства; выделение очагов металлургии и металлообработки, их близкие и далекие связи, торговля металлом; проблема гигантских металлургических провинций, куда входили в разные исторические эпохи различные металлургические очаги Северо-Восточных Балкан; организация горно-мегаллургичсского промысла в глубокой древности и некоторые другие проблемы. Я прекрасно сознаю, что эта монография не могла быть написана без товарищеского внимания и содействия моих болгарских коллег и, прежде всего, коллектива болгаро-советской экспедиции, возглавлявшейся с болгарской стороны проф. Г. И. Георгиевым и с советской — проф. Н. Я. Мерпертом. Организация и финансирование всех этих работ осуществляли Археологический институт и музей Болгарской академии наук. Н. Я. Мерперт оказывал мне постоянную дружескую поддержку как в сборах материалов, так и в подробном обсуждении целого ряда сложных проблем балканской археологии, нашедших то или иное отражение в настоящей книге. Мне особенно хочется поблагодарить за неоценимую помощь члена экспедиции А. Радунчеву, в огромной мере способствовавшую успешным сборам материалов и активно участвовавшую в работах отряда по обследованию древних рудников в 1971—1972 гг.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
През периода 1954 - 1977 г. отначало част, а след 1968 г. целият отпадък от флотационна фабрика "Росен" (в състава на “Бургаски медни мини”) - около 8 000 000 t е изхвърлян в Черно море, западно от село Черноморец. В резултат на това плажът на залива „Вромос” е бил засипан с флотационен отпадък между нос Атия и село Черноморец, а в района на изливането, бреговата ивица е била преместена на 150 м. навътре в морето. Флотационният отпадък, отпадъчен продукт при обогатяването на медни руди, съдържа главно скалообразуващи минерали /фелдшпати, пироксен, кварц и хлорит/ и гангови минерали /кварц, калцит, доломит, анкерит, флуорит и глини/, както и 5-6% рудни минерали /пирит, халкопирит, магнетит, хематит, молибденит, халкоцит и др./ Установени са и някои радиоактивни минерали - уранинит, настуран и уранови смоли.
По искане на Министерството на околната среда и водите през 1995 г. „Бургаски медни мини” са провели целенасочени изследователски работи за определяне степента на замърсяването, както на плажа, така и на морското дъно и начина на отстраняването на радиоактивния флотационен отпадък. Почистването на плажната ивица на залива “Вромос” е започнало през месец септември 1997 г., с реализацията на финансирания от Програма Фар – Екология проект (с бюджет 760 000 екю), съгласно договор между Националния фонд за опазване на околната среда, от една страна, и Община Созопол и “Бургаски медни мини” ЕАД, от друга.
Реализацията на проекта приключва през 1998 година. От плажа на залива “Вромос” е иззет около 800 000 t радиоактивен флотационен отпадък и по-голямата част от него е складирана в специално построено депо. Останалата част е преработена във фабрика “Росен” и депонирана в хвостохранилището. Дейността по почистването се контролира от инвеститорски контрол, назначен от ФАР – английската фирма “BG Johnes”. Те са осъществили ежемесечни замервания на извършената работа и подписали, заедно с двама представители на РИОС Бургас, АКТ №19, включващ изработените обеми и стойността на извършената работа. Протоколите са подписани от тогавашния изпълнителен директор на “Бургаски медни мини” и от кмета на община Созопол. В резултат от извършеното тогава отстраняване на флотационния отпадък върху плажната ивица на залива, към датата на приключване на проекта, въпросът със завишената концентрация на радионуклиди, е бил решен.
В течение на годините, поради изтласкване от морето към плажната ивица на залива на дънни утайки се регистрира увеличение на характерния за района естествен радиационен фон, който варира в границите от 0,22 - 0,35 микроСиверта/час.
Измервания на радиационния гама-фон на плаж "Вромос" се извършват четири пъти годишно (на всяко тримесечие) от Регионална лаборатория - Бургас към Изпълнителна агенция по околна среда, съгласно утвърдената програма за радиологичен мониторинг. Гама-фонът се измерва в две точки - при прибоя и в контролна точка на "плажа" в района на тополовата горичка.
Резултатите от измерванията през 2010 година са:
месец февруари - прибой: 0,22 - 0,24 микроСиверта/час, контролна точка: 0,29 - 0,32 микроСиверта/час;
месец май - прибой: 0,20 - 0,22 микроСиверта/час, контролна точка: 0,31 - 0,32 микроСиверта/час.
На 16.08.2010 г. предстои да бъде извършено поредното периодично измерване на радиационния гама-фон на залива „Вромос” и вземане на проба за последващ лабораторен радиологичен анализ, за което е уведомена и РИОКОЗ- Бургас с покана за изпращане на съвместен екип.
Естественият фон за страната е в границите от 0,16 до 0,30 микроСиверта/час, в някои райони и над 0,50 микроСиверта/час, за Южното Черноморие между 0,12 и 0,18 микроСиверта/час.
За целите на радиационната защита и безопасност при ликвидиране на последствията от урановата промишленост в Република България са определени норми в Наредба № 1 от 15.11. 1999 г. (Обн. ДВ. бр.101 от 23 Ноември 1999 г. и посл. изм. и доп.).
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 713 Местожителство: София
Хубавото в, че съм познал коректната стойност - 0,35 uSv/h. Лошото е, че ако аз отида да меря, някой друг може да реши че се "заигравам". И в статията от линка също има заигравка: ако на един плаж е 0,10 uSv/h, а на друг 0,35 коректно е да се каже първо, че и двата плажа са в нормите (нормалното за България вече е май до 0,40 uSv/h), след това да кажат конкретните стойности и допустимите норми. А таблицата за умножение и деление всеки сам ще си я приложи.
А сега на единия плаж било три пъти повече. Е, и какво от това?
А за Сеславци никой не пише. Сигурно защото няма море.
Между другото в къщата, в която съм в момента е между 0,24 и 0,27 uSv/h. В хотел край Родопите уреда писна - моментно мина 0,30 uSv/h. Радиация край нас е има и това е нормално. Паниката покрай радиацията не е нормална. Аз не съм специалист по темата и го пиша винаги. Защо тези с "50-те пъти превишение" веднъж не се самооцениха? Извинявайте, ама се ядосах.
Вто Юли 10, 2018 10:50 am
mom4i
Регистриран на: 05 Авг 2014 Мнения: 622
Iz1fw, обичам като някой изразява мислите ми по-добре от мен.
Не съм специалист, но като прост физик ме дразни тази истерия покрай радиацията...
Предполагам, че на хората, толкова свикнали със сензациите (ШОК и УЖАС) всеки ден, че им трябват непрекъснато нещо ново. ГМО, нова световна война, кемтрейлс, ХААРП и защо не радиация? Звучи притеснително най-малкото, макар и да не е толкова сензационно
Без да знаят, че тиклите на вилата им сигурно са по-радиоактивни от плажа в залива Вромос
Вто Юли 10, 2018 11:19 am
ogobogo
Регистриран на: 24 Окт 2012 Мнения: 116
Преди няколко години (2014) ходих на едно пешеходстване от Царево или Приморско до...трябваше да е до Несебър, ама стигнахме до Поморие. Та единият от групата е бургазлия и минавайки след Атия на един участък, незает от мутро-бароково-чалгарско-циганско-... архитектура, го попитах : :"Абе тук как мутрите не са го завзели този плаж. Я какъв е хубав. Как не са изсрали един бетонен комплекс да си избиват комплексите?" А той ми отговори:" То тук са изхвърляли навремето от близката мина разни радиоактивни отпадъци." Че ми стана ясно тогава защо и как.
За какво го казвам това - хората винаги са знаели за предназначението на плажа. Верно, може би само местните са го знаели. Но пък не е от вчера или онзи ден. Съществувало си е доста десетилетия, съпътствано с всичките му последствия.
Всъщност не знам защо се вдига толкова шум чак сега. И дали не трябва да си зададем въпроса-чии интереси са застрашени. Но това е друга тема и не е за тук. Но все пак-по-добре късно отколкото никога.
Шум се вдига периодично. Една от причините са били боричканията около средствата отпуснати за почистване преди години. Възможно е да има и други причини.
