Аз отдавна твърдя, че това е доста сериозно изкачване. Виждам, че който и да го опита, "всеки път, еднакъв резултат". Все пак е яко и си струва, а защо не направихте едно друго упражнение за на връщане - през вр.Белмекен, Плевнята, Помочена поляна, х.Гургулица, с.Костенец. При много сняг там условията са перфектни и бързо се преминава през всички клеци, а изживявянето е още по-пълно.
Качихме се в събота на 16.03 в перфектни условия - снегът беше станал като бетон - снегоходките направо се залепяха. Ходи се лесно. Явно си е до условия Клека е доста потрупан. Направихме го за малко повече от 6 часа, както го правим и лятото, като тогава се отвличаме от боровинки и малини.
Сутринта 20-30 см. пудра се носи от вятъра и се свлича по всички улеи на Равния чал - уникална гледка.
Нед Мар 17, 2013 7:35 pm
alexander86
Регистриран на: 16 Окт 2011 Мнения: 60
В четвъртък се качихме на хижата. Останах тотално влюбен в това място и в условията, които предлага. Хижарите са страхотни, сградата се възстановява след пожара. Имам следната молба - може ли някой по-запознат да напише няколко реда за историята на хижата. Как е изгоряла, защо не е възстановена толкова години, нещо за старите хижари?
Съб Авг 17, 2013 10:51 pm
ggattov
Регистриран на: 16 Юли 2008 Мнения: 302 Местожителство: София
alexander86 написа:
Как е изгоряла, защо не е възстановена толкова години, нещо за старите хижари?
Как е изгоряла - някъде го пишеше - от простотия има го из нета, дали не беше някои пияни и т.н. не си спомням. Защо не е възстановяване, еми - 'щото няма пари, как що? Предвид като цяло, че се намира на път за никъде и ако не си тръгнал точно за хижата, едва ли ще минеш от там си е направо геройство, че изобщо е възстановена.
А за хижарите - разликата между сегашните и предишния зимата беше има нема 20 градуса
За хижарите между 1997 и 2007 не знам нищо, имам спомен да съм чувал, че е била котка
Вто Авг 20, 2013 3:03 pm
Todor
Регистриран на: 03 Юни 2009 Мнения: 1161
ggattov написа:
...Предвид като цяло, че се намира на път за никъде и ако не си тръгнал точно за хижата, едва ли ще минеш от там си е направо геройство, че изобщо е възстановена....
С това не съм съвсем съгласен - изходен пункт е за източна Рила. От Заврачица или Грънчар до Костенец /или обратно/ би било много далеч на един път.
Отделно, че е на уникално красиво място и самото разположение на брега на езерото със спускащите се улеи от Равния чал те оставя без дъх.
Въобще всяка високопланинска хижа е изключително ценна, а тази май е случила и на хижар
Вто Авг 20, 2013 4:10 pm
ggattov
Регистриран на: 16 Юли 2008 Мнения: 302 Местожителство: София
Въпрос на гледна точка е всичко, донякъде мога да се съглася с теб, но от друга страна не е особено посещавана хижа и заради самото си местоположение...
Вто Авг 20, 2013 4:36 pm
Весела Ягодова
Регистриран на: 17 Окт 2007 Мнения: 541
gojko написа:
здравейте,
наскоро и аз посетих хижа белмекен през зимата...веселото беше че когато питах по телефона хижаря работи ли хижата отговора беше да...тръгнахме от костенец в 10 преди обед стигнахме в седем точно преди мръкване...щях да пукна от умора...баси пудрата беше снега преди хижата...аз съм 85 кила с 23 кила раница и снегоходките не вършеха много работа...партината от хижаря беше заличена от вятъра и снега...как да е се добрахме до вратата...и се оказа че има една отключена стая с печка и около 5 спарки с доволно количество одеяла...обаче ни хижар ни дявол...студ на кутийки...брадва нямаше...добре че мъкна едно половинкилограмово кукри , че имаше с какво да нацепя дръвца...само дето бяха мокри...криво ляво запалихме печката...ако жена ми не беше намерила някъкав коресилин дето хижаря си топеше четките за боядисване ,щяхме да се озъбим ...за затоплянето помогна и дядовата ракийца...иаше и свещ, и аз носех една та се ядваше...обаче като легнахме нямаше кой да поддържа печката и по някое време вътре стана като навън...голямо зъзнене падна...на другия ден имаше много мъгла и вятър и ситен сняг...направо не ми се мислеше как ще слизаме надолу...оказа се че надолу въпреки нааканото време го взехме вчерашния 9 часов преход за няма и 4 часа...та така това ми беше първото ходене със снегоходки зимата...радвам се че не тръгнах без тях...най вероятно щяхме да се осе.ем като карпатски лисици...извода...трябва да се внимава зимата че е сериозна работата ако стане фал...за двата дена не видяхме жив човек по високото...датата беше 12-13.02.2013 година
Ааа, човек, разбиваш направо !
