Ой ходить сон, коло вікон.
А дрімота коло плота.
Питається сон дрімоти:
"Де ж ми будем ночувати?"
Де хатонька теплесенька,
Де дитина малесенька,
Туди підем ночувати,
І дитинку колисати.
Там ми будем спочивати,
І дитинку присипляти:
Спати, спати, соколятко,
Спати, спати, голуб'ятко.
-- Квітка Цісик, 1980
Казват, че Гершуин почерпил вдъхновение за Summertime (1933 г.) от изпълнение на Украинския национален хор на Alexander Koshetz в Ню Йорк през 1926 или 1929 г. Не бих могъл да се произнеса дали наистина е така, но приспивната песен наистина е много хубава -- препоръчвам я!
Събота късен следобед. Първият ден от астрономическото лято. Студен атмосферен фронт току-що отминава. Гората се оттърсва от последните капки дъжд и закачливо му помахва на изпроводяк. Пътеките си отдъхват от окъснелите колоездачи, преди да бъдат налазени от лунните бегачи на дълги разстояния. В планината няма почти никой -- дали заради ужким "лошото време" или пък заради доста натоварения спортен календар? Няма значение -- черпим с пълни шепи ведра, красива, многоцветна тишина. Избираме любим маршрут, по част от който отдавна не сме минавали. Срещаме най-малко три табели на различна възраст, които ни предупреждават за лавинната опасност по улея на Драгалевска река под Комините. Явно живеем в Табелената ера. Без особена изненада установяваме, че дървеното мостче над Драгалевска река по пътеката между Бай Кръстьо и Кикиш е само блед спомен за някогашна грижа, трудолюбие, удобство. Кой знае, може би след Табелената ера ще доживеем и тази на мостостроителството и най-вече мостоподдържането. Особено когато става дума за Среднопланинска обиколна пътека, една от най-хубавите на Витоша, а и официален маршрут на Парка...
Намирам сгоден случай да се поупражнявам в снимането на планински цветя -- познати и не чак толкова познати, някои с неизвестни за мен имена, ала всички в оспорвана надпревара за внимание.
Тон дава изобилният здравец, щедро напоен от току-що отминалия дъжд.
Не знам името на това цвете, но го видяхме в началото на юни и в Пинд (Чумерка).
В надпреварата бързо се намесват и други.
Някои демонстрират и завидни катерачески умения.
Разнообразието е огромно, детайлите -- интересни.
Разкриват се чудни гледки през много бистрата атмосфера.
Мургаш.
Софийското поле и отиващият си студен фронт.
Архитектурен безпорядък край източния вход на София.
Лозенската планина и част от Средна гора.
Една непозната за мен гъба.
Посядаме на камъните под Камен дел и се любуваме на столицата, без фини прахови частици.
Бисери вода върху обрулени листа.
И отново цветя, много и какви ли не цветя.
Слънцето слиза все по-ниско. Дали ще затъмним дори и в най-дългия ден? Или това ще се окаже извън нашите неспособности?
Отдавна забравена и изоставена красота.
Отново не успяваме да избегнем близка среща със Смоукърите. Прахоляк, шум, суета,... Одимяват ни безжалостно небрежно, за щастие -- за кратко.
А какви нежни цветя обграждат този път!
Вечеряме в най-добрата кръчма на Витоша. При това не само ние -- и сойките също.
И продължаваме да се любуваме на цветята по пътеката към Владая.
Пчела заспива на любимо място.
Горските ягоди вече са почти готови.
Светове.
Владайската река все още е доста буйна, но пролетното пълноводие вече отминава.
Бели и пухкави, ала без никакъв аромат.
Игра на цветовете.
Залез. Луна.
Но не е време за "Лека нощ, деца". Бегачите вече се готвят за "марш на скок". Ще имат хубаво време, макар и вероятно с доста кал по пътеките. Пожелавам им добро настроение с много известната песничка на Mungo Jerry In the Summertime.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети