Нова сутрин - нов късмет. Ранко, тръгваме без ауто пишачката по пътя , да се вижда реката по-добре.
Водопадът Юленски скок е едно цяло, без ръкави :
Мостчето преди хижата още малко остава аха...да тръгне с водата :
От хижа Демяница, по традиция изкачваме една неизвестна пътечка, която върви все покрай каскадата на Василашкият поток. Днес той е брутално див и красив :
Провираме се под гиганти, жертви на стихиите :
Краят на каскадата:
Рязка промяна - на Василашкият тихак сме :
На езерото, ни запръска дъждец. Дара , изведнъж легна и отказа да върви повече. Погледнах й лапите - от вчерашното гонене на кози по склалните урви на Дончови караули, се бяха подули целите, зачервени. Категорично отказа да ходи, с всякакви примамки. Сграбих я като яре , и няма как , надолу, казвам си днес ще почиваме ...
Върнахме се на Василашкият поток, и трябваше да го преминем, за да се върнем вече по обичайната пътека. Много вода.... На най-дълбоката част, Дара се уплаши и завъртя, както я носех, се пльоснахме с все сила !!! За да не друснем в някой камък, гледах да паднем в по-дълбоко, но... Не очаквах да е толкова дълбоко, направо потапяне под глава стана! Само требеше и един шнорхел да е пълно щастието. Дарчето изплува на една страна, аз на друга и се събрахме на брега...Много добре се получи, сега значи съвсем по вода ще ни върви в живота...Мокри до кокал, си казахме това ще е за тези дни, а и времето се поразвали. Жвакайки весело се изнизахме десетина километра по пътя надолу покрай реката Демяница....
Следващата седмица / т. е . днес 02.06./ бяхме възстановени и готови да продължим по другите долини вече с бивак-сак / по-точно бивак-скруч / , но лошата прогноза за бури ни отказа. Друг път...ще отидем отново на минзухарените полета...то другото аз постоянно си е там ....
Целокупното оминзухарване, като се клика върху снимките се уголемяват :
https://blogailiev.blogspot.com/2018/05/blog-post.html
Ангелски мигове сте имали в Пирин и чудесни снимки си направил, браво!
Интересната птица сякаш би могла да е Тундрова яребица (Lagopus muta), макар че розовата опашка сякаш не съответства съвсем на описанието. На английски език името ѝ е Rock ptarmigan. В червената книга на IUCN (Международен съюз за защита на природата) е:
Чудесно е това време на годината във високата планина, и вие бяхте скоро там Ведрине Но даже 2-3 седмици по- рано, се усеща зимата.
Птицата кръжа, кръжа и пак кацна до нас. Въпреки примитивният фотоапарат, като приближих тази снимка сега, вижда се на крака жълто пръстенче - маркировка :
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Съб Юни 02, 2018 10:15 pm
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1983
Връзката води към открит файл на снимката https://photos.app.goo.gl/Y49krIvSs1E3ZEoU2 с кликане два пъти върху нея излиза опция за увеличение и се вижда по-добре пръстена . Може би хората които се занимават с пръстени на птици знаят каква е таз странна птица. Да , може и гълъб да е , но пък който и трябва да се е качил на 2100 м.н.в.. Приличаше да се прави на саката, за да ни отклони от гнездото си.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2
Страница 2 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