Глей ся За тази хижа или добро или нищо, че ми е любимата . Майтапа настрана, доста инфо има тук във форума, ама явно не си имал време да четеш, щом ти е такава, "международна" ситуацията. И за брадвата съм писала, и за водата, и за дървата/клека и за всичко.
Да не ти казвам на мен първото ми ходене до там как беше БЕЗ снегоходки...Що се отнася до пудрата, ние също се качвахме в сняг до г.а, хем и вятър, бая брутален, но ходенето ми донесе по-скоро удоволствие, отколкото умора. Явно е въпрос на тренинг и нагласа.
Айде другата зима ако си дойдеш, пиши да ходим заедно, хем няма да се мъчиш така.
П.С. Какво носиш толкова в раницата бре ?! Би трябвало да са въглища или нещо такова при това й тегло.
В четвъртък се качихме на хижата. Останах тотално влюбен в това място и в условията, които предлага. Хижарите са страхотни, сградата се възстановява след пожара. Имам следната молба - може ли някой по-запознат да напише няколко реда за историята на хижата. Как е изгоряла, защо не е възстановена толкова години, нещо за старите хижари?
Ами дедо ви си спомня някои работи... Доколкото помня, хижата е била построена през 1933 година с доброволен труд и голямо дарение от Константин Панайотов - министър и областен управител на Русе. Първоначално е носела името на дарителя си. Преди хижата да изгори, в столовата висяха портретът му (там го именуваха Константин Панайодов,не зная, как е правилно) и снимки от времето на строителството. По най-тоталитарното време хижата заедно с върха била прекръстена на Васил Коларов. (Тогава гр. Варна и вр. Мусала са се казвали Сталин и т.н.) После става "Белмекен". Старата хижа е това, от което са останали само част от стените - в източната част. Оттам е започнал и пожарът. Понеже плочи от бетон не е имало, а етажите са били разделени с дървени подове, от старата хижа не е останало почти нищо. Беше ми (точно тя, старата) много любима. Малко тесничка, но с неповторим уют, който така липсва на сегашното строителство. В столовата имаше грамаден четвъртит меден казан за чай, винаги пълен с горещ чай. Беше на поне 100 години. Имаше прозорче, през което можеше да се види, когато някой идва отдолу от клека. Това, което съществува сега, е новата хижа. Тя се строеше през 1981, когато бях войник в Костенец и с аскера помагахме на строителите, като носехме камъни от (кой знае защо) отсрещния бряг на езерото. За чест на архитекта, новата част повтаряше напълно стила на старата и след като беше завършена, отвън трудно можеше да се познае, че е пристроявана. За хижарите по това време си спомням, че бяха без изключение много свестни и всичките се казваха бай Ангел
Вто Авг 20, 2013 6:01 pm
iozkan
Регистриран на: 21 Сеп 2012 Мнения: 296 Местожителство: София
Хареса ми темата, та реших и аз да се намърдам тука. Събота и неделя направихме една от нашите си специални разходки, до едно от любимите ни места хижа Белмекен и района около нея. Тръгнахме 8 човека в събота около 8 часа. Пристигнахме на спортната база, заварихме едно хубаво време, облачета, нито много слънце, топло, мечта. Снегът от миналата седмица вече го няма, само тук-там по някоя малка преспица стои по усойните места. Тръгвайки нагоре по пътеката към Премката си намерихме приятел, един мъник на четири крака ни правеше компания, стигнал е почти до хижата, а после изчезнал. На Премката се разделихме, жените продължиха към хижата, а мъжката част започна да се катери по Равничал. Слязохме от върха към хижата по желоните от северната кота. На хижата по късно дойдоха още 4-5 човека, други нямаше. Напалихме огъня както винаги, нашите готвачи там са винаги на ниво, снимките показват доста инфо за събитието, стана уникално. Пържолите на Наско са запазена марка, това е защото минаха през Равничал. Жоро-хижаря се е захванал да прави много хубави неща на хижата. Започнал е ремонт на източното полусъборено старо крило, кофражи има вътре, плочи се бият, за тези които знаят какво е да се бие плоча . Изложението на тази част от хижата е източно-южно и е много по-добро от сегашното крило. Вътре също е почнал да прави изолации и подобрения. В стаята ни посрещнаха легла с прани чаршафи и калъфки, значи има начин да се случват нещата, дори и на 2220м. За манджите му, бобове и лещи нема да казвам нищо, то и няма нужда, само да вметна, че от събота следобяд вода не съм пил, а и защо ми е вода, като има нещо, което съм нарекъл Белмекенски чай . Изкарахме почти до 22 часа около огъня, въпреки че стана доста студено, на никой не му се прибираше. Младежите от другия огън, даже продължиха купона на студа. Направихме вътре в столовата по едни карти, някои Ентелигенти даже и шах играха, напалихме печката в стаята и айде Сънчо. Забравих да спомена и за другия стопанин на хижата Джек, който вече е голямо куче. На сутринта го разсърдихме малко, че прибрахме всички нарязани дърва на поляната под навеса, с които си играеше. Ако трябва да съм честен обаче, от време на време и той се включваше в носенето.
Добра новина е, че са започнали просичането и маркирането на обраслата червена пътека през Крайна. Догодина лятото да се надяваме на проходима такава.
На другият ден след обилно нахранване с мекичета и ягодово сладко, се разделихме, но всеки от нас знаеше че следващ път ще има отново.
На Премката се разделихме отново, половината захапаха Белмекен, а другите, в които и моя милост решиха да проверят как е клека на Червени връх. Е, не е добре, победи ме 1:0 е резултата тая година за Клеко. Двама се отказаха още при първата среща с него, но ние с Радко упорити магарета, един път излязохме от него, пак се вкарахме и успяхме доста на минем. Вторият път стигнахме на около 70-80м от последната скала, но ясно беше, че мазохизмът ни беше завладял, и накрая се предадохме. Все пак, начесахме си крастата и така. Гледките от там към Кутлините са страхотни, също и към хижата и езерото. Надолу към спортната база е ясно, разказвахме преживяното и разпускахме два пъти по полянките. Ето и линк към снимките:
Регистриран на: 20 Яну 2012 Мнения: 136 Местожителство: София
Телефон на Белмекен
Здравейте,
Опитвам да се свържа с хижаря но не става - телефоните от сайта
0897925421
0899059005
Някой да има други телефони?
Чет Ное 07, 2013 2:16 pm
sunrise
Регистриран на: 21 Яну 2011 Мнения: 54
Здравейте,
Моля ви, за актуална информация и малко помощ за маршрут до х. Белмекен :
от яз. Белмекен до х. Белмекен през вр. Белмекен ли се минава ?
от с. Костенец до х. Белмекен преходът заслужава ли си или стандартно е от язовира?
моля ви, да споделите, ако имате и други предложения.
благодаря!
_________________ дори да обиколим света в търсене на красотата, не я ли носим в себе си, не ще я открием..
Пет Юни 09, 2017 3:42 pm
vladofff
Регистриран на: 26 Апр 2011 Мнения: 3123
sunrise написа:
Здравейте,
Моля ви, за актуална информация и малко помощ за маршрут до х. Белмекен :
от яз. Белмекен до х. Белмекен през вр. Белмекен ли се минава ?
от с. Костенец до х. Белмекен преходът заслужава ли си или стандартно е от язовира?
моля ви, да споделите, ако имате и други предложения.
благодаря!
Има няколко възможности:
1. Стандартно от спортната база, по долината на реката до премката между Равни чал и вр.Белмекен, откъдето има кратко слизане до езерото и хижата;
2. Аз предпочитам това - малко преди спортната база има нещо като река и малка отбивка, там оставям колата и след много кратко стръмно се стига до тръба на водопровод, по който се стига до реката и се съединяваш с пътя от спортната база;
3. От западните брегове на язовира се подсичат южните склонове на вр. Белмекен докато се излезе на неговото югозападно рабро, след което се траверсират западните склонове докато се излезе директно на премката; има и още много неконкретизирани начини с изкачване по хиляди пътя на самия връх и слизане по коловете отзад, но не емного за предпочитане ако те мързи или си с тежка раница.
От с. Костенец до х. Белмекен преходът е скучен и дълъг, нищо няма да и видиш тъй като ходи по дъното на долината на Чавча, освен стената на Соколовец през някой завой, става обаче за тичане, ако тренираш, или за търкало.
Виж зимните изкачвания от там са нещо съвсем друго, само за ценители...на мазохизма. Имам около 5 опита в дълбок сняг и във всеки от тях силите ми са свършвали малко под езерото, изобщо не е за нормални хора това трасе/нагорно/. Надолу със ски е класика.
Този маршрут как ви се струва (тръгване от язовира, през премката, вр. Ибър и връщане от юг)?
Колко часа ще отнеме според вас, има ли по-трудно проходими участъци, и като цяло подходящ ли е и за велосипед?
Този маршрут как ви се струва (тръгване от язовира, през премката, вр. Ибър и връщане от юг)?
Колко часа ще отнеме според вас, има ли по-трудно проходими участъци, и като цяло подходящ ли е и за велосипед?
Дължината на маршрута е 19.5 км с около 1200 метра изкачване. Вероятно би отнел около 6 часа и половина без почивките. Според мен не е особено подходящ за велосипед, тъй като има участъци, в които може да се наложи бутане и носене.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Дължината на маршрута е 19.5 км с около 1200 метра изкачване. Вероятно би отнел около 6 часа и половина без почивките. Според мен не е особено подходящ за велосипед, тъй като има участъци, в които може да се наложи бутане и носене.
Благодаря. В крайна сметка ходихме до Страшното езеро от ЦПШ-то. Нашият приятел с колелото бая го носи на гръб до горе, но после каза, че е направил страхотно каране през Йончево.
Пон Юли 24, 2017 12:16 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3375 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
marinele написа:
Моля за актуална информация дали хижа Белмекен работи,в какво състояние е и някакви контакти за връзка.
Предварително благодаря!
"Daniel Pangev
[Преди] 14 часа [18.06.2018 г. 22:09]
Преди няколко седмица с група приятели посетихме района на Белмекен, част от тренировката ни за изкачване на връх в чужбина. Бяхме чели, че х. Белмекен не работи, но се оказа точно обратното. Любезен хижар, който от ноември е там. Условията все още са далеч от идеалните, няма ток, а в кухнята се предлага само боб чорба, но пък Румен (хижарят) е много мил и се старае да възстанови изпотрошената хижа. Така че разпространете информацията за х. Белмекен. Има и телефон на хижаря, който съм снимал.
Надявам се да съм бил полезен с тази информация.
Поздрави, Даниел
Харесване Коментар Споделяне
204 Мирослав Спасов, Димо Колев и 202 други [харесват и реагират]
32 споделяния 8 коментара
Иван Георгиев Благодаря за инфото 😉
1 [харесване]
Харесване · Отговор · 14h
Владимир Костадинов Само да допълня че хижата беше опожарена и сравнена с земята буквално а старата част срутена...
Всичко това на снимката направи стария хижар Жоро който до последно си гледаше и бебето в самата хижа...
Просто туристическото дружество от костенец обира парите за дарения за изграждането на хижата и пазачите на парк рила го тормозят защото не даваше хижата да се ползва и за ловна за незаконно избиване и на кози в района на хижата и за Жоро беше непосилно да се занимава и с хижата и с наследничка и да се разправя и с дърти мързеливи и крадливи пенсионери от ТД едновременно.. и за това и накрая май се разделиха и гледам че е щом има назначен хижар дано поне на него му издържат нервите да се разпрсвя с всичко това и да развива хижата защото е на едно от най красивите места и самата хижа е уникална...
32 [харесвания]
Харесване · Отговор · 13h
Petar Stoyanov Е жалко за Жоро толкова много искаше да стегне хижата , правеше най-добрата леща а мекиците в Събота сутрин бяха уникални . По колко години живеят тия плужеци от БТС или сърдитите старчета в ТД по места , защо не се създават добри условия за хората които са призвани за хижари . Хижар се раждаш , не е за всеки тая работа , а малкото които имат силата да се справят цял свят се вдига за да ги спре. Рибата се вмирисва откъм главата ..
11 [харесвания]
Харесване · Отговор · 13h
Владимир Костадинов То стига да си представи човек как се зида каменна зидария на отдалечено място как се налива бетонна плоча там... как се прави покрив там... как се лишаваш от всичко за да има за бебето там.. и дъртите кръвопийци комунистически да обират и малкото въздух който се готвиш да вземеш с тия дарения и най нагло да заплашват ако питаш за тях...
4 [харесвания]
Харесване · Отговор · 13h
Petar Stoyanov искаше да гледа коне , щеше да вазвъжда българско овчарско куче ...
1 [харесване]
Харесване · Отговор · 13h
Petar Stoyanov това което е направено до момента е дело на Жоро държа да отбележа ипокрива и вратите и всичко което е направено в последните 3-4 години , а за новия хижар не зная нищо вероято е по-послушен и за това е там , мухлясалите старци не обичат някой да мисли различно от тях
9 [харесвания]
Харесване · Отговор · 13h
...
Сотир Николов Ние сме монтирали седем pvc прозореца за да подобрим условията.Жоро беше пич но уви
6 [харесвания]
Харесване · Отговор · 5h"
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3
Страница 3 от 3
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Клека е доста потрупан. Направихме го за малко повече от 6 часа, както го правим и лятото, като тогава се отвличаме от боровинки и малини.
За тази хижа или добро или нищо, че ми е любимата 