В някаква степен може да е полезно да се говори повече за този проблем в началото на летния сезон -- все пак, за разлика от стотиците други места с повишена радиация, "Вромос" е посещаван от много хора, включително деца, особено през през летните месеци. Те стоят там по цял ден (някои дори денонощно може би), лежат върху пясъка и т.н. Това рязко контрастира с местностите около редица изоставени рудници, които често са на по-трудно достъпни места и са относително рядко посещавани от хора, които при това обикновено не се застояват в тях. Важно е също да се внимава какво се говори -- не с внушения, а с факти. Например: "в точка с такива и такива координати, на еди-коя си дата, в еди-колко си часа бе измерено еди-какво си в продължение на еди-колко си време, на такова и такова разстояние от земната повърхност, с еди какъв си уред". Конкретно на "Вромос" може да е целесъобразно дори да бъдат монтирани уреди за постоянно (денонощно и целогодишно) наблюдение, информацията от които да е публично достъпна, включително и там на място.
И най-сетне, би било уместно да съществува дългосрочна държавна политика за ликвидиране на последиците от рудодобива у нас, с особено внимание към бившите уранови мини. Впрочем, в "Росен" не е бил добиван уран, но е бил наличен като примес в рудата. Един интересен въпрос е кога точно е било установено наличието на този примес и дали заустването на отпадни води в морето е продължило и след това до преустановяването на експлоатацията на мината...
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Сря Юли 11, 2018 1:05 am
lz1fw
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 713 Местожителство: София
По данни от интернет гама фона в залива Вромос е между 0,22 и 0,35 uSv/h.
За мен не е ясно дали 0,35 uSv/h е "повишена радиация". Предполагам и на други не им е ясно. Това трябва да се обясни особено след като ГЗ смята за нормален гама фон всичко под 0,40 uSv/h.
Освен микросиверти обаче има още и бекерели. Там нещата са по-сложни и по-скъпи за измерване. Вместо да се всява паника много по-добре е да се направи едно обучение по темата за широките маси. И спекулациите да спрат веднъж за винаги.
Сря Юли 11, 2018 7:00 am
bashtata
Регистриран на: 01 Юни 2017 Мнения: 83 Местожителство: Sofia
Когато фона е естествен не може да бъде опасен. По всички плажове на Черно море пясъкът е от миди и охлюви и са възможно с най-ниските нива на радиоактивен гама фон. Когато има техногенно замърсяване, какъвто е случая в залива Вромос, нещата са по-различни. В рамките на два три метра може стойностите да са в пъти различни и това може да се дължи на радиоактивни отпадъци от рудника. Ако нещо попадне в организма и остане там нещата са много по-различни от случая, когато то предизвиква повишение на естествения гама фон с два до три пъти на един метър над повърхността. Все пак става дума за бивакуване с всички предимства и недостатъци от хигиенна гледна точка. Присъствието на такива частици в организма е доказано по-опасно отколкото преминаването покрай тях.
В тази връзка, ако някой донесе шепа от този плаж може да пробваме да му свалим спекръра (любителски и непрофесионално).
Предстои ми пътуване до Китен в края на месеца. Ако ми остане време пътьом ще се поразтъпча из "Вромос" и ще подбера интересни проби за по-нататъшно изследване според показанията на преносимия ми уред.
Между другото, четейки за кампанията по почистване на плажа в края на 90-те ми направи впечатление, че тя е била осъществявана най-вече през февруари-март чрез изгребване на пясък от прибоя с идеята по-често щормовите условия през този сезон да допринесат морето да изхвърли на брега интертен материал и по този начин след няколко итерации да се намали степента на заразяване на морското дъно. Всичко това навежда на мисълта, че след буря на прибоя условията може и да са доста различни от тези след продължително спокойно време и малко вълнение...
Между другото, ивици черен пясък са доста често срещани и на Бургаския плаж, но липсват такива по-нататък на север по крайбрежието, или поне аз не помня да съм виждал.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Сря Юли 11, 2018 10:19 pm
LBSF
Регистриран на: 07 Юли 2018 Мнения: 51
Пишете ако донесете нещо до София, ще видим какво ще се получи.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети