Ето, остарях с още една година и понеже времето обещаваше да е чудесно, реших да спазя традицията и да духна свещичката на х. Иван Вазов. За пръв път взех и моята Мира, която тъкмо стана на 13.
С компанията тръгнахме от Гьолечица в събота някъде към 11 ч. В гората беше топло и прияно, снегът почна чак в клека и там сложихме гетите. Времето неусетно минаваше в обсъждане на свойствата на сушените мухоморки. Къщичката на Кире Чугуно ни посращна без врата, но, колкото и да е странно, все още здрава. Надписите, които знаем наизуст, си ги опреснихме, а които ги видяха за пръв път, се заливаха от смях.
Нагоре Зелени рид блестеше чисто бял. Въпреки безснежната зима, имаше затрупани колове.
Мира си остави мартеничка на камбанките на Раздела, за да посрещне цветята през май. Някои завиха през Отовишки връх, а ние – право към хижата, изследвайки свойствата на набития сняг. А той беше идеален – твърд и леко затопен съвсем отгоре.
На хижата ни посрещнаха Венци, Емо и още четирдесетина души. Всичко си беше както трябва. Отскочих по тъмно до пощата на Отовишки връх да звънна по телефона и да се насладя на гледката. Падна метеор, пожелах си нещо и се върнах обратно в хижата да довършим тортичката.
На другия ден решихме, че всички са в идеална форма и затова се отправихме към Мальовица.
Обичайната козирка под Додов връх си висеше над Урдините езера:
След ръба на Додов връх снегът почти свърши и полека стигнахме Мальовица по тревния склон. Надолу беше приказка – по утъпкания сняг буквално като с асансьор се смъкнахме до хижата и скоро – до ЦПШ...
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
